Автор Тема: Стихотворения  (Прочетена 17136 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дора

  • Гост
Re: Стихотворения
« Отговор #75 -: Февруари 25, 2013, 02:28:15 pm »
БЛАГА ДИМИТРОВА

ЧЕШМА

Ако някога някой умник ти подметне:
“Не си струва да се трепеш за тоя народ!” –
ти нищо не му отговаряй.
Иди, потърси крайпътна старинна чешма,
все още ги има тук-там.
Отпий на глътки небето от шепа преляна,
плисни на очите си – да прогледнат
и надпис, в камъка издълбан, прочети:
”Пътниче, помени ме с добро
и отмини нататък...”
Е, как ти се струва? Не си ли струва?

Дора

  • Гост
Re: Стихотворения
« Отговор #76 -: Февруари 26, 2013, 11:34:48 am »
Фернандо Песоа

За да си велик, бъди цялостен

За да си велик, бъди цялостен: нищо твое
       Не преувеличавай или изключвай.
Бъди цял във всяко нещо. Влагай всичко каквото си
       И в най-малкото, което вършиш.
Тъй във всяко езеро блести цялата луна.
       Защото живее нависоко.


Искай малко: ще имаш всичко

Искай малко: ще имаш всичко.
Искай нищо: свободен ще си.
Даже обичта към нас
Подтиска ни.


Ден без услада не бил е твой

Ден без услада не бил е твой:
Бил е само времетрайност в него.
Каквото изживееш без услада, не го живееш.

Не тежи да обичаш, пиеш или се усмихваш:
Достатъчен е слънчевият отсвет, тръгнал по водата
В локва, щом ти е приятен.

Честит е онзи, на когото най-малките неща
Услаждат се: никой ден
Не му отказва естественото щастие!


Пред мен минава пеперуда

Пред мен минава пеперуда
И за първи път в Всемира аз забелязвам,
Че пеперудите нямат багра, нито пък движение,
Както и цветята нямат багра или ухание.
Баграта си има багра по криле на пеперуда,
В движението на пеперуда движи се движението.
Уханието си има ухание в уханието на цветята.
Пеперудата е само пеперуда.
Цветето е само цвете.

Източник: http://www.litclub.com/library/prev/pessoa/index.html


„Човекът с верен усет и правдив ум, ако е разтревожен от злото и неправдата в света естествено търси да я поправи, и ще я открива в собственото си същество. Това дело ще му отнеме цял живот."

„Винаги съм смятал, че доблестта е да постигнеш недостижимото, да живееш където не си, да бъдеш по-жив след смъртта, отколкото приживе, накратко, да осъществиш нещо трудно, абсурдно, да преодолееш като пречка самата реалност на света.”

Източник: http://www.verabaleva.com/osobeno-otbrani-gosti/344-fernandu-pesoa-ot-kniga-na-bezpokoistvoto

RemaTe

  • Гост
Re: Стихотворения
« Отговор #77 -: Февруари 27, 2013, 01:45:50 pm »
БЛАГА ДИМИТРОВА

ЧЕШМА

Ако някога някой умник ти подметне:
“Не си струва да се трепеш за тоя народ!” –
ти нищо не му отговаряй.
Иди, потърси крайпътна старинна чешма,
все още ги има тук-там.
Отпий на глътки небето от шепа преляна,
плисни на очите си – да прогледнат
и надпис, в камъка издълбан, прочети:
”Пътниче, помени ме с добро
и отмини нататък...”
Е, как ти се струва? Не си ли струва?

Пътниче свято, в битките нови
недей се щади! 

http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=2380.90

И се питам, SouLmaTe, що ти е на теб, да се обаждаш във форума на поетите. И въпреки всичко...



Дора

  • Гост
Re: Стихотворения
« Отговор #78 -: Март 10, 2013, 12:52:26 pm »
 Аз съм бялото кокиче


Аз съм бялото кокиче
всред тревите горски,
срамежливо кат ? момиче
от погледи хорски.

Зла ме мащеха събуди
с’снега, ветровете,
всичко живо да се чуди,
че съм ранно цвете.

Радост нова ви показвам
с чашка ранобудна
и за пролетта разказвам
приказчица чудна.

Че след мене теменужка
у вас ще гостува,
че със тая мила дружка
славей ще се чува.

Че агънца ще заблеят
в ливади зелени,
че орачи ще засеят
ниви наторени.

Златни класове ще зреят
в тези чудни ниви,
ангели ще славят Бога
с песни най-красиви.



Цитат
И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни. След това, човек се чувства радостен и весел. Желая и вие да сте такива бели кокичета, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят. Всеки от вас може да стане такъв певец.
Учителя




Цитат
Учителя пее: „Когато бях в планината, моето име беше кокиче. Ходих при реката да слушам гласа на водата.   ...   Аз живях горе в планината, в планината, в планината. Самотен бях аз горе в планината. При мене дойде един стар дядо и започна да ми разказва своята сладка приказка. Аз го слушах, понеже бях самотен. Казвай, дядо, твоите сладки приказки, аз ще те слушам. Аз съм малкото кокиче.“



Цитат
Представете си една тема ви дават за поезия. Израстнало едно бяло кокиче до една канара, дето текло изворче. Как бихте го описали? Туй кокиче израстнало, няма нито канара, нито изворче там на мястото. Сега кое кокиче седи по-горе, което е при изворчето или което вън от изворчето? – Онова, което е при изворчето седи по-горе, то е по-културно. Онова, което е вън от извора, е малокултурно. Същият закон е, когато човек мисли добре, той е по-културен. Той е кокиче до извора на някоя канара. Едно кокиче вън от извора, значи не мисли добре. Обикновен живот.
Учителя



Цитат
Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата. На място е това желание. Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка.
Учителя

 



RemaTe

  • Гост
Re: Стихотворения ( посветено на Фреди Меркюри )
« Отговор #79 -: Април 07, 2013, 09:03:03 pm »
 :-\

RemaTe

  • Гост
Re: Стихотворения
« Отговор #80 -: Април 07, 2013, 09:03:44 pm »
 :-\

Вал

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 355
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #81 -: Август 30, 2013, 03:21:36 am »
Възраждане

Нощта разстила хладна тишина.
Звездите пеят късна серенада.
Задява вятърът отмарящи листа,
разпръсква лунни багри.

А в нея -
догарят въглени на любовта.
Сърцето ѝ раздраха неразбрани думи.
Внезапно врязоха се някога
и оставиха дълбоки рани.

Защо? И как? Кога?
Все думи неуместни!
Въпроси тъй самотни,
все носещи беда.
Без отговори полетели -
тревожно жарещи в нощта.

А тя е тъй спокойна,
разнася нежна тишина.
Сърцето е намерило покоя си
и неусетно спуска се съня.

Ще дойде ден и ново утро,
когато всичко ще се разгори,
ще пламне пак жарта в огнището,
но огънят не ще ме изгори.

Душата ми
"Благословен бог наш..."
"О, мой боже, правий боже!/Не ти, що си в небесата,/а ти, що си в мене, боже -/мен в сърцето и в душата..." Х. Ботев

Светослав Йорданов

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #82 -: Август 31, 2013, 05:17:08 pm »
Доброта

Домът, що ласкаво ме сгрява,
от много хора е граден.
Дървото, дето плод ми дава,
са посадили преди мен.

Човеци с доброта дарени,
обходили са моя свят -
издигнали са преди мене
училището, моя град.

Написал ми е някой книга.
А дреха друг ми е ушил.
Направили ми път- да стигна
до прага на приятел мил.

Запяхме песничката, дето
са сътворили преди нас.

Реших напролет под небето
да посадя
дръвче
и аз!

Георги Струмски

Светослав Йорданов

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #83 -: Септември 03, 2013, 03:06:43 pm »
Двадесет и първи век

Вече чувства се полъхът лек.
Не зад девет земи и морета -
с рой момичета, с ято момчета
почва Двайсет и първият век.

Притая ли дъх в утринен час,
аз долавям гласа му - неясен,
но примамващ и млад, и прекрасен -
на децата с ехтящия глас.

Колко хубав ще бъде той, щом
те езика му странен разбират.
И в рисунки, и в песни го събират.
Тоя век ще е техният дом.
Век на новия земен живот,
век на нови копнежи и полети,
с други книги и зими, и пролети,
с други мисли, натегнали в плод.
Всеки порив ги води натам,
в неизбродена вис, невидяна.

Аз под свойто небе ще остана
може би с малко завист, не знам.
Но пред мен един Педя човек
се надига на пръсти и гледа -
вижда свойта звезда и победа,
крачи в Двайсет и първи век.

Георги Струмски

Faleg

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 777
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #84 -: Септември 07, 2013, 01:48:09 am »
ЧИСТ ЦЪФТИ


Видях, простете, сред боклуци
цветец прекрасен да цъфти.
И сякаш арфа с чудни звуци
в духа ми почна да шепти:
“Виж как цветчето в мръсотата
блести с небесна чистота,
благоухае мълчешката
неопетнено
от калта.
Сред тоя свят лъстив и кален
на него заприличай ти!
Посред злините безпечален
благоухай и чист цъфти!


Архимандрит Серафим Алексиев
« Последна редакция: Септември 07, 2013, 12:06:16 pm от Faleg »

Радослав Йорданов

  • Изворчани
  • Full Member
  • *
  • Публикации: 225
  • Няма религия по-горе от Истината!
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #85 -: Септември 17, 2013, 10:59:51 pm »
НА ХРИСТА ЗАПЕЙТЕ

Нови химни на Исуса
да запеем в тоя час-
Божи Син е Той предвечен
на Небето и във нас.
Наш учител, наш водител,
истинският наш живот,
Неговото крепко име
да се слави в род и род!
На Христа запейте химни
нови в тоз тържествен час,
Той е Божи син, изпратен
на Земята зарад нас.
Той живота си положи
от греха да ни спаси,
като смъртник в гроба слезе
мъртвите да възкреси.

И когато се прослави,
Нов завет ни даде Той-
най- великия от всички:
Любовта- закона Свой.
Благовествува и рече:
"Вий сте Мои,Аз съм ваш,
хората са всички братя,
Бог Отец е татко наш.

Един друг се залюбете-
тъй се служи на Отца.
И Отец ви всички люби,
като Негови деца.
Аз съм жив хляб от Небето,
Аз съм истинска лоза,
Словото Ми опазете-
заживейте в Любовта!

Само в нея е животът,
нейна е и радостта,
тя създава всяко благо-
тя едничка -Любовта"
Тъй ни учеше тогава,
тъй ни шепне и сега,
и възкръсват ми душата
тези Негови слова.

Г. Попов
« Последна редакция: Септември 19, 2013, 10:26:36 am от Радослав Йорданов »
"В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа!"
Учителя

Вал

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 355
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #86 -: Септември 18, 2013, 03:24:27 pm »
НА ХРИСТА ЗАПЕЙТЕ

Учителя Беинса Дуно


Не ми звучи по никакъв начин като Учителя. Може и да греша. В справката,която успях да напрвя няма даден автор http://triangle.bg/books/reference.2004/music.html
"Благословен бог наш..."
"О, мой боже, правий боже!/Не ти, що си в небесата,/а ти, що си в мене, боже -/мен в сърцето и в душата..." Х. Ботев

Радослав Йорданов

  • Изворчани
  • Full Member
  • *
  • Публикации: 225
  • Няма религия по-горе от Истината!
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #87 -: Септември 19, 2013, 10:25:38 am »
@Вал

Здрасти Вал. Права си от братските песни е. Не съм обърнал внимание. Благодаря за поправката. :)
"В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа!"
Учителя

Веско

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 168
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #88 -: Октомври 03, 2013, 02:47:07 pm »
Едно произведение от един приятел написано днес>

Спите ли още, или вече сте будни
раби на системата и марионетки блудни?
Овци във фермата и овчари рептилни:
сами сме никои – много сме силни!
Денонощието вече не е тройна вечна 8-ца,
а преобразувана бафометкса четворна 6-ца:
в първите две РАБотим за благото на финансови олигарси
в третата пием медийна отрова, за да заспим
в четвъртата с опустошена енергийна аура. Как сте?
Спите ли още, или вече сте будни?
Мечти пропилени и хоризонти изгубени.
Оръжието на депресията е насочено в главата,
лекарството на ваксината тече по ръката.
Манипулиран разум и генетична храна,
аерозолни престъпления и поробена страна.
Свободата продадохме за сметка на сигурноста,
от правото си се отказахме да работим за съваршенство.
А родени бяхме може би ощетени:
свободни, в окови да живеем.
Забравихме ли, че като Творения на Храма тук дойдохме
грехове да изкупим и на злото да се присмеем.
И никога гръб на любовта да не обърнем:
на онази всевишната, чистата.
Аз буден заспивам
и с широко затворени очи се събуждам:
Лека нощ, нещастие!
Добро утро, щастие!
Добър ден, всичко!
Н.Консулов, 03.10.2013
Като станем съвършени какво ще правим? Тогава ще почнем да живеем! Учителя

Faleg

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 777
    • Профил
Re: Стихотворения
« Отговор #89 -: Октомври 30, 2013, 03:37:17 pm »
    
Кристиан Моргенщерн


    



ВЕЛИКОТО ЛАЛУЛА

Кроклоквавци? Семемеми!
Сейокронтро -- прафрипло:
Бифци, бафци; хулалеми:
квасти басти бо...
Лалу лалу лалу лалу ла!

Хонтраруру мироменте
цаску цес рю рю?
Ентепенте, лайоленте
клеквапуфци лю?
Лалу лалу лалу лалу ла!

Симарар кос малципемпу
силцуцанкункрей (;)!
Марйомар дос: Квемпу Лемпу
Сири Сури Сей []!
Лалу лалу лалу лалу ла!

1905



(нищо не разбрах, нуждая се от "превод" :) )


ПАЛМСТРЬОМ

Палмстрьом, силно развълнуван,
вади носна кърпа и премига,
че на нея дъб е изрисуван,
а отдолу - дама с книга.

Палмстрьом се бои да се изсекне,
капе влагата, а той не знае
що да стори, та да му олекне -
почит към изкуството питае.

Нежно кърпата обратно свива...
Надали ще го упрекнат
хората с душа красива,
че си тръгва неизсекнат.

1906


НОЩНА ПЕСЕН НА РИБАТА

                        ~
                      U U
                    ~ ~ ~
                  U U U U
                    ~ ~ ~
                  U U U U
                    ~ ~ ~
                  U U U U
                    ~ ~ ~
                  U U U U
                    ~ ~ ~
                      U U
                        ~

                    1905

« Последна редакция: Октомври 30, 2013, 03:42:05 pm от Faleg »