История

Раздел за политически некоректна история

Неподправената история: Тракийско или готско е името на река Дунав?

Неподправената история: Тракийско или готско е името на река Дунав?

Гледка към отечествения Дунав от останките на крепостта Димум край Белене. Вж. фоторепортажа. Безброй топоними и хидроними по нашите земи не са променяли имената си от хилядолетия. Това е странно, ако вярваме на упоритостта, с която някои среди опитват да ни убедят, че населението тъдява почти изцяло се е сменило през тъй нареченото Велико преселение Още »

Слънцето и Свастиката в нашите църкви доказват, че сме траки и македонци

Слънцето и Свастиката в нашите църкви доказват, че сме траки и македонци

Свали статията (PDF | 2.0 MB) Само преди няколко дни завърших проучването си за ролята на мършата и лешоядите в нашата история, публикувах го в интернет и продължих обичайните си занимания с мисълта, че съм направил нещо полезно и добро. Ненадейно обаче, както търсех информация за разпространението на орфическите и соларни символи (свастики) в раннохристиянските Още »

Нашата история: От „Мършата и лешоядите“ до „Лисицата и гарвана“

Нашата история: От „Мършата и лешоядите“ до „Лисицата и гарвана“

Пълният текст (PDF | 0.2MB) Пенсионерите като мен, които обичат да четат за удоволствие през свободното си време между другото и исторически четива, не винаги са наясно с каква велика и същевременно жалка и недоразвита наука се сблъскват. И аз самият години наред не си давах сметка за това. В детството ми историята първоначално се Още »

Кои са бежанците от Троя, на които са наречени Азгард и Азовско море

Кои са бежанците от Троя, на които са наречени Азгард и Азовско море

През 2005 година преведох една статия, в която шведски автори опитват да посочат родствени връзки между скандинавците и тракийците. Единственото, което постигат, е да предложат сведения, че потомци на троянците, живели на север от Черно море, вероятно са имали търговски отношения и с някои германски племена, живели по-далеч на север. Също — че някои от Още »

Как и кога българите излизат на историческата сцена?

Как и кога българите излизат на историческата сцена?

Задайте този въпрос на най-известните ви български историци, писатели, блогъри, публицисти и от десетина запитани ще получите поне два пъти повече правдоподобни и дори убедителни отговори. Ако поставите същия въпрос обаче в тест на учениците от което и да е наше средно училище, те ще ви дадат почти 100/100 еднозначен отговор — 681 г. с Още »

Николай Тодоров: Топонимът Загора и етнонимът Загорци (Загори)

Николай Тодоров: Топонимът Загора и етнонимът Загорци (Загори)

От автора: Топонимът Загора в днешно време се използва както в Източна Европа (в Хърватия, в Гърция, в България (Стара и Нова Загора, с. Загоре в Старозагорска област и др.), така и в например в Русия и Украйна, че дори и в Северна Африка (област Загора в Мароко). Последното можем да си обясним само с Още »

Петър Георгиев: „Траките, които създадоха християнството, българите“

Петър Георгиев: „Траките, които създадоха християнството, българите“

От автора: Мнозина няма да са съгласни с тази книга. Но нека си отговорят на въпросите: Откъде в християнството се появиха категориите Света Троица, Отец, Син, Свети дух, трипръстният жест на кръстене? — Отговорите са запазени върху хиляди релефи на Тракийския конник и фигурите „Ръце на Сабазий“. Траките създадоха християнството. Но не всички бяха съгласни Още »

За многотомната „История на България“

За многотомната „История на България“

През 1979 г. подготовката на том II от издаваната от БАН „История на България“, засягаща епохата на Първото българско царство, беше навлязла в последната си фаза. В началото на годината се бях запознал с художника Владислав Паскалев, на когото беше поверено графичното оформяне на изданието и събирането на илюстративен материал. Той сподели пред мене големите Още »

Асен Чилингиров: „Готи и гети в историческите извори“

Асен Чилингиров: „Готи и гети в историческите извори“

Предговор от автора: Наред с археологическите изследвания върху старото население на нашата родина, втора главна тема на сборника „Готи и гети ІІ“ беше изследването на историческите извори за миналото на нашия народ, поместено в същия сборник. Отделна публикация на това изследване в интернет и като книжно издание се оправдава само дотолкова, доколкото дава възможност на Още »

Юлия Боева: Богинята и двуглавият кон (цяла книга)

Юлия Боева: Богинята и двуглавият кон (цяла книга)

В шевиците върху ръкави (свиленици) от Софийско се срещат изображения на коне, конници и конски глави, но също и един странен мотив – двуглав кон, язден от жена. За да започна да различавам двуглавите коне с ездачката и да ги осмисля, ми помогна сравнението с чужди шевични мотиви и с археологически артефакти. Мотивът най-често е Още »