Лаишко богословие и манипулации във втората беседа на Висарион

Във вторник, при засилен интерес и приблизително пред стотина зрители, се проведе втората беседа на йеромонах Висарион  – този път против учението, изнесено от Петър Дънов. Едвам вместени в Енорийския център при храм „Св. св. Кирил и Методий“, присъстващите станаха свидетели на една целенасочена, оформена и изпълнена с много информация презентация. Прилежната подготовка свидетелстваше за значението, което организаторите отдават на темата.

Поради особената концентрираност в изложението на доводите, не остана време за много въпроси от публиката. В тази насока ми направи впечатление самочувствието и дори самонадеяността на „последна инстанция“, с която организаторите взимаха становище по зададения предмет на разглеждане. Несъзнателно или по-скоро волно, бяха извършени манипулации върху учението на Дънов, като бяха цитирани избирателно и в орязан вид някои негови интересни думи. При проверка на оригиналните текстове лъсва несъстоятелността в доводите на отец Висарион – заради несъвестно цитиране той променяше целия смисъл на извадките.

Без да подозира за тази измама, на православната публика й се сториха доста забавни „нелепостите“ на Дънов – те се забавляваха и шегуваха с манипулираните цитати. Един от тези цитати, който може би предизвика най-много подигравателен смях, беше следният:

„Когато някой Ангел искат да го пратят на работа в друга слънчева система, Господ го изпраща първо на Земята, за да го опита. Един Ангел може да бъде изпратен на Земята в една волска форма, за да оре при някой български земеделец – десет години ще му оре, земеделецът ще го мушка, а Ангелът ще казва: „Много добре прави той!” Когато после се върне, ще разказва, че е учил десет години в един български университет – какво ще кажете за това?“

Развеселен, йеромонах Висарион коментира, че това трябва да бъде споделено на нашите животновъди, за да могат да се държат подобаващо с добичетата си. Но въпреки това отец Висарион не прояви коректност и не уточни как продължава цитираният текст, където Дънов пояснява, че го дава само като иносказание – като пример, който не трябва да се приема буквално: „Не че е така, но аз го давам като пример, който приблизително е верен. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции на Учителя пред сестрите, 1917-1932, с. 464 сл.)“

След като представи други свои манипулации над текстовете на Дънов, отец Висарион направо пропусна да цитира особено любопитна част от книгата си (от страница 64):

„Но дъновизмът също не остава назад и в това отношение и дава своя наукообразен принос към глупостта, като смело и безотговорно обяснява […] как и защо възникват земетресенията (например, понеже се пречило на дейността на Дънов, затова възникнало земетресение в Япония)…“

Йеромонах Висарион

Вероятно авторът си е дал сметка, че наскорошното трагично земетресение в Страната на изгряващото слънце „случайно“ съвпадна със старта на медийната кампания за неговата книга, затова е решил дипломатично да съкрати доводите си – да не би хората да си направят „погрешни изводи“.

Самонадеяността на водещите лица в презентацията – отец Висарион, Десислава Пулиева и отец Сергей от столичния храм ‘Св. Мина’ – като цяло продължи в духа на беседата от миналата седмица. В беседата за Ванга от миналия вторник крайъгълен камък на организаторите беше гордостта и високомерието на „окултистите-комунисти“. Съвременните ортодоксални богослови обаче показаха, че тези „окултни“ черти спокойно могат да се видят и у тях. От тях лъхаше самомнителност и усещане за непогрешимост – за единствено правилно мнение и едва ли не за пряка връзка с Бога.

Своеобразна кулминация беше твърдението на духовенството, че е незаменимо и богоизбрано. Това важало дори когато свещениците нямали нужните качества и били грешници като всички хора. Причината била, че Бог им бил дал по-голяма власт и от тази на ангелите, затова ако човек срещнел ангел и свещеник, първо трябвало да се поклони на свещеника. (Разбира се, това „православно“ прозрение не е от Евангелията или от Библията, а от Йоан Златоуст – поредният смъртен, в когото се очаква да вярваме като на Господ. Бел. Стопанина)

Въплъщението на тази гордост се прояви и под формата на конфликт между йеромонах Висарион и един от присъстващите отци, които влязоха в кратка, но ожесточена полемика дали християнството е религия, или вяра. Не стигнаха до крайно разбирателство за термина в спора си.

Цялата тази негативност покрай беседите – особено в дни на пост, посветени на духовно и телесно пречистване – се беше отразила зле на отец Висарион. На коментар от публиката той заяви приблизително, че трябвало да се борят с неправоверното в рамките на позволените средства. А тъй като живеем в демократична държава, проблемът нямало как да се реши с оръжие и бой.

В същата мракобесна насока бяха изказани коментари от залата, че трябва да бъде подкрепен законопроект от НС, който да гарантира неизменимостта и чистотата на вярата. С тази идея, разбира се, директно се връщаме към времената на Инквизицията, бореща се с различните ереси и учения. (Или се сближаваме с пост-комунистическа Русия, където има „комитет за борба с ересите“ – една странна организация, похвалена и на първата беседа срещу Ванга. бел. Стопанина.) Основен мотив беше единствеността на правилната вяра и запазването на нейната непокътност – с цел придържане към православието и избягването на други учения (ислям, будизъм и други) и разните „ереси“.

Освен гореспоменатите имаше и други манипулации по време на беседата. Значителна част от времето се отдели на официалната позиция на БПЦ от 1922 година, когато Дънов бил отлъчен. Това звучи абсурдно при положение, че Дънов пръв се самоотлъчва (след като му  предлагат да проповядва, но му е отказано да го прави без пари). И при положение, че БПЦ тогава е непризната и фактически съществува незаконно.

„Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно – пръв аз се отлъчих от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза.“ (ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи, 1922)

Друга манипулация беше, че Дънов е изплагиатствал огромна част от учението си от теософи и антропософи, което е същото като да твърдим, че християнството е изплагиатствало сходните предхристиянски ритуали – кръщене, честването на Коледа и т.н. (Самият основател на антропософското движение – Рудолф Щайнер, макар да започва работа преди Петър Дънов, е посочвал Беинса Дуно като Учител, мирови Учител. Бел. Стопанина.) Обект на критика бяха и самите теософи, антропософи, богомили, гностици, и по-специфично – Е. Блаватска, А. Безант, Р. Щайнер, Рьорих и дори съвременни последователи на П. Дънов като Андрей Грива.

Десислава Пулиева този път не се държа много фанатизирано – може би защото отец Сергей „постави жените на мястото им“ – не наравно с мъжете, досущ като в Средновековието.

Интересен беше коментарът на отец Сергей, в който той намекна, че застъпеността на жената и нейната роля в комасонството е нещо заплашително. Същевременно прераждането (а покрай него и кармата) беше откроено като основен стълб в учението на Дънов, което няма никакъв смисъл и логика. Говорейки за прераждането и представяйки виждането си, отец Сергей го описа и като предизвикващо отчаяние и безнадеждност, което от своя страна било скрит подтик към самоубийство. Нещо повече, дори Буда бил разбрал трагедията в идеята за прераждането и това не му давало покой.

Изказа се твърдението, че раннохристиянският отец Ориген е смятал концепцията на прераждането за смешна. Дръзко твърдение, при положение, че заради цензурата на Църквата до днес са оцелели съвсем малко от съчиненията му. Да се използва името на Ориген по този начин е и нахално, когато имаме предвид, че самият Ориген е анатемосан над десет пъти от Църквата, защото бил „еретик“.

Йеромонах Висарион по едно време заяви, че Сатаната и Бог са два противоположни принципа. Възмутен от твърдение на Дънов, че Сатаната служел на Бога по неведом начин (че злото в крайна сметка служи на доброто), Висарион побърза да го открои като поредната безсмислица. Но простата логика показва, че ако Сатаната не служи на Бога и е извън Неговия контрол, то тогава Бог и Сатана са два равностойни принципа (което е дуализъм отвсякъде и проява на аматьорско богословие – бел.  Стопанина). Или пък означава, че Бог не е всевластен – лично на мен това ми звучи много по-нелепо. (А на мен ми звучи направо богохулно – бел. Стопанина)

След всичко, което беше казано, отново останах с впечатление, че Висарион и съратниците му си придават вид на хора, които едва ли не имат познания върху цялата истина, но и ексклузивни права за нейното разпространение сред хората. Ако беше наистина така – нямаше да прибягват до цяла поредица от манипулации. Чистата Истина не се нуждае от тях, иначе нямаше да бъде чиста.

Споделете публикацията

Google1

За Григор Самуилов

Автор, коментатор и преводач на статии и обзорни материали в областта а политиката, банкерството, науката, религията и образованието.

Всички публикации

40 коментара за "Лаишко богословие и манипулации във втората беседа на Висарион"

  1. Петър Матеев  10.09.2013 г. | 10:24 ч.

    Поначало и аз бих могъл да отида. Свободен съм след работа и би трябвало да мога да стигна за 30 мин. Само да намеря къде да паркирам.

  2. Стопанина  10.09.2013 г. | 10:28 ч.

    Значи, дотук сме двама. Колкото повече – толкова по-весело…

  3. Светльо  10.09.2013 г. | 10:30 ч.

    Супер, да направите репортаж! Ще е много интересно какво ли ще чуете там. Ако можете и да участвате в разговора 🙂

  4. Стопанина  10.09.2013 г. | 11:13 ч.

    Ако има дискусионна част, може да задам един-два въпроса според изложението им. Иначе нямам намерение да викам „Харе-Кришна“ в противниковия окоп.

  5. Мислещ  10.09.2013 г. | 19:01 ч.

    Трети човек приемате ли? 🙂
    Ще ми бъде доста интересно да чуя една такава лекция към днешна дата с опитността и знанията които съм добавил към цялостното ми духовно развитие.

    Стопанина
    Ако има дискусионна част, може да задам един-два въпроса според изложението им. Иначе нямам намерение да викам “Харе-Кришна” в противниковия окоп.

    Абсолютно съм съгласен с теб Стопанин.

    Не е нужно окръжаващите да знаят твоите духовни възгледи. Духовният
    елемент е нужен на човека дотолкова, доколкото той сам да разбере вътрешния смисъл на нещата.

  6. Стопанина  12.09.2013 г. | 23:30 ч.

    Оги, Петър Матеев и моя милост посетихме окопа (без кавички) и направих запис на риториката от богословите, както и на „дискусионната“ част след това. Ще го кача с мои впечатления и коментари през уикенда. Не си давам зор сега, понеже аргументацията и посланията не се различаваха качествено и по същина от тези при представянето на висарионовите пасквили.

  7. inranxan  27.09.2013 г. | 12:49 ч.

    Църквата е толкова настроена срещу Ванга и Дънов по една единствена причина и тя е че Ванга и дънов са помогнали крещящо явно на повече хора от колкото е целия твърд клир на църквата докато всичките служители на църквата от времето на Ванга и дънов доказано явно не са могли да излъчат нито един подобен духовно възвисен индивид ,който да помага така на хората както Ванга и Дънов
    напротив сред църковните служители е пълно със среблюбци доносници предатели прелюбодейци хомосексуалисти чревоугодници и лицемери а с нито един от тези епитети не могат да бъдат уличени нито Дънов нито Ванга и за това църквата плюе злъч срещу тях но колкото и да се напъва мухата не може да осере планината

  8. Мислещ  27.09.2013 г. | 14:47 ч.

    И днес има връзка между хората, те си общуват, стремят се към Великото, но и в тях има червеи, които прегризват нишките на техния живот. Червеите са вашите заблуждения, освободете се от тях!
    И Христовите ученици вярваха в Него, но щом се усъмниха, те се отклониха от пътя си и създадоха Вселенските събори. Често запитват и нас: „Вярвате ли в Съборите(бел.Мислещ – събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпроси на вярата и християнското учение. Решенията на тези събори са абсолютни.), иконите, кръста?“. Ние сега се учим да вярваме, и то в Божията Любов, която е неизменна, да вярваме още в Божията Мъдрост и Божията Истина. Ще вярваш и ще прилагаш. Как ще приложим любовта си към Бога? Как ще Му благодарим за този хубав ден, за тази красива гледка, която виждаме, как ще благодарим на Бога за всичко, което ни е дал? В това именно се изразява Божията Любов – Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо; същевременно Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем, където на чист въздух вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство.

    Някои не са разположени добре към нас – протестират, хулят ни, не ни искат, но Бог им казва: „Няма да безпокоите тези хора. Който се осмели да ги безпокои, нищо няма да остане от него – само ако повдигна пръчицата Си, нищо няма да остане от вас“. Бог казва и на владиците, и на свещениците: „Каквото знаете, задръжте го за себе си, но няма да закачате тези хора“. – „Те са еретици!“ – „Не, те са Мои деца, Аз ги познавам; няма да ги безпокоите, те са единствените, които Ме слушат.“ Питам кои деца са възлюбени на Бога – здравите или болните? Докато си здрав, ти слушаш Бога; щом заболееш, не си послушен. Светът е голяма болница, а Бог – главният лекар в болницата. Той има нужда от здрави деца и който не изпълнява правилата на болницата, вън от нея! Лекарите не разрешават въпросите. Моите деца са здрави и няма защо да стоят в Църквата – болницата. Първо, там те ще се простудят. Църквата е за болните хора – и след това очакват от нея спасение. Той се е заблудил в кръста, в иконите; няма защо да се занимава с тях – иконата, това е все едно портретът на твоята възлюбена или възлюбен. Какво трябва да направи момата, като дойде нейният възлюбен – щом го види, тя трябва да остави портрета настрани и да отиде при него да си говорят. Ще кажете, че Бог е в Църквата; извинете, това не почива на никаква истина – ние не се нуждаем от икони, а направо отиваме при Бога, Той да ни даде работа. Той ни вика за една велика, свещена работа.

    Има въпроси, върху които колкото и да ви говоря, не всички можете да ги разберете еднакво, защото мозъците ви не са еднакво развити. Някои от вас трябва да мислят дълго време за Бога, за Възвишения свят, за да се преустроят мозъците им. В мозъка им има особени наслоявания, които препятстват за възприемане на Истината; това са особен род психически вещества, които гният, както физическите вещества. По закона на поляризирането те трябва да се пречистят. Когато мозъкът се освободи от тях, тогава носът, очите, ушите, устата ще започнат да се развиват правилно. Който не разбира това, погледне към някого и казва: „Отличен човек е този, много нещо може да допринесе той“. Лъжеш се; погледни: очите му са кривогледи, носът, устата – деформирани, трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се е обърнал към Бога, че е Негов служител; не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена; докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дόйде на Земята, хората ще имат обща кесия и тя ще бъде отворена, ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения, и всеки ще се ползва от благото на този извор – само така светът ще се комунизира и реформира; всеки ще внася своите придобивки в общата каса.

    Сега свещениците са се опълчили против нас (бел.Мислещ – визира се организираната кампания на Българската православна църква, започнала през юли 1920 г., когато Архиерейски събор обявява Петър Дънов, Учителя, за самоотлъчил се от Църквата, а учението му – за еретическо.) и мислят, че ще им отговорим със същата мярка. Не, ние отговаряме на свещениците: не искаме вашите икони, не искаме да влизаме във вашите църкви, не искаме вашите кандила и обреди –
    кръщение, венчаване. Всичко хилаво, слабо, което вие изхвърляте вън от църквите си, ние ще го
    приберем и ще направим нещо хубаво от него. Ние не се интересуваме от набожните, нека те си стоят
    в църквите. Ние ще приемем в Новото учение хромите, сакатите, слепите, т.е. онези, които никой не иска. Младите са вън от Църквата, тях ще приемем ние. – „Те са млади, зелени, нищо не могат да направят.“ Те не са зелени; това, което расте и се развива правилно, не е зелено – такъв е законът на развитието. Под зелен разбирам онзи, който се развива; зеленият цвят е символ на растене. Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически, но ако Той пълни сърцата с красиви и възвишени чувства, какво повече искате от това? Искате да Го галите, да Го целувате, да Го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, където очакват Христос да се роди отново като малко дете; Той се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това Христос се ражда едновременно в много души. Когато се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за обкръжаващите – това е възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.

    Ние не се нуждаем от много владици, един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие – казват, че съм се провъзгласил за Христос, а всъщност като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мен един архиерей има в света – Христос; никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: „Снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици!“. Нека се смирят, нека осъзнаят, че не са в състояние да оправят България! Как ще я оправят? Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже:
    – Дядо владика, имам болно дете, помогни ми!
    – Викай лекар!
    – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си!
    – Иди при банкера, той ще ти помогне.
    Така не се говори. Който излезе да проповядва между народа, трябва да има Божествена сила; има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: „Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове, голямо благословение ще се излее върху вас“. Ако владиката говори така на хората и думите му се сбъднат, неговата проповед има смисъл. Хората не се нуждаят от много говорене, но от братство и равенство, от Любов. Аз не говоря за обикновената любов, но за Любовта на Бога и на Христа. Христос казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди. Ако вярвате в Бога, и в Мен ще вярвате“.

    Мнозина ни обвиняват, че нашето Учение било криво. Къде е правото, истинското учение? Вашите учения оправиха ли света? Не само че не го оправиха, но още повече го развалиха. Днес обществата се разлагат, а не се оправят. Ако вашите учения са прави, защо воювате, защо разрушавате градовете, защо гробищата са пълни с гробове и кръстове, защо има толкова много болници на Земята? Ако ние сме на крив път, готови сме да тръгнем по вашия, но покажете ни резултатите на вашите учения! И вие сами ще се убедите, че пътят, по който вървите, е крив – нищо повече. Този път трябва да се оправи – как? Като се обърнете към Бога и възприемете Неговата Любов, която е Любов на абсолютно безкористие.
    И религиите трябва да се пречистят; има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения и те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси, днес всички съзнават това. Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните пасоми? Ако владиката посети едно село, веднага ще дойде заповед как да го посрещнат; селяните ще се разтичат, стражарите – също. Защо? Владиката посетил селото. Ако владиката има любов към селяните, той трябва да се яви между тях като прост гражданин, без никакви одежди. Вместо да отиде между народа, да разбере нуждите му, владиката ще влезе първо в църквата. От хиляди години свещениците влизат в църква, четат молитви и какво постигнаха с това? Кога хората започнаха да си строят църкви? Когато изгубиха Рая, когато изгубиха Църквата в душата си; щом изгубиха духовната си Църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от Църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Една Църква ще има в бъдеще, един Свещенослужител; тя ще бъде толкова голяма, че ще събира всички хора на Земята. За такава Църква се говори в Откровението. Може ли да си представите колко голяма трябва да бъде тя? Тогава хората ще имат едно верую, един възглед, но толкова широк, че ще обхваща всички възгледи на миналото. Всички сегашни форми и вярвания ще отстъпят на новото, те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето начение, за тях няма място. Новото, което иде – Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората като стара дреха и ще се смени с ново. Дядото, който е умрял и са го заровили в гроба, един ден ще възкръсне. Пак дядо ли ще бъде? Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот. Това е Новото учение – Учение на Любовта, Учение на Мъдростта и Учение на Истината. Това е Учението, което бъдещата култура носи на човечеството.

  9. Светльо  27.09.2013 г. | 15:31 ч.

    Ето и един такъв владика, вероятен спонсор на висарионовия пасквил

  10. Пенчо Бойчев  25.01.2015 г. | 14:20 ч.

    Тая Десислава Панайотова Пулиева си е жива сектантка. Как може да хули Петър Дънов.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.