Беинса Дуно: Из „Заветът на Любовта“ 1/2

„В Слънчевата система живеят най-разумните същества. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата Слънчева система“

Като ставаш сутрин, кое е най-важно? – Първо ще стъпиш с краката си на земята. После ще пожелаеш да прочетеш нещо. Ще вземеш книгата в ръцете си и ще я отвориш. Трябва да знаеш как да си служиш с ръцете и краката, както цигуларят, който свири хубаво, може да си служи с цигулката и лъка. Това е същественото. Всеки човек може да свири и да пее.1

Беинса Дуно: Из „Заветът на Любовта“ 1/2

* * *

В Слънчевата система живеят най-разумните същества. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата Слънчева система – кога колко да се изпраща. Те знаят колко хора има на Земята, знаят имената им. Те познават българите, знаят какъв бюджет имат. Те познават Англия, Франция, Русия – всички държави. Те знаят колко морета и океани има на Земята, колко буболечици и растения има – всичко знаят.2

* * *

Първите думи, с които човек си е служил при говора, били кратки, едносрични. Колкото повече знание придобивал той, толкова езикът му се обогатявал. Има знание преходно, като снега: през зимата се увеличава, през лятото се намалява; има знание, което расте и постоянно се умножава, както плодните дървета.3

* * *

Като се облича, човек трябва да има предвид доброто – да се облича хубаво, за да поощрява хората към добро, а не за да им се хареса. Да се обличаш хубаво, това е доброта. То е плодно дърво, което дава хубави плодове. Всяко дърво се познава по плодовете, а човекът – по облеклото. Каквото е облеклото, такъв е човекът. Изкуство е да знаеш как да се обличаш. Как ще се облечеш? – Имаш хубави дрехи, но ти ги задигнат. С какво ще се облечеш? – Имаш хубави обувки, но и тях задигнат. С какво ще се обуеш?4

* * *

Трябва да се учите! Трябва да разбирате думата учение – отде да започнете учението и как да употребите наученото. После трябва да знаете какво направление да дадете на знанието, което сте придобили.5

* * *

Българинът има много хороводни песни, но не знае как да ги играе. Не е лесно да изиграеш една хороводна песен, както трябва. Малцина играят хубаво. Да играеш класически, музикално – това е цяло изкуство. Има една гъвкавост на тялото, която трябва да се спазва. Не да тропаш с краката, да вдигаш прах, а да стъпваш леко, игриво, с пластика в движенията.6

* * *

Ако всички хора живееха добре и мислеха право, сегашната война нямаше да стане. Войната стана вече. Ония, които допуснаха войната, те ще я прекратят. В бъдеще хората ще живеят по-добре: ще изменят живота си, за да се избегне войната. Бог е решил да поправи Небето и Земята, да създаде Ново Небе и Нова Земя. Под Нова Земя се разбира Земя без грехове и престъпления, без пороци – Земя, в която не съществува война. При тази Земя и това Небе, които имаме сега, войната е неизбежна.7

* * *

Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усещаш, не е на цветето, а на разумното същество зад него. Цветята са връзка между ангелите и хората – изобщо растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите – говедата, овцете, кравите, воловете – са връзка между архангелите и хората. Волът оре, помага на хората, вместо архангелите.8

* * *

Ако парите не бяха полезни, природата не би ги създала. Природата създаде парите и ги тури като ценност в живота. Някой не обича да работи. Как ще го накараш да работи? – Ще го натовариш с пари, ще му дадеш една златна монета. Очите му ще се отворят и той ще почне да работи – ако е музикант, ще свири; ако е певец, ще пее. В това отношение златото върши добра работа. Стимул е златото.9

* * *

Знанието, което съвременните хора придобиват, не ги ползва много. То е дреха, която скоро остарява. Един ден тя ще остарее и като парцал ще се захвърли. След това ще си направят нови дрехи. Ако днес си виден биолог и заминеш в другия свят, каква биология ще преподаваш на хората? Тогава и децата ще знаят повече от тебе. Ако си астроном, какво ще оснане след сто години от твоята астрономия? Хората ще се смеят на тази астрономия.  Всички искат да бъдат учени, да имат знания. В природата съществува едно знание, което никога не се изменя.10

* * *

Думите крият мощ в себе си. Понякога те помагат на човека повече, отколкото парите. Всяка дума, казана на място, дава плод.11

* * *

Архангел Михаил. В. Суворов.Вие се безпокоите колко време ще трае вселената. Учените хора, като децата, се опасяват, че някога въглищата ще се свършат. Има въглища за милиарди векове. Ако е въпрос за горене, няма защо да се плашим. Вселената е пълна с въглища – с разумни въглища, които не образуват дим. С един тон такива въглища може да прекарате хиляда години.12

* * *

Майките учат децата си да се молят на Господа. Не е лошо това, но те трябва да учат децата си да изпълняват Божията Воля, а не само да се молят. Преди да си направил някоя погрешка, изпълни Волята Му.13

* * *

Питам: Ако си музикант, какво би желал – да свириш, или диригент да бъдеш? Според мен диригентът не е голям музикант. Големите диригенти, като разбират музиката, имат способността, щом влязат между музикантите, да предизвикат в тях музикалното чувство. Знаменитият диригент само с мръдване на пръстите си посочва на добрите музиканти начина на изпълнението. Ако музикантите са новаци, какво изпълнение ще дадат? И при отличен диригент те нищо не могат да направят. Като знаете това, не разчитайте само на пръчицата на диригента; не разчитайте само и на вашата тояжка. Разчитайте на музикантите.14

* * *

Първите наши приятели, като ученици, очакваха да приемат Духа Божи, както през времето на Христа, и да обърнат света. Не са учениците, които ще обърнат света.15

* * *

Кой хляб е по-хранителен – ечемиченият, ръженият или житният? Житният хляб е за предпочитане. Когато няма жито или ръж, ще ядете ечемик. Когато няма ечемик и ръж, ще ядете жито. Който иска да се угои, да яде ечемик. […] Хлябът прави човек пълен.16

* * *

Рузвелт има отлична глава. Като се сравняват Сталин и Рузвелт, те си приличат във веждите. Права линия имат веждите им. На Сталин веждите са по-дебели, на Рузвелт челото е по-високо. Освен, че е практичен, Рузвелт има и нещо идейно. Сталин е много практичен човек – никога не се занимава с отвлечени работи. Той наподобява практичния българин. […] Веждите на Сталин изразяват неговата непоколебима самоувереност. Той мъчно се убеждава, защото предварително е убеден.17

* * *

Няма нищо по-лошо от това, да търсиш погрешките на хората. Друг е въпросът, ако си готов да платиш за тях.18


 
Бележки:

  1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том II, София 1944, с. 166-167 [^]
  2. Ibid., с. 159 [^]
  3. Ibid., с. 165 [^]
  4. Ibid., с. 166 [^]
  5. Ibid., с. 167-168 [^]
  6. Ibid., с. 169 [^]
  7. Ibid., с. 171 [^]
  8. Ibid., с. 175 [^]
  9. Ibid., с. 183-184 [^]
  10. Ibid., с. 186-197 [^]
  11. Ibid., с. 188 [^]
  12. Ibid., с. 201 [^]
  13. Ibid., с. 237 [^]
  14. Ibid., с. 237-238 [^]
  15. Ibid., с. 239 [^]
  16. Ibid., с. 240 [^]
  17. Ibid., с. 234 [^]
  18. Ibid., с. 247 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

10 коментара за "Беинса Дуно: Из „Заветът на Любовта“ 1/2"

  1. Дорина  21.04.2014 г. | 10:14 ч.

    Из прекрасната поезия на Антония Йорданова – Анная, в днешния светъл, пролетен ден! 🙂

    СВЕТЛАТА МИСЪЛ

    От потока забързан на мислите
    искам светлата мисъл да спра,
    само тя е ухайна, разлистена,
    на пчелите тя носи меда…

    Щом с плода ù душата ми храни се,
    в мен настава сияен покой,
    с благ балсам тя намазва ми раните,
    светли мисли привлича, цял рой!

  2. Димитър  21.04.2014 г. | 11:14 ч.

    Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усещаш, не е на цветето, а на разумното същество зад него. Цветята са връзка между ангелите и хората – изобщо растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите – говедата, овцете, кравите, воловете – са връзка между архангелите и хората. Волът оре, помага на хората, вместо архангелите.

    Ако се бъркам, нека ме поправят, но до колкото си спомням Щайнер твърди точно обратното. Нека някой знаеш да ме осветли по темата!

  3. Стопанина  21.04.2014 г. | 21:24 ч.

    до колкото си спомням Щайнер твърди точно обратното.

    Не съм срещал Щайнер да е говорил по този въпрос – не и директно.

    Цветята са връзка между ангелите и хората

    Според Щайнер, ангелите са една степен над човека, две степени над животните и три степени над растенията. За тях растителният свят е последният „видим“, понеже са три нива над него. Аналогично, за човека най-низш е минералният, три нива под нас, но той е „невидим“ за ангелите, понеже са четири нива над него.

    Волът оре, помага на хората, вместо архангелите.

    Да видим кои сега са трите степени под архангелите: ангели, човек, животно. Архангелите трудно биха могли да служат човека чрез растителния свят, който е четири степени под тях и съответно – „невидим“.

    Ето защо за мен казаното от Учителя напълно съответства на антропософията.

  4. Evgeni_Mangurov  22.04.2014 г. | 10:49 ч.

    Димитре, прочети лекция 9 от СС 354 и ще видиш, че изобщо не е вярно това, което Щайнер уж твърдял.Човек не трябва да си прави генерални изводи за каквото и да било, на базата на отделни изказвания в ученията или на базата на собствените си фрагментарни познания – не визирам конкретно теб. Всички имаме още доста да четем и се учим.

  5. Дорина  22.04.2014 г. | 20:23 ч.

    Благодаря, Евгени, за препратката. На един дъх изчетох лекцията – имам личен интерес към тази тема, тъй като скоро правих изследване за пеперудата… Още и още научих.

    И все пак за пореден път се замислям колко е важно да развиваме днес един много по-различен начин на мислене, разбиране, вчувстване, на света около нас. И това е именно Гьотеанистичното мислене – без него сме загубени като бъдеще, ние човеците. Тази величествена и могъщодействаща картина на крехките растения, които с красивите си цветове вдишват планетния космически аромат. И онази космическа картина, в която планетарните Духовни същества излъчват себе си и стават част от земния аромат… И как всъщност планетите са едни живо-дишащи същества, които „издишват“ и това космическо издихание се вгражда и потъва непрестанно в космическо-земния етер, оттам в земните растения, които пък са „обонятелните органи“ на нашата планета… един вечен духовен кръговрат… 😳

  6. Дорина  22.04.2014 г. | 21:47 ч.

    И странно, но синхронно преди минути приятелите от Фейландия – Валдорфска педагогика у дома, пуснаха една новопреведена приказка. Ето как горните духовни истини и процеси, могат да се предадат на децата. Аз лично бих вкарала повече аромат и багри, ако съм автор, тогава би действително прозвучала в пълно съзвучие с Космоса. Тогава дори самият аромат би бил израз на добродетел… 🙂 :

    Обещаното цвете

    Автор: Andrea Hofer Proudfoot

    Имало едно време едно обещание, направено на всички хора на света, и всеки един чакал то да се сбъдне. Било минало много време от тогава.
    Никой не можел да си спомни кой бил направил обещанието, но малките деца говорели, че то е направено от Великият цар, който знаел всичко – нещата, които някога са се случили и всички неща, които някога ще се случат.

    Обещанието било: „Едно чудесно цвете ще разцъфти в една градина, и то ще доведе до този, на когото е градината, всички добри неща в света.“

    Всеки чакал цветето да разцъфти. Години и години били минали. Лято след лято, на всяко момченце и момиченце, което се раждало му се казвало обещанието на Великия цар, и сред най-първите неща, които то правило, било да търси цветето и да задава въпроси за него.
    Но никой не можел да разкаже нищо повече, освен да повтори обещанието, че хората ще получат един красив подарък – някой ден на земята ще поникне красиво цвете, което ще видят само хората с любящи сърца и те ще бъдат благословени.
    Всички хора обикаляли да търсят това цвете. Въпреки, че работили и понякога, мислели и за други неща, никога не забравили чудното обещание.
    Много от тях обработвали почвата и правили красиви градини, за да поникне там чудното цвете . Някои търсили надлъж и на шир редки семена и луковици, които засаждали и поливали, но от тях израствали само такива растения, които всеки един бил виждал преди, и така те продължавали да чакали и да търсят.
    Много други искали да намерят цветето, а някои дори се молили постоянно, но не намирали скъпоценното цвете.
    Богатите хора създавали големи паркове, обработвали земята и подготвяли всякакви неща в готовност за цветето, ако случайно го открият.
    Много градинари били наети да работят в градините и да чакат и пазят това чудно цвете, но то не пораствало, колкото и време да минавало.
    И все пак никой не се съмнявал в обещанието, всеки един много искал да разполага с всички добри неща, които било обещано да донесе това цвете.
    Сред всички тези хора имало една много сърдечна жена, която била направила много добри дела. Тя обичала да се грижи за малките деца, на които няма кой да помага. Една вечер, тя се прибрала от работата. Какво било това, което тя видяла в малката счупена саксия, която стояла на нейния прозорец?
    Едно мъничко цвете, което тя никога не била виждала преди! Тя започнала да го полива и то растяло и растяло. Жената обикнала цветето.
    Един ден, докато тя гледала мъничкото растение си спомнила за обещанието, и тихо прошепнала на себе си: „Възможно ли е това да е красивото цвете, което целият свят очаква? Мисля, че е то, защото то ме направи толкова щастлива.“
    И наистина, това било цветето.
    Тя знаела, че обещанието се е сбъднало, защото то я накара да се чувства благословена.
    Всеки един, от близо и далеч, който отишъл, за да види цветето; молел за клончета или семена от растението за засаждане .
    И макар, че добрата жена давала на всички от растението, то израствало все по-голямо и по-голямо, а тя се чувствала все по-щастлива и по-щастлива.

    Докато един ден растението разцъфтяло голямо и красиво.

    Богатите хора, които били направили големи паркове и градини за цветето не повярвали, че жената наистина е получила обещания дар. Те поклащали глави и се смеели на всичко това, и продължавали да търсят, сред други семена и растения.

    Но хората, които повярвали, защото видели, колко благословена е жената, у която цветето разцъфтяло, помолили за семенца, които запазили и насадили навсякъде, докато целият свят се изпълнил с радост и мир.

  7. Димитър  23.04.2014 г. | 11:19 ч.

    Благодаря за поясненията. Това за боравенето до три нива надолу не ми беше ясно. За съжаление не мога да цитирам лекцията, но си спомням със сигурност място в лекциите, където се твърди, че азът на човека е в минералния свят, азът на груповите души на животните в астралния, на растенията в духовния, на минералите едно ниво по-нагоре и т.н. Това от една страна. От друга си спомням, че ангелите са най-близко до нас хората и населяват астралния свят, архангелите са едно ниво по-нагоре и т.н. Свързвайки двете твърдения както 1+1=2, аз заключих, че след като Азовете на груповите души на животните и ангелите са на едно ниво, те всъщност са едно и също нещо. Аналогичното важи и за архангелите по отношение на растенията.

    Бих искал да отбележа, че относно авторитета на Учителя нямам никакво съмнение. Единственото, което ме яде е усещането относно степента на достоверност на предаване на словото му, което особено силно си личи в определени беседи.

  8. Evgeni_Mangurov  23.04.2014 г. | 12:19 ч.

    http://dox.bg/files/dw?a=fdc0caa46e – тук е лекцията на български

  9. Димитър  23.04.2014 г. | 17:56 ч.

    Благодаря, но предпочитам да я чета на немски. За съжаление това няма да се случи скоро.

  10. Дорина  24.04.2014 г. | 20:25 ч.

    Със слабост съм към цигулката като космическо-духовен символ и не само…

    Учителят:
    Като ставаш сутрин, кое е най-важно? – Първо ще стъпиш с краката си на земята. После ще пожелаеш да прочетеш нещо. Ще вземеш книгата в ръцете си и ще я отвориш. Трябва да знаеш как да си служиш с ръцете и краката, както цигуларят, който свири хубаво, може да си служи с цигулката и лъка. Това е същественото. Всеки човек може да свири и да пее.1

    Из лекция от 13.11.1916 год., ГА 172, Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот:

    Сънят се явява като реминисценция, но в същото време е и житейски коректор. Така действа в повече случаи животът на астралното тяло и освен останалото, което е налично в душата от житейския опит – главно неща, произтичащи от едно погрешно възпитание, – човек ще открие, че в подсъзнателните житейски сили е налице един коректор, който понякога действа още в същата инкарнация, когато се появява у млад човек, който коректор обаче преди всичко се пренася през портата на смъртта и продължава да действа. Така действително възниква един вид себекоректор на човека.

    Имаме работа с цял силов комплекс, който продължава да действа от една инкарнация в друга. Сега трябва да вземем предвид връзката, която възниква между този силов комплекс и човека, докато животът му протича между раждането и смъртта. Тогава човекът, е бих казал, като инструмент с четири струни, върху които свири споменатия кармичен комплекс. Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз са четирите струни, кармата свири върху тях… Според това как… се просвирват от лъка на кармата – ако си позволим сравнението с цигулка, която също има четири струни, – възниква индивидуалният човешки живот. Тези четири струни на човешкия живот могат да се просвирват по най-различен начин. Затова, когато желаем да говорим не с прости празни абстракции, а с конкретни неща, е тъй трудно да дешифрираме отделните житейски мелодии на човека, защото ние можем да ги дешифрираме само тогава, най-малкото да ги разчетем плодотворно, когато можем да видим как цигулковият лък на кармата свири върху четирите струни на човека.

    „Египетски митове и мистерии“, Р.Щайнер:

    „Що е пър­во­на­чал­ни­ят Озирис, не­раз­къ­са­ни­ят Озирис? Що е раз­къ­са­ни­ят Озирис? Това, ко­ето бе­ше по­-ра­но в чо­ве­ка ед­но единство, се­га е раз­къ­са­но на 28 нерви. Ние видяхме, как той се на­ми­ра раз­къ­сан в са­ми­те нас. Без то­ва никога не би мог­ло да се постигне, да се ро­ди чо­веш­ка­та форма.

    Чрез Озирис е об­ра­зу­ва­на нер­в­на­та сис­те­ма по гръб­нач­ния мо­зък на­до­лу и чрез то­ва е фор­ми­ран це­ли­ят чо­век в гор­на­та част на не­го­во­то тяло. Защото това, ко­ето се раж­да ка­то мускули, мо­же да по­лу­чи сво­ята фор­ма бла­го­да­ре­ние са­мо на това, че нер­ви­те са ваятелите. Всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то мускули, хру­щя­ли ка­то дру­ги органи, как­ви­то са сър­це­то и бе­ли­те дробове, всич­ки те са по­лу­чи­ли сво­ята фор­ма чрез нервите. Така чрез пре­диш­на­та дейност на Слънцето се е ро­ди­ло това, ко­ето се е об­ра­зу­ва­ло ка­то гла­вен мо­зък и гръб­начен мо­зък и вър­ху то­зи гръб­на­чен мо­зък ра­бо­тят отвън 28-те фор­ми на Озирис и Изис. Следователно Озирис и Изис са творците, ва­яте­ли­те и мо­зъкът из­п­ра­щай­ки сво­ите чув­с­т­ви­тел­ни ниш­ки на­до­лу в гръб­начния мозък, Озирис об­ра­бот­ва то­зи гръб­на­чен мозък. Това чув­с­т­ву­ва­ха съ­що и гър­ци­те и, ко­га­то се за­поз­наха с еги­пет­с­ки­те мистерии, те узнаха, че Озирис бе­ше съ­щи­ят то­зи Бог, кой­то те поз­на­ва­ха под име­то Аполон. Те казваха, еги­пет­с­ки­ят Озирис е Аполон и как­то Озирис ра­бо­те­ше вър­ху нервите, за да бъ­де про­из­веден във вът­реш­нос­т­та на чо­ве­ка ду­шев­ни­ят живот, то­ва вър­ши съ­що и на­ши­ят Аполон.

    Да си пред­с­та­вим мо­зъ­ка схе­ма­тич­но на­ри­су­ван как той се про­дъл­жа­ва в гръб­нач­ния мозък, там се на­мес­ват с тяхна­та дейност 28-те ръ­це на Озирис в това, ко­ето се прос­ти­ра от мо­зъ­ка на­до­лу ка­то гръб­на­чен мозък, ра­бо­тят ка­то вър­ху ед­на лира. Гърци­те да­ва­ха за то­ва един пъ­лен със зна­че­ние образ: това е лирата на Аполон. Трябва да си пред­с­та­вим то­ва обратно. Мозъкът е лирата, нер­ви­те струните, ко­ито ръ­це­те на Аполон докосват. Аполон сви­ри на ми­рова­та лира, на ве­ли­ко­то про­из­ве­де­ние на изкуството, ко­ето Космосът е образувал, и пра­ви да проз­ву­чат то­нове­те в човека, тонове, ко­ито със­тав­ля­ват не­го­вия ду­ше­вен живот.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.