Избрано

Пантеона: роден от Слънцето и Земята

Автор: Любомир Цонев Въведение от стопанина: Възможно ли е древен соларно-хтоничен култ да стои в основата на римския Пантеон? Или по-точно, не в основата, а на върха на тази постройка. Поредното археологическо пътешествие на Любомир Цонев ни отвежда до положителен отговор на този въпрос, като в хода на изследването се предлагат интересни данни за разпространението Още »

Предизвикателството на девташларите

Автор: Любомир Цонев Най-напред ще поговорим за скални блокове (мегалити), после за народи, доколкото е коректно (траки, българи), и накрая ще дискутираме как една голяма група от любопитни каменни обекти край Плиска (т.н. девташлари) неочаквано изисква от нас да прецизираме досегашната популярна представа за населението по нашите земи в началото на ерата след Христа.

Филипи или Филипопол

Автор: д-р Асен Чилингиров В Деяния на светите Апостоли, а и в Посланията на св. ап.  Павел до римляните и до филипяните се съдържат сведения, които не съответстват на интерпретацията им, възприета от гръцката и римокатолическата църква.  Нещо повече – те очертават началото на християнството в Европа по начин, който не отговаря на наложените от Още »

Знакът на Мъдрата змия

Автори: Юлия Боева и Любомир Цонев Неолитната култура, начало на която археолозите виждат в Близкия Изток и Мала Азия, разраствайки се, достига до Балканите и постепенно обхваща цяла Европа. Независимо от локалните различия, тя, поради своята еднородност и поради икономическата и духовна стабилност на неолитното общество, в много голяма степен запазва една обща неизменна основа Още »

Печели ли някой от кризата?

Автор: Ростислав Иванов Разбира се. Когато някой губи, друг печели. Кризите са най-подходящото време за натрупване на бързи печалби. Повечето хора не знаят какво се случва, докато малцина просветени ги ограбват.  Така е навсякъде и при всяка икономическа криза. Предлагам на вниманието ви няколко примера от съвременна Америка.

За една конференция и един подарък

Автор: д-р Асен Чилингиров На 24 и 25 ноември се състоя в София научна конференция на тема „Готската писмена култура и транскултурните отношения в късната античност”, организирана от Посолството на Швеция в България, Националния археологически институт с музей при БАН, Сдружението „Балканмедиа“ и Дом „Вулфила“ и Австрийската библиотека „Д-р Волфганг Краус“ при СУ «Св. Климент Още »

Теза и антитеза: готи и гети

Автор: д-р Асен Чилингиров Допълнение: Статията беше дадена за публикуване, когато научих за подробностите по конференцията, които българските масови медии известиха малко преди нейното начало – и за тържественото предаване на копие от така наречената „Библия на Вулфила“ на Народната библиотека в София от името на Кралство Швеция. Във връзка с това не мога да Още »

Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (3/3)

Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (3/3)

(Продължава от първа и втора част) 32. Класическата литература е изпълнена с намеци и откъслечна информация, клоняща към една точка: доказателство, че преди идването на гърците от Египет1 югоизточната част на Европа е била населена от хора с висока култура. Някой ден може да научим как са се наричали тези хора на собствения си език. Още »

Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (2/3)

Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (2/3)

(Продължение от първа част) 15. Няма идеални книги и Il Regno на Мавро Орбини също си има своите недостатъци. Но тя е една откровена и честна книга. Когато Орбини пише, че цар Симеон е построил своята столица Преслав на мястото на древния Огигия, той искрено е вярвал, че това е истина. Понеже ни беше невъзможно Още »

Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (1/3)

Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (1/3)

1. От времето, в което тези редове излизат от печат, ще са изминали 70 години от разгорещената лекция, посветена на Мавро Орбини и изнесена от Луиджи Рава пред Академията на науките в Болоня.1 Предполага се, че Рава е избрал темата заради приближаването на 300-годишнината от смъртта на Мавро Орбини.2 Болонският учен може да е бил Още »