Археология

Раздел за земята и тайните в нея

Моите впечатления от Музея на лъжите

Моите впечатления от Музея на лъжите

Минавайки по летните варненски улици преди около седмица, се натъкнах на една покана, отправена от Археологически музей — Варна към малки и големи, гости и жители на града, да посетят „обновената си експозиция благодарение на успешното сътрудничество и с финансовата подкрепа на Американския научен център — София и Фондация „Америка за България“. Какво се оказа Още »

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (четвърта част)

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (четвърта част)

В светлината на изложеното по-горе (Виж първа, втора и трета част) имаме основания да предполагаме, че доведеното от Аспарух (или заселено веднага след него) население не е изпитало потребност да се приспособява към местните географски условия и да преминава поради липса на достатъчно пасища от номадизъм към уседналост, тъй като то — в преоблаващата си Още »

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (трета част)

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (трета част)

За етническата принадлежност на носителите на пенковската култура са изказани различни становища. Почти всички съветски автори приемат, че тя е принадлежала на славяското племе анти.1 (А други автори, освен съветските, съществували ли са в библиотеката на Рашо Рашев?) По повод присъствието на керамика от пастирски тип и овални юртообразни жилища се допуска участието на алано-българско Още »

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (втора част)

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (втора част)

Ст. Младенов бе склонен да обясни феномена с [липсата на тюркски езикови остатъци, оставени от древните българи, с] тяхната малобройност и по този повод ги нарече „турански народец“. Проблемът за броя на прабългарите се разглежда твърде сумарно, разчита се по-скоро на интуицията, а не на относително сигурни данни. Така от 30 000 у В. Златарски Още »

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (първа част)

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (първа част)

Всеки опит за намеса във вековния спор за произхода на прабългарите неминуемо заплашва своя автор да повтори отдавна известни факти и становища. Изказани са като че ли всички възможни теории, написани са критики на повечето от тях. Писмените източници, въз основа на които досега е бил поставян проблемът, са многократно изследвани и коментирани.1 Известна надежда Още »

Кой и защо противопоставя „тракийско“ на „раннохристиянско“?

Кой и защо противопоставя „тракийско“ на „раннохристиянско“?

Когато чета новини за археологически находки, се затруднявам да разбера — къде свършват фантасмагориите и манипулациите на самите археолози и откъде започва невежото журналистическо отразяване. Такъв е и пресният случай с новооткрития „храм на слънцето“ — в кавички, не защото не съм съгласен, а защото Николай Овчаров може и да е „категоричен“ в това определение, Още »

Археоложката Ана Радунчева и нейната хвърковата фантазия

Археоложката Ана Радунчева и нейната хвърковата фантазия

Според известния български археолог проф. Ана Радунчева змийският древен комплекс до с. Сърница, Хасковско, има туристически потенциал, сравним с този на Стоунхендж във Великобритания. (Преди да се рекламира като туристически обект, „известните български“ археолози трябва да му дадат звучно гърцизирано име, защото „змийски комплекс“ не звучи достатъчно атрактивно по критериите на „нашата“ Съветско-гръцка академия на Още »

Асен Чилингиров: Още веднъж за Филипи или Филипопол

Асен Чилингиров: Още веднъж за Филипи или Филипопол

От автора: Когато преди десет години за пръв и последен път в моята над 60-годишна научна дейност получих официално предложение от Българската академия на науките за участие с мое изследване в една негова публикация, не се поколебах нито за приемането на предложението, нито за темата на моето изследване. Планираното издание беше Юбилеен сборник статии, посветен Още »

Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика — втора част

Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика — втора част

В първата част, разглеждаща статията „Към въпроса за трако-дако-балтийските езикови отношения“ на Кирил Влахов, посочих нищожна част от предразсъдъците и странните исторически разбирания в тази научна гилдия. Възниква въпросът: възможно ли е езиковедите да си свършат работата въпреки преждеописаните проблеми? Теоретично би трябвало да е възможно, но какво показва практиката? На стр. 70 четем: „За Още »

Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика — първа част

Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика — първа част

В тази статия ще коментирам извадки от студията „Към въпроса за трако-дако-балтийските езикови отношения“ на лингвиста Кирил Влахов, публикувана през 1971 г. в „Годишник на Софийския университет“, том LXIV, 1. Размишленията на автора са интересни по отношение на фактите и работните методи. Основата тема, по която е работил Влахов, представлява критика към методите и съответните Още »