Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (3/3)

(Продължава от първа и втора част)

32. Класическата литература е изпълнена с намеци и откъслечна информация, клоняща към една точка: доказателство, че преди идването на гърците от Египет1 югоизточната част на Европа е била населена от хора с висока култура. Някой ден може да научим как са се наричали тези хора на собствения си език. Авторите, писали на латински и гръцки, ги наричат пеласги, а страната им Пеласгия.

Херодот ни казва, че пеласгите в Атика били отлични земеделци.2 Дионисий Милетски е категоричен, че гърците са заели азбуката си от пеласгите. Затова официално азбуката е наричана „финикийска“, обяснява той, но разговорно е наричана „пеласгийска“.3 Прочутата Пеласгическа стена, която защитавала атинския Акропол, била построена от двама братя, които Плиний Стари нарича Euryalus и Hyperbus. Павзаний пояснява, че „те били сицилианци по начало, които емигрирали в Акарнания“.4 Защо в Акарнания? Основателно може да се предположи, че двамата братя са отишли там, защото са имали роднини или свой имот, както и че Акарнания на северния бряг на Коринтския залив е била пеласгийска земя.

33. Наистина е била такава. Това се потвърждава от няколко места. Етолците, акарнанците и македонците, пише Ливи, са eiusdem linguae hominess – хора, говорещи на един език.5 Справка с картата показва, че Акарнания си е била област в Македония – кога автономна, кога не.
От резюмето на Юстин за Помпей Трог знаем, че макар старото име на Македония да е било Ематия, населението ѝ е било наричано пеласги.6

34. Колко далеч са се простирали земите на пеласгите? Есхил казва, че „расата на пеласгите произлиза от онзи Аргос, който е от другата страна на Микена. Пелопонес също, според Ефор, е бил наречен Пеласгия“. Това ни го предава Страбон.7 То се връзва с известното за Персей, който „се възцарил в Tiryns, след като укрепил също Mideia и Mycenae“.

Оказва се, че „циклопските“ стени на Микена са били дело на пеласгски архитекти, както Пеласгическата стена на атинския Акропол. Персей бил внук на Акрисий – пеласг, ако изобщо е съществувал реално.8 Няколко егейски острова, включително Lemanos и Imbros са принадлежали на пеласгите до 5 в. пр. Хр., а е имало пеласгийски поселения и на брега на Мала Азия. На различни места в книгите си Херодот и Павзаний напомнят на читателите си, макар и претупано, че пеласгите не само са населявали Пелопонес, но също и Атика, Беотия, Магнесия и Тесалия.9
Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (3/3)
Дионий от Халикарнас, писал през първи век н.е., споменава пеласгийски поселения в Италия.10 При Есхил намираме, че крал Пеласг твърдял, че в неговите владения влизала „цялата земя, през която тече Стримон (Струма)“.11 Това ни отвежда в Тракия и съвсем не е случайно.

35. Когато говори за населението на Македония и траките от Мала Азия, Полибий казва, че те са хомогенни, тоест принадлежали на една раса. Това действително е било така. Диодор Сицилийски пише, че Олимпия – майката на Александър Велики – била молоска (следователно македонска) принцеса,12 но Химерий твърди, че била тракийка.13 Според Плутарх майката на Милтиад е тракийка, но Корнелий Непос я определя като акарнийка. Помпей Трог казва, че Пеония е част от Македония.14 Говорейки за град Cissus, Страбон го поставя „в Тракия, която сега се нарича Македония“.15 В същото време навсякъде ни пише, че Македония и части от Тесалия се населяват и държат от траките.16

36. За случайния читател всичко това може да се стори донякъде объркващо, но объркването е само привидно. Етническите обозначения обикновено произлизат или се променят по три начина:

(1) от епоним, какъвто е случаят с Данай и неговите данайци, с Аркас и аркадците, и пр.

(2) от указ, какъвто е случаят с княжествата Walahia и Moldavia, които се обединяват (1856), като новата държава взима името Rumania, а жителите съответно трябва да се наричат Rumanians (Изписването Romania е наскорошна политическа измислица).

(3) от произволните действия на чужди писатели, какъвто е случаят на Suomi, на която жителите са предимно известни като финландци, защото така са били кръстени от германоезичните автори. Същото нещо наблюдаваме и при Hungary, където хората всъщност се наричат Magyar.

Имената, използвани от гръцки и латински писатели за обозначаване на тракийските народи в различните области, не бива да ни заблуждават. Мирмидоните от Тесалия, македонците от Вардарско (Аксиус), траките край Струма (Стримон) и останалите траки са имали сходни обичаи и религия, и са общували на един език.

Херодот не би могъл да бъде по-ясен: „Траките имат различни имена в зависимост от района, който обитават“.17 А Йоан Малала, писател от седми век н.е., заявява, че хората, които са наричани едно време мирмидони, по негово време се наричат българи.18 Йоан Цеца пише недвусмислено и настоява: „Пеонците са българи“.19

Защо тези хора да не са построили град като Огигия в Дунавската равнина, подобно на предците си, които са построили Микена, Тиринс и Пеласгийската стена в атинския Акропол? Само защото тракийската книжнина е била злонамерено унищожена, не можем да се правим, че не забелязваме внушителната тракийска гробница, открита през 1944 г. край Казанлък. Нито да се правим, че руините на величествената Шуменска крепост не съществуват.

37. Независимо дали действително Преслав е построен върху или около останките от древния Огигия, необходимостта от старателно изучаване на старобългарските (славянските) текстове с оглед на наскорошните археологически открития, не се нуждае от допълнително оправдание. Въпреки това, има важни личности от западни центрове, които мислят другояче. Едно такова място е Глусестер, където в градския музей е изложена изящно гравирана надгробна плоча, показваща конник над проснат враг. Текстът под рисунката гласи, че това е Rufus Sita, член на шеста тракийска кохорта. Музейният каталог (1964), в който плочата заема централно място, предлага описание на паметника (от почти 600 думи). И какво научаваме от този текст?

„Въпреки че е било обичайно да се прави набор на войска за кохортата в страната, на която е кръстена (в случая Тракия, днешна България) – пише авторът на каталога, – заместници са набирани от всяка удобна част на империята, така че Rufus Sita може да не е бил тракиец.“

Авторът на каталога иска да успокои читателите си, в случай че почнат да се притесняват, че тракийски конник някога може да е лагерувал в зелените поля край Глусестер. Явно в Глусестер трудно би могло да има интерес към пеласгийската история или Шуменската крепост.

38. Ирландските доминиканци, които се грижили за параклиса Сан Клементе в Рим, са съставили малка брошура (1972), съдържаща освен други работи и информация за Св. Св. Кирил и Методий. Според това издание, след като Кирил починал, Методий „се върнал в Гърция“. Само че такава държава не е съществувала през 9 век, когато Ахея е била само едно малко ъгълче от Византийската империя. Освен това няма никакво сведение, че Методий е живял или се е връщал в тази област. За сметка на това знаем, че учениците му са работили в Охрид, изцяло български град. Добрите ирландски монаси може и да не са били силни по география, но дали това важи и за техните шефове, които са надзиравали списването и отпечатването на памфлета? България е била славянска държава. Някак си „Гърция“ трябва да се е сторила по-приятна за ушите на римските цензори.

39. Алергията към всичко българско не е от вчера. В „Църковни летописи“ на Цезар Бароний може да се прочете, че император Галерий бил роден в Героика. Къде е това? Няма карта, на която може да бъде намерено такова място. От други източници научаваме, че Галерий е роден в Сердика, днешна София. Словослагателят на книгата вероятно е получил замазано копие и е отпечатал каквото му се е сторило, че е разчел, а именно Героика. Ами къде е бил коректорът? Щеше ли той да допусне подобна грешка, ако Галерий не беше тракиец (българин), а, да речем, римлянин или грък, или просто йезуитски сановник?

40. Един още по-ефикасен начин за занижаване на интереса на студентите към българската история се наблюдава в някои справочници. Например в един неподписан материал за Флавий Вегетий в „Енциклопедия Британика“ (1910) се казва, че книгата на Вегетий се е радвала на такава популярност, че „била преведена на английски, френски и даже български преди изобретяването на печатарството“. Малката думичка „даже“ е показателна за предразсъдъците на автора. Осланяйки се на това, което уместно е наречено „избирателна памет“, той удобно забравя, че български ръкописни книги са се разпространявали из цяла Европа няколко века преди да се появи каквато и да било писменост на английски или френски, понеже всичката писменост по онова време в Западна Европа е била на латински.

41. Аналогично, от материала „Гръцка литература – византийски период“ в „Енциклопедия на Чембърс“ (1908) научаваме, че Симеон Сет (fl.1070-1080) е енциклопедист, а „преводите му на гръцки на Арабските басни на Келила… били масово четени дори сред славяните“. По това време славяните са чели български книги – без дори да се чудят дали предците на енциклопедистите на Чембърс са се занимавали с канибализъм или не. Същата енциклопедия ни казва, че „Хронография“ на Йоан Малала „била добросъвестно употребявана от различни писатели до 11 век, когато била преведена дори на славянските езици“.

Виждаме, че думата „дори/даже“ не е случайна. Тя отрязява манталитет, който може би идва от честността на интелектуалеца пред съвестта му или пък някоя западноевропейска добродетел.

42. Въпреки това отношение, славянските (българските) книги успяват да отбележат изключителна точка в своя полза. В „Еврейска война“ на Йосиф има един параграф, в който авторът обяснява как се е отървал от смъртта след грабежите на Йотапата от римляните. Йосиф е намерил спасение в една пещера заедно с други 40 евреи. Когато скривалището било открито от римляните, Веспасиан обещал да пощади живота на Йосиф, ако излезе. Другите мъже в пещерата предпочели да умрат пред това да се предадат.

Тъй като еврейската религия изключва самоубийството, възникнал сериозен проблем. Йосиф бил находчив и предложил разрешение. Трябвало да теглят чоп. Номер едно трябвало да бъде убит от номер две, номер две – от номер три, и т.н. Мъжете се хванали на въдицата и като видял, че става неговата, Йосиф теглил жребий с останалите. Мъжете се изпоизбили. В гръцкия текст пише: „А Йосиф – да го отдадем ли на божествена намеса или просто на късмет – останал накрая само с още един мъж… Тогава той прибягнал до убеждаване, слючили договор и двамата останали живи.“ По този начин книгата е преведена от гръцки, отпечатана и продадена. Откъде читателят да знае, че има и славянска версия на „Еврейска война“, където същата случка е описана по по-правдоподобен и честен начин? В нея четем, че след като предложението на Йосиф бива прието, той лъже в жребия, за да се отърве. Съответното изречение гласи: „Като каза това, започна да брои с измама и така ги заблуди всичките.“

Божиeто провидение не е било намесено чак до такава степен. Но някой е трябвало да се сети да провери славянската версия, за да открие истината.

43. В своята „Тайна история“ Прокопий пише, че Юстиниан бил варварин. Тъй като гърците се отнасяли към римляните като към варвари, стига да са знаели, че ще им се размине, някой може да си помисли, че това е имал предвид и Прокопий относно Юстиниан. Проблемът се изяснява до известна степен в славянската версия на „Хроника“ от Йоан Малала. От този източник научаваме, че Юстиниан не е говорил правилен латински, макар да го е писал добре. Юстиниан, разбира се, е бил тракиец (българин), казвал се е Управда, но не е бил Прокопий човекът, определен да каже тази истина.

44. Шуменската крепост може да не е на мястото на древния Огигия, а Одисей може никога да не е стъпвал на това място. Но повече обективност в историческите и археологическите изследвания от страна на западноевропейските експерти няма да навредят на науката.

Послеслов:

Не са правени опити за изчерпателност. Ако това беше направено, то щеше да раздуе настоящата статия далеч извън установените граници, като придобивките нямаше да са особено големи. Това означава, че в случаи, при които няколко древни автори са изтъкнали едно и също нещо, не всички са цитирани. По същия начин там, където даден автор е направил същото наблюдение неколкократно, не всички примери са записани тук.

Аз споделям мнението на онези учени, които са доловили, че по правило най-старите източници са най-надеждни. По-голямо внимание се изисква, когато се използват по-скорошни извори, докато на мненията, изразени от съвременните писатели, винаги трябва да се гледа със съмнение. Бяхме предупредени да не разчитаме твърде много на някои автори, защото същите цитират източници, които вече не могат да бъдат намерени. Такъв е по-специално случаят със Scriptores Historiae Augustae (SHA), от който трябва да научаваме за голяма част от информацията, отнасяща се до Константин и неговите съвременници.

Когато преводачът на английски за изданието на SHA от издателство “Loeb” Дейвид Меги (David Magie) е стигал до източник, който не е можел да намери, рядко е пропускал възможността да добави под черта думите: „вероятно въображаем“. На автор, който измисля своите източници, не може да се има доверие. Като че ли унищожаването на библиотеки и архиви не е било обичайна практика сред хората във властта през всички времена, по всички части на света. Все пак, ако някой си направи труда да каталогизира всички такива вече несъществуващи източници, ще види, че повечето от тях засягат произхода, живота и езика на Константин Велики и този на неговите тракийски сънародници; през цялата история.

Ами къде са записите на фригийците и мизите, които според Страбон (12.8.4) връщали назад във времената преди Троянската война? Същото се отнася и за изгубените части от книги, които са оцелели в изопачен вид. Откъснати страници и изчегъртани думи и редове предимно там, където авторът явно е казал или се е канел да каже нещо важно, касаещо Константин и неговия народ, или отнасящо се до Тракия изобщо.

За да влошат нещата, ревностни, но предубедени преводачи често са изопачавали смисъла на оригиналните източници. За един поразителен пример за такива разрушения, касаещи древността на тракийската писмовност, читателят да се отнесе към статията за пред-кирилската писменост в славянските страни на друго място в тази книга.

И не на последно място, ние сме изложени на фантастичните тълкувания, предлагани при разни случаи от някои високопоставени учени. Един пример: Плутарх (Moralia, 282a) „пояснява“ защо римската аристокрация имала по обувките си орнаменти, оформени като лунни сърпове. Може би, подмята той, това е било така, защото те са били аркадци (от Аркадия – бел. пр), proselhnoi, които са дошли в Италия с Евандер. А как тълкува тази дума (proselhnoi) преводачът за изданието на Loeb? „Пред-лунни хора“, казва той, като че ли Аркадия и Евандер са могли да имат нещо общо с времето преди луната.

Proselhnoi, съвсем очевидно, не е нищо друго, освен българската дума ПРЕСЕЛЕНИ, означаваща „имигранти“, „преселници“, „пришълци“ (литературно: „преместени“). Колкото до малките (лунообразни) орнаменти с формата на полумесец по обувките на богатите римляни, човек наистина трябва да си няма друга работа и да е със силно въображение, за да види тук връзка с лунната епоха.

Изследването на историческите извори (Quellenforschung) може да е изтощителна и разстройваща дейност, все пак обаче, малка доза от нея може да бъде благотворна, когато се изучава предмет като езика на Константин Велики.

Странни неща се случват не само с книгите. В музея на Капитолия в Рим човек може да види главата, ръцете и краката на това, което някога е била колосалната мраморна статуя на Константин. Кой я е раздробил? Кога и защо? Какво е станало с тялото? Имало ли е надпис върху него? Pontifices maximi няма да проговори.

* * *

Статията „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ е част от цикъла Elementa Nova Pro Historia Macedono-Bulgarica на българския емигрант Георги Сотиров, живял, проучвал и работил в Канада. Превод от английски: Иван Стаменов за otizvora.com.
Бележки:

  1. Обикновените хора в Гърция вярват, че техните предци са дошли от Колхида. Диодор Сицилийски обаче (XL.3.2.) казва, че преди да бъдат изгонени от Египет, някои гърци били изхвърлени на брега на това, което е днешна Гърция. Заедно със своя водач Данай, тези бегълци се установили в Аргос (I.28.2-4). Орозий (I.11) ни дава и времето на това събитие: 1528 г. пр.Хр. (която вероятно е твърде занижена). Орозий също обяснява, че Данай „пропъдил Sthenelus (Станил? – бел. пр.), който го бил приел като беглец в нужда, от собственото му царство и сам станал цар“. Този ход се превърнал в модел за гръцката експанзия в Европа. [^]
  2. VI.137. [^]
  3. Повече в моята статия “Koinei and Idiai”, The Classical World (Philadelphia) December, 1968, p.131-132. [^]
  4. Pliny, N.H., VII.56, 194 and Pausanias, I.28.3. Вместо Euryalus Павзаний пише Agrolas. [^]
  5. 31.39.15. [^]
  6. 7.1.1.-3 [^]
  7. 5.2.4 [^]
  8. Callimachus, Epigr. 40; Apollodorus, II.4.4; Pausanias, II.15.4 and 16.3. [^]
  9. 9.5.22. [^]
  10. I.21.2-3. [^]
  11. L.252-255. [^]
  12. Polybus, XXIX, 6.2. Diodorus, 16.72.1. [^]
  13. In Photius’ Myriobiblion, cod.243 Belles Lettres, Paris, 1971, t.6, p.96 [^]
  14. 7.1.5. [^]
  15. VII. Fragment 24. [^]
  16. 7.7.1. [^]
  17. V.2. [^]
  18. Chronographia, Bonn Ed., p.97. [^]
  19. Chiliades (Georg Olms ed., Hildesheim, 1963), X, 185. С това Цеца премахва всякакво съмнение за тъждествеността на днешните българи с потомците на древните траки, македонци и пеласги. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.