Учителя за блаженствата (2): търпеливите, жадните, милосърдните, миротворците

Деветте блаженства са: нищите духом, скърбящите, кротките, гладуващите и жадуващите за правдата, милостивите, чистосърдечните, миротворците, гонените за правдата (Матей 5, 3-12)

МИЛОСЪРДИЕТО

Човек е дошъл на Земята, за да научи Закона на милосърдието. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), София 1946, с. 49)

Милосърдието има отношение към Закона на служенето. (Ibid., с. 57)

Милосърдието е най-високата проява на човека, който живее на Земята. (Ibid., с. 59)

Милосърдието, за което ви говоря, не е нещо отвлечено, мъртво – то е реално, живо. Всеки ден то слиза на Земята. То е първият лъч, който сутрин ви събужда. Милосърдието внася първата мисъл във вас за работа. Ако не приложите тази мисъл, ще сгрешите. (Ibid., с. 59)

Миналият век е век на проливане на кръв. Иде милосърдието в света, което работи за повдигане на човечеството. (Ibid., с. 50)

В милосърдието се крие изкуството да помирява хората. (Ibid., с. 51)

Искаш ли да дойде Разумното, Любовта да те помилва, трябва да бъдеш милостив. Любовта не може да те помилва, ако не си милосърден. Не си ли милостив, милосърден, ти ще си като сухо дърво, без листа и цветове. Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде. Помилват ли те, ще усетиш Любовта в себе си. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 66)

* * *

ЧИСТОСЪРДЕЧИЕ

Докато не си чистосърдечен, ти не можеш да видиш Бога. Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога. Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 66)

* * *

ГЛАДУВАЩИ И ЖАДУВАЩИ

Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 64 сл.)

* * *

ГОНЕНИТЕ ЗА ПРАВДАТА

Защо трябва да те гонят? За да наследиш Царството Небесно. Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата? Значи, за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие за някаква придобивка. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 67)

* * *

СМИРЕНИЕ

Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек: човекът, който съзнава. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 65)

Глупавият не може да бъде смирен. (Ibid., с. 65)

Смирението е качество на душата, а мекушавостта произлиза от страха. Между смирението и мекушавостта има разлика колкото от небето до земята. Така че, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа – в смирението, ще знаете, че това е действие на Духа. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915, с. 67, 15 (28) VIII 1909 г.)

Докато живеете на Земята, все ще има нещо, което да ви ограничава – и като спите, и като ставате и лягате, и като ядете, и като се обличате. Това показва, че в света съществуват сили, които противодействат на човешкото щастие. Някои наричат това противодействие „стария човек“, други го наричат „тъмни сили, черен век, черна магия“ и т.н. Когато съзнанието на човека не е будно, тези сили го свързват и му противодействат. За тези сили е писано и в Свещените Книги. Казва се за Буда: Когато помислил, че е разрешил въпросите на живота и изпаднал в блаженство, Буда веднага се намерил в обятията на астралната змия, която го стегнала тъй здраво, че едва не счупила ребрата му. Скоро той се поокопитил, дошъл в съзнание и се смалил толкова много, че се изтръгнал от обятията на тази змия. Само смирението било в състояние да избави Буда от нещастието, в което изпаднал. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 130 сл.)

* * *

МИРОТВОРСТВО

„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат.“ Защо трябва да бъдеш миротворец? За да се наречеш Син Божи. Да бъдеш миротворец, не означава, че ще помогнеш на света, че ще го изправиш. Не, спасението на света, неговото изправяне е една странична идея. Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божи. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 66)

* * *

ТЪРПЕНИЕТО

Какво е търпението? Неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владение на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. (Протокол от среща с Учителя на 18 (31) октомври 1909 г.)

Вашето търпение може да се нарече неволя – то още не е истинско търпение. Търпението, с което се кичат съвременните хора, представлява обикновени стъкълца, но не и скъпоценни камъни. […] Дойдете ли до търпението, то представлява онзи скъпоценен камък, който вие грижливо ще пазите под вашия език. И върху този камък един ден ще бъде написано вашето име. Ако не изработите този камък, на който да бъде написано вашето име, вие не можете правилно да се развивате, не можете да станете Синове на Светлината. (ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи (1934), том 2, София 1934, с. 9)

Без търпение, човек е подобен на труп, т.е. на тяло без крака. На Небето сакати, хроми, не приемат. На Небето няма да срещнете нито един човек без крака. (Ibid., с. 9)

Щом мислите за доброто, трябва да мислите за търпението, което е свързано с доброто. Доброто пък е свързано със злото. Следователно, за да придобие търпение, човек непременно трябва да се намира под влиянието на две противодействащи сили. Злото и доброто взимат еднакво участие при развитието на човека. Един ден те ще представляват неговите накити. Засега злото е вън от човека, но се стреми да проникне в неговия вътрешен живот. Доброто пък е вътре в човека и не пуска злото в него, вследствие на което между злото и доброто се заражда непрестанна борба. В тази борба злото някога ще се умори и ще се обезсили. Щом се обезсили, то ще се откаже от желанието си да проникне в дълбочините на Божествения Живот, дето царува Любов и вечен мир. (Ibid., с. 9-10)

Търпението е качество на разумните и великите хора. Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 6)

Какво значи търпение? Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш. Преди да стане търпелив, човек трябва да бъде здрав, трябва да бъде богат, трябва да мисли. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. (НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции пред Общия окултен клас, год. XVI, 1936-37)

Търпението не е качество само на човешката душа. Ако знае как да постави търпението като идея в ума си, посредством него човек ще може да пробуди всички заспали енергии, дарби и способности в ума си и ще ги впрегне на работа. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934)

Търпението е богатство, което щом се възприеме от човека, с него заедно идват да му помагат разумни същества. (Ibid., с. 49)

Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бога, че е търпелив. Мнозина запитват защо им е търпението, не може ли да се живее без търпение? И без търпение може, но нищо няма да се постигне. (ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 92)

Съвременната култура е култура на нетърпението. Хората считат нетърпението за свое качество, но то е движение надолу. Търпението е движение нагоре. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 6)

Трябва да си тъй търпелив, както Бог е търпелив – иска се абсолютно търпение! Да бъдем абсолютно търпеливи, значи да бъдем съвършени, а съвършенството е идеалът на нашето развитие. (Ibid., с. 9)

Търпението не е вродено качество, а трябва да се придобие. Страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. Ако се заемете първо да се научите на търпение в живота – всякога и всичко да изтърпявате със смирение и радост – ще намерите истината. Страданията са един метод за придобиване на търпение – това е една Божествена Наковалня. Но ако ти не знаеш как да употребиш тези страдания, ще развалиш себе си. При страданието има мерки, има закони, според които то трябва да се употребява. Например желязото го турят в огъня, нагорeщяват го и го турят във водата два-три пъти, докато се закали. (Ibid., с. 143)

Търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието носи знание и мъдрост. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), София 1946, с. 258)

Всички страдания в света имат за цел само да изградят у нас търпението – да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито трудности и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Търпението е храна за сърцето, то е най-приятното нещо за човека. То е качество, сила, която е достояние на най-разумните, на най-силните същества в света. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 195)

За човека във физическия свят е нужна вяра, а вярата се нуждае от Любов и търпение. Тези три качества са необходими за правилното развитие на човешкия ум. Който няма вяра, Любов и търпение, той спъва умственото си развитие. (Ibid., с. 195)

Търпението е основен стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко. Търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Само ученикът може да разбере търпението, защото то е качество на душата. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и ума си, чийто живот е временен, преходен. (МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 1, София 1933, с. 149)

Пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 188)

Всички страдания в света имат за цел да оформят в нас търпението – да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни. Някой минава за търпелив, защото условията му налагат да търпи. Това е неволя, а не търпение. Неволята се налага на човека, а търпението е резултат на разумната човешка воля. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи (1917), София 1942, с. 173)

Вашето търпение може да се нарече неволя, но не е още истинско търпение. (ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи (1934), том 2, София 1934, с. 9)

За да се справите със страданията, с трудностите в живота си, вие трябва да придобиете търпение. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. За да придобие търпение, човек трябва непременно да се намира под влиянието на двете противоположни сили – на доброто и на злото. (Ibid.)

Търпението се култивира в страданията. (ВЪЗМОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ, Лекции пред ООК, год. VI (1926-27), том 3, София 1934, с. 16)

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота. (Ibid., с. 104)

Търпението не е неволя, а качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. (РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ, Лекции пред Младежкия окултен клас, год. III, 1923-24)

Търпението е най-великото качество, най-благородната черта в човешкия характер. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

За да има търпение, човек трябва да е дошъл до вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива тогава, когато във всичко и навсякъде човек вижда Бога. (ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ, Съборни беседи (1936), София 1936, с. 207)

Истинското търпение изисква разбиране на нещата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира. (ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ, Съборни беседи (1936), София 1936, с. 24)

Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Казвате: «Нямам търпение всеки ден да чакам изгрева на Слънцето!» Щом нямаш търпение, иди при някой дъб и го запитай от колко време седи в земята. Той ще ти каже, че цели 200 години как е заровен в земята и има още много да седи. Само от дърветата човек може да разбере какво е търпение. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 34)

Мнозина наричат търпеливите хора „волове“. „Той е – казват – вол.“ Да бъдеш търпелив, не значи да бъдеш вол. Търпението е разумен акт; за да можем да изтърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие, равновесие на душата сърцето и ума. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, I серия (1914), София 1915, с. 121)

Когато човек придобие търпение, всичките му работи се оправят. (ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА, Съборни беседи, София 1938, с. 39)

Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли. […] За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), София 1946, с. 246)

Първото условие, което се изисква от учениците на Окултната наука, е абсолютно търпение. Търпението е съзнателен умствен процес. Сега хората нямат търпение. Бият някого, казват му: «Търпи!» Това не е търпение, това е неволя! Търпението е качество само на свободния човек. Търпеливият човек не трябва да бъде външно безучастен към нещата. Търпелив човек може да бъде държавникът. Търпелив човек може да бъде министърът. Търпелив човек може да бъде философът. Майката също може да бъде търпелива. Великите хора трябва да бъдат търпеливи. Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да понасяш лесно всички трудности на живота. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, а на самия него. Усетът за време не е развит у него. Този човек не знае какво представлява ритъмът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея ден, два, три, и като изгуби търпение, напуска я. Щом напусне работата си, спънката, която му е пречела, веднага се премахва. Неуспехите на хората се дължат именно на отсъствие на търпение в тях. Те започват работите си и не ги свършват. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 102)

* * *

САМОУВАЖЕНИЕ

Самоуважението е качество, присъщо на човека да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и зареди своя дух, той никога не трябва да изневерява на онзи велик принцип, върху който е съграден неговият живот. Дойде ли до този принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания – да предпочете свободата пред робството, живота пред смъртта. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 79 сл.)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Коментарите са заключени.