Автор Тема: Стихотворения  (Прочетена 66878 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Емо

  • Изворчанин
  • Постоянен
  • *
  • Публикации: 379
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #105 -: Юли 23, 2016, 04:01:09 pm »
От двадесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.

Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.

Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.

Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.

Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.

Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.

Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.

Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.

Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.


Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.

България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.

Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.

Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.

Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.

Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.

България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.

Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!

Автор: Божидар Коцев

източник: http://bultimes.com/pokartitelnata-istoriya-na-edin-uspyal-balgarski-emigrant/
За да възкръснем, първо трябва да умрем.

Петър

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1636
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #106 -: Август 16, 2016, 07:05:33 pm »
Чудех се тук или в "Настроение" и все пак...

Овце, свине, пръчове, кочóве,
Крави, кози, бикове, волóве.
Коне, катъри, магарешки каруци,
Баби, дядовци и малките им внуци.
Гущери, змии, петли, кокошки,
Пуйки, патки, кучета и котки.
Гъски, юрдечки, токачки и птички,
Божи творения знаеш са всички.
Бди и внимавай карайки през село,
Да опазиш живот - това е свято дело!

Maranello

  • Странник
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #107 -: Август 17, 2016, 01:39:13 pm »
Ето и едно мое творение, съчених го преди 2-3 години на един курс по английски. Това в интерес на истината е първото ми стихотворение ;) Дано да ви хареса :)


When the lights went out
And you think you are blind
When the hope is out
And you lost your mind.

Then you remember that
You are not alone.
I`ll tell you what
You can be a stone.

We will stand together
we must fight
we don`t need a ladder
we will be the Light!

Gergana

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1035
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #108 -: Август 17, 2016, 09:35:28 pm »
Петре  :D Това стихотворение е много сумарно.  :D  Ще си го пазя като справочник на културния и дивия копитък  :-\
И карайте винаги по главната улица! Тя е толкова потрошена, че спасява живот!

Maranello (Гаро), и на теб благодаря! Би ли разказал, когато имаш време, как беше израстването ти в Бургас?
Любим град ми е.
Истината е предпоследната духовна вълна, с която се влиза в Свободата

Петър

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1636
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #109 -: Август 17, 2016, 10:28:26 pm »
Какво ли не му хрумва на човек, докато пътува из селата по междуселските пътища. Добре, че в тоя край дето повечко пътувам сега главната е в прилично състояние, че от заобикаляне на дупки, едва ли щях да имам време да мисля за друг вид добитък... ;-)

***

Маранело, на мен ми хареса стихотворението!
« Последна редакция: Август 18, 2016, 12:40:44 pm от Петър »

Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3802
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Стихотворения
« Отговор #110 -: Август 18, 2016, 12:23:06 pm »
Харесват и на мен.  (clapping)
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой

Paw Lin

  • Странник
  • *
  • Публикации: 6
    • Профил
    • Вътрешни търсения
Re: Стихотворения
« Отговор #111 -: Октомври 27, 2016, 06:40:38 pm »
Ангелска душа

Със бистър поглед, със сияещи очи
достигащи в душата до велики дълбини.
С осанка силна, ала лека и добра,
излъчваща безкрайна нежна светлина.
Със глас пламтящ, тъй силен и кънтящ
но също приласкаващ, топъл и любящ.

Какво е да си ангел, какво е да си светлина,
познаваща, обикнала, превърнала се в божия душа?
И как дойде, как стана ти безгрешен,
как засия звездата ти на небосклона вечен?
И как да те намеря, как да разбера
и как да видя твойта, земната следа?

Навярно нявга ти сред хората си бил,
навярно ти си плакал, навярно си се крил.
И може би си търсил в мъката си светлина,
надявал си се да намериш скритата врата.
Навярно и съдбата ти е била враг,
навярно времето вещаело е мрак.

Но как намери сили, как успя,
така да претвориш отново своята душа?
Сред змии отровни и през бесове,
отвъд риданията грозни и над долни светове.
От сълзите горчиви, да направиш еликсир
и пълна чашата да вдигнеш на божествения пир.

Как трите ключа тъй изкусно изкова,
онези що отварят твойта ангелска врата?
И влезе в храма и уми нозе,
и гълъб бял донесе твоите криле.
И стана ти застъпник на света,
със своята прекрасна ангелска душа.

(Връзка: http://vatreshni-tarsenia.blogspot.bg/2016/09/blog-post.html#more)


Една Вяра

  • Изворчанин
  • Странник
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #112 -: Ноември 22, 2016, 01:49:36 pm »
Иван Вазов

Молитва


Тебе, Боже, аз се моля,
Теб изливам си сърцето,
Тебе, по чиято воля
дишам, страдам под небето;
Тебе, кой живот ми даде
и в мен разума запали,
и душата ми създаде
за мечти и идеали;
Тебе, кой от свода тамо
сейш ми пътя със надежди,
за кого си спомням само
във великите премежди;
прати, Боже, крепка вяра
на душа ми безотрадна,
та на кръста си под твара
малодушно да не падна.
Дай Ти мощ на мойта слабост —
днес е час на изпитанье, —
дай ми Ти велика храброст
в туй великото страданье —
да не умрат мъжки сили
в боя тежки със неволи,
де се чупят толкоз криле,
гордости и яки воли;
да не клюмне мен челото
пред кумира на тълпата,
пред вида на тържеството
на силата, на лъжата.
Не оставяй стидно ази
да пропадна в бой със злото
и съмненье да ме сгази
в тебе, в правдата, в доброто.


Петербург

Емо

  • Изворчанин
  • Постоянен
  • *
  • Публикации: 379
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #113 -: Януари 14, 2019, 05:46:03 pm »
Не слушай ти дяда,

когато ти рече,

че „покорна глава

саблята не сече“.

Касапинът коли

най-кротките крави,

а дивите вълци

са живи и здрави!


- Любен Каравелов
За да възкръснем, първо трябва да умрем.

Светльо

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1450
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #114 -: Януари 15, 2019, 10:25:32 am »
Не слушай ти дяда,

когато ти рече,

че „покорна глава

саблята не сече“.

Касапинът коли

най-кротките крави,

а дивите вълци

са живи и здрави!


- Любен Каравелов

Ако човек е просветен или се стреми към просвещение, то див вълк никогаш няма да стане.
Aha

Емо

  • Изворчанин
  • Постоянен
  • *
  • Публикации: 379
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #115 -: Януари 15, 2019, 12:27:49 pm »
Ако човек е просветен или се стреми към просвещение, то див вълк никогаш няма да стане.

Прав си, но въпреки това има нещо в стихотворението което много ме привлича. Може би някакво чувство за свобода и непокорство.
За да възкръснем, първо трябва да умрем.

Светльо

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1450
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #116 -: Януари 15, 2019, 12:55:37 pm »
Разбирам напълно Емо. Но според мен това чувство за свобода е породено от луциферистично влияние, бунтарство, непокорство, което е чист егоизъм. Нека не звуча укорно, аз самият също съм изпадал в подобни ситуации. Обаче илюзорното чувство за свобода, породено от Луцифер, винаги води до среща с Ариман, който оковава още по-силно.

За да не звуча чисто теоретично можем да направим паралел към онова време и да проследим събитията от тогава.
Любен Каравелов и тогавашните борци за свобода и национално единение, действаха по точно този почин. Макар и да са описани в учебниците по история като борци за национално освобождение. С много малки изключения, може би само Левски, Раковски, Захари Стоянов, ще пропусна някого, са искали просвета за хората и път към истинската Свобода. Голяма част от т.н. борци след това стават и поробители на своя си народ. Реално след възстанията през 1876 та година и преди това редица борби който са водени с поробителя - Османската империя, доведоха до поредната Руско-Турска война и мнимо освобождение. След това война след война, две национални катастрофи и болшевизъм - та до днес. Реално просвещение почти няма всред народа. Въпреки това, че Учителя дойде сред българския народ, говори и си замина малко преди да дойдат болшевиките.

Днес картината се повтаря, тотален отказ да се учим и бой в гърдите - България над всичко, цигани които мачкат българи, българи които мачкат българи, българи които са бетер цигани и прочее - да не ги описвам всичките типажи, то е и невъзможно. Душа дава ама не своята, а ана народа. Все гордо вдигнати глави и все безпътица. Важи за човешкия род, като цяло не сме само ние.

Спирам, че и без това не е по темата. Извинявам се ако съм досадил.
Aha

Емо

  • Изворчанин
  • Постоянен
  • *
  • Публикации: 379
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #117 -: Януари 15, 2019, 02:15:55 pm »
Изобщо не си досадил, много ми харесват разсъжденията. Но как да намерим и изградим един свободен Аз, без егоизъм? Понякога цялата тази система от духовни влияния които описват Учителя и Щайнер ми се струва задушаваща.
Имаме свободен избор... безброй погрешни свободни избори и един верен, за който трябва някакво ниво от светец нагоре.
Цитат
Обаче илюзорното чувство за свобода, породено от Луцифер, винаги води до среща с Ариман, който оковава още по-силно.
Познато ми е вече това, бидейки прост бачкатор, сега свиквам да обичам килийката си, докато мога да си позволя да закупя малко илюзорна свобода после. И така колелото се завъртна отново и отново :)

А относно паралела в днешно време, ми то си е същото, някои аспекти по-добре, някои по-лошо.
Но с тази разлика, че преди е имало крави и вълци що годе пропорционало, а сега има масово само крави и са останали няколко вълка дето държат всичко.
За да възкръснем, първо трябва да умрем.

Светльо

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1450
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #118 -: Януари 15, 2019, 02:42:41 pm »
Свободата е нещо за което трябва да се борим и отстояваме в днешно време, но само като наши Духовни и образователни потребности. Да откриваме и развиваме талантите си, даденостите и опитностите които носим с нас от Духовния свят. За това трябва да се търси свободата тук, в Духовния и културен живот на хората. Наглед я има, но много тънко и рафинирано, та дори и понякога грубо - образованието на децата, тя се контролира от единната държава, т.е. Ариман. По този начин чрез раздухването на Луциферистичните способности у човека се развива силно егоизма, който след това под влиянието на Ариман в сопанската сфера прераства в съперничество, разделение, конкуренция, лъжи, измами и т.н.

Талантите и способностите, които носим със себе си от предишни наши инкарнации са луциферистични влияния, тъкмо поради това те трябва да се култивират и да не се допуска прерастването им в егоизъм, а точно в обратното - да се развиват чрез алтруистични подбуди. За това можем да търсим и свободата само тук, в Духовно образователната сфера на социалния организъм.

Не можем в този етап на нашето развитие да търсим свобода навсякъде.

В образованието на децата и Духовния живот на човека, като цяло трябва да се стремим да култивираме и насърчаваме у тях, чувство на сътрудничество, взаимопомощ, приятелство. Не оценки, състезания и първенства. Всичко това човек израствайки ще пренесе и в професията си и няма да има конкуренция и съперничество, а ще се трансформира в съвместна работа, помощ, сътрудничество. Би трябвало да се стремим към братство в стопанския живот.

Правилата които ще се определят за тази работа и живот в стопанския живот, ще се гарантират при прилагане от държавата, чиято дейност трябва да съблюдава единствено правовата сфера.

Това всичко би трябвало да доведе до изграждане на нов социален организъм, според епохата и степента на Съзнание в което се намираме днес, като човешки същества.

Това е моето виждане и мирогледа който се стремя да отстоявам, най-общо казано.
« Последна редакция: Януари 15, 2019, 04:10:56 pm от Светльо »
Aha

Петър

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1636
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #119 -: Януари 15, 2019, 09:17:44 pm »
"дивите вълци

са живи и здрави!"

Дивите вълци тогава из цяла Европа, а у нас и досега са безмилостно преследвани и унищожавани. Това в буквален смисъл, разбира се.  За останалото съм съгласен със Светльо.

Разбирам какво е искал да каже Каравелов, но нещо не му се получава сравнението. И има ли питомни вълци? И трябва ли човек да се сравнява въобще с животно, било то крава или вълк?