„Покушението над Юстиниан“ — 3: Въведение

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 3: Откриването на Iustiniani Vita

Въведение

– 1 –

В октомврийския брой на English Historical Review за 1887 година излиза статия от Джеймс Брайс, озаглавена „Житието на Юстиниан от Теофил“.1 От нейното публикуване изминаха десетилетия, но тази статия не е изгубила нищо от своето влияние, макар назидателното ѝ звучене днес да е по-различно от онова, което вероятно е вложил нейният автор.

„През последното столетие и половина — пише Брайс — историците все по-често цитират като нещо достоверно няколко любопитни факта, свързани с император Юстиниан и неговата също толкова известна съпруга, императрица Теодора, споменати в житието на Юстиниан от някой си Теофил, описан като игумен и наставник на Юстиниан. Един от тези факти е славянският произход на юстиниановото семейство — подробност, която сама по себе си е интересна, но също така посочва и че славянски племена са населявали Горна Македония или Западна Тракия още през пети век — период, значително по-ранен от този, който иначе би трябвало да приемем.“

Това встъпление дава тон на цялата статия. По-нататък Брайс се опитва да докаже, че ако се абстрахираме от този Теофил — на славянски Богомил — славянският произход на Юстиниан можел да се приеме за измислица. Разбира се, източникът на една такава измислица е заклеймен като пълен наивник и нечестен историк. Брайс не се колебае да посочи, че за Теофил, който е предполагаемият създател на житието на Юстиниан, „не се знае нищо освен кратко позоваване от един несъмнено образован автор, който го цитирал и когото всички по-късни историци, изглежда, са приели за достатъчен гарант за съществуването и делата на Теофил“. Въпросният „образован автор“, пояснява Брайс, е Николас Алеман от Ватиканската библиотека.2 Макар и образован, Алеман, както изглежда, бил заблуден от човек на име Иван Томко Мърнавич, станал по-късно епископ в Босна.

 

– 2 –

Статията на Брайс, в която уж е обяснено как образованият Алеман е бил подведен от Мърнавич, успява да впечатли научната общественост. В известното научно списание „Византийски временник“ от 1894 година добре познатият руски историк Александър Васильев обявява, че загадката със славянския произход на Юстиниан най-сетне е обяснена. Позовавайки се на откритията на Брайс, Васильев пише, че източникът, заради когото много учени си съставили мнение по този въпрос, „не е нищо повече от измислица от началото на седемнадесети век“.3

Същият извод, почти дума по дума, намираме и подписан от Ив. Гревс в том 81 от руския Энциклопедическiй Словарь в изданието от 1914 година.4 За да не остане по-назад, известният византолог Карл Крумбахер заменя думата „измислица“ с думата „фалшификация“. В своята История на византийската литература той нарича славянския произход на Юстиниан „извършена в славянофилски стил фалшификация“.5 Най-накрая се включва и не по-малко известният френски византолог Шарл Дил, който в увода на своя обемист труд, посветен на Юстиниан, пише, че житието на Юстиниан е просто любопитен сборник от славянски легенди, но без историческа стойност.6

Това са твърде крайни съждения, на които никой досега не се е осмелил да се противопостави, като по-напред разгледа аргументите на Брайс под лупа. Крайно време е това да бъде направено, въпреки че гледката под лупата може да не се окаже от най-приятните.7

« Предговор от автора | Откриването на житието на Юстиниан »


Бележки:

  1. James Bryce, Life of Justinian by Theophilus (English Historical Review 2 /1887, с. 657-686). Скоро след това излиза и италианският превод на статията: La „Vita Іustiniani“ di Teofilo Abbate (Archivio della Reale Societа Romana di Storia Patria 10. Romа, 1887, с. 137/171). През 1894 г. излиза статията на Александър Васильев, Вопросъ о славянскомъ происхожденiи Юстинiана (Bryce, „Life of Justinian by Theophilus“), във Византийскiй временникъ І/1894, с. 469, която има за цел да утвърди и зациментира възгледите на Брайс. Последната статия поддържа официалното становище на руската наука по този въпрос, отразяващо руската национална имперска политика. Според тази политика Русия от началото на 1890-те години окончателно скъсва с панславизма, при който тя е играла ролята на „закрилник на всички славяни, подслонявайки ги под своята защита“, като възприема официално провъзгласената още от Иван Грозни и утвърдена от Екатерина Велика доктрина за Москва — Трети Рим, в качеството ѝ на наследник на Византийската империя и продължител на идеите на православието, застъпвани от цариградската патриаршия. За прокарването на тези идеи Юстиниан, произхождащ от местното „славянско“ население и поддръжник на автономията на неговата църква, се явява сериозна пречка, която трябва да бъде елиминирана. [^]
  2. Пос. съч., с. 658. [^]
  3. Пос. съч., с. 469. [^]
  4. Тази формулировка се появява още в статията за Юстиниан от същия автор, поместена в предишното издание на енциклопедията (Энциклопедическiй словарь, подъ редакцiи проф. И. Е. Андрѣевскаго, С. Петербургъ: Брокгаусъ & Eфронъ т. 41/1902, с. 445-455). Тя се възприема и при следващото издание, вече в съветската епоха: Большая советская энциклопедия, т. 65/1931, където за Юстиниан се казва, че „произхожда от селско семейство в Македония“ (с. 283). А в следващото издание от 1957 година Юстиниан вече е „илириец от селско семейство“ (т. 49/1957, с. 424). [^]
  5. „…eine im slavophilen Sinne unternommene Fälschung“ — Karl Krumbacher, Geschichte der Byzantinischen Literatur von Justinian bis zum Ende des östlichen Reiches (527-1457) I (Handbuch der klassischen Altertums-Wissenschaft in systematischer Darstellung, Bd. 9, Abt. 1), München: Beck, 1891 (репр. New York: But Franklin München: Beck), с. 237. [^]
  6. Charles Diehl, Justinien et la civilisation byzantine, Paris, 1901. — През следващите десетилетия на ХХ век тази линия продължава да се следва от повечето историци, разглеждащи събитията, свързани с живота, политиката и значението на Юстиниан. Сред тях са авторът на най-значителния труд, посветен на Юстиниан — Бернхард Рубин (Bernhard Rubin, Das Zeitalter Iustinians I, Berlin: Walter De Gruyter & Co. 1960), и статиите в почти всички общи исторически трудове и справочни издания. [^]
  7. До 1966 година в Enciklopedija Jugoslavije (статия от Božidar Ferjančić) се поддържа мнението, че славянският произход на Юстиниан е фалшификация (т. VI/1962, с. 164). Макар че сред имената, поддържащи това становище, са споменати Ягич и Шишич (вж. епилога), статията като цяло се основава на една дълга монография от Армин Павич, за която става дума по-нататък в книгата. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.