Учителя Беинса Дуно говори за Любовта (2)

„Нещастията на хората се дължат на факта, че те не мислят за Любовта както трябва“

В духовния живот чувствата взимат надмощие, но всяко чувство трябва да има условия да се развива. Не смесвайте чувствата с Любовта. Тя е единствената сила, която никога не се дели. Любовта не може да се внася в малки количества, както Светлината и Топлината. Като дойде, тя цяла влиза и цяла излиза. Като те посети, Любовта ще ти донесе всичката си радост; умът ти ще се отвори и ще влезе обилно Светлина. Щом Любовта излезе, умът и сърцето отново се затварят. ­ Кога се затварят? ­ Когато Любовта види, че не можеш да издържиш. Тя е като майката ­ отваря прозорците да влезе светлина, но като види, че детето не може да издържа блясъка на Светлината, веднага затваря прозорците и казва: «Не е дошло времето ­ от силната светлина детето ще се събуди преждевременно.»1

* * *

Учителя Беинса Дуно говори за Любовта (2)Любовта не е предмет, с който човек може да се занимава. Човешкият ум и човешкото сърце още не са достойни за Любовта.2

* * *

Нямо по-велико нещо в света от Любовта. Аз се чудя на хората, когато говорят за Любовта като за нещо, което познават. Нещастията на хората се дължат на факта, че те не мислят за Любовта както трябва. Когато човек мисли за Любовта правилно, тя започва да действа в него; тогава умът се проявява. Щом умът се прояви, това показва, че Любовта е дошла.3

* * *

Казвате: «Колко опити сме правили с Любовта!» ­ Вашите опити са подобни на тези, които прави детето, когато прохожда ­ изправи се на краката си и падне; пак се изправи, и пак падне. Има ли някакъв недостатък това дете? ­ Няма недостатък, но е слабо още ­ краката му не държат. Това дете прави усилия на волята, но още не мисли. То си въобразява, че може изведнъж да се изправи на краката си, но вижда, че не може ­ вдигне се и падне. Външните сили се борят с него. Казват му: «Слушай, толкова години си лазило, не можеш изведнъж да се изправиш. Тази наука още не е за тебе.» Животинското царство се бори в детето, докато то най-после надделява. Детето погледне нагоре и казва: «Не искам повече да ходя по стария начин. Има един нов начин ­ сега ще го опитам.» Изправи се нагоре и тупне на земята. ­ «Я си върви по стария път!» «Не, ще опитам новия начин.» Детето настоява. Изправя се до стената, хваща се за нея, крепи се. Един ден то придобива нещо в себе си, постепенно започва да ходи и казва: «Виждате ли, че вече ходя по новия начин?» Онези, които му казваха само да лази, вече мълчат.4

* * *

Това, което не умира, е Любовта ­ Любовта в човека никога не умира. Това, което не умира, а се променя, е човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки. Волята не престава, но се мени.5

* * *

Днес Любовта действа в света. Единственото нещо, с което се отличава Любовта, е, че тя изисква най-малкото. От слабия изисква малко, а от силния – много.6

* * *

Аз ви дадох в резюме философията на Любовта. Какво представлява Любовта? ­ Сила, която се крие в ума, в сърцето и в душата. Тя е сладчината. Красотата, това е Любов; хармонията ­ това е Любов; силата ­ това е Любов. Истинското знание е слуга на Любовта ­ всички неща в света са слуга на Любовта. Любовта обаче е слуга на Духа. Любовта е най-възрастната слуга на Бога. Тя е първата дъщеря, която урежда света. Тя е най-красивата, най-силната, най-разумната от всички останали дъщери.7

* * *

Какви са условията за проява на Любовта? ­ Отлична мисъл, отлично чувство, отлична постъпка. Без отлична мисъл не може да се прояви. Без отлично чувство Любовта не може да се прояви. Без отлична постъпка Любовта не може да се прояви. Ако тялото не е здраво, Любовта не може да се прояви. Ако ръката не е нежна, човек няма качеството на мекотата, Любовта не може да се прояви. Ако краката не са изразители на добродетелите, Любовта не може да се прояви. Любовта не търпи болки в краката, в ръцете, в тялото.8

* * *

Сладчината е Любов, горчивината е безлюбие.9

* * *

Някои се смущават от Любовта. Единственото нещо, което не смущава, е Любовта ­ а хората се смущават най-много от Любовта. Защо? ­ Защото това, което те наричат любов, не е Любов.10

* * *

Ако искаш да придобиеш нещо ново, има само един начин: да се научиш да обичаш ближния си. Новото е в Любовта.11

* * *

Любовта е Божествен Подтик на човешкия ум. Любовта е Божествен Подтик на човешкото сърце, Божествен Подтик на човешката душа. Божествен Подтик на човешкия дух ­ тя е най-малкият подтик. Любовта не е нещо голямо ­ малък подтик е тя. Трябва да обърнеш внимание на този подтик.12

* * *

(Чете се беседата Поливане, държана на връх Острец.) Като слушам беседата, ако бях странник, щях да кажа, че е държана при неблагоприятни условия ­ времето е било студено, салонът – незатоплен, пианото – разстроено, хората гледали по-скоро да се приберат на топло. Такова е впечатлението от беседата. Българският език не е за такава беседа, а европейските езици ­ още по-малко. За тая беседа е нужен такъв език, при който всяка дума да има само едно значение. Представете си, че един велик музикант дава концерт. Пианото е голямо, хубаво, но разстроено. Може ли музикантът да даде отличен концерт? Ще кажете, че той свири хубаво. Той свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. При това публиката е болна. Един се оплаква от корем, друг ­ от ревматизъм в коляното. Как тези хора ще слушат беседата? ­ Ще гледат по-скоро да се свърши. Любовта изисква здрави, а не болни хора. Когато тя дойде, ако сте болни, не отивайте да слушате. Ще кажете, че трябва да се спазват известни правила.13

* * *

Учителя Беинса Дуно говори за Любовта (2)Сега, ако аз се заема да поправя една беседа като стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да я прочета, няма да ви дотегне. Тя трябва да мине през банята. Който влиза в банята, ще спазва правилото: да се съблече и гол да влезе в банята. Дали си с хубави или със скъсани дрехи, ще се съблечеш и гол ще влезеш. ­ Банята подразбира Божественото Учение. Ако хората са облечени с хубави или със скъсани дрехи, това е земната човешка Любов. И едните, и другите се нуждаят от баня. Който не влиза в тая баня, не може да познае Божията Любов. Страданието представлява събличане на хубавите дрехи. Примиряването, т.е. окъпването в банята, представлява скъсаните дрехи. Излизането навън от банята, това е Божествената Радост. Тя е новото разбиране, което осмисля живота. Другите неща остават неразбрани.14

* * *

Едно се иска от вас – като се приближавате до Любовта, да бъдете доволни. Яви ли се и най-малкото недоволство, ти си извън Любовта. Тя не търпи никаква дреха. Ако искаш да разбереш Любовта, трябва да влезеш при нея гол, както в банята. Съвършеният човек е гол ­ в него има красота. От голия човек излиза светлина  ­ той е облечен в светлина. И обикновеният човек може да се съблече гол, но от него излиза тъмнина. Има два вида голи хора – от едните излиза светлина, а от другите излиза тъмнина.15

* * *

Когато човек е далеч от вас, ще говорите високо, за да ви чува; когато е близо, ще говорите тихо. Вие постъпвате точно обратно ­ когато сте близо един до друг, говорите високо, а когато сте далеч, говорите тихо. Така разбирате вие и Любовта ­ по човешки. Ако сте близо до хората, говорите високо, на отдалечените от вас говорите тихо. Мислите ли, че тая любов е разбрана? Мислите ли, че и едните, и другите ще ви чуят добре? Любовта си служи с най-тихия глас, какъвто съществува в Битието. Няма по-тих глас от нейния. За да чувате тихия глас на Любовта, трябва да имате добре развито ухо, добре нагласен ум. Силните звукове, високият говор, грубите изрази на чувствата, запаленото сърце, силната светлина са неразбрани неща. Те са силни работи. Как вижда Господ в тъмните места, дето никой не прониква? Господ и там вижда ­ Той вижда и в най-затънтените места.16

* * *

Сърцето възприема нещата по един начин, умът ­ по друг начин. Сърцето разбира сладчината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере що е сладчина; и сърцето никога не може да разбере що е красота. Когато сърцето иска да разбере красотата, то се качва в ума; когато умът иска да разбере сладчината, той слиза в сърцето. Ако умът не може да слезе в сърцето, той не разбира сладчината. Ако сърцето не може да се качи в ума, то не разбира красотата.17

* * *

Често се запитвате: Защо човек слиза на Земята? ­ За да разбере сладчината и горчивината. Защо трябва да се качи на Небето? ­ За да разбере красотата и грозотата. На Небето се разбира грозотата и красотата, на Земята се разбира сладчината и горчивината. Грозотата е сянка на красотата, горчивината е сянка на сладчината. Сладчината е облечена в горчивина ­ ако няма сладчина, няма и горчивина; ако няма горчивина, няма и сладчина. Те вървят заедно. Хората искат сладчина без горчивина- Невъзможно е да има сладчина без горчивина и горчивина без сладчина.18


 
Бележки:

  1. НОВАТА МИСЪЛ. Лекции на Учителя пред ООК, год. ХII, 1932-33, том 1, София 1947, с. 314 [^]
  2. НОВАТА МИСЪЛ. Лекции на Учителя пред ООК, год. ХII, 1932-33, том 1, София 1947, с. 314 [^]
  3. НОВАТА МИСЪЛ. Лекции на Учителя пред ООК, год. ХII, 1932-33, том 1, София 1947, с. 314 [^]
  4. НОВАТА МИСЪЛ. Лекции на Учителя пред ООК, год. ХII, 1932-33, том 1, София 1947, с. 314-315 [^]
  5. СЪБУЖДАНЕ. Лекции на Учителя пред ООК, год. ХI, 1931-32, т. 1, София 1944, с. 290 [^]
  6. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том II, София 1944, с. 92-93 [^]
  7. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 133 [^]
  8. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 193 [^]
  9. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 133 [^]
  10. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том II, София 1944, с. 6 [^]
  11. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том II, София 1944, с. 9 [^]
  12. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том II, София 1944, с. 11 [^]
  13. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 137 [^]
  14. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 142 [^]
  15. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 145 [^]
  16. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 138 [^]
  17. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 140 [^]
  18. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА. Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 140 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Учителя Беинса Дуно говори за Любовта (2)"

  1. Стопанина  06.04.2014 г. | 12:01 ч.

    Чете се беседата Поливане, държана на връх Острец.

    Някой знае ли къде е този връх Острец?

  2. s13  06.04.2014 г. | 14:51 ч.

    http://www.lucky-light.bg/index.php/Отдих-и-туризъм/elin-vrah-ostretz.html

    някъде около Велинград пише

  3. Savana Blue  06.04.2014 г. | 16:20 ч.

    Западна Витоша, над село Мърчаево. През 1944 г. Учителят прави последния братски събор на връх Острец, хижа „Еделвайс“ и завършва с беседа на Марина поляна.
    http://petardanov.com/index.php/topic/20259-5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B8%D0%B7-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE/

  4. Дорина  07.04.2014 г. | 21:29 ч.

    Е то няма случайни неща… и Духът работи синхронно в душите…
    Едно съвсем „топло“ стихотворение на Антония Йорданова – Анная, чиято детска книжка е публикувана тук/ http://www.otizvora.com/2013/09/5782/ /.
    Имам прекрасната възможност да я познавам не само лично, но и да сме били заедно в група…, така че Духът работи наистина като една „мощна вълна“ – това е факт! Хубаво е, когато тази Любов импулсира хората към творчество за другите и към взаимо-творене! Велико и мъдро е! Преживявала съм такова нещо, много окриляващо е! 😳

    ЗаЕдно

    Плътта събличам, щом съм с теб,
    оставам само по душа,
    мой брат си ти – певец, поет,
    аз – твоя муза и сестра…
    Без възраст сме един за друг –
    обменяме си светлина
    и знаем, че дошли сме тук
    да хванем Новата вълна.
    Трептя край теб като звезда,
    край мен политаш ти без дъх…
    В каква космическа игра
    играем на Живот и смърт!
    Щом влезем в мощната вълна,
    за нас започва трескав ден,
    но хванати сме за ръка –
    ти с Бога в теб, аз с Бога в мен!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.