Автор Тема: Преводът на непревежданото от Щайнер  (Прочетена 90123 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 977
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #180 -: Август 19, 2016, 11:59:03 am »
Прикачвам тук първата лекция от Събр. съч. 218 за съня, защото в нея са разгледани много важни аспекти, засягащи нашите усещания след събуждането ни, изпълващи целия ни ден, които обикновено си ги обясняваме не напълно адекватно.


Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3780
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #181 -: Септември 23, 2016, 11:37:51 am »
Моля за помощ владеещите немски и английски за превод на тези абзаци: Мисля, че се справих сам с немската част. Тази лекция ми взима здравето.  :'(

For who today is clear, for example in German, when he writes down “Begriff” [concept], that this is the noun form of begreifen [to grasp; to comprehend] be-greifen (greifen with a prefix) is thus das Greifen an etwas ausfuehren [the carrying out of the grasping of something] — that “Begriff” is thus nothing other than the noun form for objective perceiving? The concept “Begriff” was formed at a time when there was still a living perception of the ether body, which grasps things. Therefore one could then truly form the concept of Begriff, because grasping with the physical body is merely an image of grasping with the ether body.

But, in order to hear Begreifen in the word Begriff it is necessary to feel speech as an organism of one's own. In the element of speaking which I am now giving an account of, language and concept always swim through one another. There is not at all that sharp separation which was once present in the Orient, where the language was an organism, was more external, and that which declared itself lived inwardly. What lived inwardly had to click into the linguistic form in speaking; that is, click in so that what lives inwardly is the content, and that into which it clicked was the outer form. And this clicking-in had to happen in the sense of the beautiful, so that one was thus a true speech artist when one wanted to speak.

This is no longer the case when, for example, one has no feeling any more for differentiating between Gehen [to go] and Laufen [to run] in relation to language as such. Gehen: two e's — one walks thither without straining oneself thereby; e is always the feeling expression for the slight participation one has in one's own activity. If there is an au in the word, this participation is enhanced. From running (Laufen) comes panting (Schnaufen) which has the same vowel sound in it. With this one's insides come into tumult. There must be a sound there that intimates this modification of the inner being. But all this is indeed no longer there today; language has become abstract. It is like our onward-flowing thoughts themselves — for the whole middle region, and especially also for the western region of civilization.
« Последна редакция: Септември 23, 2016, 08:33:26 pm от Стопанина »
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой

Gergana

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1033
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #182 -: Септември 24, 2016, 09:49:46 am »
Получи ли отговор? Аз нямах време вчера, пък има и други по-добри от мен.
Коя е лекцията?
Истината е предпоследната духовна вълна, с която се влиза в Свободата

Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3780
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #183 -: Септември 24, 2016, 10:01:39 am »
Работя по втора лекция от цикъла за ораторското изкуство в контекста на ТСО. Цитатът е от нея.

Преведох го със собствени усилия така - още е в суров вариант:

Цитат
За кого в наши дни е ясно, че, например, в немския език, когато някой пише “Begriff” („термин“), това е съществителната форма на “begreifen” (схващам, разбирам); “begreifen” (“greifen” с представка) следователно е “das Greifen an etwas ausfuehren” („изпълнението на разбирането на нещо“) – че в този смисъл “Begriff” не е нищо друго от съществителната форма на обективно разбиране? Понятието “Begriff” се е образувало по време, когато все още е имало живо усещане за етерното тяло, което обхваща нещата. Тогава някой истински е можел да създаде понятието “Begriff”, защото схващането с физическото тяло е само подобие на обхващането с етерното тяло.

Но, за да чуем “Begreifen” в думата “Begriff”, е необходимо да чувстваме речта като организъм сам по себе си. В елемента на речта, за който говоря сега, езикът и понятията винаги се преплитат взаимно. Въобще няма остро разграничаване, каквото имаше някога в Ориента, където езикът беше външен организъм, а това, което се изявяваше, живееше вътрешно. Това, което живееше вътрешно, трябваше да се свърже с езиковата форма на говоренето; тоест живеещото вътре е съдържанието, което се свързва с външната форма. И това свързване трябваше да се осъществи в смисъла на красотата, така че човек трябваше да бъде истински художник на речта, когато искаше да говори.

Случаят вече не е такъв, когато, например, човек е изгубил чувството за разграничаване между “Gehen” („ходя“) и “Laufen” („тичам“) по отношение на езика. Gehen: две „е“-та – човек ходи, без да полага крайни усилия от себе си; [звукът или буквата] „е“ винаги изявява чувството за слабото участие на човек в собствената му дейност. Ако в думата има „au“, това ни показва, че собственото участие се засилва. От „тичам“ (Laufen) следва „задъхвам се“ (Schnaufen), съдържаща в себе си същата гласна. При тези действия човек се възбужда отвътре. Трябва да има звук, който да изявява това преобразуване на вътрешното същество. Но всичко това наистина вече е изгубено днес; езикът е станал абстрактен. Също и като самите ни изтичащи навън мисли – важи и за централния регион [на Европа], но особено за западната цивилизация.
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой

Gergana

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1033
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #184 -: Септември 24, 2016, 06:02:14 pm »
Кой днес е наясно, че, например, в немския език, когато някой пише “Begriff” (схващане), то това е съществителната форма на “begreifen” (схващам); “begreifen” (е хващам, “greifen”, с представка "с") следователно е “das Greifen an etwas ausfuehren” (е изпълнено хващането на нещо) – че в този смисъл “Begriff” (схващането) не е нищо друго освен съществителната форма на обективното възприятие? Понятието “Begriff” се е образувало по време, когато все още е имало живо усещане за етерното тяло, което обхваща нещата. Поради това тогава някой наистина е можел да създаде понятието “Begriff” (схващане), защото схващането с физическото тяло е само подобие на обхващането с етерното тяло.

Но, за да чуем “Begreifen” в думата “Begriff”, е необходимо да чувстваме речта като организъм сам по себе си. В елемента на речта, за който говоря сега, езикът и понятията винаги се преливат взаимно. Въобще няма остро разграничаване, каквото имаше някога в Ориента, където езикът беше външен организъм, а това, което се изявяваше, чрез него, живееше вътрешно. Това, което живееше вътрешно, трябваше да се свърже с езиковата форма на говоренето; тоест живеещото вътре да е съдържанието, а съдържанието да се свързва с външната форма. И това свързване трябваше да се осъществи в смисъла на красотата, така че човек трябваше да бъде истински художник на речта, когато искаше да говори.

Случаят вече не е такъв, когато, например, човек е изгубил чувството за разграничаване между “Gehen” („ходя“) и “Laufen” („тичам“) по отношение на езика. Gehen: две „е“-та – човек ходи, без да полага крайни усилия от себе си; [звукът или буквата] „е“ винаги изявява чувството за слабото участие на човек в собствената му дейност. Ако в думата има „au“, това ни показва, че собственото участие се засилва. От „тичам“ (Laufen) следва „задъхвам се“ (Schnaufen), съдържаща в себе си същата гласна. При тези действия човек се възбужда отвътре. Трябва да има звук, който да изявява това преобразуване на вътрешното същество. Но всичко това наистина вече е изгубено днес; езикът е станал абстрактен. Също и като самите ни изтичащи навън мисли – важи и за централния регион [на Европа], но особено за западната цивилизация.

----
Много вярно, че етерното тяло обхваща и се здрависва с нещата

Истината е предпоследната духовна вълна, с която се влиза в Свободата

Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3780
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #185 -: Септември 24, 2016, 07:33:11 pm »
Господ да те поживи!  (inlove)
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой

Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3780
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #186 -: Декември 16, 2016, 04:35:15 pm »
Молбата отдолу се отменя. Не превеждайте.

Щайнер ми взе здравето с последната лекция.

Моля, немскоговорящите за превод на следните изрази и (предполагам) скоропоговорки - някои от тях имат превод в английския вариант, но повечето нямат:

Redlich ratsam
Ruestet ruehmlich
Riesig raechend
Ruhig rollend
Reuige Rosse


Protzig preist
Baeder bruenstig
Polternd putzig
Bieder bastelnd
Puder patzend
Bergig bruestend


Erfuellung geht   (Fulfillment goes)
Durch Hoffnung   (Through hope)
Geht durch Sehnen   (Goes through longing)
Durch Wollen   (Through willing)


Wollen weht   (Willing wafts)
Im Webenden   (In weaving)
Weht im Bebenden   (Wafts in billowing)
Webt bebend   (Weaves billowing)
Webend bindend   (Weaves binding)
Im Finden   (In finding)
Findend windend   (Finding winding)
Kuendend   (Calling)


Lalle Lieder lieblich
Lipplicher Laffe
Lappiger lumpiger
Laichiger Lurch


Pfiffig pfeifen
Pfaeffische Pferde
Pflegend Pfluege
Pferchend Pfirsiche


Pfiffig pfeifen aus Naepfen
Pfaeffische Pferde schluepfend
Pflegend Pfluege huepfend
Pferchend Pfirsiche knuepfend

Kopfpfiffig pfeifen aus Naepfen
Napfpfaeffische Pferde schluepfend
Wipfend pflegend Pfluege huepfend
Tipfend pferchend Pfirsiche knuepfend

Ketzer petzten jetzt klaeglich
Letztlich leicht skeptisch

Ketzerkraechzer petzten jetzt klaeglich
Letztlich ploetzlich leicht skeptisch

Nur renn nimmer reuig
Gierig grinsend
Knoten knipsend
Pfaender knuepfend


Zuwider zwingen zwar
Zweizweckige Zwacker zu wenig
Zwanzig Zwerge
Die sehnige Krebse
Maher suchend schmausen
Dass schmatzende Schrnachter
Schmiegsam schnellstens
Schnurrig schnalzen


Klipp plapp plick glick
Klingt Klapperrichtig
Knatternd trappend
Rossegetrippel


Schlinge Schlange geschwinde
Gewundene Fundewecken weg


Gewundene Fundewecken
Geschwinde schlinge Schlange weg


Nimmer nimm mir
Waesserige Wickel
Was sich schlecht mitteilt
Mit Teilen deiner Rede

« Последна редакция: Декември 16, 2016, 07:44:21 pm от Стопанина »
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой

evgeni_mangurov

  • Странник
  • *
  • Публикации: 22
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #187 -: Октомври 10, 2017, 07:07:44 am »
На mangurov.dir.bg съм качил превода на GA 184 - който желае, може да си го дръпне.

Светльо

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1439
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #188 -: Октомври 10, 2017, 08:39:26 am »
На mangurov.dir.bg съм качил превода на GA 184 - който желае, може да си го дръпне.

Благодаря за превода и труда.
Aha

evgeni_mangurov

  • Странник
  • *
  • Публикации: 22
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #189 -: Октомври 16, 2017, 04:57:30 pm »
Ще превеждам GA 116 и GA 323. Ако някой е започнал нещо по тези книги, моля да ме уведоми на mangurov@abv.bg

Faleg

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 1363
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #190 -: Декември 14, 2017, 07:03:11 pm »
Здравейте, приятели !

Търся встъпителните думи на Р.Щайнер към лекцията от 23 декември, 1923 год., GА- 232. В българския превод направен от Евгени Мангуров, на когото благодаря най-сърдечно !,тези встъпителни думи липсват. Прокофиев говори за тях и за това, че е имало възможност Р.Щ. да напусне АО с една малка група напреднали ученици.
Попадали ли сте на тези встъпителни думи към въпросната лекция ?
Благодаря ви предварително !

Петър

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1611
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #191 -: Декември 14, 2017, 09:38:05 pm »
Всъщност той казва, че ще участва в основаването на на антропософското общество само, ако той бъде избран за действителен (а не почетен) негов председател, и само ако заедно с това се изберат предложените от него заместници, като например, г-н Щефен, г-жа д-р Щайнер, г-жа д-р Вегман, г-ца Фрееде, и г-н Ваксмут. В противен случай ще се оттегли и няма да участва в (учредяването на) това общество.

В българския превод липсва, защото встъпителните думи ги няма в руския превод, който предполагам е използвал Евгени. В немското издание са на стр. 228-231.

Въобще този руски превод ми е доста странен, без да съм го разглеждал подробно. Той включва 14-те лекции на 85 страници и допълнително (като отделен файл) 16 страници с цветните картинки от рисунките на дъската. Общо да станат 101.
Същевременно пълното немско издание е от 248 страници и включва 14-те лекции с картинки (стр. 9 до 204, или два пъти повече от руския превод! А не е като на руски да са писали с много дребен шрифт), встъпителени думи към три от лекциите,  обяснителни бележки, съдържание и други.
« Последна редакция: Декември 14, 2017, 10:10:11 pm от Петър »

Faleg

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 1363
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #192 -: Декември 14, 2017, 11:33:37 pm »
Благодаря, Петьо, за своевременния отговор !
Не откривам на френски в електронен вариант това издание и не мога да направя сравнение. Очевидно доста от информацията липсва в руския превод, а някои лекции изглеждат и кратки, противно на обичайното.


Всъщност той казва, че ще участва в основаването на на антропософското общество само, ако той бъде избран за действителен (а не почетен) негов председател, и само ако заедно с това се изберат предложените от него заместници, като например, г-н Щефен, г-жа д-р Щайнер, г-жа д-р Вегман, г-ца Фрееде, и г-н Ваксмут. В противен случай ще се оттегли и няма да участва в (учредяването на) това общество.

Рождественското събрание като цяло повдига в мен безкрайно много въпроси- то e истинска мистерия...И кои са били тези хора, които са могли и да не изберат Р. Щайнер за действителен председател ?..Защо е имало съмнение и едно вътрешно колебание ? (въпроси, които задавам на самата себе си...)

Петър

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1611
    • Профил
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #193 -: Декември 15, 2017, 07:12:50 pm »
Да, в случая този руски превод явно не е най-добрата отправна точка. Иначе Щайнер говори за същото и във встъпителните думи към предходната лекция от 22-ри декември, дори по-обширно, пак в същия контекст. На 23 просто го повтаря още веднъж.

Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3780
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Преводът на непревежданото от Щайнер
« Отговор #194 -: Юни 18, 2018, 10:29:32 am »
GA-21 - още не е преведено или просто го нямаме във Вирт. Гьотеанум?
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой