Пътят към слънцето – местности

Някои от местата, споменати в книгата:

Поглед отдалече към село Антон – на 90 километра източно от София. Разположено между Стара планина (север), Средна гора (юг), град Пирдоп (запад), Копривщица и Клисура (изток).

На преден план – къщи от селото. Фонът е Средна гора.

Плевнята на дядо Митко и баба Марийка, снимана през оградата на „образцовия дом“ на Димитър Найчев.

Една от котките, превзели „образцовия дом“, вика тайфата да метат по двора.

По пътя към Казаните. Останките от Еленската базилика, разположена недалеч от древното светилище. Мястото, където е правена снимката, е същото, на което Гери уравновесява натъжения от гледката Митко с любовта на дланите.

Стражът на Казаните:
„Вървете, деца, невидимите сили са осветили водата и ви чакат.“

Някои от по-малките казани, преливащи един в друг със скакавици и водопади.

Големият казан от книгата, който си има собствен водопад (обикновено по-пълноводен), но и хубава каменна площадка, която го опасва.

Един от най-малките казани.

Запустелият път към ловджийската хижа.

От върха на Еврейското кале. Насреща са западните скали от иманярската карта, които са и мястото на действието в една от главите на послеслова. В далечината се вижда селото и част от Подбалканската магистрала.

Сниманото от високото, където от небето слизат огнените колесници и се качват хайдутите, за да правят кървави изпитания за млади ратайчета, кандидатстващи за четата. Подбалканското поле. Най-отсамният гьол е язовир Душанци, намиращ се до едноименното село, но и съвсем близо до Антон. Средният гьол е отровното езеро от отпадъците на пирдопския завод. А в далечината проблясва и клоаката на челопешкия рудник.