Духът на новата раса (продължение)

(ПРОДЪЛЖАВА ОТ ПЪРВА ЧАСТ)

Чистота от престъпление

Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза! Не само от това, което вие сега считате за престъпление – а от това, което аз, духът на новата раса считам за такова. Постъпките, които сега се наричат престъпление, са само най-лошите случаи от онова, което в моя начин на изражение е престъпност. Тук милиони хора не ще са съгласни с мен. Но всички някога ще споделят моя начин на гледане – когато сами ще са готови да бъдат последователи на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят.

Докато сте на друго мнение, далеч още не сте готови за мен! Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас – не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя.

Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон – закона на Любовта. Вие го считате за необходимо, защото не мислите. Вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива.

Знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене! Безразлично, какво поглъщате – дали месо, риба или птица – аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша.

Мислете!

Духът на новата раса (продължение)Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно – това могат да потвърдят мнозина – считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света!

Почувствайте убийствения замах, който го простира на земята – ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено – за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствайте техния страх и тяхната омраза към човечеството – те ги пръскат наоколо и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали.

Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне.

Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо. Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ – насърчавате, да речем безсъзнателно, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат. И двете ще ви се възвърнат.

Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на тялото. Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения.

Когато вашата любов порасне, ще видите, че и без клане може да се живее. Не – вие не трябва да се боите, че ако не убивате добитъка и дивеча, те тъй много ще се размножат, че вашите градини, градове и къщи ще бъдат препълнени от тях, нито пък, че ще ви отнемат от храната. Любовта като основа на вашата мисъл и действие никога не ще ви донесе вреда. Любовта е основа на творчеството, основният закон на целия свят. Където се живее с любов, самият закон почва да работи, за да оправя условията и да нагласява всички неща помежду им.

А вивисекцията (разсичането на живи животни с научна цел)? Ужасявам се, когато мисля за това! Как е възможно, щото човек чрез лъжливи заключения да бъде тъй заблуден, че да извърши това научно престъпление – дори да намира удоволствие в това!

Човек, на твоята ръка бе поверена защитата над тия тъпи, безгрижни същества, да ги водиш, да ги издигаш на една по-висока степен на развитие. Те са твоите по-малки братя, и в Духа Господен те всички принадлежат към едно семейство.

Аз ви осъждам!

Вие не само ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ. Живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали. Безсъвестно прилагате вие низките и нечестиви мъчителни методи на вивисекцията над създания, чувстващи смъртоносна болка в плът и кръв. Наместо по-стари братя, любящи родители, вие сте груби, безчовечни, ужасни мъчители. И това няма край!

Милост за „малките“, които с хиляди служат за опити!

Смилете се още повече за ония заблудени същества, които извършват тия опити! Защото следствията от тяхната съзнателна жестокост ще бъдат страшни. Никой не може да ги спаси от това, което те след смъртта и в други земен живот ще изпитат. Всички постъпки имат обратно действие – това е закон. Те са причинили много мъки чрез своята чудовищност. Това трябва да се изравни – за да се научат чрез мъки да пазят и да защищават всичко живо.

Смилете се над тях!

Но не се скривайте зад вашата отговорност, защото вие сами сте помагали и помагате още да насърчавате вивисекторите в техните безчовечни дела. Чрез собствената си жестокост – също и в минали времена – вие сте създавали мисли от свръхетерна материя, които в своята цялост засилват ужасната наклонност на експериментатора. Освен това чрез вашето съгласие или чрез хладнокръвно възражение или чрез равнодушие сте виновници в тази важна работа.

Одобрявате ли вие вивисекцията, защото погрешно вярвате, че тя може да лекува? Размислете: скръб и немощ са следствие от нарушение на закона и не могат да бъдат преодолени от нови нарушения на законите. Комическият закон на Любовта и правдата не може да се заобикаля.

Може би да вярвате, че вивисекцията помага за продължение било на вашия, било на живота на вашите ближни. Но дори и да беше вярно: аз бих предпочел да няма никакви тела, нежели такива, създадени за сметка на страданията на кои да е създания, запазени за живота. Тоя възглед трябва да стане вашият, ако искате да станете мои.

Духът на новата раса (продължение)Вашият закон забранява убийството, а вие убивате убийците – според закона. Само на изопачените мозъци може такова нещо да се струва логично. Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон – законът на Любовта.

Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете. Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използва тялото като оръдие, е същинският престъпник. Вие може да убиете тялото – но самият човек продължава да живее. Вие освобождавате човека, който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той – при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза – ще разширява лошото си влияние неограничено.

Вие можете да ограничавате мошеничествата на затворените в телата същества. Можете с надзор да подобрявате тези същества. Изхвърлени от земната им дреха отвъд човешкия надзор, тях ги влече да се съединят с подобните на тях престъпници, тласкани да извършат злодеяния като средство за отмъщение.

Тъй предизвиква законното убийство още повече убийци.

Затова още веднъж: Не убивайте – дори и престъпници. Тяхната смърт не помага ни на тях, ни на вас. Ограничете действията им и тъй им излекувайте душите. Постъпвайте с тях като с болни, защото те морално боледуват. Душите им са млади – млади, както вашите са били някога – и слаби и невежи. Дайте им вашата мъдрост и вашата морална сила. Следвайте закона на Любовта!

Ако вие сте наистина по-старият, по-развитият, то дългът ви се налага да помагате, да ръководите, да поучавате, да обичате. Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате – то вие не сте много по-високо над престъпника. Тогава вие сами сте виновни, поради липса на разбирателство и любов – от което произлизат престъпниците.

Не може да има лов там – било от безумие на мода или спорт – където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, който цял почива на любов.

Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!). Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото – за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици…

Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен. И където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие – и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене вижда и чувства скръбта и страха, които го придружават?

Мнозина от вас – в основата си морални и чувствителни – никога не бихте помислили със собствените си ръце да извършите това, което карате другите да извършат за вас. Ала и вие еднакво сте виновни – дори само за отсъствието на любов, което у мене тежи много – както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство.

Убийството за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо – непонятно за всички деца на бъдещата раса.

Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листа, уханната трева и храсталака? Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате?

Не сте ли се никога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито. Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан, и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи?

И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа? И можете да унищожавате тия незлобливи същества – само за да се хвалите с числото на тия, които вие сте убили?

Вървете, правете, каквото щете, ако не можете да противостоите на желанието, което ви кара да се настървявате за убийство и кръв. Ала не се надявайте, че така ще се приближите до мене. Радостта и красотата на новата раса ще бъдат защитени от вашето влияние, защото самото ви присъствие би накърнило нейната чистота.

Който иска да влезе в общение с мен, ще се остави от лова на грабливи животни. Тия същества са създания на собствената ви жестокост. Когато вие в миналото – в далечни години – сте дресирали домашни животни за лов, развили сте вие ония видове животни, от които сега се боите. Вие сте вмъкнали в тях вашата свирепост. Тъй напада едно животно друго, защото човек го учи тъй.

Голяма е вината на човеците спрямо животинското царство. Когато той ще пожелае да я угаси и чрез делата на съжалението и на добрината да поправи своите жестоки престъпления?

Човекът е бил и ще бъде едничкият фалшив (неверен) тон в симфонията на природата – едничкото тъмно петно в творението на Създателя. Човекът е станал една опасност за съвършеното изпълнение на божия план. И все пак той е създаден – и при все това той е предназначен да стане неговото славно увенчание. Нему е дадено самосъзнание и силата на мисълта, за да развие своите божествени качества. Как той е злоупотребил с тоя поверен дар Божий!

В бъдеще  той (човекът) ще придобие по-висше самосъзнание – и ще се знае едно с всеки живот. Тогава той не ще прави вече злото, което е вършил в миналото. Тогава той ще се  научи да обича всички, както сега само себе си обича. Да – дори насекомите, презрените! И това са създания на вашата омраза, на лоши човешки мисли. Не мислете, че с изтреблението им ще се избавите от тях. И тия ще вземат нови форми – и още по-отровни (ядовити), благодарение на отвратителните чувства, с които вие все още можете да убивате.

Това са факти, познати на ония, които съвършено разбират закона – факти, които са видими в по-висшите области, невидими за човека, който е заслепен от самосъздадени причини. Изследвайте закона и го живейте. Тогава ще знаете и ще виждате.

Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и жестокост, вашето скъперническо дълбание за сръдня, вашата порочност, вашите скрити грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час – всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат. С формите не се унищожават мислите, които събуждат живота на насекомите. Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли – чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл.

Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: Единнният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз.

Той е целият живот.

Животът, тайнствената сила, която човек никога не може да отгатне, е Божествената същина – едничката действителност във всичко, във вас, в Мен.

 

Чистота от отрова

Духът на новата раса (продължение)Защо ядете, пиете, дишате вие всички – или почти всички – отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото другите правят това? От необмислен навик? За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по някакви други причини?

Ни една от тия причини не ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще смята за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата – тя ще вижда причините, според които защитават употреблението им, като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мислово развитие на днешното човечество.

Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие – всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса.

Месо. Трябва ли още веднъж да казвам, че е отровно – а го има и престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите гробници от смилателните си органи, а така ги осквернявате с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гневът, страхът и омразата, които движат животното при клането – те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква вашите страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени.

Всякакви причини има против яденето на месото – здравословни, физиологически, стопански, етически и окултни.  Четете книгата „За и против месоядството“. Тогава (аз не се впускам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо.

Но преди всичко помислете какво ще ви кажа: Никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя! И нито едно живо същество не трябва за тях да умре или да страда.

Алкохол. Да, че той вреди употребяван в голямо количество, всички сте съгласни. Но и всяка капка от него е отровна. Дали  погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено – еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве. И всяко най-малко – всеки най-тънък дъх от това в стаята – извиква нежелани същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова.

Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действа подобно на пламъка – едно бляскаво зрелище, последвано от мрака. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган.

Най-лошото от всичко: той обезсилва – дори приет в най-малки количества – ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свърхчувственото, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани, от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени – ще бъдат тия органи съживени за децата на моята раса. Едничко чрез чистота – не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне – ще могат те да постигнат истинското си предназначение.

Каквото е казано за алкохола – същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова – ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява – то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Макар пушенето да не е престъпно, както месоядството, и да не изкушава, както алкохола – то е по-отвратително от двете.

Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик – за отвращение и опасност за здравето на околните. Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите, чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие – това само прави невъзможно кой и да е да член от моята раса да пуши.

Най-опасната група от отрови – макар и научно предписани – са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща1, които ви се вкарват в кръвта и я тровят. Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър“ лекар. Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от живите на своите „мъдри“ лекари, които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверчиво доверчиво се оставяте да ви заразяват кръвта чрез гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите (ваксините), произведени от болести, които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци.

Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предотвратявани. Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной – а чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл. Само чрез чистота.

Навици. Безсмислени навици са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици – сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори (господари) на съдбата.

По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие, вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици.

Духът на новата раса (продължение)

Илюстрациите към материала са от галерията на Mirko Lucchini.

Чистота от дребнавости

Вие, растящи богове, научете се да познавате сами себе си, понеже нима сега вие не сте повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни както цокълът, така и фигурата, а вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно, ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот! Моля: аз не говоря за вашите съсъди – а за дребнавостта в самите вас.

Обгърнете с поглед живота си. Грижливо наблюдавайте подбудителните причини на всяко ваше действие. Претеглете самолюбието си: всичко, което сте правили, за да се харесате и да прославите самите вас. И премерете с мерки вашата любов, всичко, каквото сте направили в пълна самозабрава. Сравнете двата резултата.

Кажете ми, ще ме обвините ли в лъжа, ако твърдя, че целият в живот ми се вижда дребнав?

Как започвате вие деня си заран? Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа? Ала весело, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба или посещението на някого, който ще ви зарадва?

Посрещали ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта какво можете да направите за другите този ден? Да утолите скръб, да пръснете щастие, да помогнете с всички средства, с които разполагате – не само с всичко, което имате, но с всичко, което можете да бъдете?

Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава. Ако ли имате други подбудителни причини, то те са дребнави.

 
Бележки:

  1. напр. ваксини – бел. ред. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Един коментар за "Духът на новата раса (продължение)"

  1. zaharia  16.01.2013 г. | 13:31 ч.

    Много хубав материал.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.