Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (2/4)

4. Мъчат се да ни убедят, че тракийският език е изчезнал, както и самите траки.1 Както и това, че траките никога не са имали книги,2 да се каже, че езикът на Константин е бил тракийски, би било все едно да се замени една непозната величина с друга. И така би било наистина, ако можеше да се докаже, че траките и техният език са изчезнали. Все пак, основавайки се на изследвания, това изчезване ще се окаже нещо по-лошо, отколкото едно безпочвено твърдение: то изпада в крещящо противоречие с редица свидетелства.

5. Разбирането на тези доказателства предполага кратък размисъл над едно наблюдение, направено от Херодот (Herodotus). Траките, казва Херодот, „имат много имена, в зависимост от съответните им области“.3 Разбира се, същинската Тракия и до ден днешен е името на област, оградена от Стара планина (Haemus) и Егейско море. Но хората, живели на север от планината Хемус, в Мизия, също са смятани за траки, защото са говорели същия език. На същото основание терминът трак(ийски) е бил използван като обичайно название за хората, живеещи във Витиния (Bythinia), т.е. в азиатската част на проливите, също както и за хората северно от Дунав, т.е. тези в първоначалната Дакия (Dacia, наричана също Готия – Gothia). Сред траките, често споменавани от античните историци, най-изтъкнати са пеоните, фригите, мизите, македонците, одрисите, бесите и готите.

6. Огромни усилия са положени от някои съвременни учени, за да замъглят народността на тракийските народи. Това ни принуждава да погледнем по-отблизо този въпрос, започвайки с пеоните.

Тези хора са били познати на Херодот, който сравнително обстойно говори за техните обичаи. Петстотин години по-късно Страбон (Strabo) отбелязал, че пеоните живеели от двете страни на реката Вардар (Axius).4 Много пеони обаче живеели пó на север. Дион Касий (Dio Cassius), човек с всички предпоставки да знае това добре, тъй като известно време е бил управител на тази провинция, е писал, че пеоните „живеят близо до Далмация по продължение на самия бряг на реката Истър (Ister), от Норикум (Noricum) до Мизия (Moesia)…“.5 Това е било двеста години след времето на Страбон.

След още 350 години Йоан Лидийски обяснява, че истинското име на провинцията е било Панония6, „която гърците били назовали Пеония (Paeonia), нагласяйки името с цел благозвучие и за да избегнат една варварска словесна форма“.7

Йоан Цеца (Ioannes Tzetzes), пишейки почти 600 години след лидиеца, не е отбелязал, че тези хора са изчезнали. За него те все така са били там, както и преди, а той казва повече от категорично: „Пеоните са българи.“8

7. Други известни траки са били фригийците.

Според Страбон „Brygi, Bryges и Phryges са едни и същи хора“. А другаде: „А самите фригийци са бриги, народ тракийски…“.9

В един фрагмент (№ 25) от своята Книга седма, силно изопачена от мафиоти, които явно са се мъчили да унищожат колкото е възможно повече свидетелства за траките, Страбон се позовава на Херодот, чийто думи са: „Според преданието на македонците, фригийците, по времето, когато местопребиваването им е било в Европа и живеeли с тях в Македония, носели името бриги; но при преместването си в Азия те сменили името си по същото време, както и местоживелището си.“10

8. Мизите (Mysi, Moesi) са били пак тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина (Haemus), както и Витиния (Bithynia) на източната страна на Босфора (Bosphorus) и егейския бряг на Мала Азия (Asia Minor).

По въпроса за народността на мизите Страбон е твърде категоричен.

Мизите в Мала Азия, казва той, са траки, „които сега живеят между лидийците и фригийците, и троянците“.11

И другаде: „Страната северно от Пергам (Pergamum) се държи в по-голямата ѝ част от мизите.“

И отново: „А гърците смятаха гетите за траки, гетите пък живееха от двете страни на Истър, както и мизите, те също бидейки траки.“12

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики

9. Отъждествяването на македонците и траките също е неоспорима, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен.

Полибий (Polybius) нарича траките и македонците omogenes, т.е. хора от един и същ народ, род или раса. 13

Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които „са се събрали (conveniunt) в Ефес“.14

Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки.15 И двамата, разбира се, са прави.

В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от „водещите измежду гърците и македонците“.16

По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – „трак по рождение, съдейки по името му“.17

Страбон обяснява, че „витините… получили това ново име от траките…, които притеснили страната“ и сочи Никомед III като „Витинеца“.18

Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван „тракийски цар“,19 докато Йоан Малала (Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил „от македонски произход“.20

10. От интерес в тази връзка са няколко „литературни“ факта.

Еврипид (Euripides, Rhesus, 404) „кара“ Хектор (Hector) да нарече тракийския цар Тес (Thesus) eggenhs, т.е. смята, че троянците (фригийците) са от същия род или раса, както траките от Македония.

Другият подобен пример е приведен от Конон (Conon). В своя 46-ти разказ Конон говори за Орфей (Orpheus), който „царувал над македонците и страната на одрисите“, след това препраща към „жителите на Тракия и Македония“ и към „група траки и македонци, отиващи заедно към Либетра (Leibethra)“, където се смята, че Орфей е умрял от ръцете на „жените на Тракия и Македония“.21

Еврипид и Конон може да са писали само за развлечение, но Павзаний, съвременник на Конон, се е стараел да даде точно описание на Гърция и нейната система от знания. И според него Орфей е бил трак,22 докато пет века по-късно Йоан Малала нарича Орфей „най-известния лирически поет, одрис от Тракия“.23

11. Осем века по-късно идентичността на траките и македонците е засвидетелствана от Никифор Грегора (Nicephorus Gregoras). От едно писмо, което той е писал в годината 1325 или 1326, описвайки пътуването си през Македония, научаваме, че болшинството от местните хора са били „още от самото начало мизийски заселници, които са живели размесени с нашия народ“.24

Грегора използва думата arciten („от самото начало“), отхвърляйки по този начин предварително всякакви празни приказки за последващо идване на траки (мизи) в Македония. Той не ни казва кога са пристигнали първите гръцки заселници, но…

Помпей Трог (Pompeius Trogus) казва, че те са дошли под предводителството на Каран (Caranus), събитие, случило се през годината 810 пр. Хр. или приблизително тогава. Преди това време цяла Македония е била населена от траки. Общоизвестно е, че Евмолп (Eumolpus) е бил вожд на траките в Атика. Древната гръцка литература е пълна с податки за траките из цялата страна, включително и на островите. Присъствието на траките при Фотий е засвидетелствано от „легендата“ за Терей (Tereus) и Филомела (Philomela). Видни хора, като философът Антистен (Antisthenes), Питак (Pittacis), Темистокъл (Themistocles) и Ификрат (Iphicrates), са били полу-траки. Менандър (Menander) се е гордеел със своя тракийски произход. Помпей Трог (Pompeius Trogus) свидетелства, че най-старото име на македонците е било пеласги. (Книга VII.1, издат. “Garnier”, Париж, 1936 г., т. 1, стр. 155 от Юстиновата “Epitome”) Тези пеласги завзели целия Пелопонес. Не без известно коварство около 1528 г. пр. Хр. (по изчисленията на Орозий [Orosius], Книга I.11) Данай, бягайки от Египет, дошъл в Пелопонес и завзел главния град там (Аргос/Argos), след което наредил името на страната и хората да се сменят въз основа на неговото. Всички изчисления, основаващи се на хронологиите на Мането, Евсевий и Орозий, както и на мраморната скулптура на Парий, клонят към ХVI в. пр. Хр. като вероятно време на пристигането на първата гръцка колония от Египет.

12. Произходът на името Македония (Macedonia) също има известно отношение към нашата тема. Според едно предание (някои предпочитат да го наричат легенда) египетският цар Озирис (Osiris), по-късно повишен от жреческата каста в ранг на бог, имал двама сина – Анубис (Anubis) и Македон (Macedon). Вторият бил оставен по завещание на баща му за управител на Македония, наричана по-рано Ематия (Emathia), и от него тя получила името си.25

От таблици, останали от Манетон (Manetho) и достигнали до нас, може да се пресметне, че Македон е царувал около 2326 г. пр. Хр.26

Хезиод (Hesiod), като добър гръцки поет, „дарява“ Македон с гръцко родословие; той го прави син на Зевс (Zeus) и Тия (Thyia), дъщерята на Девкалиион (Deucalion).27

От друга страна, Хеланик (Hellanicus) смятал, че Македон е бил син на Еол (Aeolus), когато македонците „обитавали страната заедно с мизите“.28

13. Независимо от толеранса на грешките при сортирането на пресмятанията на древните хронисти по отношение на тези събития, името македонец трябва да е било известно навред из Изтока по времето на Троянската война. Защо тогава то не се споменава от Омир? Никой досега не е предложил задоволително обяснение. Все пак, имайки насреща си фанатичното усърдие, с което гръцките писатели са се стремели да заличат някои „варварски“ имена, преправяйки други така, че да ги направят приятни за чувствителните атически уши, ние сме доволни, че сме способни да извършим едно „сдобряване“. Омир може би не го е било грижа да допуска, че без помощта на някои македонци, гърците са щели да бъдат унищожени пред стените на Троя. Затова навярно както той, така и някой друг като него не е мислел да заменя македонците с мирмидонци. И е станало точно така, че за Йоан Малала Омировите мирмидонци са били идентични с онези българи, чиято родина някога е била в Тесалия – област в Македония.29

14. От I век от нашата ера насам една много важна част от историята на Централна и Източна Европа е играна от гетите. Някои писатели са наричали гетите даки, други са предпочитали да ги назовават готи. По-голямата част от това население е живяло между Дунава и Карпатските планини, макар че е имало гетски поселища и южно от Дунав и много други в пространството североизточно от Карпатите. Дълго време е била в ход мощна кампания от готите да бъде направен ретроактивно (със задна дата) един германски народ. Тази теза трябва да бъде отхвърлена. В действителност всяко късче информация на наше разположение клони да доказва, че готите не са били нищо друго, освен хуцулите – клон на гетите, тракийски народ пар екселанс.30

15. Тракийските народи никога не са преставали да съществуват. Те никога не са изгубвали своята сила. Дион Касий (Dio Cassius) разказва за унизителното поражение, което те нанесли на Марк Антоний в Мизия.31 Те явно са били много силни, след като Светоний (Suetonius) казва за Октавиан, че искал ръката на една тракийска принцеса.32

Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа.33 През III век те прогонили римляните от Дакия.34 В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.

От Теофан (Theophanes) научаваме, че в годината 497 сл. Хр. Анастасий (Anastasius), подкрепян от един от своите генерали в Изтока, имал вземане-даване с една армия от готи, беси „и други тракийски народи“.35

Прокопий (Procopius) ги нарича „римляните от Тракия“.36 Той също така прави препратка към град Анхиало (Anchialo) на Черно море, който, по думите му, е бил „населяван от траки“.37

16. След като бесите и готите не са изчезнали, ние не се изненадваме да четем, че техните диалекти са се говорели в средата на VI век. Реката Дунав до ден днешен се нарича така, както е била наричана на езика на бесите.38 Езикът на бесите със сигурност е бил говорен в годината 570 сл. Хр., както научаваме от пътеписа на Антонин Плацентин (Antoninus Placentinus).39

17. Тракийските диалекти били широко говорени не само във Византийската империя. Тракийският език е бил писмен непрекъснато от второто хилядолетие пр. Хр.

Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици), писани на езика на Орфей.40 Фактът, че тази литература е спомената в една драма, а не в исторически трактат, не трябва да ни заблуждава. Еврипид несъмнено влага в поезия и в диалогична форма нещо, което е било общоизвестно през неговата епоха.

Херодот, който не е бил драматург, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици).41

Овидий (Ovid) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети.42

Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги.43

А Константин Велики е писал своите „Беседи“ на родния си език, т.е. на тракийски.

18. Старите тракийски книги са били успешно заличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост.44

Всички съмнения, свързани с тези въпроси, се разсейват за всеки, който се постарае да се спре за момент върху свидетелството на Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata).

Писал през VII в. сл. Хр., Симоката два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети.

Те са били народите, на чието богатство се е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон (Plato) и чиято войска веднъж победила Филип II, а по-късно и силите на Лизимах (Lysimachus).45

Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.

ПЪРВА ЧАСТ | ТРЕТА ЧАСТ | ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Автор: Георги Сотиров
Превод: Ради Панайотов
Бележки:

  1. Уилям Смит (William Smith), автор на “A Dictionary of Greek and Roman Geography” (Лондон, 1873, препечатка на “AMS Press”, Ню Йорк, 1966), казва, че „от езика на траките едва ли съществуват следи“ (стр. 1182). В “Chamber’s Encyclopaedia” (1908 г.) за Тракия може да се прочете: „Много е било дискутирано по това, кои са били древните траки. Техният език е изчезнал напълно.“ Никой съвременен авторитет не е отхвърлил тези неоснователни твърдения. Сегашната тенденция е да се внушава, че траките са били „славянизирани“, повтаряйки ad nauseum (до втръсване) тезата, че славянските народи са „дошли в“ или са „завладели“ Тракия през VII в. сл. Хр. Фундаменталният въпрос колко са били „нахлуващите“ славяни и колко местните траки, никога не е бил обсъждан. Тази материя е била допълнително замъглена с излизането (във Виена, 1957 г.) на книгата на Д. Дечев (D. Detschev) “Die Thrakischen Sprachreste”, която почива на предпоставката, че в действителност тракийският език фактически е изчезнал. Беше време, когато аз също смятах така. Вече не. [^]
  2. Вероятно е странно, че това схващане е защитавано от Вилхелм Томашек (Wilhelm Tomaschek), “Die alten Thraker”, Sitzungsberichte der philosophisch-historischen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Виена, 1893, стр. 123 – 127). [^]
  3. V.3. [^]
  4. Херодот., V.6 и Страбон, Фрагм. 11 от книга VII. (Loeb, т. 3, стр. 329 – 331.) В същия фрагмент Страбон обяснява, че това, което по негово време е било наричано Македония, в по-раншни времена се е наричало Ематия, и че повечето от обитателите ѝ са били траки. [^]
  5. Книга XLIX.36.2 (Loeb, т. 5, стр. 415). [^]
  6. Може би Бановина – бел. авт. [^]
  7. De mag., III. 32.5. [^]
  8. Chiliades, X.185 (препечатка на изданието от 1826 г. от Георг Олс [Georg Ols], Хилдесхайм, 1963 г.). [^]
  9. 12.3.20. и 7.3.2. [^]
  10. Херодот, VII.73. [^]
  11. 7.3.2. [^]
  12. 13.4.4. и 5.3.2. Забележителна е също бележката у Атеней (Athenaeus) (Deipn., IX.398 – Loeb), свидетелстваща, че пеоните и мизите са говорели един и същ език. [^]
  13. Книга XXIX.6.2. [^]
  14. N.H., V.31; N.H., V.120. [^]
  15. Апий (Appian), Mithr., 55. 224 (Teubner, 1962, т. 1, стр. 567); Страбон, 12.3.20 и Фрагм. 45 (46) – Loeb., т. 3, стр. 367 [^]
  16. 39-ти диалог (Discourse), 1. (Loeb, т. 4, стр. 97). [^]
  17. Книга V (“Elis”), 12.7. (Loeb, т. 2., стр. 449). [^]
  18. 12.3.3 и 12.3.40. (Loeb, т. 5, стр. 375 и 449). [^]
  19. Historia Nova, II.37. (превод на английски език J. J. Buchanan и H. T. Davis, “Trinity University Press”, Сан Антонио, Тексас, 1967, стр. 77). [^]
  20. Cronographia, IX (0 285). (CSHB, стр. 221). [^]
  21. У Фотий (Photius), The Library, cod. 186. (BL, Париж, 1962, т. 3, стр. 33 – 34). [^]
  22. Книга VI (“Elis II”), XX.18. (Loeb, т. 3, стр. 129). [^]
  23. Op. cit., IV (088). (CSHB, стр. 72). [^]
  24. Correspondance, BL, Париж, 1927 г., стр. 38 [^]
  25. Diod. Sic., Книга I.18.1-3 [^]
  26. Виж изданието на Loeb (1956), стр. 16 [^]
  27. Виж изданието на Loeb (1959), стр. 156 – 157 [^]
  28. Цитирано от Константин Порфирогенет (Constantinus Porphyrogenitus), “De thematibus”, 2.38.B. Друг интересен детайл: Ливий (XXXI.XXX.15) казва, че македонци, акарнийци и етолийци употребявали един и същ език. От друга страна, акарнийците се идентифицират с траките по един заобиколен, но напълно убедителен начин. Майката на Темистокъл (Themistocles), според Корнелий Непа (Cornelius Nepos), е била акарнейка. Когато по-късно Плутарх е писал биографията на Темистокъл, той я е нарекъл тракийка. Това не е единственото доказателство. [^]
  29. Op. cit. (0 122). (CSHB, стр. 97). [^]
  30. За обяснение на тази ономастична главоблъсканица (гети = готи) виж G. Sotiroff, “The Assassination of Justinian’s Personality”, стр. 135-140. Тук ще отбележим само това, че според Юлий Капитолиний (Julius Capitolinus), бащата на Максимин (Maximinus) е бил гот. Максимин никога не се научил да говори гръцки, а през младостта си едва-едва знаел латински и говорел на императора Александър Северий (Alexander Severus) на „съвсем чист тракийски“. (SHA, Maximini Duo, 1.7 и 2.5). [^]
  31. Книга XXXVIII.10.1-3. (Loeb, т. 3, стр. 217). [^]
  32. Divus Augustus, LXIII. Светоний (Suetonius) също казва, че Октавиан (Octavian) бил обещал дъщеря си Юлия (Julia) на Котис (Cotys) – „цар на гетите“, когото Овидий (Ovid) нарича цар на траките. [^]
  33. N.H. IV.40. (Loeb, т. 3, стр. 147). [^]
  34. Версията, която обикновено се разгласява, е, че Аурелиан (Aurelian) „изтеглил“ от Дакия римските гарнизони и всички римски граждани. Никой не е обяснил защо точно ги е оттеглил. Фактът, че преди Аурелиан, Адриан (Hadrian) е махнал талпите от горната част на моста през Дунава, който той е наследил от Траян (Trajan), е обяснен у Дион Касий (Dio Cassius) (LXVIII.13.6) със страха, който Адриан имал, че „варварите“, т.е. даките, биха могли да използват моста, за да преминат на римска територия, което идва да покаже кой е бил силен и кой слаб през онова време. Аурелиан е „изтеглил“ римските граждани от Дакия, защото те са били изгонени. [^]
  35. P.G. т. 108, кол. 347 [^]
  36. “De bello gothico”, VI.XII.26-27 и II.19.32 (Loeb). Трябва да се отбележи и начинът, по който Мемнон (Memnon) говори за „войската на римляните и на траките“ – едва ли не като че ли това са били едни и същи хора. (Фотий, “The Library”, код. 224, BL, т. 4, стр. 95). [^]
  37. De Aedif., III.VII.18 (Loeb). [^]
  38. “Getica”, XII.35 [^]
  39. В “Corpus Scriptorum Ecclesiasticorum Latinorum” (“Paul Geyer ed.”, Виена, 1898 г., стр. 183 – 184). [^]
  40. “Alcestis”, 966 – 970. Тук, както и другаде, неточността на гръцкия език е довела до някои въображаеми преводи. Вместо „Аз не намерих лекарство в тракийските плочици, писани на езика на Орфей“, Arthur S. Way смята, че е разбрал: „Няма нищо в плочиците от Тракия, нито лекарства, за които Орфей е говорил.“ (В изданието на Loeb). [^]
  41. Книга VII.111. [^]
  42. “Ex Ponto”, IV, еп. XIII.17-22. (“Garnier”, 1957 г., стр. 401). [^]
  43. Op. cit., код. 177a. (BL. т. 2, стр. 163). [^]
  44. Човек може да види глуповата лигавина, разливаща се по колективното лице на специалистите, ако им се каже, че древните гърци може да са заели своите букви от българите. Все пак, тъждествата българи = траки = македонци = пеласги (виж Помпей Трог [Книга VII.I.2 – “Garnier” (1936 г.) – резюмето на Юстин], т. 1, стр. 155) би следвало да активира някои лениви мозъчни клетки. Дионисий Милетски (Dionisu Miletus), на когото се позовава Диодор Сикул (Diod. Sic., 3.67.12), казва, че пеласгите са били първите, които са употребявали буквите на Кадм (от когото гърците са ги заели). (Виж G. Sotiroff, KOINH и IDIAI, “The Classical World”, Филаделфия, декември, 1968 г., стр. 131 – 132.). [^]
  45. Виж Симоката, “Histories”, III.4.4. и VII.2.5. (“Ed. De Boor”, Лайпциг (Teubner), 1887 г. Препечатка 1972 г. (Превод на руски е публикуван през 1957 г. в Москва.) За трудностите на Филип II в страната на трибалите виж Помпей Трог, Книга IX, глава III (“Garnier”, Париж, 1936 г. [резюмето на Юстин], т. 1, стр. 187). Според Херодот (V.17) македонският цар Александър I получавал по един талант дневно от сребърните мини на своята страна. Платон „кара“ Сократ да каже (“Charnides”, 156D), че гетските лекари били толкова изкусни, че имали репутацията на хора, способни да дават безсмъртие. Лечението на Лизимах (Lysimachus) след пленяването му от тракийския цар Дромихет (Dromichaetes) може би е изучено от Диодор (Diodorus; XXXI.12.4-5). Достатъчно странно е, че Орозий (Orosius, III.23) нарича същия цар Дор (Dorus). [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.