Кратка проза

Николай Райнов — „Слова на Блажения“

Николай Райнов — „Слова на Блажения“

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде. Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е Още »

Николай Райнов — „Неблагодарност“

Николай Райнов — „Неблагодарност“

Един беден човек отишъл на риба. Цял ден се мъчил и нищо не уловил. Десетки пъти хвърлял мрежата в реката, а все празна я изваждал. Най-сетне, съсипан от мъка, решил да се върне. Тъкмо мислел това, ето че минал един пътник. Той се приближил до него и му рекъл: — Добър ден, побратиме! — Добър Още »

Николай Райнов — „Двама братя“

Николай Райнов — „Двама братя“

Имало двама братя. Единият бил лош, завистлив, себелюбец и несправедлив. Другият пък бил добър, не завиждал, помагал на хората, доколкото можел, и се отнасял справедливо към всички. Първият се смеел на втория и се подигравал с неговата справедливост и доброта. Веднъж почнали да се препират: кое е по-хубаво — правдата или кривдата. Лошият брат казвал, Още »

Николай Райнов — „Кулата при двете реки“

Николай Райнов — „Кулата при двете реки“

Имало един цар. Той си имал трима синове. Когато наближило време да умира, разделил цялото си царство на три — на всеки син по един дял. А понеже двамата по-големи били женени, той завещал на най-малкия, освен дела от царството, една сабя, един кон и едно наметало. Когато благославял на смъртния си час синовете, той Още »

Николай Райнов — „Четирима братя“

Николай Райнов — „Четирима братя“

Живял един беден човек, който имал четирима синове. Като пораснали, той им казал: — Деца, време е да отидете да видите широкия свят. Аз съм беден, няма що да ви оставя, ами се стегнете за път, научете занаят и си изкарвайте хляба. Синовете се простили с баща си и тръгнали. Вървели, вървели, стигнали на един Още »

Николай Райнов — „Самодивско царство“

Николай Райнов — „Самодивско царство“

В далечна гора живеели едно време дървари — мъж и жена с три деца: момче и две момичета. Те прекарвали нощта в проста колиба със сламен покрив, а през деня ходели по гората. Децата още от малки помагали на баща си в тежката работа. Той сечел дърва, а те ги товарели на магаренцето и ги Още »

Николай Райнов — „Подмладителна вода“

Николай Райнов — „Подмладителна вода“

Един цар имал трима синове. Когато станал на шестдесет години, повикал ги, па им казал: — Аз остарях. Вие ще се карате много, след като умра, как да си разделите царството. Затова съм решил да го оставя на едного от вас. В някаква далечна земя имало вода за подмладяване. Който от вас ми донесе от Още »

Николай Райнов — „Килимът на княза“

Николай Райнов — „Килимът на княза“

Едно време цариградският султан отишъл с придворните си в земята на кюрдите — да види как живее там народът. С него бил и син му. Много реки, планини и поля минал керванът, докле стигне в далечната страна. Най-подир, след дълго пътуване, пристигнали в едно кюрдско село, разположено всред ливади и нивя. Там отседнали на стан. Още »

Николай Райнов — „Царски зет“

Николай Райнов — „Царски зет“

Живяла някога си една вдовица със своето дете — момченце. Тя всяка сутрин му давала по едно петаче да си купи нещо за ядене. Една сутрин, като отивало момченцето на училище, видяло няколко деца, че бият едно кученце. Домиляло му за него, дало на децата петачето и купило кученцето. Като го занесло у дома си, Още »

Класиката „Озимандий“ и съвременният апокалиптичен дух

Класиката „Озимандий“ и съвременният апокалиптичен дух

Българите изучават в училище някои от чуждите автори, но Пърси Биш Шели не е сред тях. Неговата поема „Озимандий“,1 писана като сонет в 1817 г., е в основата на текста ми по-нататък, затова, преди да продължим към изложението, е необходимо да се запознаем с тази кратка, но съдържателна англоезична класика. За мое щастие, се оказа, Още »