Етнография

Българските обреди, смисълът им и произходът им

Юлия Боева: Богинята и двуглавият кон (цяла книга)

Юлия Боева: Богинята и двуглавият кон (цяла книга)

В шевиците върху ръкави (свиленици) от Софийско се срещат изображения на коне, конници и конски глави, но също и един странен мотив – двуглав кон, язден от жена. За да започна да различавам двуглавите коне с ездачката и да ги осмисля, ми помогна сравнението с чужди шевични мотиви и с археологически артефакти. Мотивът най-често е Още »

Кръстове в шевиците от Софийско и тяхната праисторическа основа

Кръстове в шевиците от Софийско и тяхната праисторическа основа

От автора: Равнораменният кръст е характерен за българското християнство — особено за ранното, а също и за т.н. фолклорно християнство — „народната вяра“. И този кръст няма връзка с разпятието. Равнораменните кръстове в нашето християнство най-вероятно произлизат от много дълбока древност — може би от самата поява на кръста като знак през неолитната епоха. И Още »

Ортодокси и полковници, не барайте мартениците на дедите ми!

Ортодокси и полковници, не барайте мартениците на дедите ми!

Честита Баба Марта! Започвам с това поздравление, защото денят го предполага. Сигурно и вие вече усещате пролетта — както със сетивата си покрай по-високите температури и песните на птичките, така и свръхсетивно… Посрещаме я с един такъв, весел и определено метафизичен (да не речем езически) вътрешен трепет. Честита Баба Марта! — Казвам го и за Още »

Тракийско наследство в българския фолклор: Обобщения с още сведения

Тракийско наследство в българския фолклор: Обобщения с още сведения

Съдържание на препечатаните части от книгата „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“ на автора Евгений Теодоров: Проучванията ни на българските народни пролетни обичаи, съсредоточени главно в най-големия народен празник Гергьовден, които очертахме за пръв път в тяхната пълнота, последователност и първична вътрешна връзка с оглед да се установи същността и произходът им, разкри богата обредност, която Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (15): Още за Ранополия

Тракийско наследство в българския фолклор (15): Още за Ранополия

Траките не са имали богове [?!?!] и следователно у тях можем да очакваме някакъв първичен култ на земята [?! — Тук авторът има предвид „първобитно-общинен“ култ, съгласно догмите на марксическата наука], още повече, че разкрихме тракийски произход на редица обреди на Гергьовден, с който е свързан и Ранополия. Но като разглежда мита за раждането на Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (14): Празникът Ранополия

Тракийско наследство в българския фолклор (14): Празникът Ранополия

Денят 24 април се е празнувал под името Храниполе в Медвен, Котленско, Раниполе — в Панагюрище, Полерани — в Ябланица, и Ранополия — в Западна България. Празникът, както се вижда, не е бил свързан с името на никой християнски светец или светица; той си е останал напълно езически. И това ще се е дължало на Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (13): Вярванията у други европейски народи

Тракийско наследство в българския фолклор (13): Вярванията у други европейски народи

За да се изясни по-пълно произходът на очертания образ на стопана у българите, би трябвало да се установи с какви представи в това отношение са могли да дойдат славяните в Балканския полуостров от общославянската прародина. Указания за това могат да ни дадат култът на прадеда у източните и западните славяни, ако такъв съществува у тях, Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (12): Стопани и светци

Тракийско наследство в българския фолклор (12): Стопани и светци

(Продължение от предходната част) Как да се обясни, че християнските светци се честват пълнокръвно в много празници и проникват така дълбоко в народния бит, че не само започват да съществуват наред с честването на стопана, а в някои случаи и да заличават напълно мисълта за него, какъвто е случаят с празника Гергьовден и др. Този Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (11): Още за същността на стопана

Тракийско наследство в българския фолклор (11): Още за същността на стопана

(Продължение от предходната част) За да разберем по-пълно народното схващане за стопана, би трябвало да разкрием и съдържанието на представата за прадеда-стопанин, да изясним неговата власт. Това би могло да се установи най-добре чрез обръщенията към него на обредните трапези, които обръщения имат характер на заклинания, на магически формули. Така на обреда-служба, посветен на стопана Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (10): Образ и същност на стопана

Тракийско наследство в българския фолклор (10): Образ и същност на стопана

Разгледаните семейни и обществени жертвоприношения показват една вътрешна връзка между самите тях и гергьовското жертвоприношение. Жертвените обреди, извършвани при даден случай, както се вижда и от самите им наименования „стопан“, „стопанин“, „стопанова гостба“, „наместник“, са били посветени на съществото стопан — господаря и закрилника на семейството, селото и землището, но вече под името на някакъв Още »