Архитектурни обекти по българските земи

12 в.пр.Хр – 2 в.сл.Хр. Автор: Любомир Цонев 1. УВОД: Твърде много информация ни се поднася напоследък за златни, бронзови, керамични и какви ли не археологични находки от нашите земи – съдове, бижута, аплици, оръжия, конски такъми, украси за колесници, знаци за царско и жреческо достойнство, монети, глинени фигурки (евентуално идоли) и т.н. Всичките споменати Още »

Пантеона: роден от Слънцето и Земята

Автор: Любомир Цонев Въведение от стопанина: Възможно ли е древен соларно-хтоничен култ да стои в основата на римския Пантеон? Или по-точно, не в основата, а на върха на тази постройка. Поредното археологическо пътешествие на Любомир Цонев ни отвежда до положителен отговор на този въпрос, като в хода на изследването се предлагат интересни данни за разпространението Още »

Предизвикателството на девташларите

Автор: Любомир Цонев Най-напред ще поговорим за скални блокове (мегалити), после за народи, доколкото е коректно (траки, българи), и накрая ще дискутираме как една голяма група от любопитни каменни обекти край Плиска (т.н. девташлари) неочаквано изисква от нас да прецизираме досегашната популярна представа за населението по нашите земи в началото на ерата след Христа.

Знакът на Мъдрата змия

Автори: Юлия Боева и Любомир Цонев Неолитната култура, начало на която археолозите виждат в Близкия Изток и Мала Азия, разраствайки се, достига до Балканите и постепенно обхваща цяла Европа. Независимо от локалните различия, тя, поради своята еднородност и поради икономическата и духовна стабилност на неолитното общество, в много голяма степен запазва една обща неизменна основа Още »

Тракийската Мона Лиза

Автор: Любомир Цонев Прекрасният стенопис, за който ще разкажа тук, е публикуван от Георги Китов в книжката “Долината на тракийските царе”, изд. Славена, в 2003 г. Тракийските подмогилни зидани постройки, обикновено наричани в България гробници, са не повече от сто и повечето от тях са полуразрушени. Двайсетина такива гробници са открити в казанлъшкото поле. Това Още »

Печели ли някой от кризата?

Автор: Ростислав Иванов Разбира се. Когато някой губи, друг печели. Кризите са най-подходящото време за натрупване на бързи печалби. Повечето хора не знаят какво се случва, докато малцина просветени ги ограбват.  Така е навсякъде и при всяка икономическа криза. Предлагам на вниманието ви няколко примера от съвременна Америка.

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (4/4)

27. Налице са голям брой факти от историята, лингвистиката, археологията, нумизматиката и фолклора извън споменатите в тази студия, които подчертават извода, че езикът на Константин Велики е бил една по-стара форма на славянския език, който е станал известен като български език. Събирайки и класифицирайки тези факти, може да се получи един интересен изследователски проект. Все Още »

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (3/4)

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (3/4)

19. Това, че Константин Велики е говорел славянски диалект, е потвърдено от множество лингвистични данни за онези, които желаят да видят това. За да види това, човек трябва преди всичко да разбере, че езикът, оставен сам на себе си, се променя много бавно. Павзаний (IV.27.9-11) е записал една разказвана случка. „Странстванията на месинците извън Пелопонес Още »

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (2/4)

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (2/4)

4. Мъчат се да ни убедят, че тракийският език е изчезнал, както и самите траки.1 Както и това, че траките никога не са имали книги,2 да се каже, че езикът на Константин е бил тракийски, би било все едно да се замени една непозната величина с друга. И така би било наистина, ако можеше да Още »

Георги Сотиров — Езикът на Константин Велики (1/4)

1. В своята книга, озаглавена “De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език (oiketa) няколко „Беседи“, които той оставил на потомството.1 Внимателно избягвайки да определи какъв точно е бил родният език на Константин, Лидийски – преднамерено или не – ни е оставил една нишка. Очевидно Константиновият „домашен“ Още »