Миналото

За миналото и заминалото

Асен Чилингиров: „Апостол Павел, Филипи и Филипопол“ (цяла книга)

Асен Чилингиров: „Апостол Павел, Филипи и Филипопол“ (цяла книга)

Предговор: Първото пътуване на апостол Павел се смята за начало на християнството в Европа — а оттам и на Новата епоха в нашата съвременна цивилизация, която получава названието Християнска епоха. По време на това пътуване са основани първите църковни общини и броят им нараства в следващите четири века на много стотици, съставящи гръбнака на новата Още »

Петър Георгиев: Българските мартеници и сурвачките

Петър Георгиев: Българските мартеници и сурвачките

Основните въпроси по темата са два: 1) Какъв е произходът на сурвачките и мартениците? 2) Какво символизират? Най-верни отговори на тези въпроси могат да ни дадат древните релефи. Мартеници са изобразени на различни релефи (II – III век): На първият релеф от поредицата, която ще намерите в пълната статия, е изобразена богиня, от дясната ѝ Още »

Представката „по-“ в тракийските, дакийските и илирийските топоними и хидроними

Представката „по-“ в тракийските, дакийските и илирийските топоними и хидроними

Произходът на някои тракийски и дакийски имена и думи може да се обясни чрез връзки със славянските езици. Огромното мнозинство учени обаче отхвърля тези обяснения, като същевременно приема, че тракийските, дакийските и илирийските езици може да са свързани с балтийските, с германските, с келтските, с иранските, с почти всички индо-европейски езици, но не и със Още »

IYII стъпката — начало на пътя в пещерата Магура

IYII стъпката — начало на пътя в пещерата Магура

Изтегли цялата статия: PDF | 2.2 MB Въведение от автора: Обмислях го дълго и съзнавам, че всеки уважаващ себе си читател, без да се числи към язвителните „езиковеди“ и „граматици“, веднага би могъл да ме запита: „Но какво означава това заглавие? Как се чете? Как се произнася?…“ Това са хубави въпроси, защото ми дават възможност Още »

Тракийското минало в народната музика и нейната отшумяваща роля за бъдещето

Тракийското минало в народната музика и нейната отшумяваща роля за бъдещето

ΘΡΑΚΙΑ ΚΑΙ ΑΣΙΑΤΙΣ Η ΜΟΥΣΙΚΗ („…и всяка музика се смята за тракийска и азиатска.“) — Страбон1 Българската фолклорна музика се радва на многобройни почитатели по света. Непълен списък с примери: Мистерията на българските гласове имат съвместни композиции с певиците Кейт Буш и Лиса Джерард. Наши солови изпълнители са работили с Дийп Форест, Питър Гейбриъл и Още »

Георги Сотиров: „Славянски имена в гръцките и римските древности“

Георги Сотиров: „Славянски имена в гръцките и римските древности“

Библиографските източници към глави и параграфи на основни трудове (напр. Херодот, Ливий, Плиний) са дадени, където е удобно, в скоби, в самия текст. Други препратки и по-дълги бележки ще се намерят в края на статията. Триезичен списък с имена — славянски, латински и гръцки — ще се намерят в приложението. Г. С. Следвайки желанието на автора, Още »

Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години

Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години

Прави впечатление огромно разминаване между данните за произхода на днешните българи в две дисциплини, които би трябвало да си сътрудничат — история и генетика. Смятам, че историческите възгледи са като цяло добре известни на читателите, те се преподават и в училищата. Липсва обаче добро обобщение на генетическите данни. Тази статия е опит да потърсим отговор Още »

Генетика за лаици: Наистина ли излязохме „италиано-унгарци“?

Генетика за лаици: Наистина ли излязохме „италиано-унгарци“?

Ще ви занимая с една кратка публикация на блогъра Добри Божилов. Коментарът ми обаче ще бъде дълъг, без, надявам се, да бъде и отегчителен. И ще започна с признанието, че харесвам повечето материали на този автор. По всичко личи, че той е начетен и мислещ човек, а съм впечатлен и от стила му на писане, Още »

Асен Чилингиров: „За автентичността на Anecdota от Прокоп“ (цяла книга)

Асен Чилингиров: „За автентичността на Anecdota от Прокоп“ (цяла книга)

Предговор Настоящото изследване беше замислено първоначално като приложение към моята монография „Свети цар Управда и българският въпрос“, започната преди 20 години, но останала засега недовършена. Големият му размер дори след съкращаването на останалите изворни сведения, които са дадени в паралелен двуезичен текст и биха го увеличили още повече, оправдават издаването му като отделна книга. За Още »

Петко Атанасов: „Слънчевият бог Аполон в съдбата на Константин I Велики“

Петко Атанасов: „Слънчевият бог Аполон в съдбата на Константин I Велики“

Слънчевият бог присъства отрано и в историята на Римската империя. Знаем, че още Октавиан Август, основателят на Империята, обявил Аполон за свой патрон и учредил в негова чест игри. Храмът на Аполон близо до Палатин бил един от най-богатите в Рим. Отношението на римляните към Слънцето и Аполон едва ли се е променило много през Още »