Беинса Дуно: Из „Заветът на Любовта“ 2/2

„Любовта дава, Истината разпределя, Мъдростта огражда“

Казвате: «Толкова години следваме Школата – нищо ли не сме придобили?»  Ако сте пясъчно зърно, не само че нищо няма да придобиете, но ще изгубите и това, което имате. Ако сте житно зърно, ще растете и ще се развивате. Законът е такъв.1

* * *

Казвам: Окултният ученик трябва да вижда навсякъде Божия Промисъл – т. е. проявите на Любовта. Тя се проявява както в големите, така и в малките неща.2

Беинса Дуно: Из „Заветът на Любовта“ 2/2

* * *

Случва се, че някой ден искам да си почина. Именно тогава ще се съберат трима-четирима души да ме чакат. Тогава ще се случат най-големите неприятности. Аз ги извинявам. Мисля си: „Не разбират тия хора, не знаят положението.“ При това всеки човек има свои разбирания. Веднъж една млада мома искаше да говори нещо с мене. За да се освободя от нея, казах ѝ: „Ти нали имаш среща с някого? Ако не стане тази среща, ще загубиш 20 години от живота си.“ – Не я пращам за зло. Тя трябва да си отиде. Така ще спечели повече. Ако остане при мене да се разправяме, нищо повече няма да спечели. Тя иска да ѝ гадая. Чудни са хората понякога – един момък си харесал една мома, иде да ме пита, дали може да живее с нея. Казвам: „Сам ще разбереш това.“ Една мома може да живее с един момък, ако той е на фокус. Това е Закон. Ако е вън от фокуса или вътре във фокуса, ще има големи недоразумения. Всяка мисъл, която ви безпокои, не е на фокус. Всяка мисъл, която ви радва, е на фокус. Всяко желание, което ви радва, е на фокус. Всяка разумна постъпка е на фокус. Всички неща, които не са на фокус, произвеждат отрицателни резултати.3

* * *

В Евангелието е писано какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори – Той е говорил две хиляди години, и сега говори, и в бъдеще ще говори. Някои признават Стария завет, други признават Новия завет. «Ново няма вече!» – Слънцето веднъж ли изгрява? – Много пъти изгрява. Дърветата само веднъж ли цъфтят? – Много пъти цъфтят. Реките само един път ли текат? – Постоянно текат.4

* * *

Младият извира, възрастният тече, старият се влива.
Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.
Думата „умира“ има две значения: „у-мира“ значи „отива в друг свят, по-високо се качва, не се занимава вече с обикновени неща – счита ги за детински“. Умрял човек е онзи, който гледа отгоре. Под „умрял“ не разбирам „заровен в земята“ – заровеният не е умрял човек.
Младият пее, възрастният работи, старият пари събира.
Младият цъфти и вързва, възрастният зрее, старият продава плодове.
Младият на майка си пее, възрастният я утешава, старият я прославя.
Младият е Любов, възрастният – Истина, старият – Мъдрост.
Любовта дава, Истината разпределя, Мъдростта огражда.
Знаете ли колко време ще вземе на човека, докато разбере тези изречения? Знаете ли колко време е нужно на човека, за да нарисува едно лице и да тури съществените черти? Художници има много, но малцина от тях рисуват добре.5

* * *

Богатият гледа на овцата като на глупаво животно, а се кичи с вълната ѝ. Но именно овцата му дава сила да събира пари; тя владее изкуството на забогатяване. Богата е овцата. Знаете ли колко време е употребила, докато се научи да прави своята вълна?6

* * *

В Божията Книга е писано, никого да не бесят, никого да не убиват. Духовете, които са грешни, Бог ги е изпратил в ада – там да се учат; да горят, без да изгарят. Казано е в Писанието: Бог не съизволява в смъртта на грешника. Ние умъртвяваме тези хора и затова страдаме – носим последствията от делата си.7

* * *

Мъжът никога не може да направи зло на жената и жената никога не може да направи зло на мъжа. Това са мои твърдения. Жена на жена пакост прави и мъж на мъж пакост прави, но жена на мъж и мъж на жена – никога.8

* * *

Съществуват две категории хора: едната категория застава на гледището, че има Господ, а другата категория – на гледището, че няма Господ. Ония, които поддържат, че има Бог, живеят както и ония, които поддържат, че няма Господ. Ония, които казват, че съществува Бог, ядат и пият, както и ония, които отричат съществуванието Му. Ония, които поддържат съществуванието на Бога, дишат също както и ония, които не Го признават. Двете категории стоят на два полюса. Едната категория стои на светлата страна на Земята, която се огрява от Слънцето; втората категория стои на тъмната страна на Земята, която не се огрява от Слънцето. Понеже Земята се върти около себе си, ония, които са били безверници, стават вярващи; ония, които са били вярващи, стават безверници.9

* * *

Беинса Дуно: Из „Заветът на Любовта“ 2/2

Хубавите неща не се доказват, а ние доказваме, че има Господ – всеки счита за своя привилегия, че доказал съществуванието на Бога. Слънцето не се нуждае от доказателства – то си грее. И най-малките същества усещат неговото присъствие.10

* * *

Според старите методи хората се стремят да доказват, че Бог съществува. Това доказване трябва да остане настрана. Де е Господ? – Дето е Любовта. – Де е Господ? – Дето е Мъдростта. – Де е Господ? – Дето е Истината. – Де е Господ? – Дето е има Живот. – Де е Господ? – Дето има знание. – Де е Господ? – Дето има свобода. – Де е Господ? – Дето има движение. – Де е Господ? – Дето има учение. – Де е Господ? – Дето има работа.11

* * *

Вие искате да знаете какво ще стане с вас, като остареете и като умрете. Всеки иска да знае има ли друг свят. Де ще отиде човек след смъртта си? Който вярва, казва, че ще отиде в другия свят. Когато ледът се топи, къде отива? На Небето ли отива? Когато се топи, ледът слиза от планината в долината. Не само, че не се качва по-горе от себе си, а слиза по-надолу.12


 
Бележки:

  1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том II, София 1944, с. 250 [^]
  2. Ibid., с. 253 [^]
  3. Ibid., с. 241-242 [^]
  4. Ibid., с. 3 [^]
  5. Ibid., с. 4 [^]
  6. Ibid., с. 7 [^]
  7. Ibid., с. 13 [^]
  8. Ibid., с. 15 [^]
  9. Ibid., с. 143-144 [^]
  10. Ibid., с. 142 [^]
  11. Ibid., с. 142 [^]
  12. Ibid., с. 142-143 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Беинса Дуно: Из „Заветът на Любовта“ 2/2"

  1. Дорина  24.04.2014 г. | 15:54 ч.

    Много красиви снимки и в този и в предишния материал! Пълнят душата. Благодаря.
    Млад, възрастен, стар… Когато бях на 20-ет не се възприемах като „възрастна“, но си мисля, че земните години имат земно значение, но Душата въпреки земните физически години, може да е на „възраст“, различна от тях, и това си е истина, свързана с Духа, в който няма време… По-скоро съм склонна да мисля, че човек непрестанно в себе си в един момент може да се ражда, да младее, да зрее, да мъдрее, да остарява, и пак отново… , като един вечен вътрешен поток, неспирен. Много хубав цитат от Учителя! 😳

    И макар, че рядко харесвам нещо, тиражирано в общото пространство на нета, много ми допадна една статия от днес, по-скоро споделяне – семпло, истинско и свежо:

    „Прегръдката, в която мълчим“:
    http://www.edna.bg/svobodno-vreme/pochivka/pregrydkata-v-koiato-mylchim-4633993?utm_source=netinfo&utm_medium=rss_banner&utm_campaign=edna.bg_rss_may_2012

    Хубава вечер! 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.