По-добре Църквата да беше мълчала!

Възможно ли е Църквата да си прави PR с бездарната италиано-американка Чиконе, както писа един всекидневник? – пита авторът Руси Ст. Русев в увода на статията си „Църквата няма право да си замълчи“. Възможно е – казвам пък аз, Стопанина. Казват, че нямало невъзможни неща. Г-н Русев продължава:

“Църквата въобще не си прави PR. Тя проповядва едно и също вече 2000 години и началото на нейната проповед е поставено лично от Господа Бога Исуса Христа.”

За сведение на г-н Русев, преди 2000 години не е имало Църква. Още по-малко пък православна. А доколко проповедите на Църквата са в съгласие с проповедите на “Господа Бога” Христос, е въпрос на гледна точка. Разните гледни точки наистина са от 2000 години, като се почне още със свадите на апостолите при тълкуването на притчите от Христос. Дали Църквата си прави PR, или не, на гърба на певицата Мадона, подлежи на доказване.

“Църквата изразява отношението си към едно явление на доказано преднамерено хулене на християнството, на Бога, на Църквата и на Божията Майка. Няма как иначе да се тълкува решението на тази, която встъпва в „шоубизнеса“ гола и разкрачена пред фотообектива да приеме за артистичен псевдоним името на Пречистата Дева. Че това е напълно съзнателно действие, съвсем очевидно личи от заглавието и рефрена на един от първите й хитове – „Като девица“ (Like A Virgin.)”

Добре, няма нищо лошо в изразяването на отношение към хуленето на Бога. Това обаче по никакъв начин не променя въпроса защо отношението е точно към бездарната Чиконе, а не към някое друго явление. Богохулства има всеки ден, под път и над път, от кого ли не. Защо точно Чиконе и не е ли правене на PR? Въпросът си остава.

Сатанистката Мадона и кръстът на сцената.

“Също толкова преднамерено е и присъствието на кръста на сцената, на която откровената следовница на кабалата се подиграва с разпятието. Църквата не може и не трябва да крие отношението си към поруганието на светинята!”

Ако следовницата на кабалата беше единствената, която поругава “светинята”, можеше да не разглеждаме отношението на Църквата като PR. За протокола: разпятието – римският уред за изтезаване и убийство, е определен за “светиня” векове след Христос. И е спорно доколко това е в съгласие с “проповедите на Господа Бога” и отношението му към това, на което е бил разпнат. Както и да е, безспорното тук е, че Църквата много избирателно решава за кои подигравки да се изказва, което си намирисва на PR…

“Друг е въпросът дали обществото и в частност администрацията не трябва да се запознаят в детайли кои дни от календара са особено важни за православието в нашата иначе „традиционно православна страна“.  Възможно ли е такъв концерт да се проведе в демократичен Израел в събота, независимо дали датата е на особено важен празник? Нека да ви кажа: не е възможно! А дали това може да стане в традиционна ислямска страна? На това вече отговорът е ясен!”

Ако бездарната Чиконе беше единствената, която не се съобразява с православните празници, човек да си каже, че певицата го прави тенденциозно. Но тя не е единствената и всъщност в наши дни едва ли има политическо, културно или изобщо каквото и да било събитие, независимо от български или чужд организатор, което да е съобразено с православния календар. Атаката срещу Чиконе продължава тенденциозно, като тази атака вече придобива облика на откровен PR.

Г-н Русев пропуска да поясни по какво се съди, че Израел е “демократичен” (палестинците, които нямат право да гласуват, едва ли ще са съгласни с твърдението). Пропуска и да ни каже какво е отношението на израелските равини към следовницата на кабалата. А това е важно, защото кабалата може да е юдейско учение, но не е тъждествено на юдаизма. Разликите между двете са огромни. Нещо, с което г-н Русев май не е много наясно и личи от цялата му статия. По-нататък вече ще говори даже за „сатанизъм“.

“Нека все пак да се знае и това, че историята с това как „частица от българската църква търси сметка на Мадона“, е изсмукана от пръстите на журналисти от друг столичен ежедневник. Оттам се обадили в Пловдив на отец Емил Паралингов в Пловдив и той, естествено, е изразил своето частно мнение, за да даде повод за провокативни вестникарски изявления от рода на „Попове скочиха против Мадона“!”

От горното просто следва, че журналистите от столичните ежедневници си “изсмукват от пръстите” материалите, като дори не е от значение дали защитават, или оборват нечия позиция. Също така “провокативните вестникарски изявления” винаги са PR и ако има нещо “естествено”, то е отец Паралингов да очаква, че щом му искат мнение, това мнение ще бъде публикувано – със съответните последствия (търсени или спонтанни). Г-н Русев сякаш иска да повярваме, че въпросният отец е подмамен наивник, който е употребен за пъклени цели. Не го вярвам. И да е така, е спорно дали наивността е добродетел.

“Това принуждава НВ Пловдивския митрополит Николай да даде изявление, в което по-пълно да обясни позицията на Църквата.”

Изведнъж “частното мнение” на отец Паралингов става позиция на Църквата. А тази позиция е “по-пълно обяснена” от… частното мнение на митрополит Николай. Има ли още частни мнения? Колкото повече, толкова по-шумен PR.

“След като провокацията е извършена и плодовете от нея узряват, ето че и друг небезизвестен автор – Георги Кушвалиев, се изказва по въпроса. Под „църквата“ той обаче разбира както православието, така и римокатолицизма, за да се получи внушението, че Православната църква и Ватиканът са едно цяло и действат заедно срещу „авторитета“ на многото пари. Защото не оскъдният талант на кабалистката Чиконе води хората на концерта й, а „шоуто“ с многото тирове техника, с варените хавлии, хилядата гардове и частните самолети, нищо че в центъра му е една възрастна жена с изпъкнали вени и очевидни белези от редовна употреба на анаболни стероиди.”

Каква провокация, какви плодове узряват?! Както ватиканските службогонци, така и православната Църква са съвършено предвидими в “борбата им срещу авторитета на многото пари”. Толкова са предвидими, че отдавна са банални и дори пословични. PR-кампанията на гърба на всяка успешна рок и поп звезда е вече закономерна. Но това поведение и на двете „Църкви“, което не постига нищо друго, освен PR, може да се проследи без прекъсване от Средновековието до наши дни. Разликата е, че борбата срещу Чиконе вече не може да свърши с изгарянето на кабалистката върху куп дърва. Би било твърде дивашко. Почти толкова дивашко, колкото пребиването с камъни на Мария Магдалена – блудницата. Това ни връща не в Средновековието, а направо в античността. Г-н Русев не се притеснява, че атаките срещу “развратните блудници” нямат нищо общо с Христовото учение, а са отзвук от мрачните старозаветни практики. И може би си мисли, че като докаже какъв хищник е бездарната Чиконе, от това автоматично ще си помислим, че Църквата е вегетарианска?!

“Логично беше Светият синод да изрази своето отношение към злоупотребата с Църквата, която по логиката на шоубизнеса трябва да свърши същата работа, каквато вършат църковните среди в католическа Полша, например. На изявлението на Светия синод от 24 август обаче погрешно разбиращите понятието „свободомислене“ много учудено повдигат вежди: Ама как така, вижте колко пари се влагат!” Кога в България сме виждали такъв размах, такъв мащаб! От това не става ли ясно на всички на кого обществото е възпитано да се покланя? На таланта или на парите? Ясно е, че няма защо да се отговаря на този въпрос.”

След като г-н Русев потретя становището си, не прави нищо друго, освен да натрапва своето мнение, без да го защитава по адекватен начин. Продължава да виси въпросът защо Църквата изразява своето отношение към бездарната Чиконе, а не го изразява всеки ден срещу също толкова разголени и белязани от скалпели светски личности като Деси Слава, Емилия, Азис, Бритни Спиърс, Кристина Агилера и кого ли още не? Защо не го изразява срещу щатския президент Барак Обама, който беше изтипосван на рекламни плакати като Христос – с нимб, а дори и с агънце в ръце?

Защо продължава да няма актуално становище на БПЦ за новите лични документи с вграден електронен носител, след като този въпрос занимава християните не само от България? Защо например БПЦ не се изкаже за решението от август тази година на всички домашни любимци да им бъде имплантиран микрочип? Защо не се изказва срещу намерението военната подготовка да се върне в училищата? Какво – църквата забрави ли закона “не убивай” и миротворчеството на Христос? Или може би Църквата с умиление си спомня как на всеки Гергьовден можеше да си прави PR, като ръси със светена вода пушечното месо?

О, Боже, какво богохулство, останало извън зоркия поглед на БПЦ!

“Ясно е, че няма да се отговаря на този въпрос” – пише г-н Русев. Да, ясно е още, че Църквата много избирателно решава по кои въпроси да дава… частни мнения. И сякаш тенденциозно това са въпроси-еднодневки, а не такива от значение за бъднините на не един и двама християни. И сякаш тенденциозно не се намира журналист, който да “провокира” частните мнения на Църквата по важните теми. Имаме само бошлаф за Чиконе и спонтанния PR на православието, представен от частните мнения на негови (само)дейци.

“Тук има обаче и нещо друго: София е единствената столица в Европа и първата в света, която носи Божието име – София или Премъдрост Божия, а Премъдростта Божия е Самият Исус Христос. Поругаването на християнските ценности в този град, който пръв в четвърти век бута езическите идоли, не може да мине за спонтанна артистичност. Това е обмислен сатанизъм и антихристиянство. Какво мислите, че трябва да очаква Чиконе за това и в този живот и след като душата й се раздели с изнуреното от разврат и поклони пред мамона тяло? Да почакаме – и ще видим!”

Тук г-н Русев напълно изключва от реалността. Какви “християнски ценности” в София? Какви са тия „ценности“ и колко святи и стабилни са, ако може да ги поругае и събори някаква си гърчава Чиконе на стероиди? Значи, идва една Чиконе с нейния “обмислен сатанизъм” и хвърля своята хилава, анаболна сянка върху християнските ценности, които искрят от софийския парламент, от софийските кръчми, по софийските улици и в софийската преса! Много яка ще да е тази Чиконе – продукт на як PR. Няма лоша реклама – маркетингов закон. А трохите от рекламата ще са за Църквата, както е било винаги. Защото ако не беше Чиконе, току сме забравили, че тази Църква изобщо още съществува. Жива е тя, жива е! Просто, вместо Гергьовден, има ден на Чиконе – един път в годината, но все пак е повече от нищо.

Колкото до прозрението, че Божието име било София, г-н Русев наистина по-добре да беше замълчал, както щеше да е добре Църквата да замълчи за сатанистката Чиконе или друго явление от светския живот. Светското си е светско и принадлежи на „княза на този свят“, духовното си е духовно. Иначе Божието име не е София, а София (Божията Премъдрост) е качество(!) на Бога. И отнасянето на София към Светата Троица продължава да създава сериозни догматични и философски проблеми. Нещо, което би трябвало да се знае от един апологет на православието и Църквата. От друга страна, за проява на мъдрост се смята правилната преценка кога да говориш и кога е по-добре да замълчиш. Дали БПЦ притежава тази мъдрост, ще си замълча. Вече съм го написал в заглавието и не желая да го натрапвам.

––-

Из речника:

Public relations (PR) – връзки с обществеността; практиката за управление на потока от информация между дадена организация и нейната публика. Връзката с обществеността цели дадената организация или отделна личност да запознае публиката със становището си за теми от обществен интерес или относно актуални теми в медиите, без да е необходимо заплащане. Тъй като връзките с обществеността се правят чрез посредничеството на заслужаваща доверие трета страна, правдивостта на изявлението, за разлика от платената реклама, зависи изцяло от третата страна. Обичайни практики в областта на PR са изявленията на пресконференции, сътрудничеството с пресата и др. Връзките с обществеността целят съгласуване на мнения със сътрудници, клиенти, инвеститори, гласоподаватели или широката общественост. Почти всяка организация, която държи на своето реноме, прибягва до някаква форма на връзки с обществеността. Връзките с обществеността се делят на няколко отделни направления, сред които „връзки със статистиците“, „връзки с медиите“, „връзки с инвеститорите“, „връзки с работническите синдикати“ (и т.н.).

Горното определение е взето от Wikipedia, а в специализираната литература са дадени още по-строги определения, които правят излишен въпроса дали изявленията на Църквата са форма на PR. Да, всяко изявление в пресата е PR и това изобщо не може да подлежи на обсъждане, ако знаем значението на думите, които ползваме. Вече друг е въпросът дали в тези връзки с обществеността са вложени ум и мъдрост с цел постигането на „съгласуване на мнения“.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "По-добре Църквата да беше мълчала!"

  1. Руси Ст. Русев  12.09.2009 г. | 16:48 ч.

    Драги г-н Стаменов,

    Благодаря за труда, който сте си направили да анализирате този скромен материал. Без да се разпростирам, ще посоча няколко сериозни грешки в тълкуванието ви:

    1. Църквата съществува от сътворението на човека. Това е основа на иудаистичното, на християнското и на ислямското богословие. Сам се запитайте дали ги познавате.
    2. Църквата (човекът общуващ с Бога) веднага след сътворението е била Православна, защото правилно е славела Бога.
    3. Правя ясна разлика между „каббала“ и ортодоксален иудаизъм. Личи от материала – така се конструира тезата, че Чиконе няма да може да концертира в събота в Израел. Малко усилие трябва, за да се разбере това. Познавам (донякъде естествено) няколко десетки направления в иудаизма. Ако това Ви интересува, мога да Ви пратя библиография, също и текстове в оригинал или в превод – както предпочитате.

    Имайте предвид, че материалът е редактиран от поддръжник на друга лексикална и стилистична норма. Това личи от изписването на думата „каббала“ с едно „б“ и името на Иисус с едно „и“. Тази промяна на изписването променя етимологията на понятието и на Името, а аз не бих желал да допусна това.

    Общото впечатление, което оставя материалът Ви е за интелигентност, но и за скромни познания, а аналитичният Ви метод е основан на спонтанни хрумки по повод на прочетеното. Преди да напишете коментар на написаното от другиго, е все пак по-добре да помислите.
    Надявам се бележката ми да не Ви обижда!

    Успехи!

  2. стопанина