„Покушението над Юстиниан“ — приложение 10: Бележка за сборника, съдържащ Iustiniani Vita

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 10: Бележка за сборника, съдържащ Iustiniani Vita

Приложение 10
Бележка за сборника, съдържащ Iustiniani Vita

Днес сборникът, съдържащ ръкописа на житието, е собственост на Ватиканската библиотека, в чийто каталог е описан както следва:

XXXVII. 49
Lat. 3033
Codex chart, in f° sæculi XVII. Constat foliis N.A. Opuscula quæ erant inter schedas Josephi Mariæ Suaresii, alienis manibus exarata.

Сборникът съдържа 12 различни трудове, поместени на общо 93 листа, от които житието е единадесето поред, на листове 90 и 91. В описанието на сборника срещу заглавието на житието в скоби стои името Mrnavić, написано с различен почерк от този на самото описание. Няколко от ръкописите в този сборник би трябвало да привлекат вниманието на студентите, интересуващи се от късната Римска империя и от потеклото на Юстиниан. Например първият текст на л. 1-3 е посветен на „Страданията на Светата Дева и мъченик Фирмин“, който е живял по времето на Диоклециан. Третото съчинение на л. 9-12 се отнася за Свети Флавиан, съвременник на Юлиан Отстъпник.

Доколкото ми е известно обаче, този сборник не е изучаван откакто Джеймс Брайс го е разглеждал. Горното описание, писаните на ръка бележки, както и самият факт, че са писани върху хартия, а не върху пергамент, водят до предположението, че пред нас са копия или резюмета на по-стари документи. Най-вероятно тези резюмета някога са принадлежали на Николас Алеман. Думите „Constat foliis N. A.“ очевидно означават „принадлежащи към книжата на N(icolo) А(lemanni)“.

Алеман е починал през 1626 година. Йосиф Мария Суарес става управител на библиотеката на Барберини четири години по-рано. Спокойно може да се предположи, че след смъртта на Алеман неговите книжа са съхранявани от Суарес, който е живял до 1666 година. Както изглежда, към колекцията са добавяни документи и след смъртта на Суарес: например едно от съчиненията, на л. 81-84, се отнася за папа Климент X (1670-1676). Следователно 12-те съчинения трябва да са събрани в сборника след 1670 година, но по-вероятно — след 1676-та.

Когато е бил в Рим през 1883 година, Джеймс Брайс не само не е изследвал ръкописа на Indicia Vetustatis, който уж съдържал предполагаемото фалшифицирано родословие на Мърнавич. Той е пропуснал и да разпита за книжата на Алеман. Не се е поинтересувал и от другите трудове в сборника, съдържащ Iustiniani Vita. Не е запознал читателите си за какво се отнасят тези съчинения. Не е проучил предисторията на този сборник. Накрая (но не и по значение) той умишлено е пропуснал да спомене, че в описанието на сборника присъстват важните думи: Constat foliis N. A.

Определено се наблюдава твърде голяма последователност в пропуските на Джеймс Брайс.

« Юстиниан и „Енциклопедия Британика“ | Виждал ли е Алеман славянското житие »


Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.