Етнография

Българските обреди, смисълът им и произходът им

Тракийско наследство в българския фолклор (13): Вярванията у други европейски народи

Тракийско наследство в българския фолклор (13): Вярванията у други европейски народи

За да се изясни по-пълно произходът на очертания образ на стопана у българите, би трябвало да се установи с какви представи в това отношение са могли да дойдат славяните в Балканския полуостров от общославянската прародина. Указания за това могат да ни дадат култът на прадеда у източните и западните славяни, ако такъв съществува у тях, Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (12): Стопани и светци

Тракийско наследство в българския фолклор (12): Стопани и светци

Продължение от предходната част: Как да се обясни, че християнските светци се честват пълнокръвно в много празници и проникват така дълбоко в народния бит, че не само започват да съществуват наред с честването на стопана, а в някои случаи и да заличават напълно мисълта за него, какъвто е случаят с празника Гергьовден и др. Този Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (11): Още за същността на стопана

Тракийско наследство в българския фолклор (11): Още за същността на стопана

Продължение от предходната част: За да разберем по-пълно народното схващане за стопана, би трябвало да разкрием и съдържанието на представата за прадеда-стопанин, да изясним неговата власт. Това би могло да се установи най-добре чрез обръщенията към него на обредните трапези, които обръщения имат характер на заклинания, на магически формули. Така на обреда-служба, посветен на стопана Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (10): Образ и същност на стопана

Тракийско наследство в българския фолклор (10): Образ и същност на стопана

Разгледаните семейни и обществени жертвоприношения1 показват една вътрешна връзка между самите тях и гергьовското жертвоприношение. Жертвените обреди, извършвани при даден случай, както се вижда и от самите им наименования „стопан“, „стопанин“, „стопанова гостба“, „наместник“, са били посветени на съществото стопан — господаря и закрилника на семейството, селото и землището, но вече под името на някакъв Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (9): Кукерските игри

Тракийско наследство в българския фолклор (9): Кукерските игри

Обстойното проучване на кукерските игри [които са тракийски] от М. Арнаудов прави излишно едно по-подробно тяхно разглеждане от нас, но в кръга на нашата проблематика е необходимо да се анализират някои моменти в тях. Ще започнем с кукерските игри в Севар, поради това, че те съдържат едно богатство на отделни моменти в една вътрешна организираност Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (8): Обреден танец

Тракийско наследство в българския фолклор (8): Обреден танец

В цялата страна са ставали на Гергьовден хора, които започвали след угощението и продължавали вечерта до късно. Няма село, в което те да не са отбелязани. Но за жалост няма и нито едно сведение за особеностите на тези хора, които трябва да са се отличавали с нещо, щом се посочва за някои песни, че по Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (7): Люлеене на разлистено дърво

Тракийско наследство в българския фолклор (7): Люлеене на разлистено дърво

Люлеенето е започвало рано сутринта [на Гергьовден], някъде преди изгрев слънце, и е продължавало през целия ден. Първичният смисъл на люлеенето е бил да се пренесе, да се прелее в човека при движението чрез допира до дървото силата на пролетното възраждане, която във вечния кръговрат на слънцето го е изпълнила със земна кръв, за да Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (6): Обреди с огън

Тракийско наследство в българския фолклор (6): Обреди с огън

Разгледаните дотук обреди, които се извършват през нощта срещу Гергьовден, са свързани с водата и с растителността. Но през тая нощ са се извършвали и обреди с огън, макар че те са заемали ограничено място на празника. Обредите с огън са били извършвани у нас главно през зимните и ранните пролетни дни, а пред другите Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (5): Бране на треви, цветя и клонки

Тракийско наследство в българския фолклор (5): Бране на треви, цветя и клонки

Срещу празника [Гергьовден] преди изгрев слънце в цялата страна пръснатите из ливадите и поляните, край реките и изворите млади жени и момичета, излезлите за тая цел от къщи възрастни жени берели треви и цветя и чупели разлистени и разцъфнали клонки. И защото почти всички обреди на празника се извършвали всред цветя и цвят, оня, когото Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (4): Носене на вода и роса у дома

Тракийско наследство в българския фолклор (4): Носене на вода и роса у дома

На празника [Гергьовден] носели вода и в къщи. Но това не е било обикновеното носене на вода, вършено всеки ден, а е имало обреден характер. Преди всичко водата се носела преди изгрев слънце, както в Родопите и в Беломорска Тракия, така и в Северозападна България, и се вземала от местата, където жените се къпели или Още »