Разликата между водач и господар

Каква е разликата между тях? Това са термини, които описват два различни вида взаимоотношения между хората. Ключовият елемент, който ги разграничава, е силата – господарите използват силови методи и сплашване, за да принудят останалите да изпълнят нарежданията им, докато водачите получават уважението на събратята си по естествен път, поради собствения си принос към общността. Водачите не търсят подчинение и нямат време да крещят заповеди, твърде заети са да проправят пътека през житейската джунгла за онези, които ги следват.

Водачите биват доброволно издигани от хора, вдъхновени от действията им, докато господарите се налагат върху множество различни индивиди без право на избор, които биха предпочели да бъдат оставени на мира, стига да можеха.
Водачите могат да бъдат уникални в много аспекти, но са все така взаимосвързани с общността, докато господарите винаги изискват ръководната роля и притежават привилегии, които не споделят с околните.

Мнозина се заблуждават, като се възхищават на господарите се, смятайки ги за водачи, но това не променя естеството на взаимоотношенията помежду им. Фактът, че един роб се възхищава на господаря си, не превръща по вълшебен начин този господар във водач. Щом взаимоотношенията помежду им не са доброволни и ангажират употребата на сила, може да сте сигурни, че в случая става въпрос за връзка от вида господар-роб, а не учител-ученик.

По същата логика, наличието на избор между множество господари, не превръща никого от тях във водач, тъй като естеството на свързаността им с останалите си остава от вида господар-роб, веднъж щом получат властовата позиция. Да си най-големият и известен господар, не те прави водач, докато смиреното ръководство и личния пример те превръщат точно в такъв.

Разликата между водач и господар

Истинските водачи дават положителен пример на останалите, встъпвайки в доброволни взаимоотношения с тях, показвайки им как да организират социалния си живот по разумен и спокоен път. Такива хора биха могли да бъдат артисти, философи, изобретатели, строители, предприемачи или просто квалифицирани работници, ангажирани с дейности, от които всеки извлича полза. С други думи, хора които придават стойност на общността, дори само с позитивната енергия, която внасят.

При това положение, звучи ли ви обосновано да наричате „водач“ човек, който раздава заповеди, прибягва до жестокост и се меси в живота ви?

Мнозинството от хората по света, са несъзнателно въвлечени в поне една принудителна връзка с някоко, който се държи като техен господар, а иронията е в това, че те го възприемат като водач. Въпреки че това би могло да бъде просто едно невинно или непреднамерено недоразумение, за нас е важно да осъзнаем, че хора, които изискват подчинение от останалите, не могат да бъдат наричани „водачи“.

Всеки държавен глава или владетел, който някога е съществувал, попада в категорията на „господарите“, поради характера на връзките му с останалите. Въпреки това такива хора биват погрешно наричани „водачи“ в учебниците по история или чрез средствата за масово осведомяване. Това не е случайно, имайки предвид как нашите т.нар. „господари“ държат юздите на общественото мнение, контролирайки образователната система и медиите, които ги представят в положителна светлина – като хора достойни за уважение.

Говорейки за политика с термините „господар“ и „роб“, може да накара някои хора да се почувстват неприятно, предвид тъмните времена на робството в западния свят. Съществуват обаче различни степени на робство и въпреки че неговите характерни особеностите в колониална Америка са били едни от най-суровите, това не значи, че единствено те могат да бъдат обозначени с този термин. В действителност всяко взаимоотношение, което предполага зависимост на един индивид от друг, който има възможност да употребява сила, може да бъде определено като „господар-роб“. И след като такива взаимоотношения са причинили толкова страдания, е важно да ги разбираме в дълбочина, колкото и неприятно да ни се струва тяхното разглеждане.

Превод: Станислав Т.

Автор: Дж. Дж. Вайбс

Източник: Activist Post

Споделете публикацията

Google1

За Goodman

goodman@otizvora.com | Преводач на свободна практика за „От Извора“. „И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине Любовта.“

Всички публикации

14 коментара за "Разликата между водач и господар"

  1. наблюдател  22.08.2013 г. | 14:14 ч.

    благодаря

  2. Стопанина  22.08.2013 г. | 14:23 ч.

    От доста време размишлявам върху изказването, приписвано на наши интелектуалци, комити и възрожденци: „Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство.“ Това само по себе си е вярно. Но според мен има и трета категория хора – роби, които не търсят свобода, а просто искат да са заобиколени от себеподобни и евентуално да имат свои роби. Притежаването на собствени роби не те прави свободен, след като не си се освободил от господарите си, но явно обграждането с още по-безправни хора, носи някаква утеха и дори удовлетворение.

    Тази трета категория хора – мога да я окачествя като мазохистични роби – се оказа доста по-голяма група, отколкото предполагах. Според едно проучване на алтернативните медии малко над 30% от днешните американци не само не роптаят срещу унизителните и опасни за здравето им скенери по летищата, ами били готови да се подлагат на личен обиск преди всеки полет, ако това щяло да повиши сигурността. Един от въпросите е включвал и пояснението, че личният обиск включва и претърсване на интимните телесни кухини от представители на TSA.

    Не бих казал, че съм изненадан от резултатите, но за мен е смущаващо, че в епохата на съзнателната душа, когато се предполага, че англо-германските народи трябва да развиват определени качества, изразяват готовност разни хора с основно образование да им извършват проктологични прегледи. Дори настояват да няма изключения, за да е пълна „сигурността“. За мен такива мазохистични роби просто не могат да живеят без господарите си, както едно бебе е напълно зависимо от родителите си.

  3. giordana  22.08.2013 г. | 17:11 ч.

    Благодаря!

    Много интересен аргумент, за който, трудно, бихме се замислили, ако, не ни се обърне вниманието, нарочно!

  4. Светослав Йорданов  22.08.2013 г. | 17:55 ч.

    25. А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
    26. между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
    27. и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,
    28. както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

    Матей (20: 25-28)

  5. Мислещ  22.08.2013 г. | 19:02 ч.

    Бих добавил още една категория на доброволното робство или робство по интереси. Тук целта е постигането на нещо, било то служба, пари или някаква друга косвена придобивка, която в последствие ще се материализира по един или друг начин. Дори бих казал, че в днешно време, преобладават тези така наречени от мен роби по интереси. При този тип хора, техните пороци и зависимости са по силни от желанието им за свобода, затова те сами и с ясното си съзнание се отказват от нея в полза на „господар“.

  6. Снежанка Димитрова  22.08.2013 г. | 21:56 ч.

    Напълно съм съгласна с Мислещ. Според мен доброволното робство е най-масовото в момента, и в голяма част от практикуващите го, то е осъзнато доброволно робство. Това не е ли следствие от подмяната на изконните човешки ценности иналагането на фалшив морал?!

  7. Мислещ  22.08.2013 г. | 22:14 ч.

    При този тип хора, техните пороци и зависимости са по силни от желанието им за свобода, затова те сами и с ясното си съзнание се отказват от нея в полза на “господар”.

    Този тип хора, първи ще приемат доброволното „Маркиране“ чипа на Антихриста.

  8. наблюдател  23.08.2013 г. | 12:17 ч.

    http://www.beu.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-news6424.html

    Трябва да има начин! Искам да гледам напред и нагоре, не да избирам цял живот лявата или дясната ръка……………..

  9. Господин млад мармалад  25.08.2013 г. | 11:41 ч.

    На Запад вече съществува нов медиен термин : „Политкоректно християнство“, което одобрява хомосексуализма, педофилията, деморкатичните права на малцинствата, преданост към сатанинските правителства, войнолюбие и пр. Появиха се първите политически коректни „християни“ които обявиха истинските християни в еретизъм и ксенофобия, задето не поддържали американския империализъм и еврейството. Дори се заговори за отлъчване от църквите чрез полицейски средства на хората имащи свое лично мнение различно от онова което налагат псевдохристияните от новия световен ред. Така, че не се учудвайте, че има заблудени и манипулирани хора които уж вярват в Бог пък тачат Мамона (САЩ и Израел) и подкрепят всяка сатанинска война на безбожниците от Вашингтон. Тези са „правилните“ за политически режим „християни“, останалите – несъгласните са „лошите“ и те трябва да бъдат „поправени“ както каза преди време един US генерал.

  10. Иван  25.08.2013 г. | 18:17 ч.

    Замислих се за пример на водач и първо ми изплува В. Левски. Може би като един от последните в близкото минало?

  11. Gergana  25.08.2013 г. | 22:59 ч.

    @Иван
    За мен той е по-скоро пример за организатор, а не пример на водач.

  12. FCB  25.08.2013 г. | 23:07 ч.

    За мен най-голямото робство е да си зависим от някой и да не предприемаш нищо без да имаш компания – примерно да се разходиш, да отидеш на фитнес, да бягаш на стадиона и т.н.
    Разбира се че събития от подобен тип попринцип не се практикуват самостоятелно, но трябва да се научиш да не разчиташ винаги на някой 😉

  13. Иван  26.08.2013 г. | 23:24 ч.

    Да но се вписва много добре в описаните по-горе качества, даже и допълва.

  14. Павел  29.08.2013 г. | 12:51 ч.

    Няма по безнадеждно поробени от тези, които грешно вярват, че са свободни …
    Йохан Волфганг фон Гьоте 1749-1832

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.