Автор Тема: Събр. съч. 174 б, трета лекция  (Прочетена 2514 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 909
    • Профил
Събр. съч. 174 б, трета лекция
« -: Януари 15, 2016, 08:11:17 pm »
И аз започнах да превеждам трета лекция от Събр. съч. 174б, без да погледна, че Евгений е обявил, че ще превежда целия цикъл.
Ама така и така я преведох в по-голямата част, а за мен тя е страшно интересна и актуална (то всичките лекции в този цикъл са страшно интересни), реших да я поставя тук. Ще довърша превода на лекцията докрай, защото ми остава разтърсващото описание за смъртта на едно дете. Разтърсващо беше за мен, защото имах чувството, че го съизживявам. Пътят от знанието в главата до изживяването е обикновено много дълъг, а тук изживяването беше непосредствено и затова това описание  беше така разтърсващо за мен.

Събр. съч. 174б
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
Щутгарт, 14. февруари 1915 г.

Лесно мога да си представя, че от разглежданията, които вчера проведохме тук, някой ще изведе заключението, че личностите, които принадлежат към човешките групи, към народите, които следва да изпълнят своята особена мисия едва през шестата културна епоха, понеже – както вчерашният израз гласеше – принадлежат към времето, в което развитието започва да протича в низходяща линия, са по-малко ценени от тези, които принадлежат към човешки групи от възходящото развитие. Казвам, че лесно мога да си представя, че някой ще стигне до това заключение. С други думи: Аз мога лесно да си представя, че именно от всичко, което се каза вчера в края на други забележки, някой ще стигне до преценка точно под впечатлението на различни емоции и чувства. И може да се случи, за което обръщам вниманието ви, че това, което особено по отношение на тези неща се говори на определено място, на друго място да бъде разбрано неправилно. Не защото то е оцветено според потребностите на едно определено място или на определени хора, а защото няма да се схване с необходимата обективност, а със страст и всякакви национални аспирации. Някой би могъл тогава да каже: Аха, тогава си казал неща, за да ласкаеш в известен смисъл средноевропейската култура и ние, които принадлежим към източно европейската култура, се чувстваме дълбоко засегнати от това, което беше казано. Да, когато се направи такова заключение, то доказва само, че става това, което вчера се опитах да представя, че трябва да се отдели именно от духовнонаучното чувстване, трябва да се отдели така, че чисто теоретичното, чисто абстрактното мислене да се превърне в непосредствено изживяване, това, което иначе принадлежи само към нашето знание, да ни стане близко  чувствено и като изживяване.

Който така преценява, както току що показах, той ще преценява само теоретично абстрактно. 
А как би изглеждала в такъв случай конкретната, ставаща изживяване преценка? Тя би изглеждала така, че именно ние – ако това, което беше изложено е истина – се движим към една епоха, когато тези, които искат да следват напредъка на кутурната мисия, не бива повече да потъват само в националните изживявания. Петата културна епоха точно чрез нейната своеобразност е подходяща, принадлежащите към нея личности по определен начин да разцъфтят в националното усещане и отново лично да се изтръгнат от него. Шестата и седмата културна епоха ще бъдат такива, че тези, които искат да бъдат само националисти, ще изостанат назад от задачите на човечеството. Но основанието да се занимаваме с духовнонаучните възгледи е именно необходимостта човечеството да се освободи от само националното чувстване, от това чувстване, което не е общочовешко чувстване.

Следователно, изводът от казаното вчера трябва да е съвсем, съвсем друг. Той е, че средноевропейските национални култури са тези, които като национални култури имат в себе си импулси, които съответстват на голямата мисия на следатлантската култура, тогава ще последват култури, които ще направят необходимо израстването на човека извън националните импулси и че не бива, когато хората от по-късните култури, които са избързващи напред – казваме «изоставащи», защо пък да не кажем «избързващи», – изцяло и то подчертано, се изживяват в своя национален елемент, както се случва от страна на населението на Източна Европа. С други думи: Понеже в това национално усещане те не са получили още тяхната мисия, са принудени да приемат в себе си проявяващото се като духовна наука, за да израснат над националното. Тук е необходимо също и живо разбиране.

Но в нашето днешно време, в което страстите и предразсъдъците застават едни срещу други, трудно ще може да се намери необходимото, за да могат хората напълно да застанат на основата на стремящата се към истинска обективност наука за духа, да могат да застанат напълно на основата на чисто човешкото. Ние се занимаваме с духовната наука, за да може над цялата Земя да се разпространи това, което излиза извън всички диференцирания и затова би трябвало хора от всички нации, които се обръщат към науката за духа да спечелят обективно разбиране за неща изложени в лекционния цикъл със заглавието «За душите на отделните народи и тяхната мисия», който трябва да се изучава навсякъде, където има антропософи.

Неговото значение се състои именно в това, че е държан години преди тази война, така че никой не може да каже, че произхожда от настроението на тази война. Не става въпрос, че каквото е говорено на различни места, не съдържа общовалидни истини, а затова, че трябва да се схване как тези истини не се приемат навсякъде. Когато преди месеци говорих тук, посочих, че на нас, в Средна Европа, в известен смисъл ни е по-лесно да бъдем обективни, отколкото на другите. Защо ни е по-лесно, става ясно от този лекционен цикъл. Дълбоките уроци от нашите първи събития ни насочва, че от различните подоснови на нашата настояща мирова култура трябва да се развие нещо, което съвпада с нашия духовнонаучен стремеж. В известен смисъл може да се каже: Тези първи събития са нещо като мощно насочване към необходимостта от духовнонаучното изживяване в света. Те доказват, че това духовнонаучно изжияване трябва да дойде. Оттам естествено може да бъде само нещо второстепенно за нас това, което принадлежи към непосредствените усещания на дадено място. Нашата същинска задача е да внесем това в душевното си изживяване, което сега може да бъде разбрано навсякъде без вътрешна съпротива, въпреки че в толкова много области има предразсъдъци над предразсъдъци. Възгледите относно общочовешкото в човека, произхождащи от науката за духа, ни подготвят да можем обективно да обхванем с поглед всичко, в което сме поставени чрез земното развитие, чрез мировото развитие. Защото това, в което сме поставени, в известен смисъл е почвата, от която израстваме, а това, чрез което следва да израстем, са импулсите, които приемаме чрез науката за духа.

Всъщност ние сме вплетени във всичките диференцирания, разпространени по Земята, само с едната половина на нашето същество, с нашето физическо и етерно тяло, които в известен смисъл изоставяме на Земята, когато пристъпим в друго състояние на съзнанието, което можем да означим като сън. С азът и астралното тяло обаче ние излизаме от физическото и етерното тяло и тогава с тях сме в света, в който човекът пристъпва, когато премине през портата на смъртта, в света, където всички земни диференцирания престават да съществуват, в света, в който следва да ни въведат познанията на науката за духа. Който може да стигне до свои собствени познания, познанията произлизащи от инициацията, той вече е истински предпазен чрез тези инициационни познания от това, особено да предпочете по едностранен начин някой от народностните духове. Защото, как идваме в контакт с отделния народностен дух, към който принадлежим?

Когато от заспиването до събуждането се намираме в духовния свят с нашия аз и астралното си тяло, тогава нямаме контакт с нашия народностен дух, с народностния дух, който в известен смисъл представя нашата националност, а с този народностен дух ние се намираме в контакт само по времето на нашия буден дневен живот от събуждането до заспиването. Между силите, в които потъваме, когато навлизаме във физическото и етерното тяло, са и силите, в които работи народностният дух на народа, към който принадлежим. Така да се каже, ние пристъпваме в областта на този народностен дух, когато се събудим и отново я напускаме, когато заспим. Този обаче, който си изработва инициационното познание, той трябва да присъства в света именно по време на това изработване, трябва да присъства в света, в който неговият народностен дух не се намира, защото той трябва да пристъпи в света, в който ние живеем между заспиването и събуждането. И там се вижда нещо особено. Да предположим, че един човек принадлежи към точно определен народ. Всеки принадлежи към един такъв, когато се причислява към определена националност. Когато човекът напусне сферата на своя народностен дух при заспиването, тогава той не се намира повече в контакт с този народностен дух, докато отново се събуди. 

Там се насочва и този, който си изработва инициационното познание и по времето от заспиването до събуждането той влиза в контакт с другите духове на народите, които живеят на Земята, само не със своя собствен народностен дух. Следователно, човек изживява свързаността си с другите народностни духове по времето между заспиването и събуждането, а със своя народностен дух – по времето между събуждането и заспиването. Само че взаимният живот с другите народностни духове не е такъв, че да се контактува с всеки поотделно, а човек живее с техните връзки, едновременно с тяхното сдружение, с това, което те вършат в отношенията си един с друг, живеем с общността на останалите народностни духове. И така, представяйте си как човешкият живот – така ни казва инициационното познание – протича между изживяването с народностния ни дух в будно състояние и изживяването с общността на другите народностни духове по времето на съня. Само че има и случай, когато ние водим ненормален взаимен живот с другите народностни духове, когато не влизаме в контакт по време на съня с цялата общност, а влизаме в контакт с един отделен народностен дух. Това е, когато особено страстно мразим някой народ. Това е абнормното: Когато особено мразим определен народ, не можем да се изплъзнем от това, че по време на сън попадаме в сферата на неговия народностен дух. И този, който си изработва инициационните познания, ако от чисто лични национални основания особено мрази някой народ, той ще се намери в сферата на неговия народностен дух, именно защото пристъпва в областта на инициацията и за него много скоро ще се установи невъзможността да остане там вътре. Тривиално взето, бих могъл да кажа: Който, изхождайки от национални лични страсти, мрази един друг народ, е осъден да спи в сферата на неговия народностен дух. Това е тривиално казано, но трябва да се приеме буквално.

Фактите на духовния свят се грижат целият човешки род да бъде една общност и че не е възможно отлъчването. Но имаме ли предвид такива факти, можем да научим нещо от тях. Говорим за това, че светът, в който живеем външно с нашите сетива и с нашия разум, свързан с мозъка, е голяма илюзия, майа; Но дори и истината, че светът е майа, я приемаме твърде абстрактно, приемаме я само теоретично. Бих искал да кажа, че ние все още схващаме тази истина само с ума си. Да я схванем като изпълнена с живот истина, се съпротивлява не само нашият разум, но често дори волята ни. Защото това, което зад света е измама, изглежда така, че ние не искаме то да изглежда така. Ние се боим от него, страхуваме се, понеже истината е неудобна за нас. Да знаем, че цялото човечество в конкретен смисъл е общност, не е особено удобно, защото това не позволява по едностранчив начин да разглеждаме чувствата и ентусиазма, както те често се разглеждат днес, а ни поучава какво в действителност представлява светът. Това обаче е неудобно. Волята често отстъпва пред истината още повече, отколкото прозрението, разумът. Затова не бива да се учудваме, че в наше време истините на духовната наука многократно се приемат като глупост, защото глупостта на времето се страхува от мъдростта на света. Едва проникването зад събитията ни дава възможност да разберем какво всъщност се случва. Вчера вече посочих това и искам да изложа един специален случай. Когато проследяваме как човекът навлиза през портата на смъртта в духовния свят, в който преживява времето между смъртта и новото раждане, за да се подготви за новия земен живот, трябва да сме наясно доколко той е повлиян в живота си между смъртта и новото раждане от последния си земен живот, доколко той същевременно пренася през портата на смъртта и внася в духовния живот отзвука, ехото на последния си земен живот. Знаем, че когато човекът пристъпи първо през портата на смъртта, след като е оставил физическото си тяло на земните елементи, той пренася през тази порта своето етерно, астрално тяло и аза. 

Знаем също, че това етерно тяло скоро, съвсем скоро се отделя от аза и астралното тяло, с изключението на един екстракт, който остава и че етерното тяло етерно се свързва с останалата дейност на Космоса. Всичко това често сме го разглеждали. Само че е също така, че след смъртта чрез своите познания, чрез останалите му след смъртта познания човекът все още наблюдава съдбата на етерното си тяло и тази съдба означава нещо за него. За човека означава след смъртта му нещо, когато той наблюдава съдбата на етерното си тяло, която протича така, че представлява един вид резултат от земния живот. Този резултат от земния живот се представя различно за различните условия на Земята, между другото също за различното изживяване в националния елемент. Съвсем различно изглеждат земните остатъци, които имат значение за човека след смъртта, да кажем, при една душа, която напуска едно френско тяло и преминава в духовния свят и съвсем различно е при една душа, която днес напуска едно руско тяло и преминава в духовния свят. Души, които днес напускат френски тела, принадлежат към една култура, която в известен смисъл е зряла и дори презряла, която кара това етерно тяло да изживее различни неща на Земята. Своеобразието на френската народностна култура – не културата на отделния французин – се състои в това, че етерното тяло е преработено, пронизано е със сили и въздействия и по напълно определен начин пристъпва в духовния свят през портата на смърта. Такива етерни тела дълго време не се разтварят и остават да съществуват като спектри. В своите представи, принадлежащият към френската народност, доколкото наистина принадлежи към нея, има съвсем определено мнение за себе си, за това, какво той представлява в света. Това обаче не е нищо друго, освен отражението от здраво работещите сили в етерното тяло. Етерното тяло има пластично здрав отпечатък, втвърдено е и така влиза в духовния свят. 

Съвсем различно е при етерното тяло на един руснак. То няма още такъв твъд отпечатък, то е в известен смисъл еластично, разтваря се по-лесно в духовния свят; поради това душите са по-малко обвързани с него. Докато чрез наблюдението на произлизащото от по-високата култура етерно тяло на французина френската душа остава по-дълго свързана с етерното тяло, то душата на руснака е за кратко време свързана с етерното тяло. Това, което етерното тяло прекарва след смъртта е от по-малко значение за тази източна (руска) душа. Това обаче има съвсем определено, дълбокозначимо въздействие за това, което в известен смисъл става зад кулисите на нашето битие в съвремието. Съдбите на руската душа са съвсем различни от съдбите на френската душа по времето между смъртта и новото раждане.

Знаем от различните разглеждания, че през 20-то столетие се насочваме към етерното въздействие на Христовия дух. За появата на Христос под етерен образ е посочено вече в екзотеричен смисъл на съответното място на мистерийната драма «Портата на посвещението». Посочено е също в различни разглеждания, че тази поява на Христос се подготвя от последната третина на 19-то столетие за тези хора, които ще бъдат способни да я възприемат, като действащият дух на времето оттогава е различен от предишния. Столетия преди него архангел Гавраил е бил действащият дух на времето. Михаил е този, който в известен смисъл е подготвил появата на Христос като етерно същество. Всичко това трябва да се подготви, всичко трябва, така да се каже, да бъде импулсирано в развитието и то се импулсира. Импулсира се така, че Михаил води борба за появата на Христос, подготвя душите в живота им между смъртта и новото раждане за това, което се случва в земната аура. Само че силно консолидираните етерни тела, които се намират в елементарния свят около нас, винаги ще пречат във времето, което трябва да настъпи, когато ясно трябва да бъде съзрян този етерен образ, който Христос трябва да приеме. Близо до чистото схващане на този етерен образ са тези души, които след смъртта си са по-малко повлияни от техните етерни тела. Оттам произлиза следното:
 
« Последна редакция: Януари 16, 2016, 12:30:19 am от nellih »

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 909
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #1 -: Януари 15, 2016, 08:12:17 pm »
Ние виждаме как част от работата на Михаил се разгръща в подпомагането на разтварянето на западно европейските силно култивирани етерни тела, които имат твърда форма, виждаме как Михаил е подпомогнат в тази борба от източно европейските души. Виждаме Михаил, следван от рояци източно европейски души, борещ се срещу западно европейските етерни тела и впечатленията, които душите имат след смъртта си. Така съществува жива борба зад кулисите на днешното съществуване. Тази борба съществува, тя протича в духовния свят. Тази борба на небето същевременно се разиграва между Русия и Франция в духовния свят, една жива борба между Изтока и Запада. И тази борба е истината, а това, което се разиграва във физическия свят, е външната майа, то е деформирането на истината. И там, както се случва толкова често, когато човек разглежда духовните факти, се получава разтърсващото впечатление, че често това, което тук става в полето на заблудата, е именно противоположността на извършващото се като истина в духовния свят.

Представете си невъобразимо разтърстващото за този, който постига инициационното познание, че между народите, които в духовния свят горещо се борят един с друг, съществува един съюз! Такива неща не бива естествено да се обобщават, не бива да се вадят заключения, че в духовния свят всичко е обратното на физическия свят. Всеки отделен случай трябва да се изследва. Но за този случай получаваме това разтърсващо впечатление, това наше познание, на човек му се иска да кажа, първоначално смазващо впечатление. Така зад кулисите на битието често изглежда различно от съществуващото във външния свят. Но нещата ни стават понятни във тяхната истинска взаимовръзка само когато можем да осветим събитията зад кулисите на битието с гледната точка на науката за духа. Тогава обаче в цялото наше схващане ще се отпечатат онези чувства, които същевременно оставят сърцата ни да се потопят в истината, когато се отнася до предразсъдъците, в които сме пленени, ако се отдадем на теченията на външния физически свят. 

Средна Европа днес е наистина натъпкана между две борещи се сили и трябва в известен смисъл да ги разделя. Оттам обаче се получава връзката между това, което вчера означих като търсене, стремеж на средноевропейската култура, насреща на това, което от ляво и дясно се вкопчва и притиска тази средноевропейска култура. Това е кармата на средноевропейската култура, че нейното развитие се разиграва между това, което трябва да воюва поради земно историческата необходимост. Правилните чувства по отношение на трагичния конфликт в отношенията, доколкото сега засягат Средна Европа, произлизат едва от едно такова разглеждане. Едва когато в основата поставим едно такова разглеждане, забелязваме, че всъщност неучастието в разправиите, които се разиграват, наистина характерно за Средна Европа, е невинното отношение към тези разправии и въвличането в кармата заедно с другите. И ние също видяхме какво е съзвучието на това, което се съдържа в еволюцията, видяхме как Изтокът и Западна Европа участват в настъпващото Христово събитие. Когато разгледаме борбата на средноевропейската култура, както характеризирах вчера с нейното съединяване на духовното и телесното, тогава имаме и особеното оформяне на Христовия импулс, който е носител на това съединяване на духовното и телесното. Следователно, в средата на Евопа имаме феномена да се преведе християнството в земните събития. Тук имаме разиграващото се на физическия свят, нещо от невероятно значение, а в дясно и ляво нещо, което първо се извоюва на висшите планове. Физическият план и духовният план се свързват заедно, когато ги разглеждаме така. Това е допълнението към вчерашните разглеждания. И всъщност така е с всяка еволюция, доколкото тя постепенно се е развила под влиянието на Христовия импулс. Защото това, което днес се случва през 20-то столетие, се е развило постепенно. Христовият импулс е навлязъл в земното развитие на човечеството чрез Мистерията на Голгота и е действал в него. Но ако Христовият импулс би действал само така, както хората са го разбирали, той щеше по-малко да може да действа досега. 

Ние започваме едва сега да разбираме, започваме да разбираме едва чрез науката за духа това, което представлява Мистерията на Голгота. Христовият импулс е действал. Но истински той е действал най-мало в това, което са караниците и крясъците на теолозите. Би било зле, ако само толкова би могло да навлезе от Христовия импулс в земното развитие, колкото хората през различните епохи са разбрали само с разума си. Но аз посочих как Христовият импулс е действал през столетията в несъзнателните душевни сили. Описах как на 28 октомври 312 г. Константин застава срещу Максентий и там се разразява една битка, чрез която се решава съдбата на Европа. Не чрез изкуството на генералите е водена тази битка, а чрез това, което се е намирало в подсъзнанието на хората. Максений запитал сибилските книги. Те го изкушават вместо да остави войските си на сигурно в Рим, да ги изведе от портите на Рим и да ги поведе срещу войските на Константин. Константин обаче сънувал как носи образа на Христос пред своята войска. Значи, не е последвал интелигентността на генералите, а последвал съня, това означава импулсите на подсъзнанието. От това, което се получава от това, Европа е получила своето оформяне. Истинският образ на Христовия импулс не е произлязал от това, за което са се карали теолозите, а от това, че живият Христос е бил на бойните поля, където е можел да действа. Не човешките понятия за Христос – от тях не зависи, – а живият Христос, който действа чрез своите импулси. Когато хората не са го разбрали, той е отивал там, където не е нужно да го разбират, където го приемат в съня, което следва да премине във волевата сфера.
И отново се случва Христовият импулс да навлезе в Европа и Европа получава определено оформление през 15-то столетие, когато чрез простото селско момиче Орлеанската дева, Европа получава съвсем друго оформление. Ако тогава Англия би победила Франция – което е било възпрепятствано от Орлеанската дева, – цялото по-късно историческо развитие би било друго. 

Но селското момиче от Орлеан наистина не е било мъдро, а в него е действал Христовият импулс, чрез неговия михаилски предвестник, външно в полза на Франция, но в действителност в полза на Англия. Защото Англия нямаше да може да мине през това развитие, през което е минала. Но за този, който иска да прозре света духовно, Христовият импулс тогава е дейсвал с невероятна яснота там, където нещо е следвало да се случи.

Често съм обръщал вниманието ви към това, как древните легенди, саги и митове съдържат истини, които посочват, че в тринадесетте нощи между коледа и Богоявление, поклонението на влъхвите, че в тези нощи на най-дълбокия зимен мрак е времето, в което земните сили са особено благоприятни за ясновидството. Там, където, така да се каже, физическите сили са най-бездейни, там духовните сили действат съвсем особено. През тези тринадесет нощи, от Коледа до 6-ти януари – така разказва една древна норвежка легенда – спи Олаф Естесон. И в този сън той изживява в имагинации всичко това, което ние антропософски опознаваме като камалока, като душевния свят, като духовния свят. Това е истина. И някой, който, бих казал, стои на прага на инициацията, може да даде на тази инициация последния шлиф, когато стигне до особено концентриране на вътрешното изживяване през това време, в което затова с право е поставено раждането на Христос, духовната слънчева светлина. Някой би могъл да каже: «Когато някой следва да изживее една несъзнателна инициация, кога най-добре би я изживял?» Той би я изживял най-добре, когато се подготвя през тези нощи, когато е в сънопособно състояние, един вид откъснато от света състояние до 6-ти януари. Бихме ли могли да предположим, че със сигурност необученото или духовнонаучно неподготвеното, но вътрешно спиритуалното селско момиче, девата от Орлеан най добре би могла да бъде посветена, когато премине през тези нощи в един вид сънно състояние, едно състояние, когато тя не би имала понятия от външния свят? 

Това тя го е изживяла! През времето преди да настъпи физическото раждане, човек съвсем сигурно не е предразположен да възприема заобикалящия го свят чрез външните сетива, защото тези сетива се събуждат едва при раждането във физическото битие. Човек не е способен да размишлява чрез ума си преди раждането, но духовната му част тогава е в контакт с космическо-духовното обкръжение.

Тринадесетте дни преди 6-ти януари Орлеанската дева прекарва в тялото на майка си, защото тя е родена на 6-ти януари. Това е факт, който дълбокозначимо говори за мировите взаимовръзки. Водещият еволюцията миров дух се нуждае в лицето на Орлеанската дева от една човешка душа, която прекарва тринадесетте последни дни от бременността в тялото на майка си до 6-ти януари и тогава се ражда. Тук виждаме дълбоко в онези взаимовръзки, които са зад кулисите на битието. Виждаме как светът се насочва в духовно отношение. Ражда се една душа, която в известен смисъл е инициирана чрез самия миров дух до момента на ражданието ѝ. Става въпрос да си изградим усещане за това как в известен смисъл пред нас е разпрострян килимът на външната мая. Когато го разкъсаме на различни места, ние едва тогава съглеждаме тайните на битието. И това трябва да стане чувство и усещане за преобразяващата сила на науката за духа относно културата на човечеството. Трябва да стане усещане, че за да се съзрят тайните на света, трябва да скъсаме радикално с простото наблюдаване на външната майя, която, разбира се, е трябвало да се появи от времето на блясъка и славата на природонаучното изследване. Но този блясък и слава трябва за в бъдеще да бъде сменен от науката за духа. Това, от което се нуждае човечеството за истинското изживяване на науката за духа в душата, преди всичко ще бъде истинската добра воля за свързването на собствената душа с духовните светове. Всичко това обаче трябва да произлезе от определено самопознание. Само че самопознанието съвсем не е лесно и принадлежи към най-големите илюзии, на които човек може да се поддаде в обикновения живот, ако мисли, че самопознанието, което трябва да е началото на всяко истинско познание, е лесно.

Дори по отношение на най-външното не е особено лесно. Тук имам една книга. Попадна ми тези дни в ръцете – както се казва случайно – случайно кармично книгата на един философ на съвремието, професор по философия във Виенския университет «Анализ на усещанията». Авторът на тази книга прави много интересни самопризнания. На стр. 3 той казва:«Като младеж вървейки по улицата, веднъж погледнах в една витрина моя профил, но не го познах като мое собствено лице. Помислих си: Що за противно, несимпатично лице!» Виждате, че дори до такава степен самопознанието на чисто въшния образ не е разпространено толкова много. Добрият човек съвсем открито признава, че насреща му се изправя много несимпатично лице с отблъскващ характер и тогава той открива, че е неговото собствено. Толкова малко той се е познавал според външния си образ. Виждате, че не можем лесно да постигнем даже и външното самопознание. Човек може без да му пречи да е при това университетски професор, това показва този пример. Ернст Мацх, така се казва професорът, прави още едно подобно признаие. Той е напълно откровен и казва: «Веднъж се завърнах много уморен от едно пътуване и се качих в един омнибус. По същото време се качи още някой. Аз си помислих: Какъв пропаднал даскал се качва там! И виж ти, това бях самият аз.» Той се вижда в огледалото. Добрият човек е знаел как изглежда един пропаднал даскал, вижда да се качва един такъв, но не може да се идентифицира с него, той не разбира, че сам изглежда така. Към това той прибавя: «Следователно, познавах вида професия по-добре от себе си!»

Още по-трудно от познаването на собствения външен образ е познаването на душата, на това, което всъщност сме в нашата душевна същност. Но без това не е възможно да се постигне наистина нещо в областта на инициацията. Заблудата относно самия себе си принадлежи към най-широко разпространените своеобразия на човека и това, което се разиграва в дълбините на човешката душа, по правило не се познава. Човек лесно си мисли: «Да, аз се познавам, знам какво искам!» Човек си създава някои представи за себе си, само че те най-често не показват какво наистина представляваме в действителност. Дълбоко в душата често изглежда съвсем другояче, отколкото изглежда там, където си създаваме представи за самите нас. Няколко примера, които не само могат да се случат, но и които често се случват в човешките взаимоотношения: Двама души се обичат. Единият има нещо срещу другия, така че му харесва понякога да мъчи другия, да го изтезава, понякога повече, понякога по-малко. Причината за това измъчване би могла да бъде инстинктивна жестокост. Някой човек може привидно да изглежда съвсем безобиден и въпреки това да е много жесток човек, който изпитва потребност да мъчи другите. Говорим ли с такъв човек, той няма да ни прости, ако го смятаме за жесток, за отблъскващ човек, който се чувства задоволен само когато може да мъчи своя партньор, а ще каже: «Ах, аз толкова много обичам този човек, ужасно го обичам, но той прави това и това, и точно защото го обичам, не мога да понасям да го прави!» Това е в горното съзнание на човека, в подсъзнанието обаче се намира жестокоста. Начинът по който си създаваме представи в горното съзнание е само за да се извиняваме пред самите нас. Познавах един господин, който при всяка възможност подчертаваше, че е поел известна духовна посока от чиста безкористност, че тя съвсем не му е особено симпатична, но от чувство на дълг и алтруизъм е трябвало да го направи. Казах му: «Не става въпрос за мнението ви относно нещата, които правите и защо ги правите, за защо наистина ги правите. А вие ги правите, защото ви доставя удоволствие, защото вашата суета е съвсем особено поласкана, когато го правите. Неприятно е да си признаете: аз съм суетен, затова го правя.»

Затова обичаме нашата илюзия, тя променя нещата. Илюзията, която носим в съзнанието си относно самите нас е често още по-различна от действителността, отколкото илюзията, която имаме относно науката за духа. Сигурно любовта с право е чудесно нещо за човешкото мнение; за нея обаче често се говори без право! Когато още бяхме свързани с Теософското общество, често слушахме, че важното е хората да се обичат. Често тази обич беше само було, простряно над догматичните разправии. Защото обичта често може да е маската на най-силния егоизъм. Когато човек с особено удоволствие си поставя за задача да прави едно или друго, често представя това, което прави и което всъщност му доставя удоволствие, за любов; и човек се извинява за това, което никога не би си признал и което остава в дълбините на подсъзнанието. Да, ако слезем долу в тази човешка същност, скоро потъваме в една пропаст. Човек може да се опознае наистина само когато се вживее в тайните на духовното битие, когато се запознае с великите закони на това духовно битие. Защото човешката същност е сложна и най-голямата заблуда е, ако се вярва, че тази човешка същност е някак си проста. Бих казал: Всички мирови тайни са събрани, за да се създаде човешката същност. Но нещата трябва само правилно да се разберат.
« Последна редакция: Януари 15, 2016, 09:29:52 pm от Стопанина »

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 909
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #2 -: Януари 15, 2016, 08:13:37 pm »
Играта със самопознанието скоро престава, когато се опознае нещо от духовните тайни на човешкото съществуване. Да приемем, че поради обучение или нещо друго някой човек има известно ясновидство и дори стига дотам да му се появяват прекрасни видения, които може да фиксира, така че хората наоколо са много очаровани от връзката на този човек с духовния свят. 

Тя без съмнение съществува, но тази връзка трябва да се прозре в нейната истина, трябва да се прозре какво наистина представлява. Вижте, в основата на това, което имаме като физическо тяло, лежи като негов създател етерното тяло, астралното тяло и това, което наричаме носител на аза. Всичко това работи върху физическото тяло и всичко по-висшо работи от своя страна върху по-нисшото. Ако непосредствено ясновидски наблюдавате етерното тяло, то е прекрасно образувание от преливащи се един в друг и блестящи цветове. Какво представляват тези цветове, които изпълват етерното тяло? Да, това са силите, които изграждат физическото тяло, силите, които не само изграждат органите, но и действат в това, което по време на живота се извършва от органите на физическото тяло. Но човешките органи са от различно значение. Да вземем два такива органа като корема и мозъка. Външната анатомия изследва тъканта и всичко, за което става въпрос, като равностойни. Нещата обаче не са равностойни, те са съвсем различни. Когато разгледаме човешкия мозък, той като физически орган е нещо съвършено; това идва оттам, че цветните потоци са преработени в мозъка. Когато разгледаме етерното тяло на човешкия мозък, го виждаме в сравнително бледи багри, защото те са използвани за строежа на мозъка. Погледнем ли червата, виждаме нахлуващите багри да блестят в светло, чудесно да преливат, защото червата наистина са по-груби органи, там не е нужно да се употреби много от духовното, там силите остават в етерното тяло, само малка част се употребява за изграждането. Затова етерното тяло на мозъка е бледо, а етерното тяло на червата е красиво с прекрасни преливащи се багри.

Представете си сега, че някой стигне до ясновидство, както описах. Тогава може да се случат две неща: Може да настъпи ясновидство поради това, че етерно тяло на мозъка е разхлабено, но може да настъпи ясновидство и чрез това, че етерното тяло на вътрешностите е разхлабено. При ясновидството човек често възприема своята собствена вътрешност. 
Който освободи етерното тяло на мозъка, най-напред има доста блед свят пред себе си; но този, който освободи етерното тяло от вътрешностите си, може да проектира прекрасни преливащи се багри в етерния свят. За да се получи контакт на бледостта на мозъчното етерно тяло с преливащите багри на Космоса, е необходимо първо да привлечем нахлуващите от цялата сфера на Космоса багри. За да развием преливащите багри на етерното тяло на червата, можем да ги излъчим от нас и така по пътя на ясновидството може да се види една прекрасна формация. Разбира се, тя е истинска ясновидска формация, но когато се изследва, какво представлява тя? Тя не е нищо друго, освен собственият храносмилателен процес, това, което етерното тяло прави по време на храносмилането на човека. То се отразява навън в етерното пространство. Разгледано анатомично това е много интересно, но човек трябва да е наясно, че едва когато проникне до тайните на духовния свят, едва тогава получава представа за това, което всъщност става в духовния свят Човек разбира, че от едно прекрасно преливащо море от багри на астралното тяло произлиза и това, което трябва да става в етерното тяло, за да функционират червата по правилния начин. Когато това се съзерцава ясновидски, то, естествено е ясновидски процес, но не е нищо свързано с небесните тайни, не е нищо, което ни доближава по някакъв начин до великите космични факти на света, а е нещо, което ни запознава с обикновената ни нисша природа.

И точно когато ясновидски стигнем до самопознанието, тогава откриваме, че първото, което изживяваме като прекрасни образувания, проектира навън нашите телесни процеси. И едва когато чрез по-големи усилия освободим онези части от етерното тяло, които като по-малки са останали в нас, понеже по-голямата част е употребена за изграждането на сърцето и мозъка, едва тогава стигаме дотам, да проектираме това, което е в нас и да създадем впечатление чрез по-голямата приложена сила върху външния етер. Тогава стигаме до следното: 

Ако проектираме навън етерното тяло на физическите органи, ние го изнасяме навън в пространството. Развием ли по-висше ясновидство, между раждането и смъртта работим и навън, като подготвяме и изграждаме това от нас, което се развива в нас между смъртта и новото раждане. Ние го вписваме в пространството, там навън отпечатваме едно въздействие в етерния свят. И там отиваме насреща на това, което се образува чрез тези въздействия – космическите въздействия, космическите факти.

Именно върху това работим неспирно. Книгата «Как се постигат познания за висшите светове» иска да изрази, че правилните пътища се намират, не за да се открие чрез омайващо ясновидство нисшата същност на човека, а за да се обосноват тайните на света. Постоянно се обръща вниманието на факта, че това ясновидство е трудно, че то се проявява бледо, че намиращите се в човека сили се развиват през времето между раждането и смъртта до истинското ясновидство първо чрез голямо усилие, така че да могат да се разкрият мировите тайни. Човек може да си представи къде лежат тези сили, когато последва изложеното във Виенския цикъл (Събр. съч. 193) от 1914 г. Там се говори за силите, които човекът развива между смъртта и новото раждане, за силите, за които е възможно само приблизително да се употребят думи, понеже думите са подходящи само за физическия свят и само чрез словосъчетания може да се посочи това, което в духовния свят е съвсем различно от нещата във физическия свят. Но хората намират за удобно да си представят духовния свят като един вид продължение на физическия, само малко по-призрачен, малко по-неясен. Хората биха намирали за удобно да видят в духовния свят образите да се разхождат както във физическия свят, но смятат за неудобно, че когато искат да навлезат в духовния свя,т трябва да си усвоят един нов вид схващане. Всичко това следва да ви докаже, че не само човешкото разбиране, но преди всичко човешката воля се съпротивлява срещу това, което в настоящото време науката на духа трябва да внесе в света. 

Можем наистина да кажем, че не само затова, че днес хората в широките кръгове отблъсват науката за духа, защото още не я разбират, а защото не я искат, защото им изглежда всъщност ужасно, че светът е такъв, какъвто духовната наука иска и трябва да го представи.
Особено важно понятие е това, което относно мъдростта и съзнанието трябва да има този, който иска да разбере изживяването между смъртта и новото раждане. Всъщност изобщо не можем да кажем, че човекът, който е преминал през портата на смъртта няма съзнание и че неговото съзнание трябва първо да се събуди. Това дори не е правилно, а правилното е, че когато е преминал през портата на смъртта, той има толкова силно съзнание, че е изцяло залят от съзнание, така че не може да се ориентира, а изцяло е упоен от духовната слънчева светлина на съзнанието и първо трябва да започне да се ориентира, както по-подробно съм изложил в споменатия цикъл. Тук на Земята трябва да си спечелим малко мъдрост; оттатък обаче сме заобиколени от всички страни с мъдрост, там трябва да я притъпим, за да можем да я разгледаме. Частите, които притъпяваме до човешката слабост, са тези, които можем да разгледаме. Така първо трябва да свикнем с притъпяването на нашето съзнание, докато съумеем да се ориентираме. Това е нещо, което особено забележително се появява пред очите, когато явленията се разглеждат истински. Вижте, човек се опитва тогава постепенно да намери думи, които правилно изразяват тези явления. Наскоро един мил член на нашето Общество почина в Цюрих. Кармата доведе дотам, че макар да исках да го видя още във физическия живот, пристихнах много късно и не го видях. След няколко дни в Цюрих беше кремирането му. Бях поканен да говоря при това кремиране и аз опитах да формулирам това, което вътрешно ми се представи като същност на този наш мил член. Опитах се с няколко думи да опиша тази същност. Тогава се извърши кремирането. 

Беше забележително, че първото ориентиране от преливащото съзнание настъпи в момента, когато тялото беше обхванато от пламъка, когато в действителност топлината обхвана това тяло. В този момент пред душата на починалият застана сцената, която се разигра преди това. По време на погребалната реч душата беше безучастна, но след това, когато започна изгарянето, тя погледна назад. И както при физическия живот имаме пространство пред себе си, така мъртвият вижда нещата във времето. Вече преминалото застава пред мъртвия. Той вижда сцените да стоят пред него. Времето наистина се превръща в пространство. Миналото не е минало, то остава и се съзерцава. След това мъртвият отново премина в общото смътно състояние и то трая по-дълго време докато ставаше ориентирането. Но такива моменти се подготвят, може да се каже, това са светли моменти, които се преработват по-нататък. След това отново се потъва в общото наводнение със съзнанието, докато настъпи пълното ориентиране.


следва:
« Последна редакция: Януари 15, 2016, 09:21:20 pm от Стопанина »

Мислещ (Оги)

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 2584
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #3 -: Януари 15, 2016, 09:27:57 pm »
Нели,
Имам молба към теб.
Прави отделна тема за всяко GA което превеждаш. Получава се малко объркано за мен, затова и те моля. Пишеш в дадена тема, сещаш се за нещо и почваш на прима виста да превеждаш дадена лекция от цялото GA.
После в друга тема пускаш от същият лекционен цикъл друга преведена лекция и...... аз се ошашавям. <>:|
 
С една дума, направи си тема с определеното GA и там събирай всички превеждани от теб лекции.  :-[
Ти пак си ги поствай в темата за която се отнасят, но да ги има и в събран вид на определеното място. Щото сега в една тема е 10-та лекция, в друга 3-та, а аз ходя като в небрано лозе да ги събирам.
Май, малко сложничко стана с обяснението.  :)
Добре де, ако те затормозява не го прави.
"В свободата на душата, въ силата на духа, въ свѣтлината на ума и въ доброто на сърдцѣто седи смисълътъ на живота."
Учитѣля

Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3499
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #4 -: Януари 15, 2016, 09:46:01 pm »
Аз пък си позволих да отделя параграфите на преводите с по един празен ред, защото огромните блокове текстове са стандарт в печатните книги, но не са много приемливи за четене в електронен формат.
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 909
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #5 -: Януари 15, 2016, 09:58:31 pm »
Благодаря, Стопанин!
Оги, аз мислех, че само аз пропускам някои неща от погледа си като чета, но разбрах, че го правиш и ти. Това ме успокоява. Не си забелязъл, че трета лекция е от Събр. съч. 174 б, а десета от 174 а. Това са различни книги, различни цикли. Разбира се, че ако преведа и други лекции от съответните Събр. съч., ще ги сложа в същата тема.
А ако някога сложа някоя лекция или част от лекция в някоя друга тема, го правя, защото съдържанието се отнася именно за тази тема, тогава не е важен номерът на цикъла, а само съдържанието, понеже се е получила дискусия или аз искам да споделя нещо.
Но, Оги, ако толкова те затруднява, просто ги прескачай.
Аз се опитах в прикачения списък за преведените и непреведените томове да систематизирам преведеното, но има много единични лекции, които са преведени от различни хора и тях не мога напълно да ги обхвана, макар, че за мен самата се опитвам и отчасти ги имам систематизирани в компютъра. Аз просто ги копирам от форумите и си ги поставям в определени папки. Но не съм напълно обхванала всички единични преведени лекции.
Направи го и ти. Състави си сам система.
« Последна редакция: Януари 16, 2016, 12:12:33 am от nellih »

Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3499
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #6 -: Януари 15, 2016, 10:03:52 pm »
Нели, форумът не се чете толкова, колкото блогът, затова помисли дали не е по-добре да ги публикуваме преводите ти на по-видно място.
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 909
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #7 -: Януари 15, 2016, 10:11:44 pm »
Стопанин, ако това, което е впечатлило мен, стане достояние на другите, аз само ще се радвам. Ти си този, който разполага с блога и ти можеш да прецениш дали да ги поставиш там. Но ако аз не ги поставя във форума тогава, когато са още „горещи, горещи“, после ще се захвана с друга лекция или цикъл и ще изоставя вече преведената. А изобщо да преведа някоя лекция и да я поставя във форума, обикновено има повод, или се води дискусия и нещо ме е насочило към определена лекция, или съвпадат някои въпроси с това, което чета в момента. Затова нека да продължа по този начин, а ти ще решиш кое е за блога.

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 909
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #8 -: Януари 16, 2016, 12:58:21 pm »
краят на трета лекция:

Трябва да се каже, че е важно човек да си представя мъдростта, съзнателността по различен начин след смъртта и преди смъртта. Не е така, че е необходимо да стигнем до определена степен на съзнание едва след смъртта, а неизмеримото съзнание трябва да бъде замъглено до известна степен. Това трябва да имаме предвид. И освен това трябва съвсем сериозно да разберем, че за истината нещата често са точно обратните в сравнение с това, което се представя външно. Често съм показвал това с един пример: Един човек върви по ръба на една река, той пада в релата и се удавя. Ние проследяваме пътя му и го намираме удавен, а на мястото, където е паднал в реката, виждаме един камък. С пълно право можем да направим заключението, че човекът се е спънал в камъка и е паднал в реката и затова се е удавил. Ако не направим нищо друго, няма да стигнем до друга констатация. Но по отношение на физическите факти тук, логиката може да е погрешна. При по-внимателно наблюдение може би ще стигнем до заключението, че човекът е бил улучен от камъка и затова е паднал във водата, така че причината и следствието тук се обръщат. 

Ние първо сме помислили, че човекът е умрял, понеже е паднал във водата, но в действителност той е паднал във водата, понеже е умрял. Така че по отношение на външните факти, логиката ни е била погрешна. Така често не можем да си помогнем с логиката за външната майа.

Нека да вземем случая, който през пролетта ни причини голяма болка. Синът на един наш сътрудник, именно в тукашния клон, който живееше в Дорнах, седемгодишният син една вечер беше изчезнал. И след като се предположи, че детето може би лежи под една преобърната кола за мебели, трябваше посред нощ да се вдигне колата и малкият Тео Фаис беше изтеглен изпод тази кола мъртъв. Какво се беше случило? Тук наоколо иначе не минава никаква кола за мебели, изобщо не минава никаква кола. Извънредно изключение е да мине някоя кола. Много време преди това и след това никаква кола не беше минавала. А малкият Тео иначе винаги, когато трябваше да донесе нещо, го донасяше четвърт час по-рано. През онази вечер той е бил принуден да чака четвърт час. Той би могъл да мине от дясната страна, но му казали да мине през друг изход от обикновено. Всичко се събира и до секундата се разиграва така, че момчето да се намери точно под тази кола. При духовното изследване на този случай в неговата кармична взаимовръзка се видя, че душата на момчето си е поръчала тази кола, за да намери смъртта в този момент. Там всичко се подрежда така, че физическото събитие е следствие на духовни взаимовръзки. Тогава нещата се разбират по съвсем друг начин, тогава се разбира също и взаимната връзка между случилото се и по-нататък след смъртта. Малкият Тео е имал етерно тяло, което при нормален живот е можел да използва още седемдесет, оседемдесет години и още по-дълго. Всичко това не се изгубва, то остава. Едно етерно тяло на седемгодишно починало дете има още сили в себе си, които биха могли да се употребят през живота, те са налични в духовния свят. И това много добре е познато на тези, които имат работа с етерната аура на нашето Здание, защото от смъртта на малкото момче етерното му тяло е там вътре, там са силите, мощните духовни сили на това умно, мило, добронамерено дете. Това са помощни и помагащи сили на това, което е свързано с аурата на Дорнахския строеж.

Така са свързани духовните и физическите действия. Времената не са преминали, когато при това, което се случва във физическия свят човек е трябвало да поглежда към духовните светове, времената са все още тук. Чрез науката за духа започваме да разбираме някои неща. Има голямо значение фактът, че се нуждаем от помощните сили на тези, които напускат физическия живот с неупотребени етерни сили. Помислете за хилядите и хилядите, които навън по големите полесреажения на сериозните събития на настоящето днес преминават през портата на смъртта, те са изцяло хора с неупотребени етерни тела. Всичко това са духовни сили, които са можели още дълго да действат, ако въпросните хора биха останали живи във физическия свят. По отношение на физиката днес се знае, че никоя сила не се губи. По изключителен начин този закон за запазване на силата важи за духовния свят. Силите, които има едно етерно тяло, за да обгрижва един живот между раждането и смъртта до оседемдесете, деветдесетте години, не се губят, ако някой рано премине през портата на смъртта. Силите остават. Освен това, което преминава в духовния свят с аза и астралното тяло и което има ценност за индивидуалността, етерното тяло има общовалидна ценност за това, което преминава в общата аура на човешкото земно развитие. Така можем да погледнем към свежите, пълноценни, неупотребени етерни тела, които от духовните светове ще действат надолу в идващите времена.

Както днес многократно виждаме мъртвите да се борят заедно с живите, така виждаме от друга страна етерното поле, елементарния свят пронизан със сили, с мощни човешки сили, които са спечелени в дълбоко убеждение във вярата в идеалните човешки цели; които са оставени от хора, преминали с тази вяра през портата на смъртта. 

Тези, които ще живеят по-късно, ще трябва да поглеждат към тези неупотребени етерни сили, които ще продължават да действат по-нататък. Тези етерни сили на рано починалите съвсем сигурно ще изискват да се разбере, че не напразнно са преминали в духовния свят и оттам гледат надолу. Те ще очакват, наистина да могат да дадат своя принос за новоформирането на духовния земен свят, което се изисква от човечеството. Като стражи са там тези етерни тела, стражи, които казват: «Ние сме дошли в духовния свят, за да ви изпращаме оттук сили, които да проникнат във вашите сърца и души, с които сили вие още повече да можете да работите в духовнонаучен смисъл за напредъка на земното развитие.» Взаимодействието на телесното с духовното трябва да го разбираме не мъгляво, размито, а като конкретна духовна връзка между хората, които живеят тук на Земята във физически тела и душите, които са се издигнали в духовния свят. Една общност ще съществува тук, ако разберем фактите и правилно се изпълним с това, което може да даде науката за духа. Да, наистина прозрението на взаимната връзка между духовното и физическото може да ни постави по правилния начин също и спрямо сериозността на нашето време и да ни накара изцяло да почувстваме как това, което се случва може да бъде оправдано от нас пред бъдещето, само ако се приеме за подтик към един голям, значим човешки стремеж и работа на човечеството също и на физическия план. Това, което вчера подчертахме трябва да се изпълни от разбирането за духовния и физическия свят, да се изпълни това, което звучи от думите:

           От смелостта на борците,
           от кръвта на битките,
           от страданието на напуснатите,
           от жертвените дела на народа
           ще израстне плод духовен –
           а души съзнателно насочват
           своя дух към царството духовно.


Петър

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1432
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #9 -: Декември 28, 2016, 01:44:04 am »
Нели, имаш ли превода на лекцията като отделен файл?

Днес сутринта ми беше описано изживяване и зададен въпроса какво би могло да е то. Не бях в състояние да отговоря, макар че ми се споделя за втори път. И сега, търсейки нещо съвсем различно, попадам на този твой превод и по удивителен начин намирам отговора. Направо съм смаян!

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 909
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #10 -: Декември 28, 2016, 04:16:56 pm »
Прилагам ти файла, Петър, но имай предвид, че това беше превод на един дъх и оттогава изобщо не съм го чела, сигурно ще има нещо за коригиране.

Петър

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1432
    • Профил
Re: Събр. съч. 174 б, трета лекция
« Отговор #11 -: Декември 28, 2016, 04:28:15 pm »
Благодаря, Нели! Ще погледна, ако има нещо за оправяне и после мога да го кача пак.

Прочетеното снощи вътрешно силно ме разтърси, а няма и час по-късно имаше и външно разтърсване (трусът във Вранча от тази нощ), което поне при мен се усети доста слабо.