„Покушението над Юстиниан“ — 15: И все пак един Теофил

„Покушението над Юстиниан“ — 15: И все пак един Теофил

г) И все пак един Теофил – 74 – В статията си Брайс твърди, че нямало данни за учител на Юстиниан с името Теофил. Но от друга негова статия, писана по-рано (през 1881 г.) за енциклопедия Британика, научаваме, че в обкръжението на Юстиниан все пак е имало един Теофил. Въпросният Теофил бил богослов от Константинопол Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 14: Комес Марцелин и Селимир

„Покушението над Юстиниан“ — 14: Комес Марцелин и Селимир

в) Комес Марцелин и Селимир – 72 – Брайс казва, че Комес Марцелин споменава Домнио, но не и Селимир. Това донякъде е вярно, но не съвсем. В Chronicon на Комес Марцелин името Селимир (Selimir) присъства, но е изписано по-различно, а именно Gelimer. Най-новото издание на Chronicon е от 1846 година.1 Навярно с него е разполагал Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 13: Фамилия Мърнавчик през 14 век

„Покушението над Юстиниан“ — 13: Фамилия Мърнавчик през 14 век

б) Фамилия Мърнавчик през 14 век – 71 – Друго, което Брайс е можел да направи, но си го е спестил, е да прочете по-внимателно книгата на Лукари. На страници 62-68 в нея Лукари разглежда Углич и Вукашин Мърнавчик като съвременници на цар Урош в периода между 1356 и 1371 година. Освен това авторът обяснява, Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 12: Anecdota на Прокопий

„Покушението над Юстиниан“ — 12: Anecdota на Прокопий

a) Anecdota на Прокопий – 62 – За да не настане объркване, ще започнем с изясняване на очевидното. Юстиниан не е бил грък. Той не е обичал гръцката култура. Скоро след като става император, затваря езическите школи в Атина (529 сл. Хр.) А един от неговите сподвижници конфискува средствата за публични представления в гръцките градове.1 Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 11: Методология и Джеймс Брайс

„Покушението над Юстиниан“ — 11: Методология и Джеймс Брайс

V. Методология и Джеймс Брайс – 61 – Що за учен е „нашият“ лорд от северна Ирландия? Видяхме, че той с лека ръка игнорира доклада на О’Конър за датировката на църквата „Света София“ в София. Видяхме, че цитира Мавро Орбини и Джакомо ди Пиетро Лукари. Споменава и Дуклянския презвитер. Но при внимателен прочит на въпросните Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 10: Славянската писменост по юстинианово време

„Покушението над Юстиниан“ — 10: Славянската писменост по юстинианово време

в) Славянската писменост по юстинианово време – 59 – Друг упорит мит сред модерните историци отхвърля съществуването на славянска писменост преди въвеждането на кирилицата през девети век. Как стоят нещата по отношение на дълбоката античност, е описано накратко в едно от приложенията. Тук ще разгледаме само две сведения, които имат отношение по темата ни. Джеймс Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 9: Митът за славянското нахлуване

„Покушението над Юстиниан“ — 9: Митът за славянското нахлуване

б) Митът за славянското нахлуване – 51 – Брайс твърди, че Мърнавич напълно греши относно ранното присъствие на славяни на Балканския полуостров. Ако славянското житие на Юстиниан е написано в средата на шести век, това би изместило „идването“ на славяните с цял век по-рано. Брайс е „знаел“, че това е невъзможно, тъй като си е Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 8: Славяноезичните готи

„Покушението над Юстиниан“ — 8: Славяноезичните готи

а) Славяноезичните готи – 30 – През юни 251 година сл. Хр. римска войска попада на засада и е разбита при град Абрит (до сегашния Разград). Император Деций и синът му, които са били пълководците, също загиват. Лактанций ни разказва, че „варварите“, които разбили римската армия, били от племето карпи.1 Част от този народ решил Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 7: Предполагаемите грешки на епископ Мърнавич

„Покушението над Юстиниан“ — 7: Предполагаемите грешки на епископ Мърнавич

Първа част IV. Предполагаемите грешки на епископ Мърнавич – 26 – Какви са неточностите, заради които Брайс и Иречек критикуват Мърнавич? Трябва да ги видим и преценим. Възможно е босненският епископ да е допуснал сериозни фактологически грешки. В такъв случай бихме могли да отхвърлим достоверността на житието заради заблужденията в съдържанието му, а не заради Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 6: Въпросът за надеждността

„Покушението над Юстиниан“ — 6: Въпросът за надеждността

III. Въпросът за надеждността – 12 – Всички аргументи на Брайс, целящи да убедят читателите, че не трябва да обръщат внимание на житието, могат да се обобщят в две подточки: а) Мърнавич не е надежден автор. б) Грешки, които Мърнавич уж е направил. Брайс започва с обещания за доказателства, че Теофил/Богомил никога не е съществувал, Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 5: Критиката на житието от Джеймс Брайс

„Покушението над Юстиниан“ — 5: Критиката на житието от Джеймс Брайс

II. Критиката на житието от Джеймс Брайс – 6 – Твърди се, че Алеман смятал житието за правдоподобно, което пък определя отношението на Брайс в неговата статия. С други думи, твърди се, че Алеман бил заблуден да вярва в славянския произход на Юстиниан. Самият Брайс не споделя тази вяра и смята, че Vita Iustiniani не Още »

„Покушението над Юстиниан“ — 4: Откриването на Iustiniani Vita

„Покушението над Юстиниан“ — 4: Откриването на Iustiniani Vita

I. Откриването на житието на Юстиниан (Iustiniani Vita) – 3 – Събитието, което подтиква Джеймс Брайс да напише своята статия, е едно откритие, което той прави през 1883 година, докато е на посещение в Рим. В Палацо Барберини той намира латински ръкопис, състоящ се от около 775 думи, озаглавен Iustiniani Vita, написан на хартия с Още »