Рудолф Щайнер за храните: хляб, мед и полски хвощ

Мед

За възрастните хора медът има изключително благотворно въздействие. При децата подобно въздействие има млякото. Медът ни помага да изградим нашите тела и следователно е много препоръчителен за хора, които застаряват. Той е много здравословна храна. Но човек не бива да консумира твърде много наведнъж. Ако човек яде много мед, като го използва не само като добавка към храната си, формообразуващите енергии могат да станат твърде активни. Формата става твърда и чуплива и човек може да развие други болести. Здравият човек усеща точно колко мед може да изяде.

Медът е особено здравословен за възрастни, защото дава на тялото правилна твърдост. На деца, страдащи от рахит, трябва да се дава определено количество мед, като се започне от 9-10-месечна до 3-4-годишна възраст. Разбира се, в най-първите седмици бебетата трябва да пият само мляко; медът в тази възраст няма да има никакъв ефект. Медът съдържа енергии, които дават на човешкото тяло стабилност. Тези неща би трябвало да се разбират.1

Рудолф Щайнер за храните: хляб, мед и полски хвощ

Днес медът би трябвало да играе по-голяма роля в човешкото хранене. Ако медицината би могла да има по-голямо влияние върху социалния живот на човека, аз бих казал, че е много полезно хора, на които им предстои да се оженят, да консумират профилактично мед. Тогава те не биха имали рахитични деца, защото медът, когато бъде асимилиран, може да въздейства върху възпроизводителните процеси и да даде подходяща форма на тялото на детето. Медът консумиран от родителите и главно от майката, работи върху структурата на костите на детето.2

* * *

Хляб с мед

Рецепта на г-н Пол Бурхардт за приготвяне на пьлнозърнест хляб

Преди повече от 1500 години в Русия, Швеция, Полша и на Балканите се е приготвял плосък безквасен хляб. Спонтанната ферментация при приготвянето на този вид хляб се дължи на бактериите от групата coli communi. Те произвеждат въглеродна киселина и никакъв алкохол.

През средните векове в Персия е имало обичаи да се приготвя хляб с мед, сол и олио. Дори и днес така нареченият „неферментирал“ хляб може да се купи там. Названието „неферментирал“ не е съвсем точно, тъй като солта, която е в значително количество, играе ролята на фермент, тя надига тестото и дава голям обем на хляба. Въобще, винаги когато в едно печиво се получават дупчици въздух, които не са предизвикани от сода бикарбонат или подобен химикал, то тогава е протекъл ферментационен процес, предизвикан от квас, мая или сол.

Традиционният начин за приготвяне на хляб в България, възприет от древността, е с квас. В последните 100 години се употребява мая, която се получава като допълнителен продукт при дестилацията на алкохол. Някои от големите фурни сами си приготвят маята, като накисват 1/2 ечемичен самун и 1/2 ръжен самун във вода. Оставят го да престои така няколко дни. По подобен начин се получава и маята в промишлените дестилатори.
Както маята, така и квасът, се получават при алкохолна ферментация. Клетките на кваса се размножават чрез клетъчно делене, също както маята за хляб и маята за бира. Маята за бира много рядко се използва за приготвяне на хляб, но често се използва като добавка в храната за животни.

Г-н Пол Бурхардт, който лично познавал Рудолф Щайнер, разговарял с него относно снабдяването с подходящи брашна, ферментацията и изпичането на хляба. Щайнер наблегнал най-вече на това, да се използват пълнозърнести брашна. Но той дал и някои основни насоки за приготвянето на хляб. По-късно г-н Бурхардт създал своя хляб с мед, базирайки се на напътствията на Щайнер и на експерименталния си опит.

Рудолф Щайнер за храните: хляб, мед и полски хвощПродукти за рецептата:

• 10 кг пълнозърнесто пшеничено брашно.
• 250 г чист мед
• 1/4 литра студено пресовано олио
• 7 литра вода загрята до 40″С
• 150 г сол

Начин на приготвяне: Медът и солта се разтварят във водата. Добавя се олиото, разбърква се добре и се слага брашното. Тестото трябва добре да се омеси в продължение на един час. След като бъде разпределено във формите за печене, да престои 3-4 часа, за да втаса. Опича се в средно топла фурна при 200°С за два и половина, три часа. Желателно е да се покрият формите за печене в пещта, за да се избегне напукване на кората, тъй като спонтанната ферментация продължава да работи и по време на печенето. При хляб правен с мая или квас ферментационният процес се прекратява при температура от 50°С. Спонтанната ферментация е подходяща само за пълнозърнести брашна, но не и за фините бели брашна. Днес разполагаме и с бухващия агент, базиран на сол и мед – създаден от г-жа Покорни в биодинамичната Асоциация, Дармщадт, Германия.

* * *

Рудолф Щайнер за полския хвощ

Така ние можем да видим образуването на плесен, ръжда по растенията и други подобни болести. Свръхинтензивните лунни влияния потискат онова, което работи от земята нагоре, и то не успява да достигне необходимото ниво. Истинската енергия на зрелостта зависи от лунното влияние, дали то е в рамките на нормалното. То не бива да бъде много интензивно. Може да изглежда странно, но е така; този резултат се постига не чрез отслабване на свръхинтензивните лунни сили. Ако ние само теоретизираме този въпрос, вместо да се опитаме да разберем процеса, бихме могли да достигнем до противоположно заключение, но това би било погрешно. Възприятието го показва такова, каквото аз вече съм го описал.

Какво тогава би трябвало да направим?

Ние би трябвало по някакъв начин да освободим земята от излишната лунна енергия. И ние можем да го сторим. Необходимо е да възприемем онова, което работи в Земята, така че да освободим водата от нейната посредническа сила, т.е. да дадем на Земята повече „земност“ и да предотвратим обсебването ѝ от излишните лунни влияния чрез водата, която Земята съдържа. Можем да постигнем този резултат. Външно всичко остава такова, каквото си е. Но в този момент ние приготвяме чай или отвара – една доста концентрирана отвара от полски хвощ. Полученият чай разтваряме и пръскаме с него както с течен тор над полята, винаги когато има нужда от това – винаги когато искаме да се борим с ръжди или подобни растителни болести. И отново тук са необходими много малки количества, достатъчна е една хомеопатична доза.

Рудолф Щайнер за храните: хляб, мед и полски хвощ

Още веднъж вие виждате как няколко жизнени полета работят едно в друго. Разбирате странното влияние, което отварата от полския хвощ има върху човешкия организъм чрез функциите на бъбреците, и така имате вашата ръководна насока. Не е необходимо само да се размишлява. Въпреки всичко, придържайки се към основната насока, бихте могли да проследите как полският хвощ се променя по описания начин, във вид течен тор, и бихте могли да третирате с него полята. Не ви е необходим специален апарат. Той ще въздейства надалеч и нашироко, дори когато поръсите съвсем малко, ще откриете, че това е едно отлично лекарство. Строго казано, това не е медикамент, защото в истинския смисъл на думата едно растение не може да бъде болно. Той не е лечебен процес в строгия смисъл; а е просто обратният процес на онзи, който описах преди това.3


 
Бележки:

  1. Извадка от „Девет лекции за пчелите“. Цикъл, изнесен пред работниците в Дорнах през 1923 г. [^]
  2. Извадка от лекция, изнесена на 10 декември 1923 г. [^]
  3. Извадка от „Земеделие|, гр. Кобервиц, лекция № 6, 14 юли 1924 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

20 коментара за "Рудолф Щайнер за храните: хляб, мед и полски хвощ"

  1. Дорина  07.02.2014 г. | 19:46 ч.

    Благодаря за чудесно поднесената статия с извадки от лекциите на Щайнер. Яла съм такъв хляб – един много млад човек, професионален хлебар го прави. Той е от новото младо поколение, четящи Щайнер. Наистина вкусът и усещането като го дъвчиш с нужното чувство, са много особени. Никога не бих забравила този вкус. 😳

    Медът е „нещото“, което в съчетание с копривено брашно са ме върнали към земния живот в първия ми седемгодишен период от анемичното ми прозрачно съществуване. Така че, реално е бил от първите най-важни лечебни средства в живота ми – и до днес. Лечебно го използвам освен за всичко, което може да се намери в алернативната медицина – вътрешно и външно /дано не се налага!/, то го съчетавам при първи проблеми с гърлото, и усет че „нещо“ отива надолу – капачка с глътка уиски, задържани в устната кухина и глътнати, след което обилна лъжица мед – бавно да се поеме и глътне. На другата сутрин – обикновено всичко ненужно се изхвърля и не отива към белите дробове. Не ми е ясно точно каква е връзката на меда с уискито – но явно връзка има, защото лекува и ме е спасявало от сериозни заболявания на горните дихателни пътища.

    По отношение на меда имам въпрос – някой знае ли дали в определени случаи може да действа като алергизиращ фактор?

  2. Снежанка Димитрова  07.02.2014 г. | 22:28 ч.

    Чудесно! Много ми харесва тази поредица. Освен това сега ще прочета и лекцията на Щайнер за пчелите, която силно ме заинтригува. Интересно ми е да я сравня с това, което Дънов говори за тях. В борбата ми с рака медът изигра сериозна роля и продължавам и сега да го ползвам с чаша топла вода ежедневно, а и в чая, заедно с домашния ябълков оцет – друга благинка за душата и тялото. Благодаря от сърце за поредното удоволствие да прочета нещо хубаво и смислено!

  3. Aнтар  07.02.2014 г. | 23:16 ч.

    Аз също благодаря за статията.

    @ Дорина
    Алергизиращ ефект при консумация на мед, може да се получи при прекомерна употребата му.Същото се получава и при продължителна употреба на едни и същи видове мед.Трети случай на ефетка се получава при продължително отсъствие на консумацията му!
    А при алергия, дори при най – малката и кратка употреба на мед, значи тялото жадува да се пречисти(гладуване).
    Гладуване от поне 36 часа.
    А тъй – като, меда е много силна финна енергия, същият се нуждае от местенце в тялото на консумиращия го.За да заработи…

  4. Дорина  07.02.2014 г. | 23:26 ч.

    Вероятно такъв тип „медна“ алергия може да има връзка и с пролетна алергия към цъфтежа. /макар и да не е задължително, но е възможно/. Благодаря, Антар.

  5. Петър Матеев  10.02.2014 г. | 12:39 ч.

    Дорина, точно така. Особено, ако в меда има примесен прашец. Т.е. алерията в случая не е към самия мед, а към прашеца, който се съдържа в него.

  6. Даскал  10.02.2014 г. | 18:32 ч.

    Благодаря, Петър, и на мой вътрешен въпрос отговорихте.
    Днес видях пчела, малко нетипично за февруарската „пролет“ навън…, и си помислих: „Не й ли е рано?“, но ми стана някак мило… И после се сетих – дошла е да празнува! Честит празник на меда! 🙂

  7. Петър Матеев  10.02.2014 г. | 18:40 ч.

    Ха-ха, Даскал, и аз днес видях пчела (за пръв път тази година) и си помислих същото. 😀

  8. Даскал  10.02.2014 г. | 18:47 ч.

    Значи сме на една вълна… с пчелите и техния подранил празничен танц! 😳

  9. Даскал  10.02.2014 г. | 23:03 ч.

    … и една позабравена българска приказка, с дълбоко езотерично значение – „Медената питка“ на К.Константинов. Приятно четене! 🙂

    https://drive.google.com/file/d/0B8ixxinWehqzM2hqZmFPM2ZFYjQ/edit?usp=sharing

  10. Дорина  11.02.2014 г. | 16:53 ч.

    Дорина
    Яла съм такъв хляб – един много млад човек, професионален хлебар го прави. Той е от новото младо поколение, четящи Щайнер. Наистина вкусът и усещането като го дъвчиш с нужното чувство, са много особени. Никога не бих забравила този вкус.

    О, ето интервю с Пресиан и брат му, изненадващо за мен, но навреме. 🙂
    http://bnr.bg/hristobotev/post/100294325/moeto-semeistvo

  11. Sasho  11.02.2014 г. | 20:39 ч.

    съгласен

  12. Пляско  13.03.2014 г. | 17:54 ч.

    Ааааа… не!!! Тук вече искрено се смях! 😆

    Разбира се сайтът е шегаджийски! 🙂
    Ама ако се позамисли човек – май това наистина си е една от най-българските традиции, отдавнашни корени…

    „Учени от БАН разкриха, че оригиналната рецепта за традиционната българска вита баница е измислена от масонската ложа през 14 век.
    Ето какво сподели за сайта РАЗКОШНО професор Страцимир Преналаминов от катедрата по история към Българска академия на науките:
    „На находката се натъкнахме случайно. Наши колеги от Италия, при изкопна дейност на канализацията на Ватикана са открили ковчеже с документи на пергамент, носещи печата на великия майстор на ложата във Верона. В документа пише, че желанието на масоните е да се саморазправят с богомилите у нас и с цел да ги погубят, са измислили рецептата за баницата. Целта е била да се използват характерните за населението на балканите продукти като сирене, цвик, брашно и свинска мас.“
    В анализа, изготвен от катедрата по история и окултни науки се казва още, че баницата има формата на безкрайна спирала, която е масонско – илюминатски символ.
    „Ако завъртите тавата с баница ще усетите, че се хипнотизирате. Това е ефекта на спиралата, който е бил прилаган години наред от розенкройцерите и рицарите темплиери в стремежа им да проникват в чуждите съзнания“ – казва доцент Полуниколова от СУ… „

  13. Дорина  11.04.2014 г. | 19:41 ч.

    Днес получих квас за т.нар. Ватикански хляб, който по същество представлява кекс и се прави само веднъж в живота. Интересен е ритуалът, смисълът, начинът, по който тази квас пътува по света. Според традицията ще започна в понеделник да се „грижа“ за него, а в петък трябва да разделя сместа на 4 части, от които три трябва да раздам на хора, които ще знаят какво и защо получават… Всъщност точно на Разпети петък ще раздавам от кваса и той ще продължи своя „път“ по света…
    Много ми се иска да дам на някой от това място! Това е нещо като хляб на общността… 🙂

    http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3951699

  14. Петър Матеев  11.04.2014 г. | 20:45 ч.

    В статията пише и за Хилендарски хлѣб. Тѣзи хлѣбове само по Великден ли се правят (не би трѣбвало де, ама все пак….)? Знаеш ли нѣщо повече?

    Иначе за кваса – по българския обичай квасът за хлѣбовете се подновява преди Великден (или Гергьовден сѫщо), като се забърква на Велики Четвъртък с мълчана вода, набрана още по тъмно. До сѫбота, когато се замесват обреднитѣ хлѣбове трѣбва да е станал. От опит мога да кажа, че най-добре става като се замеси с отвара от хмел и ръжено брашно.

  15. Дорина  11.04.2014 г. | 21:12 ч.

    Петре, аз също исках да попитам повече за историята на този Великденски хляб. Разбирам, че по-скоро е свързан със св.Антонио, който помага да ни се сбъдне желание. Статията не е много изчерпателна. Но чета разни весели коментари в бг.мама – как помагал на бъдещите мами да забременяват, и взех вече да се чудя! В моето указание пише за „съкровено желание“, а не за само за забременяване, а те там само с това се хвалят… 😆
    Чета, че се разпространява постоянно, без квасът да е свързан само с дните около Великден. Някак при мен сега попадна.

    Петре, ти от София ли си? Имаш ли си съкровено желание?! 🙂

    Виж как хубаво изглежда :oops::
    http://www.kitchenoftolik.com/2014/02/blog-post_9286.html

  16. Петър Матеев  11.04.2014 г. | 21:39 ч.

    Мда, разбирам… 😉

    От Варна съм, работя в София, а живея в подножието на Плана планина 🙂

  17. Дорина  11.04.2014 г. | 21:47 ч.

    Е!? Аз съм наполовина от Варна, наполовина от Шумен, работя в София, живея в подножието на Стара планина. 🙂

    Ами в петък ще мога да дам на трима човека. Така че казвам го тук първо /преди да го напиша на страницата ми във фейса/ – ако някой иска точно от мен да получи квас на Разпети петък и има съкровено желание в сърцето си :smile:, да ми пише на и-мейла, ще му дам на драго сърце, даже много ще съм щастлива: dorina69@abv.bg

  18. Петър Матеев  11.04.2014 г. | 23:06 ч.

    Ех, тия планини, хубаво нѣщо са! 🙂

    Писах ти на и-мейла.

  19. Дорина  11.04.2014 г. | 23:15 ч.

    Кой е казал, че планините разделят, напротив! 🙂

  20. Дорина  17.04.2014 г. | 21:41 ч.

    От днес две части от моя квас ще бъдат в домовете на Петър и Ради. Те ще продължат пътя си.
    Получих скъп подарък – една току-що изработена дървена лъжица от Петър – да си разбъркам в събота тестото за Ватиканския хляб. Но аз се чудя – дали да си я пазя за спомен и да си я гледам, или наистина да си разбъркам тестото. Но щом така си я е нарекъл, ще го направя. 🙂

    Днес е Велики Четвъртък – Тайната вечеря на Исус с учениците Му.

    „Четвъртък е денят на Тайната вечеря. Тя не е в дома на Лазар във Витания, а в култовия дом на евреите, наречен Ценакулум и намиращ се на прадревното свещено място в Йерусалим, наречено Цион. Съвсем наблизо се намира и къщата на Каяфа – седалището на изпълнените с ненавист садукеи.

    Апостолите са насядали и ще ядат пасхалния агнец, но агнецът всъщност е Христос. Смисълът на старата жертва се е състоял в това, че прясно струящата кръв на чистото жертвено животно притежавала такава сила, която довеждала душата (несвързана по това време здраво със своето тяло) до екстатични състояния, така че Божествените сили от отвъдния свят да могат да се отразяват и отпечатват вътре в човешките отношения. В Ценакулума на Ционската планина старата кръвна жертва става ИЗЛИШНА за ВСИЧКИ времена! Силата, която преди е прониквала от отвъдния свят чрез нея, сега е тук – самият Христос.

    На трапезата освен агнеца има хляб и вино. Те винаги са символизирали в мистериите на древността Слънчевия Бог, когото Богоустремените е трябвало да търсят в други сфери. Мелхиседек също благославя победоносно завръщащия се Авраам с хляб и вино. Но сега самият Слънчев Дух живее в Христос-Исус и може да каже: “Това е моето тяло” и “Това е моята кръв”. Неговата самопожертваща се душа нахлува в хляба и виното. Всички слънчеви мистерии на древността са били само предсказания и в този миг се сбъдват. Лунната кръвна жертва от миналото се превръща в безкръвна душевна слънчева жертва. Християнството (като истинска Слънчева религия) намира в този нощен час своето утринно зазоряване, когато за пръв път се изпълнява тайната на превръщането. Но не само това!

    Преди да пристъпи към яденето на пасхалния агнец, Христос извършва и неописуемия любовен акт – измиването на нозете. ДОРИ и на Юда! “Измиването” е последната не просто изговорена, а ИЗВЪРШЕНА притча. Защото целта е “да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих”. И когато започва прощалното слово, от Христос се изливат потоци космическа любов, сякаш Юпитер – Богът на Мъдростта, е слязъл сред човеците в един нов образ, сякаш една пълна с обещания Юпитерова светлина нахлува в унилите и натъжени апостолски души. Но те възприемат тези думи като в сън. Само Йоан успява в своето Евангелие да съхрани за човечеството един отблясък от великия миг!

    Тайната вечеря в Ценакулума от третата година е предшествана от две подготвителни през предните години. Превръщането на водата във вино при сватбата в Канна Галилейска е още едно природно събитие от висш порядък. Космическият Слънчев Аз на Христа обаче още не е концентриран като азово ядро в Исус. През втората година чудното “умножение на хляба и изхранването на петте хиляди” израства пред душите на участниците като един имагинативен образ и им позволява да усетят даряващата, изхранваща щедрост на една изцяло християнизирана душевност. На същинската Тайна вечеря настъпва едно друго превръщане, което обхваща вътрешните субстанции на хляба и виното. Вече Христовият Аз е проникнал напълно във физическото тяло и в жертвено самоотдаване започва да се освобождава и разпростира над него. Христовата душа – вече напълно човешка, навлиза в по-голямото тяло и отново става божествена. Тя подготвя новата, по-висша степен на инкарнация, чийто смисъл ще бъдат смъртта и Възкресението, защото чрез тях цялата Земя ще стане тяло на Христовия Земен Дух. Хлябът и виното стават тяло и кръв Христови, защото в тях започва превръщането на Земята в Слънце. Сега чудото на превръщането нахлува също и в твърдата мъртва земя на Юдея, но тук (вместо ласкавото спокойствие на Галилея) Тайната вечеря е обгърната от дебнещи и готови на всичко вражески сили. Нито те, нито апостолите разбират какво се случва в Ценакулума. Истината за Тайната вечеря ще стане явна за нас чак след 1500 г., когато човешкото тяло ще бъде годно да премине през мистериите на Небесната София.

    Святата трапеза се разтуря по един драматичен начин. Пръв в нощта излиза Юда и среща Ангела на Смъртта, защото Ариман е отнел Аза му и го е превърнал в свой ИНСТРУМЕНТ. По-късно става и Христос, повеждайки обърканите си ученици към Гетсимания, за да срещне Ангела Отмъстител, но го среща СВОБОДЕН. И идва ред на най-трагичния ден в историята на човечеството Разпети Петък. “

    Из лекция на Дим. Мангуров „ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И СЪДБАТА НА ЧОВЕКА“
    http://www.otizvora.com/dmangurov/

    И едно великолепно произведение на Хендел за вас – „Пасакалия“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.