Урфил – Учителят на гетите

Автор: д-р Асен Чилингиров

Едва ли в цялата съвременна историография би могла да се посочи някоя друга тема – или по-скоро комплекс от теми, свързан с тъй много заблуждения и неверни интерпретации на исторически извори и документи, но също и на паметници на материалната култура – като комплексът от теми, на който е посветено настоящото изследване. Напълно произволно се манипулират, подменят и интерпретират имена и понятия с определено и установено от много столетия значение – имена на исторически личности, за чийто живот и дейност днес науката разполага с писмени документи и свидетелства на съвременници на историческите събития, за които досега никой не е намерил основания да оспори. Но това не пречи на известни институции да идеологизират принципи и схващания, които практически засягат всички области на живота, на духовната и творческата дейност, на религията и мисълта, на културата и изкуството и техните традиции в индивидуалното и колективното творчество на един народ в продължение на цялото негово съществуване в течение на много хилядолетия. А този народ е нашият! На територията, която обитава от най-дълбоката позната на съвременната историография древност, той е оставил свои следи от всички исторически епохи, за които имаме сведения.

Тези следи включват не само първите зачатъци на земеделието и на художествената обработка на благородни метали, но и първите писмени паметници на нашия континент. И което всички историци оспорват, независимо от данните на историческите извори и на материалната и духовната култура: създаването на първите християнски църковни общини в Европа, учредяването още в първия век на нашата ера на християнска религиозна общност по цялата централна, западна и източна част на Балканския полуостров, създала до края на ІV век такъв брой църкви, какъвто останалата част на Европа няма да притежава дори половин хилядолетие по-късно. Но също така и богослужебна книжнина на своя език и със своята писменост, която ползва от незапомнени времена и която книжнина той дава и на останалите народи от същата езикова общност, за които е прието обозначението «славянски народи» – повечето от тези народи я използват за своето християнско богослужение и до сега.


Личността, на която е посветено това изследване – Урфил, играе централна роля в нашата – и само в нашата! – духовна и културна история. Но не и в историята на германския народ, с която няма и никога не е имала нещо общо. Тя се появява в много важен момент от нашата история – втория по-важност след протеклото три века преди това основаване на първите църковни общини по цялата територия, заемана от нашите предци, включваща и Североизточното Причерноморие с Дунавската низина до Егейско и Адриатическо море. Този момент е свързан с изграждането на единна църковна общност на нашия народ, с определянето на нашата духовна идентичност в изповядването на учението на Христа и неговите апостоли, която през цялото средновековие до ХІХ век очертава насоката на неговия път в историята на човечеството, в която той със своя език и със своята писмена и образна култура ще изиграе решителната роля при разпространението на християнството сред народите, обитаващи Източна Европа и далече отвъд нейните граници.

Германските учени от съвременната епоха присвояват тази личност за тяхната история, съчиняват ? биография, съответна на техните представи, без да разполагат с каквито и да било потвърждения и основания в историческите извори и дори я назовават с име, което не знае никой неин съвременник – Вулфила. А както беше отбелязано, в случая става дума за една историческа личност, добре позната на нейните съвременници, играла важна роля в духовния, религиозния и политическия живот на своето време и оставила дълбоки следи в културата и историята на човечеството до ден днешен, а и далече отвъд нашето време.

Нейното истинско име са познавали всички историци и хронисти на епохата – независимо от техните политически и религиозни убеждения. То е отбелязано на важни документи. А някои от тези съвременни автори споменават в своите трудове и редица подробности за произхода, живота и дейността на Урфила и дори дават несъмнено автентичен препис от неговото идейно и религиозно верую, съдържащо се в духовното му завещание към бъдните поколения – християнското верую на неговия народ, което той ще отстоява от тук нататък в своята история. За това верую хиляди, обявени от неговите врагове за еретици и противници на „правата“ вяра, са предпочитали през следващите векове да изгорят на кладите, отколкото да се откажат от убежденията и от вярата си.

Целият материал в PDF формат с библиографски бележки.

Статията е част от сборника „Готи и гети – изследвания II“.

Книгата може да се поръча от цялата страна от „Български книжици“.

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

17 коментара за "Урфил – Учителят на гетите"

  1. Петър  10.01.2010 г. | 21:36 ч.

    Не можах да разбера от материала дали има запазен оригинал или препис на превода на Урфил. Това: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/08/Wulfila_bibel.jpg явно не е оригинал, а доста по-късна фалшификация. Любопитно ми е каква графика на изписване е имала изнамерената от Урфил азбука и от какво езиково семейство ще да е езика, на който е бил написан неговия превод? Гети = траки или това са благите българи, за които споменава Учителя?

  2. Петър  14.01.2010 г. | 16:08 ч.

    Стопанино, дай малко повече инфо за въпросните гети според А. Чилингиров.

  3. Стопанина  14.01.2010 г. | 16:42 ч.

    Виж статиите тук:
    http://www.ivanstamenov.com/?tag=getae

    Още по-изчерпателно в книгите.
    Чилингиров те похвали за съждението за благите българи.

  4. А. Чилингиров  14.01.2010 г. | 20:32 ч.

    В своя постинг Петър поставя два въпроса, които изискват моя отговор – макар че са засегнати изчерпателно от мене както в това изследване, така и още в много други мои трудове, отнасящи се към същата тема. Това не пречи да повторя още веднъж отговорите, с надеждата, че ще бъдат разбрани.
    Първият въпрос се отнася до отъждествяването на така наречената „Сребърна Библия“ от библиотеката в Упсала с превода на Урфил, който е засвидетелствуван от мнозина негови съвременници. И още: този препис единствен ли е, или има и други запазени преписи от въпросния превод.
    Отговорът на този въпрос и на неговия подвъпрос са ясни и еднозначни: не е известен никакъв оригинал, нито друг препис, който би могъл да се свърже по някакъв начин с превода на Урфил. Макар за ръкописа от Упсала да са писани стотици, ако не и хиляди съчинения, нито един от авторите им не е представил доказателства, потвърждаващи автентичността му, освен с нищо не потвърдените твърдения, че той представлява препис от „Готската Библия“, чийто превод античните автори отнасят към дейността на епископа на готите.

    Нещо повече: този ръкопис не съдържа никакви части или откъси от Библията, под което название както в миналото, така и днес се разбира Старият Завет – за разлика от Новия Завет. А тъй като днес дори между образованите читатели се намират мнозина, които не правят разлика между двете книги, явно се налага да посоча в какво се състои разликата: Старият Завет представлява юдейското свещено писание и съдържа учението на юдейските духовни водачи и историята на юдейския народ. Новият Завет, от зруга страна, известен още под названието Евангелие (= Блага вест), съдържа Христовото учение и учението на Христовите апостоли, като тези текстове се използват в християнското богослужение, независимо от конфесията на богомолците.

    Смесването на двете понятия при превода на Урфил не е възможно – античните автори изрично отбелязват, че този превод е съдържал всички части на Стария Завет, освен четирите книги Царства, за които пък е известно, че не са се съдържали и в приписвания на светите братя Кирил и Методи превод, а преводът им е бил изготвен в Преслав около края на ІХ или в първите години ва Х век. При това приписваният на Урфил превод е изготвен още преди Библията да бъде преведена на латински и дори на арменски език и по тази причина привлича вниманието на античните църковни историци.

    Само от това обстоятелство се вижда, че всякакви спорове относно автентичността на Сребърната Библия са напълно излишни – дори този ръкопис да е бил изготвен през VІІІ век, в което същите авторитетни автори искат да убедят лековерните си читатели. Освен това историята на този ръкопис, тъй както ни я предлагат неговите изследователи, говори достатъчно ясно, че при него се касае за най-обикновен фалшификат – също както и цялата съчинена и натъкмена история на мнимите „скандинавски готи“, довели до края на Западната римска история и поставили началото на Новата, следантична епоха.

    Вторият въпрос на Петър също е във връзка с обявяването на ръкописа от Упсала за препис от превода на Урфил. Също както липсват доказателства за отъждествяването на текста в Сребърната Библия с превода на Урфил, така липсват и доказателства, че ръкописът от Упсала е на готски език. Досегашните изследвания на този текст го свързват със значително по-късни западногермански наречия, които тези изследователи датират не по-рано от VІІІ век. Независимо от това, цялата германска филология се основава на мнимия „готски език“ от текста в този ръкопис, за който език липсват каквито и да е други текстове. Германските езиковеди налагат и това свое схващане, без да имат за него никакви доказателства. Че готите са германци и техният език е готски, те считат за разбиращо се от само себе си – също както факта, че езикът на французите е френски и езикът на англичаните – английски. Че и това твърдение не е вярно, съм доказал въз основа на сведенията от историческите извори и на резултатите от изследванията на археолозите – а това е темата на моите два сборника с изследвания под заглавие “ГОТИ И ГЕТИ” и тяхното съдържание, свързано с протеклата в течение на много хилядолетия история на нашия народ, не може да се предаде на половин страница.

    Там съм се опитал – макар във възможната най-кратка форма – да посоча някои от главните особености на нашия език. За този език с неговите фонетични и граматични особености се твърди също от „учените“, че е „славянски“ език и че бил произлязъл както полския, чешкия и руския език от един общ „праславянски“ език. Те твърдят също така, че ако за „превръщането на червея в маймуна и на маймуната в човек са били нужни на еволюцията много милиони години, обособяването на отделните славянски езици с тяхната фонетика и граматика от праславянския език произлязло само за три-четири века“ – и то в началото на Новата ера. Противно на това твърдение, изследванията на палеолингвистиката и на старите писмености показват, че и то не почива на истината. Защото независимо от развитието на нашия език, както и на всеки език, цяла поредица фонетични и граматични особености остават в течение на хилядолетия непроменени. Тези негови особености го различават от всички останали европейски и неевропейски езици. Те не се срещат в никой от сегашните славянски и неславянски езици.

    През последните години някои съвременни руски изследователи ги откриват при дешифрирането на стари писмени паметници и ги считат за особености на своя език, макар че те не се съдържат в техния съвременен език, а явно не са се съдържали и преди. Също както и много думи от нашия език, запазени в течение на хилядолетия в собствените имена и в топонимите по местата, където народът ни живее от хилядолетия.

  5. Петър  15.01.2010 г. | 12:16 ч.

    Дълбоки благодарности към д-р Асен Чилингиров, за отделеното за пояснения време. Признавам, че нямам сили и физическа възможност да изчета всичко по темата поради общата си натовареност.

    Фалшифицирането на историята не е патент само на една нация или на група учени. Всъщност, на обикновения човек никак не му пука за истината.

    Странно е, че в различни исторически периоди са ни наричали готи, скити, хуни и дори власи. Обикновено това се обяснява с надменността на византийски и др. хронисти и желанието им да ни принизят към чергарските некултурни племена. За мен многото ни имена са чиста загадка. Загадъчна е дори историята около създаването на нашата писменост. Там също витаят много теории, някои от които са взаимоизключващи се. Интересно ми стана, четейки материала, дали няма някаква връзка между писмеността, ползвана или изнамерена от Урфил с глагололицата или с кирилицата и къде се вписват в тази теория солунските братя? Съгласете се, че ако той е превел и записал на същия език Светите писания, особено ако след това е имало и по-късни преписи, то няма как тази писменост изведнъж да изчезне. Възможно е да са ползвани и адаптирани гръцки букви…

  6. Emil Zahariev  16.01.2010 г. | 00:59 ч.

    + Моят въпрос към Асен Чилингиров е дали може да постави факсимиле на Името на ОР+ФИЛА?!? Защото ако автентичното му ИМЕ е ОР+ФИЛ/А, то означава : ЧОВЕКО ЛЮБЕЦ! ОБИЧАЩИЯ ХОРАТА!

  7. Gergana  16.01.2010 г. | 15:41 ч.

    В началото бе Словото и Словото бе от гърците… Това е заложено в общоприетото тълкуване на европейската писмена, а и всяческа, история. Произход на азбуки и пантеони бива свързван недвусмислено с гръцкия етнос.

    Според мен, многообразието на имената български не се дължи на някакво снизходително или умишлено подценяващо отношение на хроникьорите (било то гръцки, латински, или германски, та дори и руски) към нас, тъй названите в момента, българи.

    Една идея, за да се утвърди или за да уцелее, трябва да смени няколко кожи. Другояче казано, всяка идея, която държи на първата си (първоначална) кожа, е обречена.

    Каква е идеята наша, да речем българска? Нека, за сега, всеки сам си отговори.

    Една догадка: http://www.institutet-science.com/bg/gradeshnitzab.php

  8. Emil Zahariev  17.01.2010 г. | 16:30 ч.

    + Гергана, за братята Цветан и Стефан Гайдарови сме чули и видели! Имам книгите им и ги прочетох! Оставам с противоречиво мнение, въпреки че има зрънце истина! Много интересен поглед, но за сега не желая да коментирам!

  9. Gergana  17.01.2010 г. | 22:45 ч.

    Аз също ще се въздържам от многозначителни коментари.
    Не съм вездесъща:)Въпрос на лична дисциплина е.
    Важното е да не преставаме да търим.
    А нямам и нищо против събирателното гръцко/елинско културно наследтво.Радвам се само, че в момента въпросите превишават отгворите, както на брой, така и по съдържателност.

  10. Петър  19.01.2010 г. | 20:49 ч.

    Струва ми се, че не е учтиво да се правят такива констатации: „… че в момента въпросите превишават отгворите, както на брой, така и по съдържателност.“, още повече, че по отношение на съдържателността не отговаря на истината. Авторът не е задължен да се ангажира с всякакви хрумки и хипотези на читателите тук. 🙂
    Професионалното разнищване на тази проблематика май не е предмет на този сайт (предполагам). 🙂

  11. Стопанина  19.01.2010 г. | 23:06 ч.

    „Професионалното разнищване на тази проблематика май не е предмет на този сайт (предполагам).“

    На мен нещо ми се изгуби връзката с проблематиката. Така че и аз само мога да предполагам за какво изобщо говорите и дали е сред целите на сайта. 🙂 Едно е сигурно, братята Гайд нямат място тук; крайно… резервиран (меко казано) съм към тях и дори полагах усилия да не се споменават в една от книгите на д-р Чилингиров. Той не ме послуша, имаше си това право, но пък аз имам право да изисквам да не им правим реклама (позитивна, негативна, все тая) тук. Дотолкова мога да съм категоричен за предмета на сайта.

    Емиле, престани да пускаш линка към Спиралата. На това му се вика спам. И да пишеш нещо друго преди него, за да оправдаеш спама, пак си е спам.

    Към всички: Имам много работа, завършвам и поредната редакция по книгата, затова ще разредя публикациите. Може би по една, две, най-много три на седмица. Ще гледам ежедневно да модерирам коментарите, така че си пишете спокойно. Ще ми е приятно да държим някаква връзка.

    До писане.

  12. Gergana  20.01.2010 г. | 01:03 ч.

    Не ми стана ясно към кого проявих неучтивост и как точно съумях да го направя? Извинения към тези, които са се почувствали засегнати от нещо в моя предходен коментар.
    Ако не съм ви разбрала правилно, нейсе.
    Това ми е последната намеса в разговорите след статите.
    Притен ден утре и със здраве.

  13. Стопанина  20.01.2010 г. | 09:24 ч.

    „Не ми стана ясно към кого проявих неучтивост и как точно съумях да го направя?“

    Че кой казва такова нещо?

    „Ако не съм ви разбрала правилно, нейсе.“

    Не си.

    „Това ми е последната намеса в разговорите след статите.“

    Айде сега…
    Ще ни липсваш, така че ще се радвам да се включваш.

  14. Петър  20.01.2010 г. | 21:37 ч.

    @Gergana: Пардон! Не се впрягай за нищо. 🙂

  15. Gergana  20.01.2010 г. | 23:50 ч.

    Стана малко недоразумение, аз си говорех общи приказки от чист ентусиазъм. Не коментирах статията или въпросите и последващия отговор на д-р Чилингиров.
    Сайта на стопанина е съдържателен.
    Препоръчала съм го на повечето от моите познати.
    Не е лошо да ме поправят, ако съм прозвучала високопарно, дори и да не съм го желала.
    Благодаря, че ми отделихте време.

  16. RIZAR  24.01.2010 г. | 11:00 ч.

    Че готите и гетите на всеки нормален човек , би трябвало вече да му е станало ясно.
    Тук ще приведа още една голяма “тапа“ на зомбираните от немските професори и съветски академици , които си въобразявт ,че истината може да бъде скрита .
    Ето мястото от коментара на св. Йероним към книга Битие (liber Hebraicorum Quaestionum in Genesim, 27 – PL XXIII, c. 998-1000):
    „(Битие 9:27) ‘Нека Бог разшири Яфет, и нека той се засели в шатрите на Сим.’ От Сим произлизат евреите, от Яфет – множеството на езичниците. И тъй понеже е широко множеството на вярващите, той е получил името си „Ширина“ от думата ширина, което се казва (на еврейски) „яфет“. А това, което казва: ‘и нека се засели в шатрите на Сим’, е пророчество за нас, които ще се заемем с изучаването и познанието за Писанията, след като Израел бъде отхвърлен…
    (Битие 10:2) ‘Синове на Яфет: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тубал, Мосох и Тирас.’ На Яфет, сина на Ной, се родили седем сина, които притежавали земята в Азия от Аман и Тавър, планини в Целесирия и Киликия, чак до река Дон, а в Европа чак до Гадира, като оставяли имената си на места и народи. Впоследствие повечето от тях били променени, но други са останали, както са били. От Гомер са галатите; от Магог – скитите; от Мадай – медите; от Яван – йонийците, които се наричат и гърци: оттук е и Йонийско море. От Тубал са иберите, които се наричат и испанци, от които са келтиберите, макар и някои да подозират, че от него са италийците. От Мосох – кападокийците: оттук и градът, който до ден днешен се нарича при тях Мазека (от друга страна Седемдесетте преводачи смятат, че кападокийците са от Кафторим). От Тирас – траките, чието име не е чак толкова променено. Зная, че един автор, както с оглед на настоящия пасаж, така и с оглед на Йезекиил, е съотнесъл Гог и Магог с историята на готите, които наскоро безчинстваха из нашите земи, но дали това е вярно, проличава от края на самата война. Във всеки случай всички предишни учени са имали обичай да наричат готите по-скоро гети, отколкото Гог и Магог. И така, тези седем народа, за които споменах, че произлизат от потомството на Яфет, обитават северната част на света.“

    Както виждате , св. Йероним смята, че от Магог произлизат скитите, и не се съгласява със свързването на Гог и Магог с готите (както е смятал неназованият по име Амброзий, очевидно използвайки набезите на готите като аргумент за правотата си)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.