Искрено и лично: дребните камъчета, които обръщат колата

ОБНОВЛЕНИЕ ОТ  от 1.12.2012 г.

Горе-долу по това време миналата година имах смущаващо изживяване. Във връзка с него ще има нов материал през идните дни, тъй като нашата приятелка и съмишленица Нели Хорински намери невероятни антропософски сведения, които може би най-сетне изясняват какво точно видях през онази нощ миналата година – още ми държи влага и почти не минава вечер, когато да не си спомням за това неприятно преживяване. Може би дори самата Нели ще бъде изненадана, че ми помогна да разбера какво се случи на 11.11.11 г. Но по-важното е, че „горе“ си знаят работата и пращат помощ понякога в най-(не)очакваното време.

Автор: Иван Стаменов – Стопанина

Случайно или не, малко над една година след 11.11.11, отново в началото на Адвента, за втори път ме налегна силен смут. За незапознатите, т. нар. Адвент са четирите седмици преди Коледа, когато би трябвало да се заредим с празнично настроение. Все пак става дума за един от най-значимите празници в човешката история. Но същият този месец преди Коледа е и времето, през което тъмните духове свирепо се опитват да разклатят почвата под краката ни, да ни обезверят и ако им е възможно – да ни озверят.

Запознатите с публикацията отпреди няколко дни (запазена е по-долу след този текст) знаят, че изпаднах в сериозни терзания във връзка с някои думи на Рудолф Щайнер, които в никакъв случай не можех да приема на доверие. Те влизаха в остър конфликт с моите изследвания, тези на много съмишленици, включително дипломирани историци… А най-смущаващото беше, че за пръв път видях остро противоречие със сведенията на Учителя Беинса Дуно относно българския народ и неговите задачи.

С други думи, падналите духове си свършиха работата през Адвента – посяха съмнение за едни несъществени подробности („дребни камъчета“, както ги нарекох в предишната статия), като ме подтикнаха да си задам и въпроса: „Ако Щайнер греши за това или онова, дали мога да му се доверя за всичко останало?“ Тогава се ангажирах да напиша друга статия, в която да обясня за какво точно става дума – какво толкова ме е смутило. И аз се захванах с писането…

Вашият Стопанин не получи подкрепата свише, която очакваше

А всъщност очаквах подкрепа, защото обикновено я получавам. Винаги когато се захвана с писане на обемен текст по духовните въпроси и съм доста съсредоточен, почти физически усещам присъствието на добронамерени невидими сили. Те сякаш ми диктуват мисли. В отделни случаи тези същества, които от много години наричам елохими, са толкова осезаеми, че разпознавам най-често една, понякога две или три, а в редки случаи са стигали и до четири индивидуалности, за една от които даже разполагам с име – Валин. Уточнението е, че моите „елохими“ нямат нищо общо с това, което разбира антропософията под същия термин. Моите елохими или Божи Синове най-вероятно са ангели-хранители или същества от междинна степен на развитие между човеците и ангелите.

Както и да е, този път, докато пишех с разочарование от Щайнер, (макар да беше почтително), моят невидим гост мълчеше. Долавях присъствието на едно същество, като в краткотрайна имагинация го видях да седи на стола до мен и да гледа тъжно това, с което съм се захванал. Нямаше укор в погледа му, нито осъдителна мисъл, но усещах мъка у него. У самия мен имаше мъка и разочарование, макар и по различен повод. Моята мъка и мъката на безплътния ми гост сякаш се сливаха в едно, но бяха от различен характер. Трудно е за обяснение – надявам се да добивате поне обща представа.

Написах четири машинописни страници и си бях подготвил цитати, препратки и нахвърляни бележки за поне още три пъти по толкова. Очертаваше се голям материал – по тази причина смятах да го публикувам като PDF за разпечатване. Но този материал никога няма да бъде завършен, камо ли разпространен за публично четене. Знам, че обещах да го направя, но, след като изчетете настоящия текст, опитайте да вникнете защо се отказах от първоначалните намерения.

Кой ми окраде енергията?

Пиша аз, значи, върви добре, но някъде към третата страница изпитах ужасна умора. Сякаш някакви вампири изпиваха етерното (жизненото) ми тяло. Когато пиша текстове на духовна тематика, обикновено се чувствам уморен физически, може би изразходвам много и от етерното тяло, но щом приключа, лягам с чувство на задоволство и радост, след което бързо се възстановявам. Не и този път!

Сега си давам сметка, че не пишех, воден от духовни подбуди. Пишех под влиянието на Ариман, към когото ме беше тласнало едно егоистично чувство, провокирано от другия сладур – Луцифер. И в резултат на това, понеже мислите ми не идваха свише, а от физическия мозък, това предизвикваше и скоротечното ми цялостно изтощение. Дори когато погледът ми се премрежи, продължавах да пиша онова, което на инат държах да завърша. А невидимото същество, което обикновено ми помага, все така беше някъде около мен и усещах как ме облива тъжният му поглед. Това същество, Валин, не можеше или не искаше да ме спре.

Неочакваната намеса свише…

Вече приключвах четвъртата страница, когато внезапно ми стана толкова зле, че може би на няколко пъти за части от секундата изгубвах съзнание. Нещо сякаш ме беше натиснало отгоре, доповръща ми се и повече не можех да седя на стола пред настолния компютър. Трябваше да легна – тази мисъл се появи като неустоимо желание и само нея си повтарях. След като легнах, ми дойде мисълта да взема служебния си лаптоп и да зачета първия текст, който ми попадне.

Беше отворена папката, в която сортирам материалите, предназначени за сайта. Зачетох се в една колекция от антропософски цитати, които Нели Хорински ми беше пратила съвсем наскоро за предстоящи публикации. И колкото повече ги четях, толкова повече натискът отгоре изчезваше и само 5 минути по-късно се почувствах зареден със сили и освободен от беса ми към Щайнер и неговата Духовна наука.

Първите цитати, на които попаднах, даваха твърде вероятен отговор на случката от 11.11.2011 г. А малко след това попаднах и на цитати, които според мен обясняваха това, което току-що бях преживял в опита да напиша статия, хвърляща петно и съмнения срещу антропософията.

„Съдбата, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своето отражение и в света на ангелите. Това довежда до разделяне на духовете в света на ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващата инкарнация, се научава още по-дълбоко да навлиза в духовните светове, отколкото е могъл преди. А ангелът принадлежащ към другия, който изобщо не се интересува, потъва надолу. Докато тук на Земята се извършва сформирането на Михаиловата общност, можем да съзрем в това, което се извършва над нея, издигащи се ангели и слизащи ангели.“ (GA-237, стр. 149, изд 1959 г. Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том III)

Този цитат неотдавна беше дискутиран във форума. Но мисля, че чак сега го разбирам по-добре. Трябваше да видя в имагинация погледа на един ангел, който ми показа с тъга, че заедно с мен потъва в света на бесовете.

А каква беше тази Сила, която почти физически ме натисна отгоре и отблъсна бесовете от главата ми, като ги стъпка някъде към по-долната половина от тялото ми (която символизира и низшата природа на човека)? Ето един възможен отговор:

„ [Архангел] Михаил е не само затворен и мълчалив дух, а когато се приближи до човека категорично отблъсква много неща, с които човек още живее на Земята. Например на човека му се струва, че Михаил отблъсква от себе си всичко, което в човешкия или в животинския и растителния живот се формира като познания, почиващи върху наследени качества – върху това, което продължава да се наследява във физическата природа. С това той иска да покаже, че такива човешки познания не могат да донесат плодове за духовния свят. И строго отхвърля всичко, което е например разделящото в човешките езици. Докато човек изразява своите познания само чрез езика, без да ги издигне нагоре в мислите, няма да може да се доближи до Михаил. (GA-233a, стр. 93, изд. 1980 г. Мистерийните центрове на Средновековието.)

В този цитат Щайнер сякаш за мен говори, тъй като някои от темите в статията, която така и няма да види бял свят, бяха именно за наследствеността и разделящото в човешките езици. И смятам, че изпитах категоричното отблъскващо действие на Михаил. А това, че съм усетил почти физически тази борба на Михаил с Дракона, може би показва най-разнообразни неща, които ме карат да се самозадължа да бъда по-внимателен в бъдеще.

Ако и вие можете да се поучите от урока, който взех и сега споделям с вас, значи сте трижде по-благословени от мен. Ако ли не – винаги го има и трудният начин. Оставам верен на Михаиловите импулси, а това ще рече и на д-р Щайнер с неговата Духовна наука. С това, надявам се, успокоявам онези от вас, които погрешно бяха останали с впечатление, че каруцата ми може да се обърне от дребните камъчета. Не, даже в предишната статия бях писал, че каруцата е раздрусана, но няма начин да се обърне.

Мъдрите хора са го казали: Клин клин избива. Решението за грешките в антропософията е да се чете още антропософия. Няма да напиша статията с описание на грешките, които д-р Щайнер съзнателно е оставял. Надявам се да е станало ясно защо. За сметка на това, горещо препоръчвам да прочетете тази статия (или да изчакате превода й), която открих ден след молитвата да получа отговор, който категорично да разсее съмненията ми в антропософията. И във въпросната лекция самият Щайнер изправя недоразуменията – доколкото е имал време и доколкото е било важно за по-съществените теми.

Ето – написах 4 машинописни страници за нищо време. Нямам умора. Чувствам се облекчен, обновен и зареден с нови сили. Който има уши – да слуша. 😉

Вашия понякога бесен, но
бързо учещ се Стопанин

* * *

(СЛЕДВА ОРИГИНАЛНАТА ПУБЛИКАЦИЯ ОТ 27.11.2012 г., заради която се налагаше горното обновление)

 

Скъпи приятели,

Имам проблем – не светски, а от духовно естество. Тези от вас, които някога са чувствали сякаш твърдата почва под краката им изчезва, вероятно ще ме разберат. Онези, които нямат личен опит с такова изживяване, няма да ме разберат, независимо как ще го обясня.

Ето за какво става дума:

Редовните изворчани са свидетели, че от близо две години антропософията на Рудолф Щайнер е сериозно застъпена в темите на сайта, както и във форума. И то до такава степен, че, макар да не смятам Щайнер за Учител с главно „У“, неговата Духовна наука от доста време насам ме занимава повече дори от Учението на Беинса Дуно.

Знаете също, че винаги съм настоявал да се търси преди всичко общото в думите и посланията на тези двама духовни водачи, а не да се човърка в тези или онези разлики. И продължавам да твърдя, че те, двамата, се допълват и разбирането на единия се обогатява и дори се определя от разбирането на другия.

Но стана така, че в последно време отчитам смущаващи различия. Интересното е, че повечето от тях сами ме намират – сиреч попадам на тях, без да ги търся. А ако започна целенасочено да издирвам пояснения по темите, които ме смущават, възникват още и още смущаващи твърдения в антропософията. Няма как да не дойдат и въпроси, на които Щайнер не дава отговори – а той пръв казва, че не трябва да приемаме нищо на юнашко доверие само защото идва от авторитет. И когато тези отговори се дават от Учителя, та даже от външната светска наука, но влизат в противоречие с твърдения на антропософията, какво трябва да мисля, какво да чувствам, какво да правя…?

Отново изгубен.

Какви точно са проблемните твърдения на антропософията, какви са причините да се появят сякаш по правило, когато темите имат нещо с българите и духовната мисия на този народ (защото съм почти сигурен, че някои от твърденията не идват от самия Щайнер), как точно влизат в противоречие с Учителя – всичко това ще го предложа като въпроси за обсъждане в друга, доста по-обширна публикация. Кога ще я напиша – не мога да се ангажирам. Предпочитам да изчакам малко, защото в момента няколко „малки остри камъчета“, примесени с антропософското богатство, са на път да обърнат колата ми.

Искам да задържа почвата под краката си – това го дължа на антропософията, която ми е дала много – а искам и много добре да обмисля запланувания материал. Когато го предложа на вниманието ви, се надявам да постави сериозни въпроси, а не просто да посява съмнения и да води към обезверяването, в което се намирам аз сега. Освен това до Коледа ще съм под силен служебен стрес, който вече ме омаломощава, а най-вероятно и допълнително допринася за душевното ми състояние.

И случайно или не, поредното камъче, което опитва да обърнете колата ми по пътя, ме раздруса точно в дните, когато събрах воля пак да пиша книга – за разлика от първата, щеше да е антропософска. Честно казано, сега не знам какво да мисля и какво да правя. Нямам желание за каквато и да било инициатива. А понеже не искам да заразявам никого с емоциите си, спирам тук. – Стопанина

* * *

По друг въпрос: Понеже не знам какви ще са „бъдещите ми творчески планове“, както и какво време и желание ще имам за работа по „От Извора“ в близко бъдеще, смятам да върна един дълг. При първа възможност ще възстановя 200-те лева, които изтеглих от касичката с даренията за закупуването на скенера.

Причината е, че просто не знам кога ще ми се сканира – и какво да е то. Парите са взети, покупката е направена, чувствам пасива като камък на врата си и никак не ми е добре така. Ако все пак някой ден сканирам нещо, ще се брои за подарък от сърце, а не по задължение – както и трябваше да бъде по начало.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

56 коментара за "Искрено и лично: дребните камъчета, които обръщат колата"

  1. Радослав Йорданов  02.12.2012 г. | 18:56 ч.

    @ Ефи
    Антропософията никога не е била мъдруване или умуване. Тя е резултат от свръхсетивни наблюдения в надсетивните светове.(тоест, по твои думи – „окото на Духа“) Дори и там, където Щайнер говори, че определени неща могат да бъдат констатирани с чисто външни факти и методи, става въпрос за безпристрастно налбюдение, а не за някакви абстрактни философии. Учителя дава подобни упражнения с наблюдаване на природата, на вътрешните ни състояния, мисли, чувства и тн.

  2. Стопанина  02.12.2012 г. | 20:21 ч.

    Няколко отворени писма за размисъл:

    http://duhovnoobnovlenie.org/sites/default/files/letter_121201_obryshtenie2-2.pdf

  3. Огнян (Мислещ)  02.12.2012 г. | 20:54 ч.

    Я да му се не види, значи не съм бил само аз с особено мнение за този концерт.
    Ето ви още едно мнение, което написах във форума на 30.11.2012г.:

    Няма да ви лъжа, аз си тръгнах по средата – около 20:10ч. Не почувствах спектакъла така, както си го представях. Може би отидох с по-големи очаквания. А може, и да не съм дорасъл за да разбера подобен род концерти!

  4. giordana  02.12.2012 г. | 21:50 ч.

    Здравейте всички!

    За този концерт чета тук за първи път, но за Лидерите на сегашното “Бяло Братство“, четох още през лятото, не исках да вярвам и питах Стопанина, за повече информация.Сега се оказва се, че, съмненията ми се потвърждават.Уви!

    Що се отнася до статията, не съм така “навътре“, както повечето от вас с Антропософията и Учението на Дънов, за да изкажа мнение.Но искренно се възхищавам от смелостта на Иван, да остане, както винаги, искрен до край.
    Убедена съм, че с помощта на Господ и Висшите сили, всичко неизяснено, полека-лека ще ни се изясни. ( както, струва ми се, вече се случва).

  5. efi  02.12.2012 г. | 22:00 ч.

    @Радо,

    Не казвам, че е умуване.. а че като цяло ми се струва, че цели обясняване на необяснимото на езика на ума. Което от своя страна крие голяма опасност, а именно > задълбаване в дебрите на ума, трупане на знания.

    Духовния свят и окултната наука не могат да бъдат разбрани с ума(както и не могат да бъдат предадени на езика на ума), там логиката на ума не върши никаква работа, дори напротив > пречи. Ума е външен, той няма свойството да прониква в дълбочината на нещата – да стига до Истината.

    Трупането на знания не върши накаква работа, ако няма прилагане. А в днешно време хората правят точно това – четат, четат, четат.. и продължават да четат, забравяйки, че духовното се живее. Да разсъждаваш и да мислиш за духовното и да имаш директно духовно преживяване са коренно различни неща. Окултното не подлежи на обяснения.. Някой до сега да е успявал да преразкаже 1:1 откровенията на Духа на второ лице? – Не, това няма как да стане. Езика е толкова беден и ограничнен, също толкова, колкото са бедни и ограничени разбиранията на ума. То и затова се нарича Откровение.. и затова се нарича Окултно(скрито). Скрито от ума.

    Знания, които не се прилагат се превръщат в мъртви знания, а това е духовна смърт.

    Затова и човек трябва да внимава какво чете, защото, ако не е готов да го приложи ще си носи кармичните последствия. Затова и душата страда, защото до нас стигат знания, които не прилагаме.

    Това, за което говори Учителя – правото мислене, цели да даде своя плод – овладяване на Словото, на творческата сила. Т.е. превръщане в Богочовек, син Божи.

    Тогава няма обяснения, тогава има изливане на Истината под формата на Светлина(чистото слово). Затова и умът е даден за да свети, а не за да блуждае.

    За мен единствентоо полезно нещо в Антропософията е практическата част, упражненията. Останалите неща дадени като информация само объркват хората. Така или иначе нещата в духовния свят се променят и пренареждат толкова бързо, че няма как нещо изнесено преди години да е актуално над 100% за днешния ден.

    Наистина нямам за цел да отричам Антропософията или да подривам стойността й. Просто се опитвам да сведа до съзнателно ниво някои важни подробности, които повечето хора пропускат. А именно – Духовното се крие в разумния живот, а не във това кой колко знания е натрупал, колко може да изрецитира, и по колко теми има готови заучиени отговори… просто тези неща вършат мечешка услуга и хората без да се усетят заместват светското его , с духовно его. От трън, та на глог.

  6. efi  02.12.2012 г. | 22:04 ч.

    *да е актуално на 100% за днешния ден.

  7. Стопанина  02.12.2012 г. | 22:16 ч.

    @ efi

    Духовния свят и окултната наука не могат да бъдат разбрани с ума

    Зависи от ума. Човек, който полага усилия да вникне в окултната наука, я разбира. А като разбира окултната наука, много по-лесно ще се ориентира и при едно влизане в Духовния свят. Защото човек, който влиза в Духовния свят, без да си е научил уроците, може сериозно да си изпати и да стане жертва на всякакви противодействащи духовни същества.

    Трупането на знания не върши накаква работа, ако няма прилагане.

    Така написано, е манипулативно. Защото хем е вярно, хем не е вярно. „Няма познание, което да не носи сили“ – древна мъдрост. Друг е въпросът, че знанието, което не прониква душата, не се пренася отвъд портата на смъртта и в следващия живот. Така че по-правилно е да се каже, че чистото трупане на знания има смисъл и върши работа само в настоящия живот. А ако е приложено и проникнало душата, оставя своите плодове за бъдещото ни развитие.

    Така или иначе нещата в духовния свят се променят и пренареждат толкова бързо, че няма как нещо изнесено преди години да е актуално над 100% за днешния ден.

    Над 100%?! Да го караме по-скромно, а? Достатъчно е да е актуално 100%. Нещата, които са изнасяли Щайнер и Учителя, ще са актуални и след хиляди години. Причината е, че промените в Духовния свят са по План и могат да се предвидят за цели еони в бъдеще. И това, че нещата са се променили с оглед на Плана, не означава, че информацията, давана преди 100 години, не е актуална. Напротив – самият факт, че промените са по План, показва колко е актуално да четем „изнесеното преди години“.

    В ред на тези мисли, efi, ще се радвам, ако пишеш с малко повече отговорност и предварително обмисляне на различните аспекти и гледни точки. И е някак повече от желателно да познаваме ученията, върху които се изказваме, за да не се поставяме в неловко положение. С най-добри чувства го казвам.

  8. efi  02.12.2012 г. | 22:35 ч.

    Стопанин, не виждам смисъл от заядливия ти тон, ..хващаш се за една правописна грешка.

    Древната мъдрост си е вярна, но именно в това е разликата между знание и познание > познанието е приложено знание. ..А неприложеното знание е гаргара на егото.

    Не ми се влиза в спорове и словесни схватки.. виждам, че сте малко биткаджийски настроени и сте на прага да си сформирате секта, констатирам без лоши чувства, по-скоро с лека тъга..

    Пътя към Пътя, и Пътя към Бог са различни неща.
    В първия случай човек търси себе си, във втория случай, човек е открил себе си и търси Бог.

    Като знаем това, можеби е редно да се замислим на кой път сме, и от там вече да се запитаме, нужна ли е битката и реално с кой се води тя.
    .. а тя битката винаги е вътрешна, външен враг не съществува.

    Смятам да приключа участието си в дискусията до тук…

  9. Стопанина  02.12.2012 г. | 22:53 ч.

    хващаш се за една правописна грешка.

    Съжалявам, че мислиш така. Смятам, че преди всичко посочих фактологически грешки и логически противоречия, както и грешки заради недостатъчно познаване на темите. Но нападателната ти позиция за сектата, изтъкването само на „правописната грешка“ и отбоят накрая не ме поощряват да продължавам общуването си с теб.

    Иначе имам коментари и по последния ти коментар, но ще си го спестя. Защото както говориш, че „външен враг не съществува“, така го търсиш и даже го посочваш в скромната ми особа.

  10. Радослав Йорданов  02.12.2012 г. | 23:37 ч.

    Ефи, зависи как го възприемаш. Наистина е възможно антропософията да бъде приложена просто като трупане на знание, но това никога не е бил нейният истински дух. Точно обратното, тя се стреми да направи мъдростта, която се е вливала в човека от духовните светове свойствена на него, тоест откровенията на Духовния свят да започнат да извират от дълбините на човешкия дух, а не да се трупат върху него. Смисълът й, поне според мен, винаги е бил да спомогне хората да изградят правилен начин на мислене, една вътрешна сила за схващане на близките и далечни връзки в Битието, да превърне душата в един извор на духа. Смисъла на всичко онова, което се дава в духовната наука е да бъде приложено, защото както сама казваш, само тогава ще даде плод. Даже сам Щайнер казва, че ако това, което сваля от духовните светове не бъде приложено, то няма да има смисъл.

    “За да изразя това, което искам- нека си представим един нормален човек от нашето съвремие, един средностатистически човек, който спи, колкото му е необходимо, храни се по 3 пъти на ден и така нататък, и който също има духовни интереси, дори извисени духовни интереси. Заради своите интереси, той става член на теософско общество, и там прави всичко възможно, за да научи какво се случва в духовния свят. Нека си представим такъв човек, който така да се каже, има на върха на пръстите си, всичко, което е написано в теософската литература на деня, но който в друго отношение живее според установените обичаи. Наблюдавайте този човек. Какво символизира цялото знание, което той е придобил с духовните си интереси ? То символизира нещо, което тук на Земята може да му предостави вътрешно душевно удоволетворение – вид реална луциферианска оргия, усъвършенствана, рафинира душевна оргия. Нищо от това не се пренася през портата на смъртта; измежду тези хора – а те са твърде много – има такива, които въпреки че имат на върха на пръстите си какво е астрално тяло, етерно тяло и т.н., нямат и представа от това, което се случва когато гори свещ; нямат представа какви магически действия се извършват, за да се движи трамваят отвън; те пътуват с него, но не знаят нищо за него. И още нещо: те наистина имат на върха на пръстите си какво е астралното тяло, етерното тяло, карма, прераждане – но нямат понятие какво се казва в събиранията на пролетариата, например, или пък какви са техните цели, това не ги интересува. Те са заинтересувани само от облика на етерното тяло или на астралното тяло – те не се интересуват от курса, който се следва от капитала от началото на 19 век, когато стана действителна действаща сила. Знанията за етерното тяло, за астралното тяло, не са ползотворни, когато хората са мъртви! Това трябва да се каже от истинското познание на духовния свят. Това познание има стойност, само когато се превърне в инструмент за потапяне в материалния живот и абсорбиране на нещата, които не могат да бъдат придобити в духовните светове, но които трябва да бъдат отнесени там.”
    СС-194, “ Мисията на Архангел Михаил. Откровение на истинските тайни на човешкото същество.“, Др. Рудолф Щайнер

    И изобщо не е съществено, дали душата постоянно носи в себе си изживяното в езотеричен час, но тя трябва да има чувството, че нещо е изживяла, нещо е взела със себе си. Трябва да бъде, както когато една електрическа машина веднъж е заредена с електричество, а друг път не е. Както човек знае името си, така трябва да носи в душата си изживяването при езотеричен урок. Нали името си го знаем, когато някой ни запита, макар и да не си го повтаряме непрекъснато. Така потокът на езотеричния живот винаги трябва да почива в душата. Езотеричният живот все повече и повече ще задълбочава нашата душа, а това е необходимо за идващото време.
    СС- 266, “Езотеричен урок”, Рудолф Щайнер

    Трябва да имаш предвид, че това, което се изнася от Учителя и Щайнер се прави в много специални времена. До началото на 20 век, човешките способности все още не са били достатъчно зрели, за да могат да възприемат с ясното си дневно съзнание откровенията на духовните светове, затова и знанието се е наричало окултно, както ти отбелязваш – тайно. Но с края на тъмната епоха, на Кали Юга, човешката душа вече е достатъчно силна, че да започне да съзнава откровенията на духа. Затова и с началото на този век в света просияват силни духовни течения – Теософия, Антропософия, Учението на Бялото Братство и др.

    Извинявай, ако сме ти създали негативно чувство, но просто не звучиш като много запозната с антропософията и искахме да изправим недоразуменията.

  11. Огнян (Мислещ)  03.12.2012 г. | 01:03 ч.

    efi
    Приятелю, малко е опасно така.. ако не си сигурен за кой става дума и не го разпознаваш може да се окаже, че заставаш срещу този който цитираш..
    Да, човек наистина трябва да се научи първо да мисли право. Да стигне до мъдростта, да влезе от сянката(ума) в светлината(духа).
    Но Пътя не се върви с умуване и разсъждения за нещата. Пътя се вижда с окото на Духа т.е. с интуицията. Интуицията и умуването са коренно различни неща.
    И да, човек първо трябва да овладее материята за да стигне до духовното. Т.е. да се научи да мисли право, да е мъдър, а не да стои в низшия ум и да става жертва на размисли и страсти.. с умуването човек се върти в омагьосания кръг на мая.

    efi, ще ти цитирам нещо от Рудолф Щайнер:
    Пътят на познанието

    Ако в името на едно висше познание и презирайки всяка работа на мисленето, някой иска да се обърне към други сили, които съществуват в човека, това означа, че този човек е забравил следното:
    Мисленето е най-висшата способност, която човек притежава в сетивния свят. Следователно на този, който ни задава въпроса: „Как мога аз сам да постигна висшето познание на Духовната наука?“, ще отговоря: „Започнете да се учите, като слушате тези, които го притежават.“ И ако той ми отговори: „Аз искам чрез самия себе си да постигна това, не искам да зная какво са видели другите“, ще му кажа: „Само като усвоиш техните учения, ще можеш да преминеш първата степен, която води към личното познание“. Той би могъл да ми възрази още, че го подбуждам към сляпо вярване. Тук обаче не става дума той да вярва, или да не вярва в това, което му се съобщава, а да слуша в дух на съвършено безпристрастие.

    Истинският духовен изследовател никога не изисква сляпа вяра от тези, към които той се обръща. Такъв изследовател споделя опитностите, които има в духовните области на съществуването – както аз ви ги разказвам. Но той знае, че като съобщава своите опитности на другите и прониква техните мисли с тези опитности, им дава една жива сила, която ще им помогне в тяхното духовно развитие. За да разберем добре това, трябва да помислим, че цялата наука за световете на духа и на душата дреме в глъбините на човешката душа. Ние можем да я пробудим, следвайки Пътя на познанието. Но освен знанието, което човек извлича по този начин из глъбините на неговата собствена душа, той може също да познае истинноста на онова, което някой друг е придобил. Той може това, даже преди сам да е направил една стъпка в Пътя на познанието.

    Ето защо трябва да настояваме върху необходимостта, която се налага на всеки, който желае да развие своите висши способности – той да предприема една сериозна мисловна работа. Важно е да се настоява върху този факт, защото мнозина искат да станат ясновидци, но презират тази сериозна и скромна работа на мисленето. Мисленето – казват те – не може да ми помогне нищо, но усещането, чувството – само те са важни. На тях аз отговарям, че никой не може да стане ясновидец във висшия – истинския смисъл на думата, без по-напред да се е запознал чрез работа с живота на мислите. Твърде често една вътрешна личност играе у тези хора нещастна роля. Те не съзнават това, защото тази личност взема формата на презрение към „отвлечената мисъл“, към „празната спекулация“. Но би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с кухото изграждане на отвлечените разсъждения.

    Духовният изследовател казва на своя ученик: „Аз не искам от тебе да вярваш в това, което ти казвам, а да го мислиш, да проникнеш своя дух с него. Тогава от само себе си твоите мисли ще те доведат до там, да познаеш истинноста на това, което те уча.“ Такова е състоянието на духа на духовния изследовател. Той дава на своя ученик необходимия подтик, но ученикът намира в себе си силата, която ще му позволи да познае истинноста на дадените учения.

  12. Петър Иванов  06.12.2012 г. | 11:30 ч.

    @ Стопанина

    „Ако Щайнер греши за това или онова, дали мога да му се доверя за всичко останало?“

    Имаме синхронични изживявания, само че моите съмнения се разпростират далеч извън темата „Щайнер“… Когато напълно ги преодолея ще продължа с материалите. 🙂 Мисля, че ще е скоро.

  13. Стопанина  06.12.2012 г. | 15:54 ч.

    Петре, много народ сме така тия дни- Ще споделиш ли? Тук, на писмо…?

  14. Петър Иванов  06.12.2012 г. | 16:36 ч.

    @ Стопанина

    Нямам твоята смелост в това отношение. 🙂

    Все по-трудно ми е да говоря и пиша за тези неща, сякаш някакъв печат се слага на устата ми. Не знам…, но е възможно и да размисля…

  15. Стопанина  06.12.2012 г. | 21:39 ч.

    И за лично споделяне в писмо ли нямаш смелост? На мен ще ми е интересно да прочета как се мъчат другите напоследък и дали падналите духове използват навсякъде едни и същи похвати. А вече придобивам и доста богат опит, така че – де да знам – може би ще мога да дам съвет или дори да се изявя като душеприказчик.

    Не те навивам. Просто информирам, че ако ти се споделя, има кой да слуша.

  16. Астролог  07.12.2012 г. | 00:36 ч.

    специални за efi: Според Учителя човек трябва да говори за това, което е проверил и опитал. Не съм се объркал (и е хубаво да не се плашим, нали 8) ). А цитатите са повече от ясни – (диаметрално противоположни!). Колкото и сектантско да ти звучи, предпочитам гледната точка на Учителя и на Щайнер по важни духовни въпроси, отколкото какво са казали толтеките, маите, бизнес-кабалистите или Михаил Иванов!
    (а ти ако искаш си мисли че заставам срещу този или онзи, мога да помогна на читателите с развити аналитични способност да могат да забележат разликите, без да изпадам в критика, което, както е известно не е хубаво! Дори по въпроса за Михаил Иванов има конкретни документални доказателства за разминаване между казано от него и Учителя …по един и същ въпрос и – то, според мен, от изключителна практическа важност – за работата с цветовете:

    Исус Христос иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава. Този, който приеме да го изпълни, ще му го дадем. Само че такъв нека да внимава, защото ако не изпълнява този урок, ще има точно обратна сила – ще послужи за проклятие. Христос ви даде много прост метод и вие непременно трябва да го приложите. Йогите, например, имат много сложен метод. Метод, като Христовия, нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос.

    оставам на тебе (и на който прецени за нужно да сравни написаното тук и тук
    това е само един от примерите! Въпреки че в първи том от неговите „пълни събрани съчинения“ пише че той е… работил със Завета на цветните лъчи и че е дошъл във Франция в смисъл да представи учението и системата на Учителя.)

    Тъй като става въпрос за окултни методи, лицеприятието и симпатииите/привързаността може да са истинския капан на ума, а не анализирането на 2 текста, публикувани в интернет и публично достъпни. Предполагам, че някои неща от Михаил Иванов май специално не ги издават на български, щото който познава Учението на Учителя би могъл да си направи изводи, както и аз съм направил за себе си и мога да споделя и за други търсещи души, най-малкото да си спестят енергия и време, които могат да се използват за реална и практическа работа за развитието на степени на свръхсетивно възприятие, за което има методи и от Учителя , и от Рудолф Щайнер, при това на моменти много сходни, за моя радост и веселие. Не е все едно дали говорим за Виждането или прилагаме методи, водещи към него. Относно Мъдростта Учителя също е давал методи, и то според мен практически и приложими! Така че, вместо абстракции, аз бих предпочел повече хора да могат да казват „Отче наш“ и „Добрата молитва“ с дишане, че пред райските порти…изпит.
    Надявам се да съм ти бил полезен, и няма нужда да ме мислиш за твой враг или враг на нещо си. „Който има уши, да …“

  17. efi  07.12.2012 г. | 05:34 ч.

    Астролог,
    (Включвам се пак в дискусията за да не стават обърквания)

    Защо реши, че става въпрос за брат Михаил?
    Аз визирах наследника на делото, който работи в сегашните времена.
    Не случайно писах за „плодовете, които ни се дават днес“ …

  18. Астролог  07.12.2012 г. | 12:07 ч.

    Михаил Иванов и негови твърдения са били споменавани неведнъж в ‘лекционните цикли’, от което разбира се, може да бъде направен извода, че високо се ценят, както и толтеките и съвременния равин бизнесмен Филип Берг … Но ако Христос, Ръководителя на Бялата Ложа не е акцент или се отхвърля, то…

  19. efi  07.12.2012 г. | 15:07 ч.

    ..не разбирам на къде биеш с последния коментар? За какво отхвъляне говориш?

  20. Астролог  07.12.2012 г. | 21:19 ч.

    за efi:
    Христос е последната врата, съответно школи и учения, които реално не са базирани на Христовия импулс може да са даже ретроградни. Естествено е че толтеките не акцентират на Христос, както и повечето кабалисти, както в някаква степен това се отнася и за Михаил Иванов. В случая нямам предвид нещо някога малко да се спомене.
    В беседите на Учителя Беинса Дуно и в лекциите на Рудолф Щайнер Христос и Христовия импулс са от изключително значение.

    относно вашето включване в темата:
    лектор: „„В дълбочина умът не носи истински живот. Това, което няма живот, не може да носи живот. (Разлика между ума и Духа.) Умът е говорител и проповедник на живота, но без да има живот в себе си.“

    Учителя Беинса Дуно : „работете върху себе си да развивате своите умствени сили“, „И тъй, бъдете умни! Работете и с ума, и със сърцето си.“, „Умът носи светлина и живот.“

    Това не е някаква абстрактност или алегория, това касае и насоки за развитие и практика, дали са известни те за вас е друго нещо.
    Мислете! -> –––>

  21. Огнян (Мислещ)  07.12.2012 г. | 22:57 ч.

    @Астролог

    Направих коментар относно неразбирането което има efi относно:
    …...Но Пътя не се върви с умуване и разсъждения за нещата. Пътя се вижда с окото на Духа т.е. с интуицията. Интуицията и умуването са коренно различни неща.……

    Но, явно поради някакви причини си го пропуснал. Ще се повторя:

    Мисленето е най-висшата способност, която човек притежава в сетивния свят. Следователно на този, който ни задава въпроса: „Как мога аз сам да постигна висшето познание на Духовната наука?“, ще отговоря: „Започнете да се учите, като слушате тези, които го притежават.“ И ако той ми отговори: „Аз искам чрез самия себе си да постигна това, не искам да зная какво са видели другите“, ще му кажа: „Само като усвоиш техните учения, ще можеш да преминеш първата степен, която води към личното познание“. Той би могъл да ми възрази още, че го подбуждам към сляпо вярване. Тук обаче не става дума той да вярва, или да не вярва в това, което му се съобщава, а да слуша в дух на съвършено безпристрастие.

    Мисленето – казват те – не може да ми помогне нищо, но усещането, чувството – само те са важни. На тях аз отговарям, че никой не може да стане ясновидец във висшия – истинския смисъл на думата, без по-напред да се е запознал чрез работа с живота на мислите. Твърде често една вътрешна личност играе у тези хора нещастна роля. Те не съзнават това, защото тази личност взема формата на презрение към „отвлечената мисъл“, към „празната спекулация“. Но би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с кухото изграждане на отвлечените разсъждения.

    Истинският духовен изследовател никога не изисква сляпа вяра от тези, към които той се обръща. Такъв изследовател споделя опитностите, които има в духовните области на съществуването – както аз ви ги разказвам. Но той знае, че като съобщава своите опитности на другите и прониква техните мисли с тези опитности, им дава една жива сила, която ще им помогне в тяхното духовно развитие. За да разберем добре това, трябва да помислим, че цялата наука за световете на духа и на душата дреме в глъбините на човешката душа. Ние можем да я пробудим, следвайки Пътя на познанието. Но освен знанието, което човек извлича по този начин из глъбините на неговата собствена душа, той може също да познае истинноста на онова, което някой друг е придобил. Той може това, даже преди сам да е направил една стъпка в Пътя на познанието.

  22. Астролог  08.12.2012 г. | 00:36 ч.

    @Огнян – не съм го пропуснал, и аз искам да акцентирам на значението на ума и развитието на разсъдъчните способности за окултното развитие. Дано да сме му били полезни, въпреки това, което се твърди на лекции, които е посещавал. За мен темата приключи.:arrow: , а линковете може да си ги разпечата за изследване.

  23. efi  08.12.2012 г. | 01:21 ч.

    Не разбирам защо търсите под вола – теле. И защо е нужно да си говорим с цитати след като може с прости думи да се изясним.

    Въобще не се отрича правилното мислене или приетата в днешно време дума за това – медитация (тълковен речник: медитация – Състояние на самовглъбеност, размишление.). Да, Учтеля точно това има в предвид, когато казва, че трябва да се научим да мислим правилно – да се научим да навлизаме в медитативно състояние.

    Това, което се има в предвид в първия цитат е нисшата умстевана природа на човека или иначе казано – неговото его, нисшия ум. – Всезнаещата и горделива същност у човека. Тази, която обича да говори за нещата, но никога не ги прилага в живота. Тази, която надълго и на широко може с часове наред да изтъква колко много знае, но никога не сяда смирено и тихо да се обърне към Бог, който е вложил Себе си в нас. Именно това се има в предвид, че ума е мъртъв > неговия свят – празното дърдорене, менталния филм, който неспирно се прожектира в главата… без реално прилагане, практикуване на духовното…

    Ако може да се направи една проста съпоставка между Умен и Разумен човек, то точно Разумния човек е Духовен. Умния може да е много умен, но в неговата неосъзнатост този остър ум е двуостър меч, който върши много поразии, защото е в ръцете на слепец, не различаващ човешкото добро(което не е никакво добро, а зло, защото не е съгласувано с Божията воля) от Божественото добро(което в нашия свят понякога се проявява като това, което неразбиращите наричат зло.) Именно умните хора се превръщат в най-големите злодеи… глупавите не стигат до такива „висини“ в злодеянията си. Ако само по себе си развитието на ума беше Пътя, то приятели, нямаше да съществуват тези злодеи, които историята познава.

    Когато се каже, за някой развалени яйца, че смърдят. Това не означава че всички яйца смърдят, или че природата на всички яйца е смръдлива. Не, напротив, има се в предвид че точно определени яйца са се вмирисали.

    Затова моля, опитайте се да разберете това, което се има в предвид, а не се хващайте за определена дума, която се вади от контекста и се разглежда в друг контекст, в който същата дума има друго значение.

  24. Петър Иванов  08.12.2012 г. | 11:31 ч.

    Стопанина
    И за лично споделяне в писмо ли нямаш смелост? На мен ще ми е интересно да прочета как се мъчат другите напоследък и дали падналите духове използват навсякъде едни и същи похвати. А вече придобивам и доста богат опит, така че – де да знам – може би ще мога да дам съвет или дори да се изявя като душеприказчик.
    Не те навивам. Просто информирам, че ако ти се споделя, има кой да слуша.

    Смелост нямам, защото не съм уверен дали няма да допринеса повече вреда, отколкото полза. Но наистина, по-добре ще е да се опитам да намеря приемлива форма, в която да напиша какво мисля за това, което ме питаш, и то тук, в „От Извора“. Така и други ще могат да сравнят личните си впечатления с нашите, а пресечната точка в общите гледища ще е най-видима.

    Обмислям написването на кратък текст, в допълнение към един рядко публикуван, но изключителен окултен разказ на Н. Райнов. Мисля, че този разказ ще даде определени отговори на вече повдигнатите въпроси, т.е. какво се случва в последно време (нещо, което винаги е съпътствало човешкия род, но в днешни дни е с подчертано засилена интензивност). Именно за тази асуриада ще стане въпрос в моето споделяне, което към момента се върти из ума ми. 🙂

  25. Астролог  08.12.2012 г. | 12:35 ч.

    efi:

    Затова моля, опитайте се да разберете това, което се има в предвид, а не се хващайте за определена дума, която се вади от контекста и се разглежда в друг контекст, в който същата дума има друго значение.

    Според мен това не е просто..хващане на думите, а става дума за подход към нещата. Ако един човек не знае, че разумността е връзка между висшия ум и причинни Ако борбата борбата с низшия ум беше заместена с реална работа за развитие на висшия ума, разумността и Мъдростта, според мен нещата може да са по-различни. А ако някой го учи да не се занимава с ума си, пък за развитие на разсъдъчни способности и умствени какво въобще да говорим… Вашето включване беше по отношение на антропософията и уж „как била умствена“ 😡 . Възможно е да нямате просто информация. Мога да опитам да я дам, но има ли предубеденост или индоктриниране резултатите може да не са големи.
    Рудолф Щайнер е бил питан в смисъл по каква причина говори по този начин, не можело ли по друг (определено дори на български да се чете може да изисква на моменти усилия, а какво е да бъде превеждан даже не ми се мисли). Отговора е че специално е използвал такъв стил и начин на изложение, за да се развиват умствените способности на слушащия/четящия. А развитието на ума е задача на петата подкултура на петата раса (западноевропейската)- еволюционна задача, която трябва да бъде решена. А Учителя е давал за германците и англичаните като за нещо от което трябва да се учим (и българите). Така че няма какво да се плашим от лошия и бърборив ум, той трябва да бъде дисциплиниран и обработен за да стане незаменим и точен инструмент, щом имаме и нисш и висш ум, това не е случайно в еволюцията, има причина да не сме си стояли само духове в блаженна нирвана в Божествения свят.

    Вие имате голям страх, страхувате се за нищо и никакво. Големият страх не е на място, но и малкият страх не е на място. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страха, ти всякога ще губиш равновесие. За да запазиш равновесието, ще вървиш по перпендикуляра. Страх те е да не те прицелят отдалеч и да те убият. Ако те прицелват отдалеч и отвисоко, вероятността да те убият е малка. Ако един аероплан се движи с бързина 300 км в час, вероятността да падне бомба върху тебе е малка. За да падне бомбата върху тебе, ти трябва да я привлечеш с мисълта си. Човек привлича добрите, или лошите неща към себе си с мисълта и с желанията си. Забелязано е, че това, от което кай-много те е страх, то ще дойде до главата ти; и това, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти. Значи, страхът не може да те предпази. Кое пази човека от нещастията? – Молитвата. – Коя молитва? – Която е проникната с любов. Молитва без любов, без светлина и без свобода, не е истинска. Молитва, в която не взимат участие умът, сърцето и душата, не е истинска.

    Другото важно нещо, също от Щайнер: че в тогавашното време малко хора са готови за окултни ученици (вероятно донякъде и сега е така), но е важно много хора да имат знания за духовния свят и духовните закони, това може да касае тяхното бъдещо развитие. Учителя е водил и неделни беседи, достъпни за всички желаещи, на които, от очевидец, даже са се кикотели някои. Въпреки това в неделни беседи има изключително важни методи, за които ще ми е интересно даже дали са ви известни и дали сте ги прилагали: метод за развитие на окото на душата (за духовно виждане) и формула, струваща 25 милиарда, за която в миналото някои чакали над 20 прераждания, за да я получат. Интересно ми е и другите методи от линковете, които посочих, бяха ли ви известни, прилагали ли сте ги и доколко. Според Учителя практическите неща са на място. А от използваните методи може да зависи движението в една или друга посока.

  26. Стопанина  08.12.2012 г. | 12:49 ч.

    @ efi

    Оплиташ се в противоречията си. Казваш да говорим в контекст, а поне на мен не ми е ясно твоите мнения за ума и мисленето в какъв контекст са. Ако твърдиш, че нещата, които пишеш, са в контекста на антропософията или беседите на Учителя – не, не съм съгласен.

    @ Петър

    Няма как да допринесеш вреда. В най-лошия случай текстът ти за едни ще е полезен, за други – потискащ или нещо такова, но със сигурност не и вреден. Позволи ми една аналогия. Ако ножарите се чудеха като теб дали да направят ножове, защото някой евентуално можел да ги използва за убийство, сега нямаше да имаме с какво да си режем хляба.

    С твоя деликатен изказ според мен нямаш повод за притеснение. Аз също ще пиша малко повече за последните ми кошмарни работни дни, като дори не съм убеден, че искам да съм тактичен и мек. Може би ще се постарая да съм деликатен като тебе, защото простотиите около мен вече безспорно се доказаха кармични, не ща да усложнявам кармата си с определени хора и по-скоро ще подходя аналитично с текста.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.