Миналото

За миналото и заминалото

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 3: Бележки върху тракийската ономастика

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 3: Бележки върху тракийската ономастика

Приложение 3 Бележки върху тракийската ономастика Пълното унищожаване на тракийските архиви от езическата епоха и всеобхватното горене на славянски книги през войните на седемнадесети век (и не само тогава) ни принуждават да се заемем с внимателно претърсване на наличните гръцки и латински източници, за да открием следи от ранната славянска история. Такива следи откриваме при Още »

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 2: Красноречието на липсите

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 2: Красноречието на липсите

Приложение 2 Красноречието на липсите Съществуват четири красиво илюстрирани средновековни български ръкописа, съхранявани в различни европейски библиотеки. Четвероевангелието на цар Иван Александър (1356) е в Лондон. Манасиевата хроника (ок. 1335-1340) е във Ватикана. Томичовият псалтир (от средата на четиринадесети век) е в Москва. Болонският псалтир (ок. 1230-1241) е в Университетската библиотека на град Болоня, от Още »

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 1: Iustiniani Vita

„Покушението над Юстиниан“ — приложение 1: Iustiniani Vita

Приложение 1 Iustiniani Vita / Житието на Юстиниан1 Това е резюме на книга, съдържаща житието на император Юстиниан до тридесетата година на неговото imperium.2 Написана е с илирийски думи и букви от Богомил, пастор или абат на манастира Свети Александър Мъченик в Дардания, близо до град Призрен, родна земя на същия Юстиниан. Въпросната книга е Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 19: Епилог

„Покушението над Юстиниан“ — 19: Епилог

Епилог Настоящата книга вече беше подготвена за печат, когато ми попадна една статия на Фердо Шишич, озаглавена Kako je vizantinski car Justinijan postao Slaven.1 В нея резюмето на житието е препечатано на латински, като е даден и хърватски превод. Откриваме и много подробна биография на Мърнавич, последвана от преразказ на „аргументите“ на Брайс, както и Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 18: Заключения

„Покушението над Юстиниан“ — 18: Заключения

Заключения – 98 – Джеймс Брайс тръгна да доказва, че Теофил/Богомил е измислено лице, което не е писало житието на Юстиниан или която и да било друга книга. Но всъщност доказва, че собствените му знания за късната Римска империя са недостатъчни. Той показва и силна склонност да манипулира правилата на логиката. А именно: 1. Брайс Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 17: Новите данни

„Покушението над Юстиниан“ — 17: Новите данни

VI. Новите данни – 87 – Историята има своите начини наново да повдига въпросите, смятани отдавна за приключени. От времето, когато Брайс и Иречек са обменяли кореспонденция за творбата на Теофил (Богомил), са се случили някои нови събития, които реабилитират Мърнавич и които би трябвало да накарат скептиците да преосмислят въпроса за юстиниановия етнически произход. Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 16: Фалшиво ли е родословието на Мърнавич

„Покушението над Юстиниан“ — 16: Фалшиво ли е родословието на Мърнавич

д) Фалшиво ли е родословието на Мърнавич – 77 – Въпреки че родословието на Иван Томко Мърнавич няма отношение към автентичността на Vita Iustiniani, начинът на съставянето му и обстоятелствата, при които то се появява на бял свят, позволяват по-точна оценка на обсъжданото житие, отколкото преценките на Джеймс Брайс и Константин Иречек. Книгата in quarto, Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 15: И все пак един Теофил

„Покушението над Юстиниан“ — 15: И все пак един Теофил

г) И все пак един Теофил – 74 – В статията си Брайс твърди, че нямало данни за учител на Юстиниан с името Теофил. Но от друга негова статия, писана по-рано (през 1881 г.) за енциклопедия Британика, научаваме, че в обкръжението на Юстиниан все пак е имало един Теофил. Въпросният Теофил бил богослов от Константинопол Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 14: Комес Марцелин и Селимир

„Покушението над Юстиниан“ — 14: Комес Марцелин и Селимир

в) Комес Марцелин и Селимир – 72 – Брайс казва, че Комес Марцелин споменава Домнио, но не и Селимир. Това донякъде е вярно, но не съвсем. В Chronicon на Комес Марцелин името Селимир (Selimir) присъства, но е изписано по-различно, а именно Gelimer. Най-новото издание на Chronicon е от 1846 година.1 Навярно с него е разполагал Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 13: Фамилия Мърнавчик през 14 век

„Покушението над Юстиниан“ — 13: Фамилия Мърнавчик през 14 век

б) Фамилия Мърнавчик през 14 век – 71 – Друго, което Брайс е можел да направи, но си го е спестил, е да прочете по-внимателно книгата на Лукари. На страници 62-68 в нея Лукари разглежда Углич и Вукашин Мърнавчик като съвременници на цар Урош в периода между 1356 и 1371 година. Освен това авторът обяснява, Още »