Парите и Ариман

Поради това, че е невъзможно «камъните да се превърнат в хляб», да имаме духовност непосредствено в материята, независима от материалното, поради тази невъзможност и затова, че е налице нейното огледално отражение, властта на парите, поради това господства и Ариман. Защото в парите живее социално също и Ариман. (Събр. съч. 148. Петото евангелие, 1913–1914, стр. 149, немско издание 1980 г.)

* * *

Колкото и човек да прави усилия в някоя област, в това, което самите пари привидно печелят пари, живее ариманическата сила. Не можете да наследите, без да получите с парите определено количество ариманическа сила. Няма друга възможност да се притежават пари по благотворен начин сред социалната структура, освен когато се притежават християнски, което означава да се спечелят така, че между раждането и смъртта човек да получи пари с това, което той развие. Не бива начинът, по който се печелят пари, да бъде огледално отражение (пари да раждат пари бел. пр.) на това, което е йеховистическо, т.е. нашето раждане. Но придобиването на парите от нас е огледално отражение.

Всеки път, когато пари произвеждат пари, е нещо, което се случва само тук, на физическия план, докато това, което представлява човекът, винаги е във връзка с духовния свят. Какво следователно правите, когато сам не работите, но имате пари, а други хора трябва да работят за това? Тогава другият човек трябва да продава това, което е неговата небесна част, а вие му давате само нещо земно. Вие заплащате само с нещо земно, с чисто ариманическо. Това е духовната страна на нещата. А където Ариман се намира, може да се стигне само до упадък. (Събр. съч. 186, Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах, 1918, стр. 53 сл., немско издание 1979 г.)

Парите и Ариман

* * *

Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава

Когато се отпечата написаното от нас и действително се чете – което днес само рядко се случва – нашите мисли преминават в другите хора. Това обаче упражнява влияние върху собственото ни етерно тяло и ние се сблъскваме с това, което живее навън в света. Ако мислите живеят навън, ако бихме могли да осъзнаем, че навън живеят мислите, произхождащи от нас – нашето астрално тяло, поне във вярата ни, се сблъсква с това от нас, което е преминало във външния свят. Но това е изключителна наслада. Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава, за известност, всяка жажда да имаме значение в света. В този порив към самонаслада не е залегнало нищо друго, освен потребността да се сблъскаме с астралното ни тяло с обективните мисли на етерното ни тяло и така в сблъсъка да се самовъзприемем. (Събр. съч. 161, Пътища на духовното познание и обновяване на художествения мироглед, стр. 91, немско издание 1980 г.)

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

8 коментара за "Парите и Ариман"

  1. Стопанина  01.07.2013 г. | 22:14 ч.

    Но това е изключителна наслада. Самонаслаждението е в основата на всяка жажда за слава, за известност, всяка жажда да имаме значение в света.

    Нели, която е оригиналната дума за „самонаслада“ в немския текст на лекцията? Моят личен опит отчасти противоречи на това, което казва Щайнер. Да речем, при мен има „жажда за значение в света“, но не съм убеден, че засега чувството е на самонаслада. Разбира се, радвам се, когато правилно ме разбират, но по-скоро става дума за смесени чувства.

  2. Антиантихрист  01.07.2013 г. | 23:09 ч.

    Ариман ще господства до време. Когато дойде войната и разрушението, а земята се разтърси и се надигнат моретата (т.е. цивилизацията бъде унищожена), над кого ще властва Ариман, над сметище ли? 🙄
    Ариман е Сцила, но не забравяйте че има и Харибда! 😐

  3. Tyrael's Halo  02.07.2013 г. | 03:04 ч.

    „Нели, която е оригиналната дума за „самонаслада“ в немския текст на лекцията?“

    Предполагам, че е Selbstgenuss. 🙂

  4. Ангела  15.07.2013 г. | 09:08 ч.

    Може ли някой да ме насочи къде мога да намеря още от Щайнер по темата за Ариман и парите!
    Благодаря предварително!

  5. zaharia  17.07.2013 г. | 12:52 ч.

    Думата действително е Selbstgenuß, както казва Tyrael’s Halo. Ето го целият абзац, така както е в немския оригинал (ако някой се интересува, целите GA_161 на немски могат да се свалят от тук: http://fvn-archiv.net/demo/fvn/gas.html )

    Ja, sehen Sie, das bedeutet, daß, wenn wir gedruckt sind und wirklich gelesen werden – was ja bekanntlich heutzutage nur in den seltensten Fällen geschieht -, dann gehen unsere Gedanken in andere Menschen über, dann leben unsere Gedanken in anderen Menschenseelen weiter. Aber diese Gedanken leben in den Ätherleibern der anderen Menschen. Bei uns selbst aber setzt sich der Gedanke fest: Das, was du selber in deinem Ätherleib als Gedanke hattest, das lebt jetzt draußen in der Welt. – Man hat das Gefühl, da draußen in der Welt, da leben unsere eigenen Gedanken. Wenn sie wirklich da draußen leben, wenn sie wirklich da draußen vorhanden sind, das heißt mit anderen Worten, wenn wirklich unser Gedrucktes auch gelesen wird, dann übt es einen Einfluß aus auf unseren eigenen Ätherleib, und dann stoßen wir an das, was da draußen in der Welt lebt. Indem es in unserem eigenen Ätherleibjebt, stoßen wir zusammen mit unserem eigenen Astralleib. Das ist ein ganz anderes Zusammenstoßen, als wenn wir nur mit unseren eigenen Gedanken zusammenstoßen; dazu hat ja der Mensch nicht immer die Kraft, weil diese Gedanken mit einer gewissen Energie geholt werden müssen aus der eigenen Wesenheit. Wenn aber die Gedanken draußen leben, wenn wir das Bewußtsein haben können: da draußen leben die Gedanken, die von dir stammen -, dann stößt unser Astralleib, wenigstens in unserem Glauben, zusammen mit dem, was von uns in der Außenwelt ist. Das ist aber ein eminenter Selbstgenuß. Dieser Selbstgenuß liegt aller Ruhmessucht, aller Sucht nach Bekanntwerden, aller Sucht nach Geltunghaben in der Welt zugrunde. Diesem Trieb nach Selbstgenuß liegt nichts anderes zugrunde als ein Bedürfnis, mit unserem Astralleib auf objektive Gedanken unseres Ätherleibes aufzustoßen und uns so selbst gewahr zu werden im Aufstoßen. Sie sehen, welch komplizierter Vorgang, ein Vorgang zwischen Astralleib und Ätherleib, zugrunde liegt bei dem, was eine gewisse Rolle spielt in der äußeren Welt.

    Според мен, преводът на Нели е много добър, но ако някой може да предложи още по-добър превод, ще бъде чудесно. Защото и на мен не ми стана ясен този въпрос със „самонаслаждението“: в крайна сметка, добре ли е за нас да споделяме мислите си с външния свят, или не е добре? Въпросния цитат е даден в контекста на Ариман, това значи ли, че стремежът ни към споделяне с външния свят е проявление на ариманичното в нас? Реално погледнато, всеки един коментар който пишем, е един вид публикация, която ще се прочете от другите хора и нашите мисли ще се прехвърлят в тези хора, дето са ни прочели. Трябва ли да се разглежда като един вид тщеславие нашето желание да пишем коментари и да споделяме мислите си с външния свят? Или може би това се отнася само за случайте, когато си изкарваме хляба с писане?

    Всъщност в този конкретен цитат (последния даден от Щайнер) нито се споменава Ариман, нито се говори за пари, затова моля Стопанина или Нели (ако тя го е публикувала) да обяснят защо този цитат е публикуван в контекста на парите и Ариман, защото на мен ми се струва някак неуместен този цитат тук, не ми се връзва с темата за парите. Но по всяка вероятност не съм го разбрала както трябва. 😳


    Междудругото скоро четох и от св. Йоан Ластвичник едни откъси във връзка с тщеславието, ето ги:

    Тщеславния човек е идолослужител. Той мисли, че почита Бога, но в действителност угажда не на Бога, а на хората.
    Когато бесът на тщеславието вижда, че подвижникът е придобил макар и малко мир в сърцето, веднага го подбужда да отиде в света, казвайки: “Иди, за да спасяваш погиващите души.

    Началото на гордостта е вкореняването на тщеславието. Средата – унижението на ближния, безсрамно разгласяване на своите трудове, самохвалство в сърцето, ненавиждане на изобличаването. А краят – отхвърляне на Божията помощ, високомерно уповаване на своето собствено старание, бесовски характер.
    Виждал съм хора, които с устата си благодарят на Бога, а в мислите си възхваляват себе си. Ясно доказателство за това е фарисеят, когато е казвал: Боже, благодаря Ти (Лук. 18:11).

  6. zaharia  17.07.2013 г. | 13:23 ч.

    А предишният цитат, този който е от GA-186, тук не е пълен. Не съм го сравнявала с немския оригинал, но в английския превод има няколко допълнителни изречения, ще ги добавя тук в мой превод (с наклонен шрифт), защото ми се струва че са важни. Цялата лекция на английски може да се прочете тук: http://wn.rsarchive.org/GA/GA0186/19181130p01.html

    …Колкото и човекът да прави усилия в някоя област, там, където самите пари привидно печелят пари, живее ариманическата сила. Не можете да наследите, без да получите с парите определено количество ариманическа сила. Няма друга възможност да се притежават пари по благотворен начин сред социалната структура, освен когато се притежават християнски, което означава да се спечелят така, че между раждането и смъртта човек да получи пари с това, което той развие. С други думи, начинът, по който човек влиза в притежание на парите, не трява да бъде отражение на това, което е йеховистическо, въпреки че нашето раждане и преминаването ни от ембрион към външен живот е свойствено за него. Отражение на това е фактът, че ние наследяваме пари. Тези характеристики, които ние наследяваме с кръвта, са наследени чрез природните закони. Парите, които наследяваме без да сме ги спечелили с труда си, са отражение на това.

    Фактът, че християнското съзнание все още не е заело своето място в света, че социалната структура все още се определя чрез средствата на древната йеховистическа мъдрост, или от нейния призрак – римската представа за държавно устройство, е допринесъл за всичко, което ни води до един от аспектите на настоящата злополучна ситуация.

    Когато парите произвеждат пари, това не бива да се разглежда абстрактно, а да се види реалното положение на нещата. Всеки път, когато пари произвеждат пари, е нещо, което се случва само тук, на физическия план, докато това, което представлява човекът, винаги е във връзка с духовния свят. Какво следователно правите, когато сам не работите, но имате пари и ги харчите, а други хора трябва да работят за вас? Тогава другият човек трябва да продава това, което е неговата небесна част, а вие му давате само нещо земно. Вие заплащате само с нещо земно, с чисто ариманическо. Това е духовната страна на нещата. А където Ариман се намира, може да се стигне само до упадък…

  7. Gergana  17.07.2013 г. | 21:01 ч.

    Предполагам че това, на което Щайнер е искал да наблегне в изказването си за самонасладата при сблъсъка на астралното ни тяло с външния живот на преминалите през етерното ни тяло мисли, е да обърнем внимание върху риска/опасността от превръщането на това изживяване (самонасладата) в самоцел.
    Представете си отпечатаните пари. Всяка една банкнота е самостоятелна мисъл, с която се заявява някаква степен на значимост в света. Този вид мисли залягат в душите на околните хора и при обратния сблъсък с разпространителя си, отдават енергия, която по друг начин не може да бъде постигната.
    Така го тълкувам в контекста на самоосъзнаването, което цели самонаслада.

  8. Ангела  17.07.2013 г. | 23:55 ч.

    Сърдечни благодарности за линка на английски, Захи!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.