Учителя Беинса Дуно за Десния и Левия път

По Левия път е слизането, а Десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването

Паневритмията почва винаги с десния крак,
защото творческите сили действат първи,
те творят, създават ония елементи,
върху които работят съграждащите сили.

* * *

Същност на двата пътя

Предметът, върху който има да говоря, е важен. В две посоки може да се отбие човек – или вляво, или вдясно. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини. Ако се отбие вляво, коя е причината? Сърцето е причината да се отбие вляво. Ако се отбие вдясно, умът е причината да се отбие вдясно. Имате две противоположни посоки. Вляво има по-гъста материя. Вдясно са по-благоприятни условията.

По Левия път е слизането, а Десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването. По Левия път човек е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Раждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един такъв Учител е бил Христос.

Във връзка с музиката ние се домогваме също до два пътя в живота: възходящ и низходящ. Възходящият път е правият път, наречен още Десният път, който включва всички възходящи сили с техните форми, с тяхното съдържание и с техния смисъл. Низходящият път наричат още ляв път. Той включва всички низходящи сили, изразени в съответни за тях форми, със съответното им съдържание и смисъл.

Какво разбираме под понятието „път“?

Пътят включва всички възможности, които животът изисква във всеки даден момент. В този смисъл музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е. в правия път на живота. Затова именно всеки живот трябва да започва с музика.

По Десния път се раждат героите. За да бъде герой, човек трябва да слиза по Левия път и да се качва по Десния път. Колкото по-много герои има един народ, които да се самопожертват, толкова по-много блага ще има тоя народ.

Учителя Беинса Дуно за Десния и Левия път

Жените са Левият път. Мъжете са Десният път. Жените са потенциалната енергия, мъжете са кинетическата енергия. Жените трябва да изучават закона на Левия път, мъжете – на Десния. Двата, като се препречат, ще дадат волята – децата. Те са стимулът за всички благородни подбуждения.

Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията. Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждане. Новорождение – то е живот в причинния свят. Там грешки не се правят вече. Например, там е живял Никодим.

Докато човек е в реалността, всякога ще печели,

макар и микроскопически. Ако е в света на сенките, всякога ще губи, без изключение. С други думи казано – доброто и злото като реалности показват пътя, по който хората вървят: нагоре – по пътя на доброто или надолу – по пътя на злото; надясно – по пътя на доброто, наляво – по пътя на злото. Десният път дава сладки плодове, а Левият – горчиви.

Левият път е линията отзад на главата ни; Десният път е линията отпред на главата, пред челото ни. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, отгоре до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представлява лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представлява дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правият, Десният път, а лявата част на мозъка – Левият, широкият път. В принципиален смисъл казано, Левият път означава стремежът на човешката душа, а Десният път – действията на човека. И наистина в правия, в Десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в Левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.

Някой човек иска да извърши една работа, но в същото време забелязва в себе си борба вследствие на две различни мнения, на два различни гласа, които говорят в него. Когато иска да разреши някой важен проблем в своя живот, той се бори ден и нощ, не може да заспи, чува един глас, който му говори в полза на този проблем, друг глас му говори против, докато най-после той се присъедини към един от тия гласове и разреши въпроса. Ако този човек не е благороден, не е високо просветен, той ще реши да служи на своята любов и ще избере Левия път; ако е благороден, той ще реши да служи на Бога и ще избере Десния път. Опасността от Левия път седи в това, че в този път човек изразходва всичката си енергия, без да има някаква придобивка.

И тъй, вие ще гледате процеса, който става вътре във вас

Ако в началото на живота си искате плода да дойде бързо, да дойде скоро времето, за да постигнете нещо, тия резултати да дойдат бързо, вие вървите по Левия път. Ако искате бързо да усвоите нещо, вървите по лявата пътека. Ако след като сте работили дълго време и оставяте плода да дойде най-после, и не бързате, вие вървите по правата пътека, по Десния път. Човек, който е работил по светския начин за своя народ, той, като е вървял по Левия път, иска да му се направи един паметник, иска да се пише за него във вестниците. Ако не направят това, счита, че тия хора не са признателни. Докато един човек в Десния път, като дойде време за юбилей, казва: „Няма защо да правите това, нека да е след смъртта ми.“ Той протака времето. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте вляво. Ако бързате в началото, вие сте по Бога; ако протакате в началото – по света ходите. Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Това е закон вътре във вас. И когато се безпокоите за резултатите на вашия живот, за онова, което сте направили, вие сте вляво. Извършили сте нещо и се безпокоите – наляво сте.

Между вас, младите, се заражда следната идея: ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора. В това няма никаква идея, защото младият човек не представлява никаква идея. Това е един процес в природата – ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Казвате: „Аз съм млад.“ Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш до 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва: „Ама аз съм стар.“ Каква идея има в старостта? Да преведем думата „млад“: младостта е един символ или в геометрически смисъл – една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога – надясно.

Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво. Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния свят, тя не е материална идея. Ако вие я считате за материална, аз ще направя следното възражение. Пътуваш за някъде, дойдеш до един кръстопът – наляво отива за Пловдив, надясно – за София. Ти трябва да отидеш в Пловдив, как ще тръгнеш по Десния път? Значи, щом си на Земята, ще вървиш и наляво, и надясно – това са посоки на движение, които не трябва да смесвате с принципа. Защото има и идейно десни, и идейно леви направления, които не трябва да смесвате с лява и дясна посоки.1
Бележки:

  1. Публикацията е подготвена по инициатива и със съдействието на Георги Георгиев. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

6 коментара за "Учителя Беинса Дуно за Десния и Левия път"

  1. Gergana  24.09.2013 г. | 22:10 ч.

    Ето, това нещо, ако бъде преведено на английски, ще му се загуби всякакъв смисъл. Как да ги достигнем? Тоест Повлияем? Те си държат на жертвените ритуали, в които Исак е жертва на Аврам, а не Аврам оръдие на Господ.
    Хубаво уточнение с тази статия. Пътят на Херкулес (порочност или достойнство) е пътят на човечеството, а не на отделния човек, но все пак е пътят, по който трябва да вървим, знаейки как да използваме придобитото от безплодните лутания.

  2. Спиро  25.09.2013 г. | 18:28 ч.

    Един малко глупав въпрос, но „Колкото по-много герои има един народ, които да се самопожертват, толкова по-много блага ще има тоя народ“ – какво се разбира под блага? Не са пари, не са круши, …

  3. Мислещ  25.09.2013 г. | 18:37 ч.

    Този абзац ме разби. Чета го и се припознавам в него.
    Затова реших и аз да споделя малко в стил, искрено и лично.

    Човек, който е работил по светския начин за своя народ, той, като е вървял по Левия път, иска да му се направи един паметник, иска да се пише за него във вестниците. Ако не направят това, счита, че тия хора не са признателни. Докато един човек в Десния път, като дойде време за юбилей, казва: „Няма защо да правите това, нека да е след смъртта ми.“ Той протака времето. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте вляво. Ако бързате в началото, вие сте по Бога; ако протакате в началото – по света ходите. Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Това е закон вътре във вас. И когато се безпокоите за резултатите на вашия живот, за онова, което сте направили, вие сте вляво. Извършили сте нещо и се безпокоите – наляво сте.

    Определено в началните си години исках всичко да стане бързо и на мига. Като правех нещо добро някому, непременно исках да бъде отбелязано и върнато като жест (да ми се издигне паметник). До преди 10-тина години се безпокоях за резултатите от изминалият ми живот – Дали съм постъпил правилно, защо съм пропуснал някои неща, защо аз не съм като онези дето все имат (материални блага) и привидно всичко им е на шест. От както се запознах с лекциите на Учителя и Рудолф Щайнер, мирогледа, съзнанието и мисленето ми се обърнаха на 360 градуса. Днес, доста след Христовата възраст, съм много по спокоен и гледам да го продължавам / протакам времето. Разбирайте, карам го спокойно, премислям нещата, не се вълнувам от това дали ще съм харесван, дали ще ме приемат в Хай – клуба на имащите и успелите, дали ще пропусна някои материални ползи, дали когато изразявам моето виждане по даден въпрос, мнението ми ще бъде възприето на всяка цена, дали дадено нещо ще стане на мига. Просто знам, че всяко нещо си има своето време и ако съм готов ще стане, щом не се получава, значи аз още не съм узрял за него. Знаете ли, изненадата ми е, че колкото по духовно мисля, постъпвам и разсъждавам, толкова по добре ме възприемат, дори и заклетите материалисти. Е……., със сигурност има такива, дето си казват, абе този Оги нещо се смахна….. 🙂 . Пропускам ги покрай ушите си. Осъзнавайки нещата в тяхната истинност, такива хора, с по-насочено материално мислене почват да ми изглеждат някак си елементарни, все едно са деца и тепърва прохождат. Но….. това в никакъв случай не ми дава правото да им се надсмивам или да показвам пренебрежително отношение от позицията на много знаещ и вещ. Тук се сещам да споменатия и зачекнатия въпрос относно нашето Его във форума. Абсолютно всеки един от нас има Его, въпросът е кой до каква степен успява да го обуздае. По-напредналите и духовно осъзнати, съм забелязал, че са и по-Тихи (смирени). За пример: Представете си едно палаво внуче, дето скача, крещи, цялото в кал, пълно с енергия, говори и обяснява разпалено (нашето Его), а от страни седят бабата и дедото и го наблюдават с един мил поглед, леко усмихнати и щастливи на палавостта му и когато детето идва превъзбудено при тях да сподели нещо от своето мимолетно изживяване, те го милват спокойно и нежно по главицата , и с Блаженно спокойствие и нежно внимание, му дават напътствия и кураж (Духовно извисеният човек).
    И колкото по – неодухотворен е човек, толкова по първично мислене и грубо действие прилага в ежедневието си.

  4. Петър Матеев  26.09.2013 г. | 11:31 ч.

    Мислещ, много ми хареса сравнението за внучето и бабата и дядото.

    Аз като четох този цитат се замислих върху тази му част:

    Ако бързате в началото, вие сте по Бога; ако протакате в началото – по света ходите. Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Това е закон вътре във вас.

    Това с края ми е ясно, обаче като че ли ми убягва какво точно се има пред вид да се бърза в началото (по Бога). Аз го разбирам така, че не трябва да отлагаме една работа (да я протакаме). А вече като сме започнали нещо, да не бързаме д апостигаме резултат (да бързаме в края), но да сме търпеливи и постоянни. Лщбопитно ми е как разбират и други този цитат.

  5. Стопанина  26.09.2013 г. | 11:49 ч.

    Съжалявам, че пак ще съм „на въпреки“, но примерът с внучето и старците не е удачен. Правят се неточни отнасяния на качества към Егото и се пренебрегва окултният факт, че едно дете е много по-близо до Бога, отколкото стареца.

    Бързането в началото го отнасям към други беседи, в които е обяснено, че, изпуснеш ли моментът, губиш и точното време да направиш нещо – сиреч губиш най-добрите условия, които ти дава Бог. Може и по-късно да направиш това нещо, но вече ще ти струва по-скъпо, ще ти отнема повече енергия и всичко това ще е, защото условията в сетивния свят постоянно се менят.

    За съкращаването на времето накрая – това го отнасям към иносказанията за яденето и преяждането. Ако ядеш бързо, храната се усвоява неправилно. Важи и за духовната храна. След всяка хапка трябва да следва приложение на наученото, преди да поемеш друга хапка, и т.н.

  6. Петър Матеев  26.09.2013 г. | 17:37 ч.

    Аз примера го възприех по-скоро образно и като такъв ми хареса, а иначе бабата и дядото не винаги са по-тихи и смирени от едно дете (т.е. по-близо до Бога).

    Добро допълнение за правилния момент – да използваме възможността, когато се открива и да не отлагаме нещата. Тогава изниква и въпросът как да разпознаем кога е дошъл правилният момент за нещо. Мисля, че тук е важно да се слуша вътрешният глас.

    Сега се сещам, че бях чел в една беседа от Учителя нещо от сорта, че не трябва да довършваме работите си съвсем докрай, например като строим къща, да оставим едно местенце недовършено. Не се сещам обаче какво беше обяснението за това.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.