Учителя Беинса Дуно за Десния и Левия път – втора част

Туй, което сега мислите и разсъждавате от памтивека, го знаят всички, то не е нещо ново. Например в древната философия някой философ казва: „Всички хора са смъртни.“ Това е наполовина вярно. Сократ е човек, следователно Сократ е смъртен. Това е един логически извод, но той не е верен в своята целокупност. Къде е неверността? Всички хора, които престъпват Божия закон, са смъртни. Сократ, който е престъпил Божия закон, и той е смъртен. Всички хора, които не са престъпили Божия закон, не са смъртни. Сократ не е престъпил Божия закон и той не е смъртен. Следователно една от предсилките1 не е вярна. Ето къде е лъжата на съвременната логика.

Казват: „Мисълта на някого не е логична.“ Вярно е, но не всякога логиката поддържа Истината. Някой път я поддържа, някой път – не. Значи вие трябва да се освободите от тия заблуждения. „Всички хора са смъртни“, повтаряме ние. И аз съм човек, и аз съм смъртен. Смъртен си, защо? – Защото грешиш. И тъй, логическият извод е: за да избегнем смъртта, трябва да бъдем последователни в изпълнението на Божествения закон. Божественият закон може да се изпълни абсолютно, в това няма никаква спънка. Най-лесният закон за изпълнение е Божественият закон. И децата го изпълняват, и животните го изпълняват. Всичко живо в света изпълнява Божествения закон и голяма гениалност се изисква, за да го изопачиш. Само гениалните хора са в състояние да изопачат Божествения закон и да създадат нещо ново. Само те могат да отбият хората от правия път, да ги заблудят и да кажат: „Този е Божественият път.“

„Всички хора са смъртни.“ В това изречение се крие известна отрова. За силния човек, за светията, за праведния, за умния, за Божествения човек, като кажеш, че всички хора са смъртни, друга е идеята, която се крие в тия думи. Трябва обаче да знаем начина да превръщаме идеите, да разлагаме думите и да намерим Истината, която се крие в тях.

Другото положение. Казват сега: „Всички ние се раждаме смъртни.“ И това не е вярно, т.е. наполовина само е вярно. „Всички се раждат смъртни.“ – Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христос: „Роденото от плътта плът е“, т.е. роденото при едно греховно състояние носи смърт със себе си, а роденото от Духа без грях носи вечен живот. Сега в този нов начин на разсъждение ние трябва да се ограничим, понеже сме на границата. Вие сте близо до тази Божествена граница.

Вие сте виждали онзи символ, който теософите имат, нали? Те имат един знак, но аз обръщам този знак в обратна посока. Те започват движението на кривата линия отдясно наляво, а ние обръщаме това движение отляво надясно (фиг. 1). Този символ е една представа за разсъжденията на нисшия ум. Горната линия АВ – това са условията на живота. Аз ще нарека другата, напречната линия, основа, върху която се крепи този живот. Тя представлява Божественото начало, основата, върху която се крепи човешкият живот.

Сега аз ще ви представя тази идея по следния начин.

Учителя Беинса Дуно за Десния и Левия път - втора част

Тук имате лицето на една пирамида АВС (фиг. 2). С е остър връх, като на една игла. ДЛ е една плоскост, която се крепи на него. Д и Л са живи, разумни точки. Едната представлява Любовта, т.е. човека, който държи закона на Любовта, а другата – закона на омразата. Единият си служи с убийство, с отмъщение, другият – с Любов. По някой път хората казват: „Защо трябва да любиш ближния си, защо трябва да любиш противника си, врага си?“ Представете си, че Провидението ви е турило на едната страна на тази плоскост, в Д, а противника ви – в Л, и вие се държите в равновесие на тази игла С. Как няма да го обичаш сега? Ако Л се махне, ти ще изгубиш равновесието си и ще отхвръкнеш някъде далече. Следователно той съставлява противоположния полюс на твоя живот. Това не е зло. В дадения момент ти ще говориш на този човек любовно и той ще ти говори любовно, понеже вашите интереси са свързани.

Отношение на десния и левия крак към двата пътя

Сега не е въпросът да търсим виновния за нещастията в живота, но важно е какъв метод трябва да се приложи за разрешаването на задачите в живота. Краката например отдавна са разрешили своята задача. Те живеят помежду си в мир и съгласие. Когато човек пита как трябва да разреши задачите си, краката му казват да се учи от тях. Защо ходи човек? Човек ходи, за да разреши социалните въпроси в своя живот. Докато е в покой, човек мисли и разсъждава. Щом тръгне, той разрешава нещо.

Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после – с левия крак. Друг пък обратно: първо с левия, а после с десния. Дали с десния, или с левия ще тръгне, това има значение за резултата от неговата работа, но, като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават някаква задача.

Направете опит за една седмица да тръгвате първо с десния си крак. Втората седмица тръгвайте с левия крак напред. В това време следете кога ще имате по-добро разположение на духа – когато тръгвате с десния или с левия крак напред. Следете какво ще ви се случи първата и втората седмица. Така ще видите, че не е безразлично с кой крак тръгва човек – с десния или с левия.

След като се събудите сутрин, вдигайте най-напред главата си, после пускайте десния си крак, а после левия и си казвайте: „Аз съм господар на времето и ще го използвам, както намеря за добре.“ Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това.
Когато се намирате в безизходно положение: а) издигате десния крак напред. б) вдигате дясната ръка нагоре с полусвит юмрук и отблъсквате напред; в) изговаряте натъртено: „Има Бог!“ Едновременно движение и изговаряне на думите три пъти.

За да се повдигне човек, за да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Затова той предварително трябва да разреши въпроса на краката. И тогава, щом тръгне за някъде, той ще се обърне към Бога с думите: „Господи, нека Словото Ти бъде светилник пред нозете ми!” Щом каже така, той ще тури десния си крак напред и ще тръгне. Умът трябва да бъде напред, а сърцето – назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така на ъгъл от 23°. Тази е причината, задето сърцето днес е малко наляво, а не е съвсем в средата. Един ден, когато земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на средата, а не както сега, малко наляво.

Обущарите, като вземат мярка за обуща на мъжа, как постъпват? От кой крак започват? – От десния. Ами за жените от кой крак започват, пак с десния ли? При мъжа от десния крак, а при жената левият крак е по-голям.

Левият крак е свързан с чувствителността, а десният крак се отнася до човешката активност. Мъжът има повече мисъл, а жената –  повече чувствителност, следователно мъжът развива повече мисъл. Не че десният крак е самата мисъл, но понеже десният крак е свързан с мисълта и двата крака функционират еднакво, но в левия крак е вложена повече чувствителност. Следователно, ако вие искате, може да кажете, че вашето сърце не е развито. Като тръгнеш, тури левия си крак. А сега всички като правило какво правят? („Войниците тръгват с левия крак.“) Те са жени, които се учат да воюват. Защото не можеш да воюваш, ако нямаш горещо чувство. Не е мисълта, която воюва. Мисълта не воюва, воюват чувствата.

Учителя Беинса Дуно за Десния и Левия път - втора част

Ние не тръгваме с левия крак, а с десния. Щом искате да разсъждавате, турете левия крак за разсъждение. Щом искате да бъдете силен – десният крак напред. Ще предизвикате в природата известни сили. Ако турите левия крак и лявата ръка, други сили ще предизвикате. Сега имате нужда всички да тръгвате с десния крак, понеже имате повече чувствания, отколкото ви трябват.

Като ученици на Велика Школа вие сте дошли само до първи клас. За този клас вие сте много способни, имате отлични бележки, но не сте готови още за втори клас. Вторият клас е най-мъчният клас в живота на човека. По-мъчен клас от него няма. Не е лесно човек да ходи на два крака. Когато левият и десният крак на човека се съгласуват, обичат и помагат взаимно, тогава лесно се ходи. Но ако единият или и двата крака на човека остават на особено мнение и всеки от тях иска да се движи където пожелае, тогава човек не може да ходи. Той е принуден да вземе участие в спора на двата крака и да ги убеждава кое е право и накъде трябва да вървят. Не само физическият човек има два крака, но и мисълта му има два крака. Когато краката на мисълта не са в съгласие, човек не може да мисли правилно. Щом не мисли правилно, и работите му не вървят добре. Това е фигуративен израз, а не буквален.

На какво се дължи спора на човешките крака? Те спорят за първенство, кой от тях да бъде пръв. Някога левият крак е пръв. Човек стъпва първо с десния крак, а после – с левия. Като се умори десният крак, левият го замества. Като се умори левият, десният го замества. Така се сменят ту десният, ту левият крак, и човек ходи, върви напред. В бъдеще пак левият крак ще има първенство над десния. Ако краката не спазват закона за движението, те ще станат причина за заболяване на техния господар.

Наляво и надясно, това е една среда на интензивност. Коя страна има по-голяма широта, наляво или надясно? При сегашния развой на еволюцията по-голямата широчина се намира вдясно, понеже там се работи повече. По-напред е било вляво. Сега лявото полушарие на мозъка работи повече, но след време дясното ще работи повече, пък лявото ще иде на почивка. Тогава еволюцията ни ще бъде в друго отношение. Засега всички хора тръгват с десния крак, но ще дойде време, когато ще тръгват с левия. Сега всякога вземете правило, наблюдавайте закона, не суеверието.

Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума.2
Бележки:

  1. предпоставките – бел. ред. [^]
  2. Публикацията е подготвена по инициатива и със съдействието на Георги Георгиев. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Учителя Беинса Дуно за Десния и Левия път – втора част"

  1. Снежанка Димитрова  29.09.2013 г. | 09:04 ч.

    Стопанино, много ти благодаря за тази статия – и първата и втората и част. Голямо удоволствие ми достави четенето им. Накараха ме да си задам много въпроси за тълкуването на някои пасажи, но и коментарите много ми помогнаха. Изобщо всяко нещо от Беинса Дуно, което прочета ме повдига невероятно много по един или друг начин. Между другото това за левия и десния път от Неделните беседи ли е?

    Огромни благодарности!
    Бог да те благослови!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.