Автор Тема: Нещо което не разбирах но ме удиви.От ГА-110  (Прочетена 354 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Kosi

  • Застояващ се
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
У мен имаше допреди невежество как точно да разбираме, благославянето на храната и или някакъв друг предмет не можех да проумея точно целта.Сега разбирам защо Дънов дава опростено някои формули и молитви, на доста последователи от бялото братство не би им станало ясно, ако почне да се обяснява на езика който Щайнер е използвал.За да поддържа обаче хармонията между човека и елементарните духове Дънов е намерил простички обяснения за не толкова окултно напреднали хора.Блестящо.А ето и неворятната информация която днес прочетох от ГА-110 за елементарните духове които са изпратени от различните сили от различните планети да служат на земята.Не мога да повярвам че толкова дълго живея половин живот.Разбира се долното не е единствената причина- знаем че молитвата мога и за усвояването и т.н.- за връзката на благославянето със предмета храната, но е една доста съществена част, от окултна гледна точка.


"
Обаче нима ние, хората, не бихме могли да направим нещо за тези
елементарни Духове? Ето големият въпрос, който си поставяха още
древните Риши. Можем ли ние да направим нещо, за да ги избавим от
затвора, в който са попаднали? Да, ние можем да направим нещо! Защото
това, което ние, хората, вършим тук на физическия свят не е нищо друго,
освен видимата, външната форма на определени духовни процеси.
Всичко, което ние вършим, веднага се отразява в духовния свят.
Представете си например следното: Даден човек отправя погледа си
към един планински кристал или към парче злато. Какво се получава
тогава, когато сетивното око поглежда към физическия предмет? Тогава
за почва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните
елементарни Духове и човека. Омагьосаната сила, затворена в материята,
и човека, имат нещо общо помежду си. От омагьосаните елементарни
Същества нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до
късна вечер. Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло
войнство от елементарни Същества които и занапред ще останат
омагьосани поради процесите на сгъстяване непрекъснато приижда към
Вас и нахлува вътре във Вашия организъм. Нека да предположим и още
нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е
склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си
никакъв интерес относно духовната им страна. Той крачи удобно по своя
път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе
си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един прост зрител
на всички материални събития, които се разиграват около него. Но дори и
тогава елементарните Духове влизат и се настаняват в него, само че сега
те не са придобили нищо в хода на мировия процес, освен че са влезли в
съприкосновение с човека.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно
преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот
в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от
предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той
започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства,
свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в
този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава
елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща
към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен
на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от
двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са
омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че
все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги
спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на
целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С
беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в
себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си,
дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи,
понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са
били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са
там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да
останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И
когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика
между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в
себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено
одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда.
Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват
на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство:
след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя
първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже,
единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни
Същества. И когато човекът умре и после отново се прероди, през
следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на
раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни
Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация;
но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите
измерения, а остават в духовния свят.И така, ние виждаме как от самия човек респективно от степента на
неговото развитие, от начина му да се отнася към външната природа
зависи дали онези елементарни Същества, които са били омагьосани по
необходимост заради еволюцията на нашата Земна планета, ще бъдат
освободени, или и занапред ще останат закрепостени в материята. "
« Последна редакция: Юли 21, 2018, 11:29:37 pm от Kosi »