„Покушението над Юстиниан“ — приложение 11: Виждал ли е Алеман славянския текст в житието

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 11: Виждал ли е Алеман славянския текст в житието

Приложение 11
Виждал ли е Алеман славянското житие

Брайс ни осведомява, че Алеман бил scrittore1 във Ватиканската библиотека и че е превел Anecdota на Прокопий от два гръцки ръкописа, които открил в същата библиотека. Книгата е публикувана в Лион. Докладът на теолозите, които са я одобрили за издаване, е с дата 3 януари 1623 година. От това следва, че преводът е бил завършен някъде през 1622-ра. Ако вземем под внимание обема на книгата — около 180 страници в изданието на Loeb — можем да предположим, че Алеман е започнал да превежда гръцкия текст през 1621 г. или още по-рано. Къде е бил Мърнавич през това време?

След като завършва обучението си ок. 1622 година, Мърнавич отива във Венеция, а вероятно посещава и разположения на далматинския бряг Шибеник. През 1623-та той публикува във Венеция своята Oratio in Adventu Francisci Molini и пр. От това излиза, че Мърнавич се е установил за постоянно в Рим през 1623-та или в края на 1622 година.

Армин Павич2 вярва, че Мърнавич е привикан в Рим от Григорий XV. Във всеки случай преводът, започнат от Алеман, трябва да е бил доста напреднал, когато Мърнавич написва на латински своето резюме на Vita Iustiniani. Каква е тогава възможността Мърнавич да е заблудил Алеман? Бихме могли да се запитаме: Кой е по-вероятен откривател на стария славянски ръкопис или е могъл да твърди това — един завръщащ се хърватски свещеник или самият scrittore на Ватиканската библиотека?

Общото звучене на бележките на Алеман към Anecdota убедително предполага, че преводачът е имал пред себе си по-подробен документ от латинското резюме, подготвено от Мърнавич. Никъде Алеман не казва, че е получил информацията си за Богомил/Теофил от втора ръка. Никъде не загатва за помощ от други лица. Той поема цялата отговорност за информацията относно Теофил върху себе си. Това не се отнася само за бележките, защото независимото проучване на Алеман се долавя и от увода му към Anecdota — едно въведение, за което Брайс не обелва и дума.

В това въведение Алеман, освен другите неща, публикува и списък на автори, които по неговите думи „са равностойни на Прокопий и са писали същото за Юстиниан“. Списъкът се състои от петнадесет имена на личности, последните шест от които са писали на латински. Сред нелатинските историци на седмо място стои Theophilus Iustiniani Præceptor.

Алеман не прави никакви уговорки за това име. Той не казва „доколкото съм информиран“ или „доколкото разбирам от резюмето, подготвено за мен от приятел“ или „както сановник Мърнавич ми каза“. (По това време Мърнавич още не е бил епископ.) Алеман вписва Theophilus (Теофил) редом с Agathias Myrrhinæus и Eustathius Byzantius, което показва, че за него Теофил е не по-малко реален от другите упоменати автори.

Да не би Брайс да очаква да повярваме, че Алеман не е чел авторите, които е изредил, а само е виждал резюмета на техните творби? Не е ли по-вероятно книгите на тези автори, петнадесет на брой, да са били във Ватиканската библиотека, в това число и славянската Vita Iustiniani, написана от Теофил и разглеждаща първите тридесет години на юстиниановото imperium? Алеман е можел да чете всички латински и гръцки автори без нужда от чужда помощ. Но можел ли е да чете на един славянски език? И ако не е можел, какво по-естествено от това да помоли експерт, какъвто е бил Мърнавич, за латинско резюме на славянския оригинал?

Причината, поради която Алеман не споменава за помощта от Мърнавич и заради която не навлиза в подробности за славянския оригинал на житието, става ясна, когато вникнем в смисъла на неговото въведение към Anecdota. Докато Мърнавич в своето резюме акцентира върху положителните моменти от младежките години на Юстиниан, Алеман се опитва да злепостави императора. Богомил и Мърнавич възхваляват Юстиниан, а Алеман и Прокопий го разкъсват на парчета.

Мърнавич не е споменат, ръкописите му изчезват, отпечатаните му книги се изпаряват от библиотечните каталози и книгохранилища — и как да бъде другояче, като имаме предвид възхищението му от илирийските цезари, най-великите от които са били Константин и Юстиниан?

Славянският оригинал на Vita Iustiniani (или негово копие) определено е бил в ръцете на Алеман, когато е работил по Anecdota на Прокопий. Затова той говори за Теофил по този начин. По-късно нещо се е случило с ръкописа. Не знаем какво точно е било то, въпреки че Мърнавич вероятно е знаел. Със сигурност: не е било нещо, за което може да се говори просто ей така.

Но девет години по-късно Мърнавич не е устоял на изкушението да спомене дискретно Богомил, „сиреч Теофил, както Николас Алеман го нарича в бележките си към (книгата на) Прокопий“.3

«  Бележка за сборника, съдържащ Iustiniani Vita | Послеслов от издателя »


Бележки:

  1. Бел. пр.: Писар; секретар. [^]
  2. Бел. ред.: Armin Pavić, Ivan Tomko Marnavić в Acts of the Academy of Zagreb, т. 33, 1875, стр. 58-127. [^]
  3. Бел. авт.: Indicia Vetustatis, с.6. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.