„Покушението над Юстиниан“ — 14: Комес Марцелин и Селимир

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 14: Комес Марцелин и Селимир

в) Комес Марцелин и Селимир

– 72 –

Брайс казва, че Комес Марцелин споменава Домнио, но не и Селимир. Това донякъде е вярно, но не съвсем. В Chronicon на Комес Марцелин името Селимир (Selimir) присъства, но е изписано по-различно, а именно Gelimer. Най-новото издание на Chronicon е от 1846 година.1 Навярно с него е разполагал Брайс, докато е писал своята статия. Ако това е така, пропускът му да забележи името е още по-трудно оправдан. В един параграф, малко след последното изречение на Марцелин, анотаторът говори за вандалски княз в северна Африка и изписва името му Selimer. Запазила се е сребърна монета от времето на този княз, на която името му е изсечено като GEILAMIR, което доказва, че изписването на това „варварско“ име с латински букви е било проблематично. Възможно е това да е името ЖЕЛИМИР, което и до днес се среща в Хърватия и означава „търсещ мир“.

Какво пречи през младежките си години Selimer2 да се е оженил за момиче от рода на Юстиниан? Определено Брайс никога не се е замислял над такава възможност. Можем да предположим, че Брайс би запитал: ако това е така, защо Мърнавич не е отъждествил Селимир от житието с вандалския княз Selimer на Комес Марцелин? Отговорът е: пропуск от страна на Мърнавич по каквато и да било причина не прави невъзможно подобно отъждествяване. Също така има вероятност оригиналът на житието, което Мърнавич е видял, да е бил повреден на това място. А може и Теофил/Богомил, който е писал биографията на Юстиниан, да не е искал да описва излишни подробности за други хора. Все пак и самият Юстиниан едва ли е искал да се подчертава фактът, че армията му е воювала с леля му Лада и мъжа ѝ, чийто син преди това е убил в двубой. Да не забравяме и че Речирад е бил обвиняван заради дружбата си с българите,3 както и че на места българите са били асимилирани от готите.4 А пък готите и вандалите са били отличавани едни от други само по имената.

Между другото, Изидор Севилски споменава нещо интересно за връзките, които са съществували между гетулите (Getuli) в северна Африка и древните траки (Getæ):

Getuli Getæ dicuntur fuisse, qui ingenti agmine a locis suis navibus conscendentes, loca Syrtium in Libya occupaverunt; et quia ex Getis venerant, derivato nomine Getuli cognominati sunt. Unde et opinio est opud Gothos, ab antiqua cognatione Mauros consanguini-tate propinquos sibi vocare. („Казват, че гетулите са тези гети, които някога напуснали страната си с огромна флотилия и се заселили в земята на сиртите в Либия. Понеже идвали от Гетика, били наречени с производното име гетули. Оттук и схващането сред готите, че трябва да се отнасят към маврите като към роднини, заради древната кръвна връзка помежду им.“)5

Един последен детайл: Когато след рухването на вандалската колония в северна Африка Selimir (Gelimer) и жена му били отведени в Цариград, Юстиниан се отнесъл много снизходително към своите пленници.6 Тъждествеността на Селимир, съпруг на Лада, с вандалския княз Селимер е вероятност, която се е изплъзнала от вниманието на Джеймс Брайс.

– 73 –

Брайс е знаел, че Комес Марцелин не е единственият, който е имал какво да каже за Селимир. Той е бил наясно, че „в началото на Annali di Ragusa от Лукари името Селимир е представено като вид епоним на южната славянска раса“. Щяхме да имаме по-добро мнение за Брайс, ако той беше разгледал с нужното внимание поне това ценно сведение, но той е избрал да се направи на разсеян. Позовавайки се на Павел Скалигер, Лукари казва (с.15), че Selimir Harvoi е царувал в Хърватия около 550 година сл. Хр.

Така се заформя една друга вероятност: ако Лада не е била съпругата на вандалски княз, защо да не е била жена на Селимир, царя на Хърватия? И да са идвали такива мисли на Джеймс Брайс, той определено не е пожелал да ги сподели с читателите си.

« Фамилия Мърнавчик през 14 век | И все пак един Теофил »


Бележки:

  1. PL, т. 51, репринт, кол. 942. [^]
  2. Бел. пр.: Умишлено не транскрибирам някои от имената на кирилица, за да останат верни с формите им, дадени в цитираните източници. [^]
  3. Бел. пр.: Вероятно става дума за българските войводи, които по онова време формално са били федерати на империята, но са подготвяли въстание начело с пълководеца си Виталиан. Може би ще се поясни в отделно приложение. [^]
  4. Бел. ред.: Тук липсват конкретни примери за „асимилацията“. Всъщност, както беше посочено в параграф 38, Дуклянският презвитер  идентифицира готите с едноплеменните и едноверни склави и българи. Томас Спалатенсис казва същото. Освен това, сръбски автор от ХІІІ век говори за един дезертьор „от готския народ, наричан още български“ (Фердо Шишич, Летопис попа Дукљанина, с. 114 сл.). Понеже Иречек и Шишич не са разбирали политическата ситуация в Далмация през VІ, VІІ и следващите векове, те отричат местните предания, според които хърватите и славяните са потомци на древните готи, затова определят тези предания като „готомания“. И до днес някои историци говорят надменно за домашните източници като за „заблуди на романтици“. — Вж. повече по темата в Готи и гети, изследвания І. [^]
  5. Opera omnia, PL, т. 82, кол. 339-340. [^]
  6. Заловеният Gelimer и жена му получили земи, в които да живеят спокойно, без да бъдат обект на презрение в Галация. (Procopius, Vand., IV.IX.13. Loeb, т. 2, с. 283) Според друг източник, няколко години по-късно Gelimer е направен граф от Юстиниан и изпратен да пази източната граница от партите. (Hermanni Augiensis Chronicon. MGH, Scriptores 5, с. 87). [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "„Покушението над Юстиниан“ — 14: Комес Марцелин и Селимир"

  1. Петьо  01.05.2016 г. | 20:27 ч.

    „на места българите са били асимилирани от готите.“

    На кои места и къде е посочено?

    Поясненията към тази бележка (3) са леко объркващи. Препраща ни към Дуклянеца, като се споменава, че готите били славяни и/или българи. По мои спомени текста беше „готите, които са още славяни, и българите…“. Защо изведнъж от и става или?

  2. Стопанина  02.05.2016 г. | 09:24 ч.

    Сега би трябвало да е по-ясно.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.