Николай Райнов

Николай Райнов — „Килимът на княза“

Николай Райнов — „Килимът на княза“

Едно време цариградският султан отишъл с придворните си в земята на кюрдите — да види как живее там народът. С него бил и син му. Много реки, планини и поля минал керванът, докле стигне в далечната страна. Най-подир, след дълго пътуване, пристигнали в едно кюрдско село, разположено всред ливади и нивя. Там отседнали на стан. Още »

Николай Райнов — „Царски зет“

Николай Райнов — „Царски зет“

Живяла някога си една вдовица със своето дете — момченце. Тя всяка сутрин му давала по едно петаче да си купи нещо за ядене. Една сутрин, като отивало момченцето на училище, видяло няколко деца, че бият едно кученце. Домиляло му за него, дало на децата петачето и купило кученцето. Като го занесло у дома си, Още »

Николай Райнов — „Сполуката“

Николай Райнов — „Сполуката“

Имало едно време един момък, много работлив и сръчен; той все работел — и денем, и нощем — и все присърце вършел каквото залови, но пак не можел да изкара дори за прехрана. Върти, суче, работи — дето се казва — като вол, а все не успява. Другарите му с по-малко труд и сръчност печелели Още »

Николай Райнов: „Попова снаха“

Николай Райнов: „Попова снаха“

Имало в едно село поп и попадия. Те си имали син. Когато дошло време да го задомят, оженили го за мома другоселка. Попът бил богат, но голям скъперник. Той пратил сина си на печалба в чужда земя. Снахата останала при свекъра и свекървата си. Колчем седнат да ядат, хапнат ли по два-три залъка, попът казвал: Още »

Николай Райнов: „Староселци и новоселци“

Николай Райнов: „Староселци и новоселци“

Далеч някъде, зад заспалите тъмни гори, оттатък широките степи, живеели руси, все отбор здравеняци. Живеели си те охолно и щастливо край бистрата речица в долината: земята работели, ръж сеели, добитък пасели, риба ловели. След време на тия селяни станало тясно: хижа хижата почнала да изместя. — Как да построим на дъщерята и зетя нова хижа Още »

Николай Райнов — „Тримата магьосници и умният момък“

Николай Райнов — „Тримата магьосници и умният момък“

Имало в един град четири момчета, които другарували помежду си. Три от тях били синове на богати родители, които ги дали да се учат на разни науки и изкуства при знаменити учители. Четвъртото момче било много бедно. То слугувало при един обущар, за да се научи на занаят, а в свободното си време отивало на Още »

Николай Райнов: „Пророк“

Николай Райнов: „Пророк“

Имало един много глупав селянин. Веднъж белел лико в гората. Като се уморил, седнал на един клон и взел да го кълца с брадвата под нозете си. Минал един пътник, съгледал селянина и му казал: — Какво правиш? Не виждаш ли, че ще паднеш? А селянинът се обадил: — Че ти какъв си? Да не Още »

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Царица Ирена

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Царица Ирена

– Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел: тъй аз искам! И всеки минувач да знае, че стои пред гробницата на царица Ирена: тъй аз искам! И всеки тугин да помни, че оброк на вечна мъст е тази гробница, дето спи пепелянката: тъй Още »

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Цар Аспарух

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Цар Аспарух

Там, дето се кръстосват сред диви балкански урви четири потока, върху древни кули, зидани от чуждоземци, цар Аспарух сгради своя дворец. Сгради го от гранитен камък и пъстроцветни дървета, украси го с хубостта на своята царица, утвърди го с властта на царската повеля и принесе жертва на боговете, да крепят с мощна ръка и мъдро Още »

Николай Райнов – „Сатанаилово царство“ (Богомилски апокриф)

Николай Райнов – „Сатанаилово царство“ (Богомилски апокриф)

В началото нямаше време. Нямаше видим свят, нямаше и невидим. Преди да се наченат вековете, живееше Бог и с Него двата Му сина: по-старият се казваше Сатанаил, а по-младият – Христос. И двамината бяха мъдри, добри и хубави. Но нямаше кой да се поучи от мъдростта им, да се възхити от хубостта им и да Още »