Искрено и лично: Казват, че никой не е виждал Бога

Третата част на „Искрено и лично“ е посветена на Троицата: Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух. Съответно, както може да се очаква от естеството на поредицата, ще отговоря на често задавани въпроси по тази тема, сред които: „Откъде си сигурен, че има Бог?“ (в добронамерения вариант), „За посветен ли се имаш?“ (заядлива версия на първия вариант), „Как си представяш Бог?“

И така, карам поред…

Откъде съм сигурен, че има Бог и сигурен ли съм изобщо?

Да, сигурен съм. Мога ли да ви го докажа? Не. Защо не? Защото е всемирен Закон, че Истината не се нуждае от доказване. Тя не се нуждае и от защита, тъй като сама умее да се защитава – при това по блестящ начин. Истината обаче има нужда от отстояване – от страна на всеки, който е влязъл в досег с нея и е успял да я оцени по достойнство. Забележете, че не говоря за някой, който е „намерил“ Истината. Не казвам нищо повече от това, което казвам – Истината трябва да се отстоява от тези, които я ценят като висш идеал, а тези, които са по-напреднали, вярвам, трябва и да я живеят. Тук „трябва“ не е въпрос на външна заповед, а на вътрешно и лично убеждение.

Но да не се отклонявам…

Истината не се нуждае от доказване. Съответно и Бог не се нуждае от доказване. Всъщност това може да се каже и другояче: Никой няма право дори да опитва да доказва Бога, защото престъпва Закона и ще страда от невежеството си (спрямо Законите). Така е и по човешките закони. Няма значение дали знаеш (или си невежа) за законите на една държава. Престъпиш ли ги – дупе да ти е яко! Трябва да си готов да си носиш последствията.

Достатъчно е да проследим горчивия опит на ентустиасти като някои древни мислители и сравнително новия философ Кант (който с оглед на епохата ни е съвременник), за да знаем, че опитите за доказване на Бог с материалистична мисъл и наивни аргументи, водят само до присмех от съвременниците или от следващите поколения. В по-лекия случай водят просто до състрадателно или снизходително мълчание. Не, аз няма да правя глупавата грешка да доказвам Бог. Е, как тогава съм сигурен, че Го има и как мога да уверя читателите си, че не си въобразявам или че не лъжа умишлено?

За мен е без значение дали някой ми вярва, или не ми вярва. Ако бях поп, нямаше да ми е все едно, защото професията на попа изцяло зависи от това, кой и колко му вярва. Но аз не съм такъв, така че ще предложа нещо повече от гола вяра (лековерие). Ще ви предложа нещо научно, нещо, което разчита на разума на събеседника, което няма да е опит за доказателство в подкрепа на Бога, а само едно принципно положение. То може да се изрази със следната аналогия:

Няма нито един материалистичен метод, с който можем да докажем на слепия човек съществуването на слънчевата светлина. Затова на този човек му се налага да ни вярва или да не вярва, че светлината съществува. Можем колкото си искаме да му говорим за „същността на Слънцето“, за фотоните, а и да си докараме безчет свидетели, но резултатът ще е ясен – сляп човек може само да ни вярва или да не ни вярва, че слънцето и светлината съществуват.

За да докажем светлината пред слепия, е нужно само едно – да му осигурим здрави органи като очите и мозъка. Нищо друго! И тогава всички открития на материалистичната наука за фотоните и свидетелите ще станат съвършено излишни – защото слепият вече ще е зрящ и няма да се нуждае от аргументи в полза на Слънцето и светлината. Логично, нали? За зрящия са излишни каквито и да било доказателства и свидетели за светлината. Досега не съм срещал и един човек, който да е повярвал в Бога след убеждаване или от думите на свидетели. Или имаш нужните органи, или ги нямаш. Тези органи се развиват със съзнателни упражнения – лесния начин, или  по трудния начин – чрез пречистващи страдания.

Гонителят на християнството Савел пада от коня си по пътя към Дамаск, ослепява временно за земния свят, но започва да вижда Христос в етерния свят, Който го пита: „Кой си ти, дето Ме гониш?“ След това събитие и проглеждане Савел става ап. Павел – най-дейният Христов апостол.

„Бях сляп, а сега виждам!“ – някога е възкликнал гонителят на християните Савел в мига, когато ослепява за земния свят, но проглежда за Светлината на Христос. След това този Савел става най-дейният Христов апостол – Павел. Как е прогледнал Савел за реалността на Христос? Определено не с физическите си очи. Всеки човек се състои от физическо тяло с физически органи, от етерно тяло с етерни органи, от астрално тяло с астрални органи и от един Аз, който с много условности може да се уподоби на това, което в религиите е известно като душа. Савел (или Павел) е видял Христос с етерните си очи. Нещо подобно, но не същото, е станало и с Ванга – нейните физически очи са се затворили, ослепяла е трайно, но е придобила способност да вижда с духовните си очи в несетивните светове.

Дотук всичко е логично, нали? Ако питаме твърд, краен материалист, той ще каже, че нямало логика. Защо няма логика за него? Понеже сам се е ограничил – във фактологията, с която работи неговият логически процес, не се намира място за духовни тела с духовни органи. А няма място за тях, защото е сляп, не ги вижда и (бих казал) абсурдно очаква някой да му предложи материални доказателства за нещо нематериално. Като кажеш на такъв материалист истината, че е (духовно) сляп, той предпочита да приеме това за „обида заради интелектуалното безсилие на събеседника“, когато в действителност не става никаква дума за безсилие, а за най-обикновената същност на нещата: Материалното се доказва с материални средства в сетивния свят. Нематериалното, сиреч духовното, се доказва от духовните органи и опитността в областта на несетивното.

За посветен ли се имам?

Няма нищо по-лесно от това, да се изтипосаш като „посветен“ или мистериозен „окултист“. Обличаш се в керемидено червено като богомил, снимаш се на свещи с тайнствен жест на ръката и се разпространяваш в тази роля пред лапнишараните… Но това НЕ е вашият Стопанин, а само негова карикатура, която рисуват разни неприятели. Истинското е ВЪТРЕ. ОТВЪН е само сянката и илюзията. Казано от извора.

Не, разбира се, мили мои неприятели, които най-често ме питате това с особена нотка в гласа! Имам се за нещо като Сократ. Какво значи това? Не значи, че се имам и за кой знае какъв философ. Означава друго. Вярно или не – това в случая е без значение – в теософските среди се твърди, че Сократ е имал познания върху окултни факти, без да е бил посвещаван в античните тайни школи. За разлика от други философи, като Платон и Питагор, да речем, които са имали посвещение. Това, което отличава посветения от непосветения, е, че първият, за разлика от втория, винаги знае кога, къде и какво да говори.

Твърди се, че принудили Сократ да изпие чашата с отровата, тъй като искал да изнесе преждевременно пред света окултното знание за хелиоцентричната система – много векове, преди да дойде времето на човечеството да добие този мироглед. Ако приемем, че това е вярно, Сократ е пострадал заради глупостта си да говори нещо, което е нямал право. Е, аз често страдам заради същото! В този смисъл съм като Сократ. Знам някои неща, но не винаги знам кога мога да говоря за тях и кога е редно да си държа езика зад зъбите. Посвещавам се и се уча по трудния начин.

Освен че проглежда за духовния свят, ап. Павел е имал и посвещение: „Вече знам какво да правя“ – пише той в неговите новозаветни книги. Че наистина е знаел какво, къде и кога да прави – личи от блестящите резултати на неговата дейност. Сам и въпреки трудностите, гоненията, побоищата и затвора, покръства целите Балкани – от Троя, през Гърция и Тракия, чак до Илирия. Както и да е, самият факт, че нямам претенции да съм съвременен апостол, означава, че не се имам за посветен.

Да предположим за момент хипотетично, че се имам за такъв – за посветен. Може ли някой да (пре)даде на другите нещо, с което не разполага? Колкото давам – толкова съм! Пак логично, нали? Каквито и претенции да имам или нямам за себе си, всеки много лесно може да ме прецени по плодовете на делата ми. Толкова по този въпрос, драги приятели, и вие също, сладкодумни хулители и неприятели.

Обратно към темата за Бога и защо съм сигурен в Него

Сигурен съм, без да съм посветен, без да съм виждал с етерните си очи Христос и без да съм ясновидец на пълен работен ден като Ванга. Откъде? От едни… междинни състояния. Може и да не виждам Бога, Христос или Архангелите, но усещам влиянията им. Казват, че никой не е виждал Бога. Не знам дали това е така, но мога с пълна убеденост да твърдя, че мога да „виждам“ проявленията Му и да чета (понякога или често) успешно Волята Му. Тук „виждането“ е в кавички, защото по-скоро става дума за едно специфично усещане.

Какво усещане? – Несетивно. Както има етерни очи за виждане в един от духовните светове, така има и други такива органи – например етерно сърце. При зрелия човек – у когото етерното и физическото тяло почти се припокриват – това етерно сърце се намира горе-долу в областта на слънчевия сплит. Това несетивно сърце е средище на интуицията, но и проводник на редица влияния от духовния свят. То е моят добре развит „двигател“, то ми е „пощенската кутия“ за мисли от „горе“, то е и „окото“, с което безотказно мога да доловя и да разчета с що за хора се разминавам по улицата. Повече вярвам на това етерно сърце, отколкото на физическите си очи. За разлика от очите ми, духовното сърце никога не ме е предавало и мамило.

Щом имам такъв орган, който свидетелства за себе си всеки ден, нали Някой трябва да го е създал? Кой е този Някой? Ще кажете: „Говориш, Иване, отвлечени неща. Това звучи като самонавиване и самозаблуда.“ Ако някой реши да рационализира, ще каже, че усещанията ми от етерното сърце всъщност са физически усещания от нервите в слънчевия сплит. Някой друг може да се каже, че си внушавам или че направо си фантазирам. Това също е рационализиране, при това ненаучно, защото кой и как може да докаже, че си измислям? Как може някой, който познава само действието на нервите в слънчевия сплит, да разгриничи усещанията от тях от особените усещания на етерното сърце? Такъв човек просто би предложил догадките и спекулациите си като „факти“. Реално обаче той е един празнословен дърдорко – празнословен, защото не е провел нужните опити. Такъв човек проповядва недоказаните си теории, което е форма на религия – в такова нещо няма наука.

Не съм посветен, а благословен – главната причина да не се съмнявам в Бога.

„Откъде сте сигурни че има Бог, някой може ли да докаже без емоционални изблици, като „Бог е любов и светлина“?“ – попита dragonn във форума. За „доказването“ се разбрахме. Няма да доказвам нищо. Никакви доказателства не могат да заменят личната опитност, а както съм споменавал и преди при различни случаи, от малък имам опитности. Те са различни от „емоционалните изблици“ и „самовнушенията за етерното сърце“ и не оставят у мене място за съмнение.

Бях дете – това са първите ми спомени от съзнателния живот – когато насън, но понякога и наяве, имах видения за предишно съществуване в друго тяло, в друго време и на места, които не бях посещавал през този си живот. Имах и някои видения за събития, които се случиха в по-зряла възраст на настоящия ми живот. Тези детски изживявания, които тогава не можех да определя или да окачествя, ме занимаваха, без да съм отгледан в религиозна среда. И не съм бил свидетел на споровете между „православни“ и „еретици“ за прераждането и мястото му в християнската догма.

След като животът ми започна с прераждането – не като теория, а като лична опитност – беше въпрос на време да си задам въпроса: „Добре де, Иване, след като има нещо вечно вечно в мен, една душа, която живее различни земни животи и би трябвало да съществува след смъртта, извън земните условия, кой е Източникът на тази душа?“ Ако някой може да вярва, че животът на Земята се е самозародил при поредица от случайности, това означава ли, че някой трябва да вярва, че духовното и душата също са се появили от нищото? Според мен да вярваш, че душата и потокът на живота нямат Първоизточник, Извор, това е лудост или становище, до което се стига по криви пътеки – при криво мислене.

Ето пример за такова мислене. Една от бабите ми също вярва в прераждането, но твърди, че не вярва в Бога. Тя може да ми разказва как според някаква таблица в жълт „окултен“ вестник в предишния си живот е обитавала незнам си коя страна, където е починала от алкохолизъм, затова в настоящия си живот не близва алкохол. Тя често ми е разказвала и как една вечер видяла духа на покойния си свекър, изплашила се и той изчезнал, сякаш се разтворил във въздуха. Питал съм баба ми: „Как може да вярваш в прераждането, в призраци и в живота след смъртта, а да не вярваш в Бог? Как е възможно да признаваш душата, а да не признаваш Отеца на тази душа – Бога?“

Нейното обяснение е чисто емоционално. Тя обикновено казва така: „Не вярвам в Бог, защото от малка съм сираче, без баща и без майка, много съм страдала, комунистите, по които плюеш, са ме отгледали по сиропиталищата. Ако Бог е Любов – къде е тази Любов?“ Обърнете внимание, че един такъв отговор не отговаря на въпроса ми: „Как е възможно да признаваш душата, а да не признаваш Бога?“ Отговорът на баба ми всъщност е отговор на въпроса: „Защо си сърдита на Бога?“ С други думи, ако има нещо, което е емоционално, това не е вярата в Бога, а емоционалното е отрицанието на Бога!

Ето защо често казвам и твърдя смело в „Пътят към слънцето“, че тези хора, които отричат Бога, са просто души, които са сърдити заради нещо на Баща си. Не казвам, че нямат своите лични основания да са сърдити. Нека си имат. Казвам само това, което казвам – те са сърдити на Бога, защото според мен не Го разбират. Те не разбират Любовта, не могат (все още) да намерят положителното в страданията – това пък не е упрек, а само моя констатация; безразлично ми е дали ще се съгласите с нея.

Обобщено, може и да не съм посветен, но определено съм благословен

Не знам с какво и дали съм го заслужил, но в един паметен момент преди ок. 7 години осъзнах, че съм благословен по рождение. И единственият начин да се отплатя за всички тези кредити на Бога е да Му служа по най-добрия начин, на който съм способен според настоящата ми степен на развитие.

Защото имам ценни опитности от дете – силен старт. Тази опитност в по-зряла възраст се съчета с едни „разяснения“ и „подреждания“ на мислите ми, като резултатът беше своеобразно пробуждане. След пробуждането и целенасочените окултни упражнения дойдоха и други опитности – някои желани и описани художествено в книгата ми, други нежелани (поне не и търсени съзнателно) – които затвърдиха убеждението ми, че Бог има. Може да не съм Го виждал, но нямам съмнения в Него, защото Го чувствам. Освен чувствата, щом знам, че имам душа, е нормално да знам, че има и Бог.

Когато Някой те облива със Светлина и постоянно те дарява с Любов, можеш ли да отричаш съществуването Му? Това е все едно някой да излее кофа с вода върху теб и понеже не си видял кой го е направил, да се самозалъгваш, че кофата сама се е вдигнала над главата ти и се е изляла. Абсурдно, нали? Още по-абсурдно е, ако човек дори се излъже, че нищо не се е изляло върху него – че е пресъхнал и жаден. Това е равносилно да отричаш Духа – това което те свързва с Бога.

И дали е случайно, че Светите Писания ни учат, цитирам по памет: „Отричането на Отца е простимо. Отричането на Сина също е простимо. Но отричането на Духа не може да се прости.“ Най-слепи действително са тези, които отричат Духа. Те са обречени на най-тежките страдания. Те имат нужда от тези страдания, за да се пречистят. Много пъти върху тях ще се излива кофа със студена вода, докато си кажат: „Я! Аз наистина съм мокър-мокреничък, а не сух, както се заблуждавах. Бях сляп, а сега виждам!“

Как си представяш Бог?

Със сигурност не като някои религиозни, които Го обрисуват като сърдито белобрадо човекоподобно старче, което гледа от небето, брои греховете, ревнува децата си и само се чуди с какви ужасии да ги наказва в преизподнята. От антропоморфните представи за Бога ми се гади, за да не използвам по-точната, по-неприятна, но и много по-силна дума. За да кажа как си представям Бога, трябва да използвам някаква аналогия от физическия свят, което би било погрешно. Това би било равносилно да си правя кумир от нещо, което е на небето, на земята или под земята.

И точно по тази причина ще кажа само, че си представям Бога като Светлината, която прави този физически свят видим за нас, хората. Самата Светлина обаче не е физическа. Както никой не е виждал Бога, така почти никой не е виждал и Светлината в нейната истинска същност. Много хора се лъжат, че виждат светлината с физическите си очи. Това не е вярно. Физическите очи улавят „светлината“, която е отразена от физическите обекти на Земята – но това е една вече умъртвена светлина. С физическите си очи виждаме само осветените обекти, а не самата светлина! Всеки, който има някаква опитност на оня свят, знае, че там Светлината е жива, сама по себе си е Живот, съдържа много качества в себе си, включително и музика!

Ако блясъкът на мириади слънца светнеше изведнъж в небето, това би наподобило Светлината на тоя Велик Дух… Цялата Вселена е подразделена на много различни части, съдържащи се единни в тялото на Бога на боговете. – Бхагават Гита

Представям си Бога като ОГРОМНО кълбо от Огън и Светлина – Светлина, която съчетава светлината на всички слънца във всемира. Всъщност, ако трябва да съм по-точен, слънцата, включително звездата в нашата част от всемира, ОТРАЗЯВА Божията Светлина. Нашето Слънце преработва силната Божия Светлина и я препраща към земята. В ред на тези мисли, Бог за мене е нещо като Слънцето на слънцата. Слънце, което гори, без да изгаря; Слънце, от което излизат безмерно количество души (искри), без това Слънце да губи нещо от Себе Си. Защото колкото души излизат, толкова и се завръщат обратно в Него. Така мога да опиша Бога с изразните средства на човешкия език.

Що е съвършенство

И още един въпрос, зададен от dragonn във форума: „Ако Бог е върхът на съвършенството и вегетира някъде в блаженство, това не значи ли, че изостава спрямо нас, защото ние се развиваме, а Той не, тъй като е стигнал краят на съвършенството?“ Съжалявам, но такъв въпрос няма смисъл по много причини. Съвършенството е нещо, което не подлежи на степенуване. Няма съвършени, по-съвършени и най-съвършени неща. Дадено нещо или е съвършено, или се усъвършенства (като се приближава към съвършенството), или се отдалечава от съвършенството. Като имаме това предвид, автоматично получаваме и отговор на въпроса: Хората се усъвършенстват, тъй като все още не познават пълните заложби на съвършените си души. Колкото повече откриват съвършенството, вложено в тях, и колкото повече разширяват съзнанието си, толкова повече ще се приближават(!) до съвършенството и обратно към Първоизточника си – Бога.

От друга страна, доколкото можем да говорим за съвършени човеци, такъв съвършен човек например е този, който вече няма какво да научи на Земята и придобива безсмъртието. Става (нещо като) Ангел в духовния свят. Ангелите обаче също имат път на развитие към Бога. Те трябва да станат Архангели. После Архаи, Власти, Сили, Господства… После стават представители на още по-горни Йерархии: Престоли, Херувими, Серафими… И чак тогава стават подобни на Бога като Христос, Който е най-напредналото Същество във всемира, познато на човечеството. Дълъг е Пътят на човешката душа. Той минава през Христос, Който казва:

„Никой не дохожда при Отца Ми, освен чрез Мене.“

Нещо в областта на слънчевия ми сплит трепва в съгласие.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

86 коментара за "Искрено и лично: Казват, че никой не е виждал Бога"

  1. Ангел  28.04.2012 г. | 23:14 ч.

    Книгата на Боян Янков е интересна, но той не се опитва да доказва съществуването на Бог с материалистични анализи.

    Целта му е по-скоро обратната – да покаже несъстоятелността на материалистичните анализи, използвайки като основа манията по създаване на „изкуствен интелект“.

    Къде се проваля материализмът като форма на обяснение според него:
    – мозъкът (като невронна мрежа) няма необходимия капацитет да съхрани цялата ни памет;
    – мозъкът (като невронна мрежа) няма нужният разпознавателен капацитет, за да постигне способностите ни за възприятие;
    – мозъкът (като невронна мрежа) няма от къде да генерира детайлните образи в сънищата и халюцинациите ни – те определено не са хаотични;
    – зад същия този мозък стои нещото, наречено съзнание, което все още никой не е могъл да изследва като хората или да вмени на машина;
    – пред създавнето на „изкуствен интелект“ стои създаването на генератор на емоции, който най-вероятно обработва наведнъж всичко споменато дотук (и фунцкионира извън съзнанието, т.е. той е с още по-неясна основа);
    – информационните възможности на генома ни не стигат да се предаде само физическата структура на мозъка ни, камо ли колективната неосъзната памет или вроденото програмиране, позволяващо изучаване на човешките езици (базови семантика и граматика);

    В заключението си Боян Янков казва, че целта му е да събуди интереса към „науката за съзнанието“, за която е необходим един по-мащабен мироглед.

    На мен лично антропософията ми изглежда като един такъв по-мащабен мироглед…

  2. Астролог  12.05.2012 г. | 18:39 ч.

    Колкото до това дали Го е виждал някой…
    „човек ще погледни към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светого…“ Исая 17:7

    “ Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога“ Ев. от Матей 5:8

    „А това е живот вечний, дето да познаят тебе единаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводил.“ Йоан 17:3

    Превода на Библията, който е ползвал Учителя:
    Цариградската Библия 1885г. – http://petardanov.com/Bibl-Uch-150-220.rar

    относно самия процес на познаване, има условие – да е ликвидирал човек със своята карма, също така важно е телата и центровете да се подготвят – пречистване, хармонизиране, укрепване.

    Като станеш сутрин, отправи ума към Бога. Къде е Господ? – Ще го намериш в тебе. Намери Господа в тебе. Мисли за своята глава. Мисли за най-високото място. Като дойдеш мисли за центъра на слънцето и ще намериш къде е Господ. Мисли за Него, че е някъде. Къде ще го туриш? Някъде е Господ. Когато ние намерим този фокус, веднага в тебе ще се роди светла мисъл. Като намерим мястото, дето е Господ, веднага всички мъчни въпроси, които нас ни смущават в даден случай, те се разрешават. “ XVI година.

    15 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 10 март 1937 г.

  3. Savana Blue  13.05.2012 г. | 17:25 ч.

    @ Астролог
    Просто е невероятно, точно вчера си пожелах да имам в електронен вариант Цариградската Библия от 1885 година, която е ползвал Учителя. Благодаря за линка. Закона за синхронността работи! Отдавна имам желанието и за практическо прилагане на окултните упражнения, молитви и формули, които е дал Учителя Беинса Дуно. Ще се радвам да се регистрирате във форума. Там може да си споделяме различни упражнения и опитностите от прилагането им. Те, окултните упражнения са токова много, но се надявам започвайки от „най малките величини“, стъпка по стъпка да постигнем израстване в реалното познание на Живата Природа.

  4. Grigor Todorov  20.07.2012 г. | 18:23 ч.

    Аз казвам, че в космоса се рее в безтегловност чайник, който е с диаметър 500 километра, но никой няма да ми повярва, докато не го докажа. По същият начин аз не вярвам в бог. Не този, който оспорва нещо е длъжен да докаже, че то не съществува, а този който го измисля трябва да докаже че съществува. Аргумента: „докажи, че господ не съществува и ще ти повярвам“ е кух, както и хората, който го използват.

  5. Стопанина  20.07.2012 г. | 18:54 ч.

    @ Grigor Todorov

    Предложи метод, по който може да се докаже на слепец, че е сляп и че съществува Слънцето с неговата светлина. Ще използвам същия метод, за да ти докажа, че има Бог.

    Аз не смятам, че зрящият трябва да доказва нещо на слепеца. Едно такова доказателство само по себе си няма да накара слепия да прогледне. Слепият се нуждае от очи, които сам трябва да си създаде. Или по-скоро да изчисти тия, дето му е дал Господ – обикновено става чрез мъки и страдания… със свързаното с тях пречистване.

    Не е въпрос на вяра, защото има и лековерници, които вярват и на най-големите безумия. Всичко е въпрос на възприятия – на виждане.

    Вярата е за начинаещи, за тези, които са развили интуиция, някакъв усет за Истината. „Блажени тия, дето са повярвали преди да видят!“ И още по-блажени ония, дето не само вярват, но и знаят, защото виждат проявите на Бога от величието на Слънцето до величието на най-малката мушица.

  6. Van  20.07.2012 г. | 19:06 ч.

    Grigor Todorov
    Аз казвам, че в космоса се рее в безтегловност чайник, който е с диаметър 500 километра, но никой няма да ми повярва, докато не го докажа. По същият начин аз не вярвам в бог. Не този, който оспорва нещо е длъжен да докаже, че то не съществува, а този който го измисля трябва да докаже че съществува. Аргумента: „докажи, че господ не съществува и ще ти повярвам“ е кух, както и хората, който го използват.

    И от какъв зор някой трябва да ти доказва нещо, което вижда, а ти не виждаш поради това, че не искаш или не можеш?

    Въпросът не е коректно поставен, защото не е нужно доказване, а проверка! Когато провериш и видиш, тогава ще си наясно и защо не е коректно поставен въпроса.

    Ако ти не си виждал чайник в космоса, а твърдиш, че го има, ще означава, че си глупак. Ако пък твърдиш, че вярваш в това, защото някой друг го е виждал, ще си чиста проба вярващ фанатик, като dabenadaviebna.

    Когато аз ти кажа, че съм виждал чайника, който ти само вярваш, че го има или вярваш, че го няма, то за теб не остава друго освен сам да провериш.
    Или, разбира се, да ми вярваш, ако ми имаш доверие, като използваш вярата си, само за да ти дава насока – да знаеш, че там някъде има чайник, който заслужава да се види.

  7. Grigor Todorov  20.07.2012 г. | 20:40 ч.

    Ами ако усещам от вътре че съществува? Не казвам, че съм го виждал, нито че някой го е виждал, просто всичко трябва да е имало някакво начало и аз усещам, че цялото това начало е положено от 500 километров в диаметър чайник.
    Естествено говоря хипотетично, но дори и да вярвах в чайник и вярата ме прави щастлив и по-добър човек, колкото и да ми упяват, че този чайник не съществува аз винаги ще вярвам. Това че другите хора могат да бъдат щастливи и добри без да вярват във въображаеми чайници, подкрепени от известна доза шизофрения, не ми дава ни най-малко правото да ги наричам слепци!
    Уважавам ви, че вярвате в нещо, но трябва да разберете, че има и други пътища и не е задължително вие да сте виждащите. Стига вярата да ви носи гордост, доброта и увереност, с 2 ръце ви подкрепям.

  8. Van  20.07.2012 г. | 21:24 ч.

    @Grigor Todorov

    Слепец е този, който не вижда.
    Ако не виждаш, не значи че си лош човек, а че си слепец.

    Никой не те е окачествявал, ти си знаеш най-добре какво виждаш. А за това колко добър си, става ясно по делата ти, а не по това какво виждаш и в какво вярваш.

  9. Gergana  20.07.2012 г. | 21:31 ч.

    Shepard пише под една друга тема:

    „Доообре! Между другото всичко има нужда от доказване! А слепия човек рано или късно ще прогледне, защото някои по-умен ЧОВЕК от мен, ще му даде очи, малко ме съмнява, че БОГ ще бъде толкова щедър.”

    Атеизмът е един вид опит за отхвърляне на авторитетите и, като такова проявление на човешката мисъл, ми харесва. Разсъдъчната душа си е извоювала правото. Епична и красива битка. Но останала в аналите на историята.

    А сетне?

    Трябва им само още една крачка напред и на атеистите, и на агностиците. Да си кажат: „Като вярвам в идеи и в принципи, откъде ми идват тези неща наум?”

    Сещам се какво ще побързат да отговорят: „От сетивата, аджеба, от къде?” Имат предвид физическите сетива, естествено.

    Аха, наблюдаемите условности разнасят теориите за вида си и отношенията помежду си като ръчен багаж, така ли? …Както беше писал веднъж един любим мой писател.

    Няма такова животно като „окончателно доказателство”. Има доказателства в подкрепа на една или друга логична конструкция. И те са донякъде. Докато не се появи по-добра конструкция. „Всичко се нуждае от доказване” е местната особеност на един мисловен пейзаж.

    Да речем, че днешната наука е една стая, в която е извършено убийство. Можем да докажем мотива (познания за физическите закономерности), метода (разширена фенотипна чувствителност), жертвата (морал, получен по стар ясновидски път). Но това е само стая от една многоетажна сграда, която се намира посред един огромен град, разположен на планета с няколко сфери на влияние, кръжаща около разни привременни цели. Не можеш да докажеш съществуването на други стаи, къщи, градове, планети и т.н. чрез извършването на убийство.

    Можеш:

    Да твърдиш, че стаята е тук, понеже е тук (най-очевАдната форма на познание)
    Да твърдиш, че всичко се състои само от стаи (Сизифова мъка)
    Да допуснеш, че съществуването на стаи се предхожда от един предварителен план, в който тухлите (или друг материал) са основа.

    Гореизреденото е вярно. Но ограничено. Трилемата на Мюнхаузен е безотказна.

    Сега, дали това е краят на познанието, такова каквото го знаем? И да, и не. Имаме нужда от дотук завоюваното. Но трябва и да подадем ръка на преродения си убит брат (морала), за да престанем да казваме: „Направих го, защото можех. Не съм пазач на брат си.” Налага се да престанем да спорим със себе си, както пише Стопанина, и да почнем да подлагаме всичко на лична проверка, както Van ни съветва.

  10. Goodman  20.07.2012 г. | 22:01 ч.

    @Grigor Todorov
    Не вярвам и не мога да докажа съществуването на огромен чайник в космоса. Но с материалните си очи виждам съществуването на една голяма куха лейка.

  11. Shepard  20.07.2012 г. | 22:11 ч.

    http://youtu.be/JMJXvsCLu6s 😆

  12. Gergana  20.07.2012 г. | 22:19 ч.

    Ха! Ми те се грижат един за друг. Крок. Не, пън. Ще ти покажа… Ъъъ, крок… Не, пън! Докато крокът изчезне. Биволско търпение.

    Хехе, сполучливо, но невярно спрямо събратята. Сложи го в историческа перспектива и остроумието ще се превърне в непредизвикано тъпоумие.

  13. Gergana  20.07.2012 г. | 22:26 ч.

    Пак е вярно, но ограничено.

    Gergana
    Ха! Ми те се грижат един за друг. Крок. Не, пън. Ще ти покажа… Ъъъ, крок… Не, пън! Докато крокът изчезне. Биволско търпение.
    Хехе, сполучливо, но невярно спрямо събратята. Сложи го в историческа перспектива и остроумието ще се превърне в непредизвикано тъпоумие.

    Пак е вярно, но и пак е ограничено.

  14. Grigor Todorov  21.07.2012 г. | 00:00 ч.

    Това за биволите е доста забавно 😆
    Ясно е че има хора с различни разбирания и спора е безсмислен. Едно нещо обаче никога не съм правил докато дискутирам религиозни теми и сега ще го опитам.
    Може ли да ми обясните защо вярвате, от кога и как „прогледнахте“ ? Каква беше предпоставката да го направите? Наистина ми е интересно. Искам да чуя историите ви, какво ви прави толкова убедени. Аз няма да кажа защо не вярвам, понеже няма да ви се хареса и никой няма да спечели от това, пък и едва ли ви интересува, но мен наистина ме интересува вашата гледна точка. Та, моля ви, заповядайте!

  15. Gergana  21.07.2012 г. | 00:13 ч.

    Може ли да ми обясните защо вярвате, от кога и как „прогледнахте“ ? Каква беше предпоставката да го направите? Наистина ми е интересно. Искам да чуя историите ви, какво ви прави толкова убедени. Аз няма да кажа защо не вярвам, понеже няма да ви се хареса и никой няма да спечели от това, пък и едва ли ви интересува, но мен наистина ме интересува вашата гледна точка. Та, моля ви, заповядайте!

    Не съм убедена. Не ме интересува, защо смяташ, че няма смисъл да разговаряш (най-малкото е оскърбително). Моята гледна точка е, че, като погалиш котката, изпитваш по-голямо удовлетворение от това, което жабата изпитва, когато кряка срещу луната.
    Ти спориш със себе си и някои вярващи. Питай тях.

  16. Goodman  21.07.2012 г. | 00:22 ч.

    Grigor Todorov

    Отговарям лично за себе си!

    Може ли да ми обясните защо вярвате

    Вярата е съзидателен(изграждащ) принцип, а съмнението разрушителен. Следователно, щом толкова(безброй) неща съществуват, значи имат Източник и той е съзидателен.

    от кога

    От малко дете все ме тегли натам.

    и как „прогледнахте“?

    Въобще не съм прогледнал! Ако имах вяра, колкото синапено зрънце, щях да премествам планини. И понеже си знам, че не е така в буквалния смисъл, значи не съм нищо повече от теб. Нито пък ти от мен.

    Каква беше предпоставката да го направите? Наистина ми е интересно.

    Слушай този подкаст(ако желаеш):
    http://www.otizvora.com/2011/10/3215/
    (тук малко излязох от личното си пространство, защото автор е Стопанина. Но пък много добре описва нещата.)

    Искам да чуя историите ви, какво ви прави толкова убедени. Аз няма да кажа защо не вярвам, понеже няма да ви се хареса и никой няма да спечели от това, пък и едва ли ви интересува, но мен наистина ме интересува вашата гледна точка.

    Пак ти казвам да не се слагаш по-долу или по-горе от който и да е. Това е голяма грешка(т.е. грях).

    Та, моля ви, заповядайте!

    (Извинявай за сарказма в предишния ми пост.)

  17. Van  21.07.2012 г. | 00:25 ч.

    Grigor Todorov
    Това за биволите е доста забавно
    Ясно е че има хора с различни разбирания и спора е безсмислен. Едно нещо обаче никога не съм правил докато дискутирам религиозни теми и сега ще го опитам.
    Може ли да ми обясните защо вярвате, от кога и как „прогледнахте“ ? Каква беше предпоставката да го направите? Наистина ми е интересно. Искам да чуя историите ви, какво ви прави толкова убедени. Аз няма да кажа защо не вярвам, понеже няма да ви се хареса и никой няма да спечели от това, пък и едва ли ви интересува, но мен наистина ме интересува вашата гледна точка. Та, моля ви, заповядайте!

    Губиш си времето, момче.
    Светът е пълен с тайни, толкова неща има за правене и толкова сфери за работа и изследване. Ти си се хванал за думата „вярване“ и садиш на корена и ряпа.

    Сега пък измисли да ти разказваме биографиите си. Готов си да прекараш колкото се може повече в даване на оценки на околните и търсене на потвърждение на своите си вярвания, вместо да се промениш така, че да изпиташ други светове.

    Какво ще направиш с разказа ни? Две неща – ще го приемеш или отхвърлиш. Ще дадеш оценка и толкова. В лошия случай, ако оценката потвърждава заблудите ти, ще спиш спокойно, такъв какъвто си. А понеже не си съвършен, няма да ти хрумне, че нещо трябва да се промени. В добрия случай ще решиш, че трябва да се промениш.

    Е при това положение, защо ти е разказ – премини направо към същинската работа и бъди добре дошъл.

  18. Savana Blue  21.07.2012 г. | 18:12 ч.

    Стопанина има часовника на Учителя, друг /Методи Костадинов/ имал балтона му, имаме от Учителя също паневритмия, лекции и беседи. Разбира се наследството от Учителя Беинса Дуно е безценно по пътя ни към съвършенното.

    И отново куфар. /Стопанина обича тези стари куфари/. Пак стар и пак държавна сигурност и пак Учителя.

    НОВИНА
    един куфар разказва
    дата; юли 20, 2012

    Това е историята на един престарял куфар.

    Един с нищо толкова особен куфар, освен с факта, че в него се намираха няколко архивни филма – мнозинството – братски филми, снимани в периода между 1935 – 1976 година, няколко научно-популярни филми, един-два мултипликационни филма и един филм в кафява метална кутия с надпис на нея “Погребението”. В тази кутия аз не намерих това, което заглавието ме беше накарало да си мисля, че ще намеря. Вътре имаше филм от 1945 година, сниман в периода между пролетното равноденствие и Събора на Езерата. А другият филм беше на една съвсем обикновена червена ролка от магнетофон, който беше с леки следи от времето, но като цяло запазен.

    Този куфар беше виждал и по-хубави, и по-лоши дни – и това му личеше. Беше стоял десетилетия в склад на Държавна сигурност и вода го бе квасила през годините. Но въпреки водата, той успя да съхрани своето куфарно богатство – филмите от Изгрева.

    източник:
    http://filmotizgreva.wordpress.com/

  19. Стопанина  21.07.2012 г. | 18:21 ч.

    Остава да намерим и куфар с аудио записи на Учителя. Много ми липсва това в цялата картина досега – гласът му, как е говорил…

  20. Savana Blue  21.07.2012 г. | 18:32 ч.

    Стопанине, ти си журналист, писател, човек посветен в окултното, знаещ много неща за Учителя и Р.Щайнер. Не знам как стават журналистическите расзледвания и издирвания. Дано да се намерят още неща!

  21. Стопанина  21.07.2012 г. | 18:38 ч.

    Аз съм журналист, доколкото пиша в пресата. Не съм от оня тип журналисти, дето ги пускат там, където иначе не пускат простолюдие. По-точно е да се каже, че съм прост редактор в специализирани издания, нямащи нищо общо с властите и архивите на ДС.

    Но и да имах, като човек, имащ що-годе представа за окултното, мога да ти гарантирам, че всичко ще си излезе наяве в точното време. Нито минута по-късно или по-рано. И ще стане по… неведомите пътища Божи. Не е необходимо да са замесени каквито и да било „специални“ хора или хора с „по-особени“ професии.

    Аз обичам Силите да ме изненадват. Така стана с начина, по който куфарите най-неочаквано и преди да го осмисля се озоваха в дома ми. Така стана и с часовника, който не ми беше поверен от случаен човек, който не ме познава достатъчно добре, но по неведоми пътища самият той е съхранявал тази вещ.

  22. Savana Blue  21.07.2012 г. | 18:42 ч.

    Явно има още неща в куфари!

  23. Стопанина  21.07.2012 г. | 18:44 ч.

    Разбира се! Вещи и книги на братството са превозвани с камиони към подземията или пещите на ДС. Имам данни и че Людмила Живкова е успяла да се наложи за съхраняването на много от задигнатите материали. Не става дума само за куфар с филм на погребение.

  24. Savana Blue  21.07.2012 г. | 18:54 ч.

    Всеки филм от времето на Учителя на Изгрева ме вълнувал много силно! Така и с този кадър! Нямам думи! Настръхвам! Дано да излезе на светло още архив!

  25. dankades  11.03.2014 г. | 16:23 ч.

    „Вярата е истината на сърцето“ . Всички имаме различни , индивидуални сърца. Естественото положение е вярата ни да е различна.

  26. strannika  15.08.2014 г. | 22:54 ч.

    Bog e Govoril s nas chrez vsishki svedci zatova ne si go vijdal zashtoto ako se dobliji do tebe Ot omraza niama da si namerish miasto!I TOI TRIBVA DA TI DADE SETIVA ZA DA MOJESH DA GO VUZPRIEMESH!Kolkoto po rano razberesh ,che slujish na diavola tolkova po skoro shte razberesh ,che ima i Bog!:)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.