Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 5

(Лекция 5 от цикъла „Влиянията на Луцифер и Ариман“, държана на 9. ноември 1919 г. Макар хронологически да е изнесена преди лекция 4 на този цикъл, настоящата лекция се публикува последна, поради по-особения ? характер. Вижте и останалите лекции от цикъла: 1, 2 и 3.)

Днес искам да ви занимая с тема, която ще ни позволи да получим по-дълбоко познание за истините, които антропософията трябва да даде на човечеството. Често сме говорили за двата полюса сили в човешкото същество: полюса на волята и полюса на интелигентността. За да разберем природата на човешкото същество, трябва постоянно да имаме предвид тези два полюса.

Човекът е същество на воля и същество на интелект. Между тях – по всяко време от раждането до смъртта – се намира елементът на чувствата, образуващ мост между интелигентността и волята. Знаете, че тези сили в известен смисъл се отделят една от друга, когато човек достигне онова, което се нарича праг на духовния свят.

В днешната лекция ще се занимаваме конкретно с връзката на човечеството спрямо околния свят – от една страна, като същество на интелигентността, а от друга, като същество на волята. Ще започнем с второто.

През живота между раждането и смъртта човешките същества развиват силата на волята като импулс за техните действия и занимания. Що се отнася до проявлението ? чрез човешкия организъм, силата на волята е много сложна и заплетена тема. Но в един аспект всичко в естеството на човешката воля силно наподобява, почти до пълна тъждественост, някои сили в природата. По тази причина ще е доста основателно да говорим за вътрешна свързаност между силите на волята в човешкото същество и силите на природата.

Известно ви е от предишни лекции, че – макар хората да са будни – що се отнася до волята, те са в състояние, наподобяващо сън. Вярно е, че в съзнанието ни се намират идеи, лежащи зад онова, за което имаме воля, но как дадена идея се проявява чрез волята – за това не знаем нищо. Не знаем по какъв начин идеята „аз движа ръката си“ е свързана с процеса, при който действително се движи ръката. Този процес лежи изцяло в подсъзнателното и може с основание да се каже, че хората не са по-съзнателни за тези реални процеси на волята, отколкото за онова, което се случва по време на сън.

Но, когато възникне въпросът за връзката между човешката воля и заобикалящия свят, се натъкваме на нещо, което ще се стори напълно абсурдно на този тип съзнание, което се е развило в хода на последните три-пет века. Прието е да се мисли, че еволюцията на земята щеше да е същата даже ако човешките същества не участваха в нея. Един типичен учен по естествените науки описва еволюцията на земята като поредица – да речем – на геологически, чисто физически процеси. И макар учените да не го казват точно по този начин, те имат предвид, че от началото до хипотетичния си край всичко би протекло по един и същ начин на земята, дори тя да не се населяваше от човешки същества.

Защо се поддържа този възглед от съвременните естествени науки? Основанието е, че, независимо какво се случи например в минералното царство, или в растителното царство – да речем, на 9. ноември 1919 г. – хората вярват, че причината за събитието в минералното царство се е случила преди тази дата. Хората мислят: „Минералното царство има свой път и това, което се случва в дадено време, е следствие на нещо, което се е случило по-рано; минералното следствие се дължи на минерална причина.“

Това е начинът, по който разсъждават хората, и вие ще откриете свидетелства за него във всеки учебник по геология. Съществуващото в наше време се разглежда като следствие от Ледената епоха, или от някоя предшестваща епоха, но причините се отнасят изцяло към онова, което някога се е случвало конкретно в минералното царство. А фактът, че човечеството населява земята, се пренебрегва. Вярва се, че дори хората да не бяха тук, всичко щеше да протече по сходен начин, че външната действителност щеше да се същата – въпреки че в действителност човечеството винаги е било част от тази външна реалност. Истината е, че земята е едно цяло, а самото човечество е един от активните фактори в земната еволюция. Ще посоча пример.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 5

Знаете, че настоящата епоха – разглеждаме я в широк смисъл като периода от великата атлантска катастрофа насам – беше предшествана от самата Атлантска епоха, когато континентите Европа, Африка и Америка не съществуваха в днешната си форма. По онова време имаше един главен континент на земята – Атлантида, както го наричат – който се простираше в областта, която сега се заема от Атлантическия океан. Знаете също, че в определен период на тази атлантска еволюция се развихри необуздана неморалност сред тогавашния цивилизован свят. Човешките същества имаха много по-голяма власт над природните сили, като те си присвоиха и употребяваха тези сили за зли цели. И така, можем да видим назад във времето една епоха на широкоразпространена безнравственост. А след това настъпи великата атлантска катастрофа.

Ортодоксалният геолог естествено ще проследи тази катастрофа в процесите на минералния свят; всъщност е факт, че една част от земята е потънала, а друга се е издигнала. Но на тези, които основават мисленето си върху принципите на модерното природознание, не би им хрумнало да си кажат, че нравите и заниманията на човешките същества [населявали земята по онова време] са били сред причините за тези процеси. А те са такива! Самата истина е, че атлантската катастрофа беше резултат от делата на хората по земята.

Външните, минералните причини не са единствените за тези велики катастрофи, които настъпват в земната еволюция. Трябва да търсим причини, намиращи се в сферата на човешките действия и импулси. Самото човечество също принадлежи към веригата от причинни сили в земното съществуване. И това не важи само за такива мощни и епохални събития, но и за всичко, което се случва по всяко време.

И така, връзката между онова, което се дължи на човешките същества и космическите събития, и земните събития, остава скрита. В този смисъл цялото наше природознание не е нищо повече от една голяма, всеобхватна илюзия. Защото, ако искате да разберете всички истински причини, няма да ги откриете, като изучавате само минералното, растителното и животинското царство.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 5

Диаграма 1

Нека илюстрирам какво имам предвид. Ще го разгледаме, тъй да се каже, от противоположната страна. Тук (X) е центърът на земята. Когато се случва нещо в минералното царство, растителното царство или животинското царство, искаме да открием причините. Причините се намират в определени точки, които се намират навсякъде. Можете да си представите това, което имам предвид, като се замислите върху следното.

В региона около Неапол в Италия ще откриете, че земята на обширна площ ще отделя п?ра, ако вземете парче хартия и го запалите. От земята под вас ще започнат да се издигат изпарения. Вие ще си кажете: Силата, която води до изпаряването, се намира във физичните процеси, предизвикани от запалването на хартията. В този случай физичният процес е, че чрез запалването на хартията вие разреждате въздуха, а понеже въздухът е разреден, п?рите в почвата по-лесно се издигат нагоре. Те се държат долу от нормалното въздушно налягане, а то се намалява чрез горенето на хартията.

Ако просто искам да дам пример за последствие от чисто минерално естество – като изпаренията от земята – бих могъл да илюстрирам, че тук, както и тук [д-р Щайнер посочва диаграмата] са запалени късове хартия. Това ни показва, че причините за издигането на п?рата не се намират под почвата, а над нея. А тези точки в диаграмата – а, b, c, d, e, f – не представляват късове запалена хартия; в този случай те представляват нещо друго. За начало си представете, че всяка от точките няма значение сама по себе си, а значимостта е в системата от точки като цяло. Не си мислете вече за късове запалена хартия, а за нещо друго, което в момента няма да назова. Има нещо друго тук като действителна сила, над повърхността на земята; тези различни причинители не работят самостоятелно, а заедно.

А сега си представете, че всъщност точките не са шест, а са, да речем, 1500 милиона точки [Те представляват приблизително цялата популация на земята], всички работещи заедно и водещи до общо последствие. Тези 1500 милиона точки са действително тук. Всеки от вас има нещо в себе си, което може да се нарече център на гравитацията във вашата телесна структура. Когато хората са в будно състояние, този център на гравитацията се намира малко под диафрагмата; докато спят, се намира малко по-надолу. Следователно над земята са разпръснати около 1500 милиона центрове на гравитацията, предизвикващи заедно общи въздействия. А това, което съвместно предизвикват като общи въздействия, до голяма степен е причинител на онова, което се случва в минералното, растителното и животинското царство на земята.

Научна заблуда е да се проследяват минералните причини за силите, проявяващи се във въздуха, водата и минералното царство; в действителност причините се намират в човешките същества. Това е истина, за която днес хората почти нямат усет. От съвсем малко хора се знае, че причините за активните процеси в царствата на минералите, растенията и животните се намират в човешкия организъм. Това не се отнася до всички процеси, работещи в тези природни царства, но за голяма част от тях. Причините за случващото се на земята са в човечеството. По тази причина минералогията, ботаниката и зоологията не могат да се развиват на истинна основа без антропология – без изучаване на човешкото същество.

Науката ни говори за физични, химични и механични сили. Тези сили са тясно свързани с човешката воля – със силата на човешката воля, която е концентрирана в нашия център на гравитацията. Ако разглеждаме земята с усет за истината по този въпрос, не трябва да вярваме на геолога, който говори абстрактно за земята, а трябва да имаме предвид, че човечеството е неделима част от земята. Това са истините, които ни се разкриват от другата страна на прага1. Всичко, което се знае от отсамната страна на прага, принадлежи към царството на илюзорните познания, а не към царството на истината.

На това място възниква въпросът: Каква е връзката между силите на волята, които са концентрирани в нашия център на гравитацията, и външните физични и химически сили? Напомням, че говорим за съвременното човечество. През нормалния живот връзката се проявява в метаболичните процеси.  Когато хората приемат в себе си субстанциите от външния свят, именно тяхната воля смила тези субстанции и действа върху тях. Ако не работеше нещо, в такъв случай онова, което се приема в организма от външния свят, просто щеше да се унищожи. Човешката воля има силата да разгражда и да унищожава всички чужди субстанции и сили; а връзката между човешкото същество и минералното, растителното или животинското царство в природата е такава, че нашата воля е свързана със силите на разлагане и унищожение в нашата планета.

Нямаше да можем да живеем, ако го нямаше това унищожение – и все пак то е унищожение. Това не трябва да се забравя от никого. И това, което често се описва като неправомерни магически практики, в същността си е основано на факта, че определени човешки същества се научават да употребяват волята си погрешно – по такъв начин, че те не ограничават силите на унищожението за тяхната нормална функция в рамките на организма им, а ги разширяват и към други човешки същества, умишлено и съзнателно прилагат тези сили на унищожение, свързани с тяхната воля. Това – както се подразбира – е практика, която никога и при никакви обстоятелства не се разрешава.

Чрез нашата воля сме свързани със земните сили на упадъка. И ако, като човешки същества, имахме само нашите сили на волята, земята щеше да е обречена чрез нас, чрез човечеството, на пълно унищожение. Изгледите за бъдещето тогава щяха да са далеч от оптимистичните; перспективата щеше да е постепенно разграждане на планетата, а накрая – разпръскването ? в космическото пространство. Това е, що се отнася до единия полюс на човешкото устройство.

Човекът обаче има и друг полюс. Единият полюс, както онагледихме, е свързан с унищожителните сили на планетата; другият полюс, този на интелигентността, е свързан с волята чрез мост – чувствата.

Но, докато сме будни, човешката интелигентност не държи сметка за случващото се със земята. Докато сме будни, не можем чрез интелекта си истински да установим реална връзка със земното съществуване. Онова, което казах за волята, се случва, докато сме будни, въпреки че не сме съзнателни за него. Ако видите как се разпада камък и се запитате къде са действителните причини за разпадането му, тогава трябва да се вгледате във вътрешната, органичната природа на човешкото същество. Колкото и да е странно това за съвременния ум, това е точно така. Но, както казах, земята щеше да има тъжно бъдеще, ако го нямаше другият полюс в човешката природа – полюсът на съграждащите сили.

Точно както причините за всяко унищожение се намират във волята, която е концентрирана в нашия център на гравитацията, така съграждащите сили се намират в сферата, в която преминаваме по време на сън. Между заспиването и събуждането ние сме в положение, което може образно да се опише така, че с нашия Аз и астрално тяло се намираме извън физическото тяло. Но тогава сме изцяло същества от душа и дух, които разгръщат силите, действащи между заспиването и събуждането. През това време ние сме свързани чрез тези сили с всичко, което съгражда планетата Земя, всичко, което добавя градивни и положителни сили към силите на унищожението.

Ако не живеехте на земята, унищожителните сили, произлизащи от вашата воля, нямаше да се проявяват в минералното царство, растителното и животинското. Ако никога не заспивахте, силите, чрез които земята постоянно се съгражда, нямаше да произтичат от вашата интелигентност. Положителните, градивните сили на планетата Земя също се намират в самото човечество. Не казвам, че са в отделно човешко същество – изрично уточних, че тези отделни причини образуват колективно цяло. Съграждащите сили се намират в човечеството като цяло – и по-точно: в полюса на интелигентността в нашето същество, но не в нашата интелигентност в будно състояние. Интелигентността, която имаме в будно състояние, всъщност е като безжизнено същество, промушващо се в земната еволюция. Интелигентността, която действа несъзнателно – по време на съня – е тази, която съгражда планетата Земя. С всичко това само се опитвам да обясня, че е заблуда да се търсят извън човека унищожителните и съграждащите сили на нашата планета; трябва да ги търсим вътре в човешкото същество. Щом разберете това, ще разберете и онова, което предстои да кажа.

Поглеждате нагоре към звездите и казвате, че нещо струи от тях – то може да се възприеме от човешките сетивни органи тук, на земята. Но това, което виждате, когато съзерцавате звездите, не е от същото естество с онова, което възприемате на земята в царствата на минералите, растенията и животните. В действителност то произлиза от същества на интелигентността и волята, животът на които е свързан с тези звезди. Създава се впечатление за нещо физическо, понеже звездите са на разстояние. Обаче те изобщо не са физически. Това, което всъщност виждате, са вътрешните дейности на съществата на волята и интелигентността в звездите.

Вече съм ви говорил за остроумното описание на Слънцето, давано от астрофизиците. Но ако беше възможно да направим пътешествие до Слънцето чрез някое транспортно средство, изобретено от Жул Верн, щяхме да открием с изумление, че там няма нищо от онова във физическите описания. Тези описания са просто събирателна картина на слънчеви явления. Това, което виждаме в действителност, е работата на волята и интелигентността, която, погледната отдалече, изглежда като светлина.

Ако обитателите на Луната – в случай че приемем, че има такива същества – погледнат към Земята, те не биха видели нейната растителна или минерална повърхност, а щяха да я възприемат като светлинен ефект или нещо подобно – и щяха да разпознаят какво се случва около центъра на гравитацията в човешките тела и също последствията от условията, при които човешките същества живеят между заспиването и събуждането2. Ето какво в действителност може да се види от космоса. Дори най-съвършеният инструмент няма да направи да се виждат, да речем, столовете, на които седите в момента; щеше да се вижда всичко, което се случва в областта на вашите центрове на гравитацията и онова, което би се случило, ако внезапно заспите – да се надяваме, че никой от присъстващите не е заспал! Но ако се случи, това ще се види от космоса3.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 5

От гледна точка на вселената възприеманата реалност е това, което се случва чрез човешките същества – а не чрез това, което ни заобикаля на земята. Често се казва, че всичко, което възприемаме чрез сетивата е майя – велика илюзия – че не е действителност, а само външност. Една такава абстракция не ни помага много. Тя придобива смисъл само когато навлезем в конкретното, както правим досега. Да се казва повърхностно, че животинският, растителният и минералният свят са майя, не означава нищо. Същественото е да осъзнаем, че това, което възприемаме външно, зависи главно от нас самите, както и че – не, разбира се, във всеки момент, а в хода на човешката еволюция – вие правите себе си неизменна част от веригата на причините и следствията.

Дори когато се признава такава разтърсваща истина – а аз мисля, че тя може да е разтърсваща – тя не се разглежда в аспекта, който ? придава важност в живота. Една такава истина става важна само когато осъзнаваме нейната важност. Ние не сме само физически същества; ние сме морални – или може би аморални – същества в земното съществуване. Това, което правим, се определя от импулси от морално естество.

Сега само се замислете от какво горчиво съмнение в тази област е обзета модерната мисъл. Естествените науки осигуряват знания за земното, което е ограничено в рамките на чисто външните причини и следствия; а в този цикъл на природни причини и следствия е включено и човешкото същество. Това се предполага от външната абстрактна наука, която взима под внимание само един аспект от земното съществуване.

Признава се фактът, че моралните импулси проблясват в хората, но не се знае нищо за връзката между тези морални импулси и онова, което намира проявление във външната природа. Всъщност дилемата на съвременната философия е, че философите слушат, от една страна, как учените обясняват, че всичко е включено в цикъл на естествени причини и следствия – а от друга страна, трябва да признаят, че моралните импулси просветват в човеците. По тази причина Кант написа две „Критики“: „Критика на чистия разум“, засягаща връзката на човека с чисто естествения ход на нещата, и „Критика на практическия разум“, където той излага своите морални постулати – които в действителност, ако мога да се изразя образно, витаят във въздуха, идват изневиделица и нямат каквато и да било непосредствена връзка с естествените причини.

Докато вярваме, че това, което се проявява във външната природа, може да се проследи само до подобни проявления, докато се придържаме към тази илюзия, посредничеството на моралните импулси е нещо, което остава отделно и далеч от естественото развитие. Почти всичко, което разгледахме днес, се намира в сянката на това отчуждаване. В своето мислене хората не могат да обхванат общото между земния цикъл, като такъв, и моралния живот на човечеството. Но щом веднъж разберете онова, което опитах повърхностно да очертая, ще можете да си кажете: Да, като човек, аз съм цялост, а моралните импулси живеят в мен. Те живеят в това, което представлявам като човек. Но като физическо човешко същество, аз съм основната причина – заедно с цялото човечество – за всяко физическо събитие. Моралните облици на хората по земята и техните постижения са истинските причини за това, което се случва в хода на земното развитие.

Природознанието и естествените науки описват земята по начина, който намираме в учебниците по геология, ботаника и т.н. Каквото се казва там, изглежда напълно задоволително с оглед на предпоставките, оформени в съвременното образование. Но нека предположим, че един обитател на Марс посети Земята и я наблюдава в светлината на марсианските предпоставки. Не казвам, че такова нещо може да се случи, а само опитвам да илюстрирам мисълта си. Представете си, че същество от Марс броди безмълвно по Земята, после научава някой човешки език, чете геология и така открива идеите, които преобладават тук относно процесите и събитията на Земята. Това същество би казало:

„Но това не е всичко. Пренебрегва се най-важният фактор. Да речем, забелязах тълпи от студенти, които пилеят времето си в кръчмите, пият и задоволяват страстите си. Нещо става там: човешката воля работи в метаболизма. За тези процеси няма и помен във вашите учебници по физика и геология; там няма никаква препратка към факта, че ходът на земното развитие се влияе от това, дали студентите пият, или не пият.“

Едно същество, което не е потопено напълно в земните идеи и предразсъдъци, би казало именно това относно възгледите на самите земни същества за събитията на Земята. За жителя на Марс няма да има съмнение, че моралните импулси, проникващи човешките дела и целия човешки живот, са част, огромен дял от природните събития. Според съвременните предубеждения, има нещо неумолимо в игрите на природата – всъщност това е удобна мисъл за учените материалисти. Те си представят, че земното развитие ще остане същото и ако не съществуваха хора; че, независимо дали са добродетелни или не, това няма съществено значение или не променя нищо. Обаче това не е така! Най-важните причини за събитията на земята не са извън човешките същества; те са в самото човечество. А ако земното съзнание се разшири до космическо съзнание, човечеството трябва да разбере, че Земята – не за кратко, а за продължително време – се превръща в негов образ, в подобие на самото човечество.

Няма по-добър начин да приспиш хората от този – да им вмениш, че нямат никакво влияние върху хода на земното развитие. Това свежда отговорността до един индивид, до отделната личност. Истината е, че отговорността за хода на земното развитие през времето на космическите еони се намира в човечеството. Всеки трябва да чувства себе си като член на човечеството, а земята – като тяло на това човечество.

Някой може да каже: „В течение на десет години се оставих на страстите си, задоволявах [нечистите си] фантазии и по този начин съсипах тялото си.“ Същият този човек би трябвало да каже и следното: „Ако земното човечество следва нечисти морални импулси, тогава тялото на Земята ще е различно от онова, което щеше да бъде, ако моралните импулси бяха чисти.“ Понеже еднодневката живее само двадесет и четири часа, има напълно различно виждане за света спрямо това на човешките същества. Обхватът и на нашите възприятия не е достатъчно широк, за да забележим, че това, което се случва външно в природата, не зависи изцяло само от физически причини.

Ако търсим обяснение за сегашната конфигурация на Европа, е много по-важно да се запитаме какъв живот е преобладавал всред хората от цивилизования свят преди две хиляди години, отколкото да изследваме външната минерална и растителна структура на земята. Гъстотата на нашата физическа планета след още две хиляди години няма да зависи от сегашния минерален свят, а от това, което ние правим и позволяваме да се прави. С придобиването на световно съзнание човешката отговорност се разширява в световна отговорност. Ако сме с едно такова съзнание, се чувстваме, сякаш гледаме нагоре към звездните небеса, пред които отговаряме, проникнати и обзети сякаш от дух – че сме отговорни пред този свят за това, как ръководим земята. Ние растем заедно с космоса в действителна реалност, когато зад явленията търсим истината.

Често казвам, че трябва да се научим да възприемаме действителните реалности зад нещата, за които днес обикновено се мисли с абстракции. Не се постига много, като се възприемат източни традиции, като: външният сетивен свят е майя. Трябва да отидем по-дълбоко, ако искаме да стигнем до истината. Такива абстракции не ни отвеждат далеч, защото във формата, с която се представят, те не са нищо друго, освен утайката на една древна мъдрост, която не е била изпълнена с абстракции, а е изобилствала с действителни реалности, които могат отново да се осветят чрез духовна интуиция и проучвания. Когато четете в източната книжнина за майя и нейната противоположност – истината, не мислете, че прочетеното днес е разбираемо за вас. Това е само много по-късна компилация от съдържание, което е било действителна реалност за древната мъдрост. Ние трябва да се завърнем към тези действителни реалности.

Хората днес мислят, че имат някакво разбиране за космическите процеси, след като признават, че външният свят на сетивата е майя. Но не можем да разберем нищо, ако оставаме в плитчините на реалността. В момента, в който осъзнаем – не е въпросът как днешният минерален свят се е развил от минералните процеси в друга епоха, а въпросът е какво се е случвало всред човечеството – в този момент става ясно истинското значение на думите, че „външният свят е майя“. След това започваме да възприемаме в човешките същества една реалност, много по-велика, отколкото се е предполагало. А подир това идва и чувството за отговорност спрямо съдбата на земята.

Ако се опитате да достигнете до сърцевината на тези въпроси – това става чрез вътрешно съзерцание, не чрез онази интелигентност, присъща на естествените науки – така постепенно ще достигнете до прозрението, че човечеството се състои от свободни човешки същества. Истината е, че природата не противодейства на нашата свобода, тъй като и самите ние, като хора, се приспособяваме веднага към природата около нас. Само в най-изолирани случаи природата ограничава свободата ни. Природата ни ограничава до степен, която не е по-голяма, ако – нека посоча пример – протегнете ръка и някой друг я задържи и спре за миг подвижността ?. Не можете да отречете свободата на волята само защото някой друг временно ограничава движението ви. Като хора на съвремието, ние сме ограничавани в много отношения, заради дадено действие на нашите предци, което чак сега има последствия. Но във всички случаи това е било действие на човешки същества. – Какви човешки същества? Не можем да укоряваме никого, защото самите ние сме били тези, които в предишни животи на земята сме създали условията, които имаме днес.

Не трябва да се задоволяваме само със споменаването на повтарящите се земни животи, а да помислим и за връзката между тях по такъв начин, че дори във външната природа да разбираме последствията от причините, които сме създали в предишни животи. Естествено, що се отнася до едно отделно човешко същество, трябва да говорим само за допринасящи причини, защото по този въпрос, както вече казах, става дума за колективната вътрешна дейност на човешките същества на земята. По тази причина, никой от нас не трябва да се изключва като индивид [от цялото], тъй като всеки от нас има дял в това, което човечеството предизвиква като цяло, а след това намира изражение в онова, което съставлява тялото на цялото земно човечество в неговия непрекъснат живот.

Старая се да ви създам представа как един духовен изследовател трябва да се отнася към изявленията в обикновените научни учебници. Нека нарисувам няколко геометрични фигури:

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 5

Диаграма 2

А сега нека си представим, че едно създание, което никога не е живяло в нашия свят, изпълзява от земята. То има някакви елементарни познания по аритметика, поглежда геометричните фигури и казва: „Първа фигура, втора фигура, трета фигура. Третата е следствие от втората, а втората – следствие на първата. Следствие на първата фигура –триъгълник; следствие на втората – кръг.“ Това създание след това би събрало причината и следствието. Но това би било грешка, защото съм нарисувал всяка от фигурите отделно. В действителност всяка от тях е независима от другите. Връзката помежду им е само за това създание, което асоциира това, което идва по-напред, с онова, което следва, сякаш едното е следствие на другото.

Приблизително това е начинът, по който геологът описва процесите на земята: Дилувиална епоха, Третична епоха, Четвъртична епоха и т.н. Но това не е по-вярно от твърдението, че кръгът е резултатът, следствието от триъгълника, или че триъгълникът е следствие на правоъгълника. Тези профили на земята са се породили самостоятелно – чрез делата на земното човечество, включително тайнствената работа на интелигентността по време на съня, когато човешките същества са извън физическите си тела.

Това показва, че описанията, давани от външната наука, са голяма заблуда – майя. Но да се говори просто за майя, не е достатъчно. Към сведението, че външният свят е майя, ние трябва да сме в състояние да кажем къде са действителните причини за събитията. Тези причини до голяма степен са скрити от нашите възприемателни сили. Ролята, която има човечеството в оформането на земното развитие, не може да се разбере от външната наука, а само от вътрешната [езотеричната] наука.

В книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ говоря за вътрешната активност на човека по времето между заспиването и събуждането. Това може да се разкрие от познанието, което  прониква до сферата на волята. Хората не знаят нищо за връзката между волята и външния свят, тъй като процесите на волята са скрити и замаскирани. Не знаем какво в действителност се случва, когато, повдигайки ръката си, задействаме волеви процес; нито пък знаем, че този процес продължава и има последствия в хода на земното развитие.

Относно това е загатнато в сцената в моята мистерийна пиеса „Портата на посвещението“, където действията на Капезиус и Щрадер имат последствия в космически проявления – в гръмотевица и светкавица. Това е, разбира се, образно представяне, но картината съдържа по-дълбока истина; тя не е фантазия, а действителна истина. За доста дълъг период в еволюцията подобни истини са били изказвани само от истински поети, чието въображение винаги трябва да представлява възприемане на свръхсетивни процеси.

Тези неща не се разбират добре от съвременните хора, които предпочитат да отнасят поезията – всъщност цялото изкуство – към някакво място, отделно и встрани от външната реалност. Те се чувстват комфортно, когато не ги питат дали виждат в поезията нещо повече от фантазия. Истинската поезия, истинското изкуство, разбира се, не е нищо друго, а отражение на свръхсетивна истина – само отражение. Дори самите поети да не са съзнателни за свръхсетивните събития, ако тяхната душа е свързана с космоса, ако не са откъснати от космоса чрез материалистично образование, те изказват свръхсетивни истини, въпреки че може да ги изразяват чрез картини от света на сетивата.

Много примери за това се съдържат във втората част от „Фауст“ на Гьоте, където, както съм показвал в случая на конкретни абзаци, образите имат пряка връзка със свръхсетивни процеси4. Развитието на изкуството през последните векове е свидетелство за това, което говоря. Вземете една картина, нарисувана много отдавна, и ще откриете, че, сякаш по правило, пейзажът е от съвсем второстепенно значение. Рисуването на пейзажи започна да зачестява едва през последните три до пет столетия. В по-ранни времена ще забележите, че пейзажът е заемал второ място; на преден план е бил човешкият свят, защото тогава се е било запазило съзнанието, че, що се отнася до обективните процеси на земята, човешкият свят е много по-важен, отколкото пейзажа – който е резултатът от човешкия свят.

В самото пораждане на предпочитание към пейзажи в сферата на изкуството се открива паралелен феномен – пораждането на материалистичен уклон на ума, който включва вярата, че пейзажът представлява самостоятелна форма на съществуване, напълно независима от човечеството. Но истината е диаметрално противоположна. Ако един жител на Марс дойде на Земята, със сигурност ще е способен да види значението на „Тайната вечеря“ от Леонардо да Винчи, но не и това в пейзажните картини. Той ще види пейзажите – включително и нарисуваните – както и очертанията на земята, доста различно, като със специфичния си сетивен орган не би схванал тяхното значение. Моля, имайте предвид, че казвам тези неща само за да илюстрирам хипотетично главното послание.

Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 5

Леонардо да Винчи | Тайната вечеря

И така, думите „външният свят е майя“ не могат да се разберат напълно, без да навлезем в конкретните реалности. Но, за да направим това, трябва да отнесем себе си интимно към земята като цяло – да знаем, че сме неизменна част от нея. А след това трябва да разберем мисълта, че може да има външни и привидни реалности, които не са действителни, не са истински реалности. Ако имате роза в стаята си, това е само привидна реалност, понеже розата – такава, каквато е пред вас – не може да представлява реалност. Тя може да е действителна реалност само когато расте на стебло, свързано с корените си, които, от своя страна, са свързани със земята. Земята, каквато е описвана от геолозите, не е истинска реалност, също като откъснатата роза.

Духовно-научните изследвания не трябва да спират пред неистинската реалност, а винаги трябва да търсят какво е необходимо да се добави, за да получим цялата, истинската реалност. Слабият усет за реалността, преобладаващ в съвременната цивилизация, личи и от самия факт, че всяко външно проявление се взема за реалност. Но реалност има само в онова, което застава пред нас като добре построено цяло. Земята сама по себе си, без хората, не е по-реална от розата, откъсната от розовото дръвче. Тези неща трябва да бъдат премислени и отработени [вътрешно]; те не трябва да остават теории, а да преминат в нашите чувства. Ние трябва да се чувстваме членове на цялата земя.

Важно е отново и отново да извикваме мисълта: Този пръст на ръката ми представлява истинска реалност само докато е част от моя организъм; ако бъде отрязан, вече не е истинска реалност. Аналогично, човешкото същество няма истинска реалност отделно от земята, нито земята – без човечеството. Неистинно е схващането на съвременните научни изследователи, които мислят на базата на предразсъдъците си, че земната еволюция би протекла по същия начин, ако хората ги нямаше. Наскоро отбелязах, че това не е така, като казах, че телата, изоставени от хората след смъртта им, се превръщат в квас5 в земната еволюция. Ако човешките тела не ставаха част от земята – при погребение или кремация – целият ход на физическите събития щеше да е друг в сравнение с този, при който тези тела се приемат в земята.

В днешната лекция исках да говоря по-подробно за връзката между двата полюса – волята и интелигентността в човешките същества – и тяхната космическа заобикаляща среда.

* * *

Превод: Иван Стаменов

По английския редактиран текст в RSArchive.com.

 
Бележки:

  1. Има се предвид прагът на духовния свят; истина, добита ясновидски, след посвещение. – бел. пр. [^]
  2. На едно място в беседите си Учителя Беинса Дуно дава сходен пример, а именно, че напредналите същества в Слънцето виждат хората на Земята, като физическите и атмосферните условия нямат значение: човекът е видим от Космоса дори когато над него се разстилат облаци или се намират под покрива на дома си. — бел. пр. [^]
  3. На това място възниква въпросът за „автентичността“ на снимките от НАСА и други космически агенции, при които от Луната предполагаемо се вижда минералното царство на Земята. Повечето от тези снимки отдавна са изследвани пиксел по пиксел и по тях личат следи от манипулация: „минералната“ Земя е монтирана върху лунния хоризонт. — бел. пр. [^]
  4. Двадесет и осем лекции, изнесени в 1915 г. Geisteswissenschaftliche Erlauterungen zu Goethe’s Faust. [^]
  5. Или „мая“, активизиращ елемент. – бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 5"

  1. Огнян (Мислещ)  11.03.2013 г. | 01:23 ч.

    Поглеждате нагоре към звездите и казвате, че нещо струи от тях – то може да се възприеме от човешките сетивни органи тук, на земята. Но това, което виждате, когато съзерцавате звездите, не е от същото естество с онова, което възприемате на земята в царствата на минералите, растенията и животните. В действителност то произлиза от същества на интелигентността и волята, животът на които е свързан с тези звезди. Създава се впечатление за нещо физическо, понеже звездите са на разстояние. Обаче те изобщо не са физически. Това, което всъщност виждате, са вътрешните дейности на съществата на волята и интелигентността в звездите.

    В този ред на мисли, погледнато от страни Земята каква светлина излъчва?
    Имайки в предвид съвременното развитие на човека, би следвало да сме в тъмната част на светлинния спектър!
    А някой може ли да предположи, гледайки Червения гигант, на какво развитие би следвало да са същества на интелигентността и волята, които са свързани с тази звезда.
    Ами Свръхновата, а Черната дупка? Нещо взех да се обърквам, явно ще трябва да препрочета нещата и да ги осмисля. 🙂

  2. zaharia  14.03.2013 г. | 01:25 ч.

    Изключително интересна и важна лекция! Благодаря за превода и поясненията.

    @Оги

    В този ред на мисли, погледнато от страни Земята каква светлина излъчва?

    Според мен самата Земя може би не излъчва светлина, а по-скоро хората на Земята може би излъчват някаква специфична светлина, която е видима за космическите същества.
    В този ред на мисли, човешките космически телескопи или видеокамери са настроени за човешките сетива, и макар че ни показват картина, която е възприемаема за нашите физически очи, това не означава, че именно това е пълната картина. Може и да не са манипулирани записите на Земята от Космоса и снимките на Луната, просто това, което виждаме на тези снимки, може би не е пълната картина. Възможно е даже действително хора да са летяли и да летят в Космоса (за кацането на Луната имам съмнения), но просто тези хора може би нямат нужните сетива, за да видят по правилен начин Земята, Луната, Слънцето и другите космически обекти.

    Мен друг въпрос ме занимава. Четох някъде, че предстои образуването на нов континент в Тихия океан, който континент ще стане новият дом на човечеството от бъдещата раса. Според тази лекция тук, всеки един човек на Земята представлява своеобразен гравитационен център и влияе – заедно и с цялото останало човечество – върху физическите и геологическите процеси, върху минералното и другите преродни царства. Вижте сега на тази картинка приблизително как е разпределена гъстотата на населението върхи земното кълбо.

    Не ви ли се струва, че гъстотата на хората като че ли се изтегля от Европа и сякаш се концентрира именно в посока на тези области на Азия, които са близо до Тихия океан? Според мен това не е случайно, но какво точно има да се случва там и кога – само бъдещето ще покаже…

  3. zaharia  14.03.2013 г. | 01:27 ч.

    Картинката ми някъде се загуби. Втори опит:
    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/World_population.PNG/800px-World_population.PNG

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.