Етнография

Българските обреди, смисълът им и произходът им

Тракийско наследство в българския фолклор (6): Обреди с огън

Тракийско наследство в българския фолклор (6): Обреди с огън

Разгледаните дотук обреди, които се извършват през нощта срещу Гергьовден, са свързани с водата и с растителността. Но през тая нощ са се извършвали и обреди с огън, макар че те са заемали ограничено място на празника. Обредите с огън са били извършвани у нас главно през зимните и ранните пролетни дни, а пред другите Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (5): Бране на треви, цветя и клонки

Тракийско наследство в българския фолклор (5): Бране на треви, цветя и клонки

Срещу празника [Гергьовден] преди изгрев слънце в цялата страна пръснатите из ливадите и поляните, край реките и изворите млади жени и момичета, излезлите за тая цел от къщи възрастни жени берели треви и цветя и чупели разлистени и разцъфнали клонки. И защото почти всички обреди на празника се извършвали всред цветя и цвят, оня, когото Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (4): Носене на вода и роса у дома

Тракийско наследство в българския фолклор (4): Носене на вода и роса у дома

На празника [Гергьовден] носели вода и в къщи. Но това не е било обикновеното носене на вода, вършено всеки ден, а е имало обреден характер. Преди всичко водата се носела преди изгрев слънце, както в Родопите и в Беломорска Тракия, така и в Северозападна България, и се вземала от местата, където жените се къпели или Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (3): Самовили и вакханки

Тракийско наследство в българския фолклор (3): Самовили и вакханки

Дъждът като небесно благословение Но не само земната вода притежавала на Гергьовден чудодейна сила. Такава сила имал и дъждът. Той лекувал, той давал и плодородие на тоя ден. Ако на празника вали дъжд, в Петково, Смолянско, всички излизали по дворовете, за да се измият или окъпят с лековития гергьовски дъжд, а за нивите всяка капка Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (2): Обредно къпане

Тракийско наследство в българския фолклор (2): Обредно къпане

(Продължава от първа част.) Срещу Гергьовден и на самия празник се извършвали много обреди, които по своя характер са основните, свързани с човешкия живот, и са ставали само на този ден или са били свързани по-късно с него. В своята съвкупност те представляват една величава служба на човека, населявал оня кът от земната твърд, където, Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (1): Гергьовден

Тракийско наследство в българския фолклор (1): Гергьовден

Най-големият брой изследвания върху траките са имали за предмет отделни паметници и предмети на тяхната материална и духовна култура и са се появявали непосредствено след находките, откривани случайно или при предприети нарочно разкопки. Проучванията се насочват по-късно и към тракийския език, и към по-цялостно изследване на траките, зад а се хвърли светлина върху важна област Още »

Юлия Боева — „Богинята и рогатите глави“

Юлия Боева — „Богинята и рогатите глави“

  Увод на книгата от Юлия Боева: През 2012-2013 г. в изложба на Националния етнографски музей в София беше показана сватбена група от Софийско – младоженци и свекърва. А върху свилениците (везаните ръкави на ризата) на свекървата видях съчетание от два изключително стари типа изображения: неолитната Богиня-майка като Раждаща богиня и глави на рогати животни Още »

Цяла книга: Юлия Боева – Мъдростта на Великата майка

От авторката Юлия Боева: Неолитната култура на Балканите може би е онзи „златен век“ на човечеството, за който се говори в древните текстове. За нейната висока духовност можем да съдим от достигналите до нас артефакти, ако ги разгледаме като семиотична система от художествен тип. Анализът на образния език на неолитната култура изисква да се реконструира Още »

Елбетица, кръстато пиле и Сур елен

Елбетица, кръстато пиле и Сур елен

Равнораменният кръст с „рогати“ завършеци в нашата везбена и килимарска традиция има различни названия. Те най-често са свързани с кръглата форма на фигурата: трапеза, поднос, коло, грошанка, колетия. Наред с тях названието елбетица звучи странно и неразбираемо – но именно в него като че ли е възможно да открием нещо от забравения смисъл на този Още »

Българската сурвачка е древният кадуцей

Външната визуална прилика между древния божествен атрибут, известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка (суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по значение или по предназначение между двата древни сакрални предмета? Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и под названията керикеон и тобахон? Кадуцеят е Още »