Въпрос за милиарди: Какво става, щом дадена държава фалира?

Знаем какво се случва, когато някой спре да си плаща сметките: гневни писма, тормоз по телефона, вероятно и отнемане на жилището. В крайна сметка можете да обявите фалит и да започнете отначало. Това се отнася за хората, затънали до шия в дългове. Но какво се случва, когато става дума за цели държави? Харвардският икономист Кен Рогов казва, че не е необичайно за държавите да фалират – всъщност това е ставало стотици пъти.

„Много държави са фалирали и дори не го знаят; няма го дори в техните учебници по история. Повечето държави са фалирали поне по два-три пъти.“

Причината кредиторите да продължават да работят с фалиралите е: държавата не може да спре търговията изцяло, а и все пак плаща нещичко на заематодателите, казва Рогов. Според него има много начини за държавата да се справи с фалит, но най-честият е финансовият министър да обяви, че няма пари за плащане на дълговете.

„За съжаление няма елегантен начин да се направи. Когато една страна обяви колапс пред чуждестранните си кредитори – това е голямо събитие. Въпреки това, понякога е най-доброто решение.“

Аржентинската финансова криза

Какво става, когато една страна реши да не плаща дълговете си и фактически казва на заематодателите да си гледат работата? Това направи Аржентина през 2001 година, когато страната беше в огромни задължения, хората нямаха работа, а бунтовници бяха завладели улиците. Това, което се случи, е кошмарът на кредиторите по света. Пол Блустийн разказва:

„Проблемите на Аржентина започнаха много преди фалита. Те вързаха валутата си към американската, обявявайки 1 песо за равно на 1 долар. Но с разрастването на американската икономика Аржентина не успя да удържи на темпото. Аржентинските политици не можаха да понижат стойността на песото, не можеха да напечатат още пари или дори да увеличат правителствените разходи – заради страх инвеститорите да не помислят, че страната натрупва голям дълг. Те просто се парализираха от безсилие да направят нещо.“

Президентът Адолфо Родригес Саа накрая обяви спиране на плащанията по дълга и заяви, че вместо това ще се съсредоточи върху „вътрешните задължения спрямо народа“. След тази декларация никой вече не кредитира Аржентина. Веднъж отвързано от долара, песото се срина – заради масовото изтегляне на пари от банковата система.

„Ако сте аржентински работник и припечелвате в песо, но трябва да плащате за ипотеката си в долари – тогава сте изправени пред доста трудна ситуация“ – казва Блустийн.

Държавата се сгромолясва, бунтовете се усилват, а банките затварят, за да предотвратят прехвърлянето на капитал. Хора със стотици хиляди долари в националните банки изведнъж остават с нищо.

Ами кредиторите?

Случаят с Аржентина има отношение към страховете около случващото се в Европа сега – страх от метежи по улиците и масово изтегляне на пари от банките, ако Гърция или друга държава фалира. Но има и друга гледна точка върху аржентинския кошмар. Как кредиторите си връщат парите?

„Основният проблем е, че няма международен закон за фалитите“, казва Робърт Шапиро, бивш член на администрацията на Клинтън. Но сега, като съпредседател на America Task Force Argentina, той представлява загубилите пари заради Аржентина. А те не са се отказали от парите си, казва Шапиро.

Въпросът е, че аржентинският дълг не е напълно затворена страница. Преди няколко години те предложиха да платят около една трета от дължимото. Половината кредитори се съгласиха; другите отказаха. Аржентина все още дължи около 16 милиарда долара с лихвите, доста мотивираща сума за заематодателите, които:

„Наеха адвокати и заведоха дела“, казва Шапиро. „Аржентина има около 104 изгубени дела, но проблемът е, че още отказва да плаща. Изключително трудно е да накараш суверенна, независима държава да плати.“

Но фалиралите страни трябва да са внимателни, защото всякакви събрани пари могат да бъдат конфискувани. Кредиторите могат да опитат дори да сложат ръка над самолети на националните линии или на военни кораби, намиращи се на чужда територия. От обясненията на Шапиро се подразбира и че дълго време никой няма да заема пари на такава страна:

„Не можете да избягате от основните правила на международните капиталови пазари. В дългосрочен план няма съмнение, че цената, която Аржентина плаща, е много по-голяма от каквато и да е полза.“

Аржентина днес

Въпреки трудностите в страната, много хора са убедени, че обявяването на фалит е било най-доброто решение. След отварянето на банките и девалвирането на песото аржентинските продукти изведнъж се оказаха евтини за световния пазар. Износът на соя и жито се покачи. Реките от пари потекоха обратно към Аржентина. Блустийн казва, че в крайна сметка фалитът не е бил проблемът. Проблемът е внезапният и катастрофален начин, по който е извършен. Това е урокът за света, намиращ се на ръба на нов зрелищен срив.

Блустийн казва още:

„Ако една страна не може да плати дълговете си, е много по-добре да обяви фалит и да се разбере цивилизовано с кредиторите си – това трябва да разбере международната общност. В дългосрочен план това ще е много по-добре, отколкото страните да се мъчат да плащат дългове, които са прекалено голяма хапка, прекалено затормозяващи за техните икономики.“

* * *

Други държави, обявили фалит не много отдавна:

Русия, август 1998 г. Внушителен фалит на стойност 72 милиарда долара, разтърсил цялата световна икономика. Проблемите започват през август 1998 г., когато страната пропуска вноски по местни облигации към хазната, а по-късно – и по чуждовалутни облигации и чуждовалутни бондове. Руският дълг е реструктуриран в следващите години.

Уругвай, май 2003 г. Проблемите на Аржентина се разрастват до Уругвай, където правителството обявява фалит на стойност 5.7 милиарда долара през 2003 година. Страната реструктурира дълга си спрямо кредиторите.

Доминиканската република, април 2005 г. Фалит на стойност 1.62 милиарда долара. Доминиканците реструктурират дълга си, отсрочвайки задълженията с пет години.

Еквадор, декември 2008 г. Фалит на стойност 3.2 милиарда долара, след като Еквадор са отказали спасителни заеми, наричайки ги „незаконни и нелегални“. Необичайна ситуация, след като Еквадор са имали ресурсите да не фалират, но избират банкрута поради „морални“ причини.

* * *

Източник: NRP

Споделете публикацията

Google1

За Григор Самуилов

Автор, коментатор и преводач на статии и обзорни материали в областта а политиката, банкерството, науката, религията и образованието.

Всички публикации

13 коментара за "Въпрос за милиарди: Какво става, щом дадена държава фалира?"

  1. Ариман  29.02.2012 г. | 00:39 ч.

    Исландия също е доста интересен случай 😉

  2. обективен  29.02.2012 г. | 03:05 ч.

    Смятам че сега е момента да ви посъветвам тези които имат спестявания в евро или левове да избягат в британския паунд като последната дата в която това трябва да се направи е 23.03.2012.

  3. inranxan  29.02.2012 г. | 08:23 ч.

    а защо не в кувейтска валута 🙂 …… то има ли някои с големи спестявания вече

  4. Navi  29.02.2012 г. | 09:19 ч.

    Историята показва , че когато парите губят стойността си е по добре да дължиш пари, от колкото да имаш да вземаш, защото…. ша имаш да вземаш :). За когото стои въпроса „Как да запазя стойността на парите си?“, да ги превръща в реални активи (земеделска земя, благородни метали и скъпоценни камъни, машини и оборудване или книжа на реално работещи предприятия в производството). Така ще минимизира загубите си.
    От гледна точка на суверенната държава (има ли такива?) фалита е нещо здравословно и стабилизиращо. Ако Гърция си върне драхмата (т.е. контрола върху парите) само ще спечели. Аз лично приветствам всеки било то отделен човек, фирма или държава, която успее да се отскубне от мъртвата хватка на банките. Европейският съюз трепери над еврото, защото така шепа хора, чрез парите контролират цяла Европа. А оказва се че Гърция е 8-ма икономика в еврозоната и не е толкова малка хапка, че да не се тревожат банкстерите.

  5. Мислещ  29.02.2012 г. | 09:44 ч.

    @inranxan
    а защо не в кувейтска валута 🙂

    Защото:
    И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосифа и рекоха: „Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе понеже се свършиха парите ни? (Битие 47:15).

    Този откъс от Битието, ти дава отговора. Парите в Египет се обезценили, и зърното е станало новата форма на пари, въпреки че Библията не го казва изрично. Това, което казва, е, че всеки е желал да продаде това, което е с бивша стойност, за да купи храна. Но ако някой предмет е нещото, което всички желаят, тогава можем да кажем, че това са истинските пари.

    Свойствата на парите
    1. Делимост
    2. Преносимост
    3. Трайност
    4. Разпознаваемост
    5. Оскъдност (висока стойност по отношение на обем и тегло).

    Ще цитирам и някои от принципите, определящи стойността на парите:
    – Стойността се вменява на стоки и услуги от отделния човек, затова тя е субективна.
    – Парите не съществуват, ако сте напълно сам.
    – Парите са обществено явление.
    – Стойността на парите не е постоянна (например по време на глад).

    Така, че ако има световен икономически колапс, и на преден фон излязат най-необходимите неща за оцеляването, като вода и храна, то няма да има парична единица, злато или диаманти, които да обезпечат тези нужди. С една дума, ще си имаш Кувейтска хартия за огрев, непотребен метал – злато и няколко стъкълца – диаманти, за забавление на гладуващите ти деца.

  6. Светльо  29.02.2012 г. | 09:49 ч.

    Ето този твой пост Мислещ е достатъчен пример за това, че трябва да си пазим Добруджа и всичката зема от посегателствата на всички които искат да дупчат за шистов газ. Ще има да си пием и ядем отрови ако допуснем това да се случи!

  7. Росен  29.02.2012 г. | 15:33 ч.

    обективен

    Разбирам, че еврото ще претърпи колапс и благодаря, за информацията и предупреждението, друже. Но не разбирам, защо точно тази дата е написана? Имаш нещо предвид точно за тази дата или?

  8. Arctos  29.02.2012 г. | 20:06 ч.

    И защо британски паунд, а не швейцарски франк?

  9. Росен  29.02.2012 г. | 20:40 ч.

    Или чешка крона?

  10. Александър  01.03.2012 г. | 13:29 ч.

    или македонски дюнери (динари де :D)

  11. Димитър  01.03.2012 г. | 16:18 ч.

    Аз мога да задам и още един въпрос за милиони … упсс за милиарди

    А какво става когато се наливат 530 милиарда европейски пари (за срок от 4 години) в опит да се „рефинансират“ 800 банки … навремето по панаирите балоните вървяха като топъл хляб, днес панаира се премести 😆

    Никой вече не купува гръцки дългови ценни книжа … освен може би ЕЦБ, която ще налива и пари в банките 😉 вече имаме и реална предпоставка да поставим надгробната плоча на Еврото. И по всичко личи, че процесът ще е контролиран. По всичко личи, че се подготвят и други надгробни плочи 😉

  12. Мислещ  01.03.2012 г. | 18:12 ч.

    Как, какво става! Почва голямо „количествено облекчаване“ – тоест отпечатване на пари. Но това няма да разреши дълговата криза.
    .

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.