Йезуитските изцепки в „Духовната битка между човеците и машините“

„Свързването на човешката природа с тази на машините ще бъде голям, значим проблем за останалата част от съществуването на Земята.“ — д-р Рудолф Щайнер, GA 178

Статията „Духовната битка между човеците и машините“, която препечатвам по-долу в цялост и в българския превод на Търсач Скитник, хем заслужава внимание, хем — не. В нея няма да намерите почти нищо антропософско по темата, която се обещава в заглавието, но е един от най-красноречивите примери за нещо, споменавано по различни поводи в „От Извора“: йезуитски свещеници лека-полека превземат Антропософското движение, като за целта се изтъкват като едни от най-компетентните автори и редактори на лекциите от д-р Рудолф Щайнер. Подмяната на духовната наука, нейния мироглед, задачи и цели е извършена във всеки параграф на твърде обширната статия, с която ще се занимаем, а оборването на неверните твърдения и представи просто няма как да бъде изчерпателно, ако не искам да погубя повече от три дни по този текст, както се получи, и още от нервните си клетки.

Със син цвят (и в скоби) ще посоча само най-грубите отклонения спрямо духовната наука, за да изоблича недобросъвестния автор и неговите тежнения. Йезуитският му текст не заслужава по-подробно разнищване. Не заслужава и уважението ми, при което бих отделил моите коментари от основния текст, например в бележки чак накрая, под черта.

Защо определям автора Дъглас Гейбриъл като йезуит и противник на антропософията, който се е инфилтрирал в антропософските среди? Достатъчно е да проучим биографията му. Квалификациите, с които се самоизтъква, включват: 1. Професор по философия и сравнителна религия; 2. Бакалавър на антропософските науки; и 3. Военна образователна степен по безжични комуникации.

Няма да очакваме отговор на въпроса: как се взима и кой изобщо дава „бакалавърство по антропософия“?

Затова направо нека видим и какви дейности изпъстрят трудовия стаж на господина: 1. Валдорфски преподавател; 2. Валдорфски администратор; 3. Йезуитски свещеник; 4. Криптолог и системен анализатор в отдела за безжично сигнално разузнаване към Американската военна агенция за сигурност, и др.

Питате ли се вече: по какъв начин функциите на йезуитски свещеник се съвместяват с тези на валдорфски преподавател и антропософски бакалавър? Е, ще намерите отговорите в самата статия и коментарите ми (в синьо) към нея…

И отново дебело подчертавам, че няма да оборвам всички неточности, манипулации и откровени лъжи, а само някои, които обаче би трябвало да са достатъчни, за да помогнат на истинските антропософи да прогледнат.

Иван Стаменов — Стопанина

* * *

„Духовната битка между човеците и машините“

Въвлечени сме в една бушуваща битка, за да защитим живата етерна област от силите на тъмнината, които възнамеряват отново да разпнат Христос и да предотвратят Неговото „Второ пришествие“ в космичния етерен свят, на Земята и в човешкото етерно тяло. Ако не сте наясно с тази битка, може би вашето астрално тяло е вече завладяно от работещата в него илюзорна и егоистична студена светлина на Луцифер, която ви кара да се чувствате като крал/кралица на собствената си подприродна сфера от егоистични астрални желания.

(Това са доста неадекватни и арогантни уводни думи, насочени към всички читатели, за които реално е предназначена тази статия. Това, че някой още не се е запознал с антропософията, не означава непременно, че се чувства като крал или кралица. Но явно авторът се чувства такъв, щом си позволява такава арогантна тирада. Тя, впрочем, продължава и по-нататък, докато си въобразява, че читателите му са с „ледено студени“ сърца или „в ръцете на асурите“. Както ще отбелязвам на още много места, в тази статия често се прокрадва Луцифер с неговата надменност и/или отвращение към технологиите, в съчетание с илюзорни представи и съмнителни стереотипи. Луцифер и йезуитските свещеници определено имат много общо! Има и много притеснителни неточности или откровени лъжи, които са съмнително еднакви с възгледи, тиражирани от американските злонамерени окултни ложи. Но за това… по-нататък и на съответните места. — бел. И.С.)

Или може би мъртвата, сива светлина на Аримановата измама вече ви е омагьосала и хипнотизирала така, че сърцето ви е станало ледено студено и лишено от безкористна любов. Мнозина са вече приспаните в мързеливото и комфортно предаване на собствената им воля в ръцете на Асурите, които са вдъхновени от Слънчевият Демон Сорат. Сорат възнамерява да погълне човешкото „Аз съм“ като антипод на Христовата мисия за повторно оживяване на етерния свят около Земята чрез Неговото собствено космическо етерно тяло, носещо Водите на Живота и благодатта на Любовта на всички, които могат да се повдигнат до нивото на тази сфера и да станат свидетели на Второто Пришествие на Христос в етерния свят.

Рудолф Щайнер ни казва, че Второто пришествие на Христос в етерния свят е второто най-важно централно събитие в човешкото духовно развитие. Мистерията на Голгота, която представлява животът, смъртта и възкресението на Исус Христос, (Мистерията на Голгота е много повече от това, но е ясно защо един йезуит не би искал да се знае. Не разбирам и защо се включва „животът“ в Мистерията, заедно със „смъртта и възкресението“, но не съм йезуит и не ме интересува  — бел. И.С.) е най-важната повратна точка в човешката история. Ние живеем в съдбоносно за развитието на човечеството време и всеки човек е бойна арена в духовната война, която се води за човешкото мислене, чувстване и воля.

Изходът от тази битка е все още неизвестен и душата и духът на всеки човек могат да еволюират до свръхприродата и да развият висшето мислене, чувстване и воля в духовните способности на Имагинациите, Инспирациите и Интуициите. Това са висшите сфери, управлявани и населявани от ангели, архангели и архаи, които работят за да помогнат на хората да се развиват духовно.

От друга страна, духовната война за етерния свят и битката за предотвратяване повторното разпъване на Христос могат да бъдат изгубени и човешките души и духове да бъдат привлечени в злото царство на падналите духове, наречено Осмата сфера. Този бинарен свят на двуизмерни същества примамва, приковава и хипнотизира човечеството към подприродната сфера, която се управлява от сгъстяващите сили на електричеството, привличащите сили на електромагнетизма и разрушителните и фрагментиращи сили на атомния материализъм, които възнамеряват да поробят човечеството в Осмата сфера.

Само силите на Христос могат да отбият атаките на Луцифер, Ариман и Асурите на Сорат

Битката се усложнява от това, че физическото тяло на Ариман е вече въплътено в Северна Америка (Източник и аргументи за твърдението? — Няма. Налага се да го приемаме на гола вяра и заради чужд „авторитет“, което си е чиста проба луциферизъм от добре познатия и у нас Мангуров вид — бел. И.С.) като противовес на въплъщението на Луцифер в Централна Азия през третото хилядолетие преди Христа. Влиянието на Ариман е доста дълбоко и неговият материалистичен, абстрактен, математически мироглед превърна човешкото мислене в машинна интелигентност — в една чужда и извънземна интелигентност, която представлява „сивото сянково мислене“, за което Щайнер описва как то преминава по паяжината от електромагнитни линии, обграждащи Земята.

Човешкото мислене, което може да бъде изпълнено с топлина и светлина, когато е фокусирано върху добродетелта, любовта и морала, бива превръщано в сенчестите образи на студената светлина, която привлича човешките души в сферата на тъмния егоизъм. Космичните мисли на арх. Михаил са тези, които трябва да привличат хората към етерния свят, където живото мислене може да се приведе в съответствие с ангелското мислене и да се прояви като Имагинации (висше мислене). Вместо това бойците, участващи в тази битка, без да подозират, биват погълнати от електрическите си устройства или уреди и скоро започват неосъзнато да мислят злите мисли. (Пореден пример за луциферистично отвращение към технологиите, изразено в нелепото твърдение, че работата с електрически машини неизменно и стереотипно води до „поглъщане“ и „зли мисли“ — бел. И.С.) Силата на човешкия двойник нараства, когато той чувства, че лично заслужава чудесните изобретения, които научният материализъм е предоставил на негово разположение.

Механичната вездесъщност е заблуда за сърцето

Съзнателността и благодарността са ключът за преодоляването на огромните технологични сили, които искат да отнемат от човешкото същество неговото бъдещо духовно развитие и да го заменят с егоистичното и бързо удовлетворяване [на желанията], което превръща потребителя на устройството в нощен крадец, който се възползва от работата и усилията на другите хора, без каквато и да е благодарност или съзнателност. Нещата изглеждат така, все едно на съвременния технологичен потребител биват предоставени свръхчовешки сили чрез мобилното устройство в дланта му. Потребителят може да зададе всеки въпрос на устройството си и да получи отговора почти мигновено посредством търсене в интернет, където почти всички знания се съхраняват и са лесно достъпни. (Но не е сигурно, че човек ще получи верен отговор. Не става ясно какъв проблем вижда авторът в това, че знанията стават лесно достъпни и че машините носят удобство. Както нееднократно е изтъквал Рудолф Щайнер, една от ролите на машините е именно да освободят човека от някои дейности, за да му позволят да вложи време и усилия в други дейности. Това, че хората използвали машините без съзнателност и благодарност, е пореден луциферистичен стереотип. — бел. И.С.) На всеки въпрос може да бъде отговорено от привидно всезнаещото, електромагнитно, компютърно управляемо устройство.

Почти всичко, което някога е било записано — или всеки един заснет видеоклип, или всеки един бит информация, който някога е бил запаметен — може да бъде на разположение на неинформирания, необразован и традиционно невеж потребител, който сега може да изглежда като „бог на познанието“, (За да омаловажи очевидните ползи от машините, тук Луцифер прибягва до нелепия стереотип, че всеки „необразован и традиционно невеж“ се превръща в „бог на познанието“, след като се е образовал, благодарение на машините. — бел. И.С.) благодарение на ариманическото устройство.

Това луциферистическо изкушение за „знаене на всичко“ е илюзия и примамва потребителите в една непрекъснато нарастваща неосъзнатост, като сивото сенчесто мислене, което се намира във виртуалния свят на машинния интелект, изземва функциите на човешката интелигентност.

Технологичният потребител се учи от една чужда интелигентност (изкуствения интелект) и след това с гордост вярва, че сме по-умни от хората и че дори сме станали висши мислители. (И още един луциферистичен стереотип за потребителите на техника, понеже предишните явно не бяха достатъчни — бел. И.С.) Обратно на това, научно-духовният изследовател се превръща в мислител, който е одухотворил мислите си с любов, (Както се вижда от всичко изписано дотук, йезуитският „антропософ“ не е имунизиран от интелектуализиране на учението и лесно може да попадне в лапите на Луцифер, ако не си дава сметка, че Луцифер работи именно чрез арогантност и стереотипи — бел. И.С.) вместо да ги изпълва с егоистичната илюзия за превъзходство чрез материалистичното мислене. Тази астрална илюзия, създадена от Луцифер, привлича и поробва мисленето в капана на личния свят на илюзорното технологично всезнание.

Когато потребителят на технологичната наука усвои начина за ползване на социалните медии в интернет, той може да се свърже с всички свои кореспонденти мигновено, без значение колко далеч живеят те. Във Фейсбук профила на технологичния потребител може да има хиляди приятели, които евентуално да участват в стотици групи. Когато Фейсбук потребителят изпраща съобщение, то може незабавно да достигне до хиляди хора, а ако потребителят публикува интересен видеоклип или хипервръзка, той би могъл да получи милиони разглеждания и „харесвания“. Колкото повече са разглежданията, толкова по-стимулиращo може да е механичното дигитално общуване, което пък евентуално да предизвика пристрастяване към процеса на технологично стимулиране. В съвременната ни епоха интернет пристрастяването е добре известно психологическо разстройство. (Същият аргумент може да се посочи и за писател, който публикува печатни книги, а след това получава хиляди „харесвания“, само че под формата на хартиени писма от фенове. Значи, проблемът не е в самия интернет — бел. И.С.)

Този вид заблуда да вярвате, че комуникирате с много други хора, изглежда като един вид технологична вездесъщност. Идеята, че можете да сте навсякъде по едно и също време, представлява фантастно мислене, но всъщност машините ни заблуждават, че имаме истински приятели, които никога не сме срещали лично през живота си. Технологичният потребител „пътува“ по цялата Земя чрез Flicker, Google Earth или чрез предаванията на живо от видеокамерите по света, които го карат да мисли, че наистина е гражданин на света. Механичната вездесъщност е заблуда за сърцето, която поражда убеждението в потребителя, че той е социалнa и особено харесвана личност, въпреки че не общува лично с когото и да било. (Виж предишната ми бележка за това, че аргументът е валиден не само за електронните технологии — бел. И.С.)

Технологичната наука е създала една форма на всемогъщество чрез софтуера и хардуера, наречен Интернет на нещата. Тази програма (Интернет на нещата не е програма, нито софтуер и хардуер, а концепция, към която се пригодяват софтуерни и хардуерни продукти. Твърдението, че „програмата“ контролирала целия ни живот, показва, че авторът няма представа за какво говори и не осъзнава или умишлено проповядва луциферичното отвращение към технологиите — бел. И.С.) контролира целия ви живот посредством вашия телефон и координира вашия личен, професионален и цялостен живот чрез една система, която свързва всяко дигитално устройство, която притежавате, към централна командна система. Софтуерните ботове свързват звънеца на входната ви врата, микровълновата печка, домашните лампи, алармите, кафеварката, колата, компютрите и всичко останало към телефона ви. Можете да програмирате софтуерните си ботове да реагират веднага щом телефонът ви „преминава“ покрай определено място и той да създава една разширена виртуална реалност спрямо действителния свят.

Всезнанието, вездесъщността и всемогъществото принадлежат на БЪДЕЩЕТО на човечеството

Целият ви живот може да бъде програмиран в Интернет на нещата, докато границата между човека и машината се замъгли. Ако имате къща на отдалечено място и искате да включите системата за напояване, защото телефонът ви информира, че там е било доста горещо, вие просто натискате един бутон, (Примерът, който е даден, по никакъв начин не подкрепя абсурдното твърдение, че „целият ни живот“ може да се „програмира“ в Интернет на нещата. Напротив, примерът показва, че, ако искаме, можем да натиснем въпросния бутон. Ако искаме, можем и да не натиснем бутона. Ако бяхме наистина програмирани, нямаше да имаме такъв избор. Изобщо авторът очевидно няма представа какво представлява Интернет на нещата. Тази концепция е действителен проблем, но аргументите на антропософа, който е подготвен и знае какво говори, би трябвало да са съвсем различни и много по-адекватни. Желателно е поне да не са смехотворни! — бел. И.С.) а привидно всемогъщият Интернет на нещата може да достигне до всяка точка на Земята и да стартира софтуерните ботове. Това всемогъщество нито е придобито с усилия, нито е заслужено от технологичния потребител и има тенденцията да примамва, хипнотизира и да оковава този неосъзнат и неподозиращ потребител в един виртуален свят. (Някой разбра ли какво е „виртуалното“ в съвсем реалното включване на напълно реалната система за напояване на реалната градина пред реалната отдалечена къща? — бел. И.С.)

Научно-духовният изследовател знае, че Всезнанието, Вездесъщността и Всемогъществото са продукти на бъдещото духовно развитие на човечеството. В бъдеще, когато станем ангели, архангели и архаи, ние ще развием висшето мислене, чувстване и воля, които ще наподобяват тези степени на съзнание. Чрез технологичните средства, [много по-рано от определеното време] Луцифер, Ариман и Асурите, вдъхновени от Сорат, се опитват да донесат на човечеството тези бъдещи етапи от духовното развитие чрез един вид механично ясновидство, ясно чуване и ясно преживяване. (Това абсолютно не е вярно от антропософска гледна точка. Единствено Ариман опитва да ни вкара преждевременно в бъдещето. Луцифер презира техниката и иска да ни върне към миналото, като отрича ползите и целесъобразните удобства, носени от машините. Това прави дотук и авторът на статията. А пък асурите работят в съвсем други области и връзките им с някои тенденции при машините трябва да се разясняват конкретно и много по-адекватно. — бел. И.С.)

Самият Ариман дори ще основе „училище на духовно ясновидство“, което ще заблуди последователите му да повярват, че стават ясновидци по механичен път. Аримановите „ясновидци“ няма да са в съгласие един с друг за това, което виждат, защото те ще наблюдават сивите сенчести мисли на духовния свят, които ще бъдат „оцветени“ с низшата им астрална човешка природа и по този начин ще произвеждат съмнителни резултати, водещи до духовен материализъм и в крайна сметка до Осмата сфера. (Пътят към Осмата сфера изобщо не е толкова бърз и пряк, колкото го представя авторът. Освен това „ясновидството“ на Аримановата школа, която ще отвори врати, е представено като нещо несериозно и повърхностно, докато според Щайнер тази школа и това „ясновидство“ ще са най-опасните задачи в мисията на въплътения Ариман, не трябва да се подценяват и по никакъв начин не трябва да се отъждествяват с някакво фокусничество. — бел. И.С.)

Изкушаващият чар на Луцифер, блестящата интелигентност на Ариман и огромната сила на Асурите да консумират човешкия Аз са силите, срещу които трябва да се борим в битката за етерния свят, за да гарантираме етерното възкресение на Христос и Второто Му Пришествие. (Етерното възкресение на Христос вече е исторически факт, случил се преди 2000 години в Палестина, така че няма как да се „гарантира“ със задна дата. Тъй нареченото Второ пришествие или явяването на Христос в етерна форма също е гарантирано и не зависи от човека. От самия човек зависи дали ще придобие нужните лични качества, за да стане свидетел на това Христово събитие. Един антропософски автор би трябвало да подбира по-внимателно думите си и изявленията си, за да не създава погрешни представи у читателя за ролята му в минали, текущи и бъдещи събития. Разбира се, това не важи за йезуитите… — бел. И.С.) Трябва да осъзнаем тази битка между доброто и злото и да намерим личното си място в тази война.

Войната е в самото ни етерно тяло (Войната не е само в етерното ни тяло, но също и в астралното (където работи Луцифер) и във физическото (където действат асурите) — бел. И.С.) и ние не можем да се измъкнем от нея. Войната е също така и на колективно ниво и се осъществява в етерния свят около Земята, който Рудолф Щайнер нарича Царството на спиритуалната [духовната] икономия, Етерния пръстен, Шамбала, Новия Ерусалим и Живата сфера на ангелските имагинации. Без здравето от земните етерни слоеве, човешкото етерно тяло не може да бъде здраво.

Битката бушува навсякъде около вас

Битката е в нас, но тя се води и извън нас в етерното тяло на Майката Земя, представляващо Мъдростта на съществата на Кириотетите. Личната битка за нашето собствено жизнено тяло оказва влияние върху всеки един друг човек на Земята, както и върху бъдещия живот на нашата планета. Ако изгубим битката като индивидуалности, след смъртта си ние ще живеем в Осмата сфера — в един физически двуизмерен свят, (Това е лъжа, при това една от най-коварните. Първо, Осмата сфера не е „физически свят“, като по този въпрос д-р Щайнер говори в почти всяка лекция на GA 254 и непрекъснато изтъква колко опасна е тази заблуда, прокарана чрез теософите Синет и Блаватска под влиянието на злонамерени окултни ложи. Второ, само авторът си знае откъде му е хрумнало, че след смъртта някой би могъл да живее в Осмата сфера, особено през текущия еволюционен етап. — бел. И.С.) вместо чрез времето да еволюираме в четвъртото измерение (къде Щайнер говори за „измерения“?!) и отвъд него, където живеят висшите духовни йерархии.

Битката бушува и загубилите тази битка тихичко пренебрегват оръжието на противника, което е поставено в собствените им ръце. Те не осъзнават, че от всяко дигитално устройство се излъчва подсъзнателно програмиране, действащо като оръжие, (Луцифер просто не се стърпява да декларира за сетен път презрението си към електрониката, като го прави и с фантастичния аргумент за „подсъзнателното програмиране“ — бел. И.С.) и че те плуват в едно безкрайно пространство от електромагнитни честоти, които ги бомбардират от всички посоки. Дигиталните оръжия на Сорат са приспали невинните потребители да повярват, че са виртуални крале и кралици в собствения си егоистичен свят. Когато падналите ангели са готови да предложат цифровите устройства на технологичните потребители, е трудно да се захвърлят настрана зловредните оръжия, които вече са започнали да определят представите ни за това, което вярваме, че сме.

Едно голямо слънчево изригване може да заличи за един дълъг период от време цялата наша дигитална база данни и електромагнетизма на Земята. Хората изгубили тази битка просто биха престанали да съществуват като съществата, които са смятали, че са, след като са били „подобрени“ с помощта на чудотворните цифрови устройства, които всъщност са оръжията на враговете им. Интернет е извън контрол и към този момент управлява търговията, образованието и социалния живот на Запада. Съвременният тийнейджър би могъл да „умре“, ако всичките Ариманови оръжия престанеха да функционират. Следователно, лесно е да се види истинският контрол, който Сорат и неговите последователи упражняват върху Аза на човешкото същество, което е впримчено в капана на технологичното потребление. (Целият този абзац е парад на стереотипите. Продължавам да се чудя за кого е предназначена тази статия: 1) ако е за антропософи, има твърде много антропософски грешки; 2) ако е за хора извън антропософските среди, какви резултати очаква драгият автор, щом обрисува по такъв начин читателите си и вече ги е обрекъл в Осмата сфера? — бел. И.С.)

Има ли спасителен избор по отношение на войната в Небето, която сега вече е слязла и на Земята? Има ли духовно-научни оръжия, които могат да се използват срещу врага, така както Михаил използва Божия меч, за да свали Луцифер (Дори начинаещият антропософ е наясно, че Михаил сваля Ариман от Небесата, а не сваля Луцифер. „Бакалаврите по антропософия“ би трябвало да го знаят още по-добре… В същия лекционен цикъл GA 254, където Щайнер посочва умишленото въвеждане на криви представи за Осмата сфера, говори и за целта на определени американски ложи да крият разликата между Ариман и Луцифер, като ги смесват. Пак там става дума и за силното желание на западните черни братства да отричат прераждането и да налагат религиозната представа за единствения земен живот (последван от обреченост след смъртта в Осмата сфера). Всички тези характеристики се проявяват от този автор в 10-страничната му тирада до това място, пък и по-нататък. Читателят сам ще си направи изводите — бел. И.С.) от Небесата? Можем ли съзнателно да се изправим срещу злините на Луцифер, Ариман, Сорат, Асурите и научния материализъм и да спечелим битката за етерния свят? Къде да търсим помощ в тази битка и как да намерим способ, който да не отхвърля всички технологии? Показа ли ни Рудолф Щайнер начин да се преодолее подчиняването на човешката еволюция на машините? Трябва ли да пренебрегнем или пък да се борим срещу въплъщението на Ариман? (По-горе се твърдеше, че Ариман е вече въплътен… Как можем да се борим срещу нещо, което (уж) вече се е случило? — бел. И.С.) Какво може да ни защити в тази война за душата и духа на всяко човешко същество?

С Меча на Духа и с Божието Слово ние можем да победим

Едно от най-добрите описания на духовните оръжия, които могат да ни предпазят и защитят по време на тази война, се намира в библейската глава Ефесяни 6:12-17:

„Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу властите, срещу силите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите. Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово…“

Според автора на Ефесяни, (Дали е случайно, че авторът не желае да напише изрично името на апостол Павел, който е първият и единственият по онова време апостол, изживял етерното пришествие на Христос? Нима един йезуитски свещеник не е чувал за Павел? Или може би точно защото е йезуит, споменаването на Павел не му отърва? Само ще отбележа, без да задълбавам, странния израз „според автора“, сякаш имаме някакъв случаен автор, с чието мнение можем да се съгласим, ако ни изнася, или да го поставим под въпрос, ако не се връзва с нашите представи и цели… — бел. И.С.) с Божието всеоръжие, истина, правда, мир, вяра, спасение, мечa на Духа и Словото Божие, ние можем да спечелим войната срещу „властите, силите, световните управители на тази тъмнота и духовните сили на нечестието в небесните места“. Тези духовни оръжия може да изглеждат безобидни, в сравнение с „духовното нечестие в небесните места“, но те държат ключа за преодоляване силите на злото.

Описаните „по-висши“ същества на злото са всъщност от паднали йерархии, които са далеч по-напреднали от човешкото съзнание към този момент от нашето духовно развитие. Ние се борим срещу същества от йерархията, наречена Духове на Формата. Сорат е Дух на Формата, (Антропософската истина е, че Сорат всъщност е същество от предишен еволюционен цикъл, предшестващ Стария Сатурн. По тази причина не може да се съотнесе нито към светлите, нито към тъмните духове от нашия еволюционен цикъл. За разлика от Сорат, дори тъмните духове от нашия еволюционен цикъл вършат някакво добро за мировата еволюция. Да се твърди, че Сорат е тъждествен на духове на формата, които са резултат от по-късни етапи на нашия еволюционен цикъл, е пълна заблуда. А тъй като имаме твърде своеволна измислица от страна на автора, изниква и въпросът дали не е умишлена лъжа. — бел. И.С.) който е изгубил Божието благоволение. Ариман и Луцифер също са „паднали“ и принадлежат към висшите сфери на „властите“, „силите“ и „небесните места“, посочени в цитата от Ефесяни.

Трябва да познаваме имената и природата на злото, с което трябва да се сблъскаме, за да поддържаме правилната си духовна еволюция в цялата тази битка за душата и духа на човечеството. Вече чухме за злите същества и за покварената им природа, която използва зли методи за привличане, приспиване и хипнотизиране на технологичните потребители, но това, което трябва да знаем, за да противодействаме на намеренията на злото, е: „Кой там може да ни помогне, за да противодействаме на бушуващата война?“

Христос ще победи злите намерения на Сорат и на неговите Асури, поглъщащи човешкия Аз. Христос работи чрез обединените сили на Седемте Елохима, които предвождат Духовете на Формата (Силите). Сорат, подобно на Луцифер, съзнателно изгуби Божието благоволение и се изправи срещу правомерната еволюция на човешкото развитие. (И тук авторът, като говори от първо лице, очевидно сваля лъжовни „окултни факти“, противоречащи на основни антропософски положения. Сорат не е изостанал през нашия еволюционен цикъл и действията му не служат на този цикъл, за разлика от противоборстващите влияния на Луцифер, Ариман и Асурас. — бел. И.С.) Сорат иска да открадне Азoвете, за чието сътворение и внедряване във всяко човешко същество помогна самият Христос. Христос отдава на хората техните лични Азове до момента, в който висшият им Аз би могъл да бъде развит чрез мъдростта, състраданието и любовта.

Всеки ангел-хранител е готов да помогне на развиващата се душа да намери своя по-висш дух.

Святият Христов Дух също така работи директно и с личния ни ангел-хранител, за да изпълни отделните индивиди с даровете на Христовия „Утешител“.

Друго същество, което работи в сферата на човешкия ангел-хранител, е съществото, което Рудолф Щайнер нарича Антропософия. Това същество е в тясно сътрудничество с всеки човек, който се стреми към Висшия си Аз. В миналото Антропософия е била наричана с други имена: ТеоСофия, ФилоСофия, Изида София и София – Космичната Христова мъдрост. Щайнер дава много подробности за нашата лична връзка със София, която той нарича „акушерка на нашия дух“. С помощта на АнтропоСофия, Светият Дух може да изкупи „егоистичните мисли“ на Луцифер и да ги превърне в безкористните космични мисли на Архангел Михаил, който е настоящият водещ Дух на Времето (Архай) в нашата епоха. Чрез Светия Дух и Антропософия, човешките мисли могат да бъдат пропити от Духовете на Мъдростта (Кириотетите) и да станат Михаелични космични мисли. Този процес е противоотровата срещу сивото сянково мислене на Ариман.

От царството на архангелите, Михаил вече се е издигнал нагоре и е преминал към йерархичния ранг на Архаите, превръщайки се в Дух на Времето — в настоящия ни Zeitgeist. След края на управлението си Михаил ще остане в редиците на Архаите. Съществото, познато ни от норвежката митология под името Видар, се е възнесло и изкачило в йерархичната стълбица, преминавайки от ангелски в архангелски ранг, (И това не е вярно. Въпросният „Видар“ е старият архангел на древните германоезични племена. В края на гръко-римската епоха този архангел започва постепенно да се издига в архай, но по-бавно в сравнение с Михаил. Така бившият архангел на германците се заема с функцията да бъде дух-водач на езотеричното християнство. Нещо подобно е при бившия архангел на гърците, който след Мистерията на Голгота става дух-водач на екзотеричното (религиозното) християнство. И в двата случая не става дума за никакво „възнасяне“ от ангелска към архангелска степен, а за незавършило издигане от архангелска към по-висока степен — бел. И.С.) за да попълни ранга, който преди това е принадлежал на Михаил. Видар се проявява в човешкото етерно тяло и работи с архангелите, за да вдъхновява човечеството и да го води към духовните области. Съществото на Мъдростта, наречено София, също работи в царството на архангелите, от нивото на йерархичния ранг на Кириотетите. Духовете на Мъдростта са пряко свързани с архангелите и тяхната еволюция, особено във връзка с природата на самото мислене. Хората могат да се обърнат към Видар, София и архангелите, които ръководят човешките езици и културата, за да ни помогнат те в борбата срещу атаката на Ариман спрямо човешкото етерно тяло. (Това е отчасти вярно за германоезичните нации, сред които спадат и американците. Но например българите би трябвало да се обръщат към Видар само в качеството му на водач на езотеричното християнство. Българският език и изобщо съдбините и задачите на нашия народ се ръководят от архангела, известен в антропософията като Орифиил — бел. И.С.)

За да помогнем за отбиването на нападението на Асурите срещу физическото тяло, ние можем да се обърнем за духовна помощ към ранга на архаите. (Не е вярно. На много места Щайнер е изтъквал, че помощта за човека срещу асурите може да дойде единствено и само от Христос. Това е напълно естествено, ако съобразим, за разлика от автора на статията, че асурите в известен смисъл са по-напреднали от архаите — бел. И.С.) Михаил сега е водач на това царство на Духовете на Времето и се занимава с защитата на всички души, които могат да се издигнат (да се възнесат) до сферата на директната интуиция и да приведат съзнанието си в съответствие с Божественото. Михаил не слиза долу на Земята, за да воюва и да ни защитава. Ние трябва да се издигнем до неговото царство на космичното мислене и наистина да ангажираме волята си в битката за етерния свят — във войната за спирането на второто разпъване на Христос в етерния свят и така да съдействаме за Второто Пришествие на Христос.

Михаил тръби, за да пробуди научно-духовните изследователи, които сега трябва да станат воини на Мъдростта, Любовта и Силата

Трябва да станем победители на истината, красотата и добротата и да надмогнем егоизма, страха, съмнението и омразата. Духовният войн трябва да намери силата и смелостта да развие висшето си съзнание, което може да прогони злото от индивидуалното човешкото духовно развитие и да донесе по-висшите дарби и способности на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух — трите духовни компонента на човешкото същество.

Ние сме подпомогнати и ни се съдейства от всички страни във войната срещу злото, което възнамерява да открадне мисленето, чувстването и волята на човешките същества и да го хване в клопката на един бинарен, материален свят, който изсмуква живота и духа на човечеството. Злите същества от по-висшите йерархии, които работят против нас, може би изглеждат прекалено трудни за преодоляване, но когато си спомним за всички други духовни същества, които ни подкрепят и се борят заедно с нас, ние можем да съберем смелостта да вземем знамето на Христос и да поемем напред в усилията си да победим врага и да придобием нашия духовен дом и наследство.

(Само че тази битка не може да се води с кухи, ариманични лозунги, както прави авторът в цялата си статия и особено в тези два параграфа. Пълна заблуда е, че Аримановият възторг от технологиите може да се разгроми чрез Луциферово презрение към технологиите. Машините ще имат огромна роля през следващите векове и хилядолетия, което ясно и недвусмислено е казано от самия Щайнер в цитата, използван за мото в началото на тази статия. По всичко личи, че авторът си представя тази битка като обругаване на машините и техните потребители, но истината е, че подготвеният антропософ следва да знае, че адекватен отговор на електрониката са само моралните машини, които пък ще бъдат дарени от светлите духове при условие, че в няколко области от планетата се приложи Троичният социален ред. Авторът не засяга тези теми, а непрекъснато се позовава на безплодните си луциферизми, както може да се очаква от един йезуит — бел. И.С.)

Биткaта в Космоса и на Земята продължава да бушува

Налице е една космическа и една земна битка, които бушуват за това дали космичното мислене (Имагинациите) ще стане недостъпно за човечеството. В наши дни решаващата война в Небесата е слязла на Земята, защото Михаил вече свали долу на Земята и Луцифер, и Ариман (Дракона). (Михаил сваля само Ариман на Земята, като за целта е използвал помощ и от Луцифер, който в духовния свят си работи съвсем правомерно и това е известно на всеки истински антропософ — бел. И.С.) Небето слезе на Земята и последната битка за човешката свобода се води в човешкия свят. Скандинавците са нарекли това събитие „битката за Рагнарок“, при която „старите богове загинаха“, а младите богове намират нов дом. На Запад ние го обозначаваме с името „Апокалипсис“. Апокалиптичният „двурог звяр“ е новата машинна област на бинарните сили, която се опитва да открадне душата на човечеството. (Глупости на търкалета. Духовната наука има точно определени понятия и за Апокалипсиса, и за Звяра, които нямат общо с религиозните или светските представи на Запад или Изток. — бел. И.С.)

Има много ужасяващи образи, описващи ужасите на Апокалипсиса, но има и други образи, които показват лечебните противоотрови за апокалиптичния ужас. В крайна сметка онези, които „чуват и пеят новата песен“, се спасяват, като се събират около „лъвa на Юдовото племе“, който е укротил „двурогия звяр“. Дори самите методи за изграждането на антипод на „двурогия звяр“ са описани в Апокалипсиса за „онези, които имат очи да видят и уши да чуят“.

Рудолф Щайнер описва битката между Михаил и Ариман / Сорат по следния начин:

Навлизането на Михаил в духовната еволюция на човечеството в края на 19-и век и това на етерния Христос през първата половина на 20-и век ще бъде последвано преди края на този век от идването на Слънчевия Демон. В нашата настояща Михаилова епоха ние имаме всички причини, ако искаме да работим в областта на теологията и религията, да се обърнем преди всичко към това, което Апокалипсиса може да ни научи, да се научим да мислим и да чувстваме апокалиптично, да се издигнем до духовните импулси, които работят отвъд външното съществувание (GA 346).

В следния цитат, Рудолф Щайнер говори за нашите апокалиптични времена като за второто разпъване на Христа в етерния свят:

Семената на земния материализъм, които от 16-и век насам душите с преминаването си през портата на смъртта все повече внасят в духовния свят, предизвиквайки нарастване на тъмнината, образуваха „черната сфера“ на материализма. За да я преобразува, Христос я пое в Себе си по манихейски начин. Това обаче доведе до духовна смърт чрез задушаване на ангелското същество, в което Христовата същност се проявяваше от Мистерията на Голгота насам. Това беше Христовата жертва на 19-и век — една жертва, сравнима с тази на Неговия физически живот при Мистерията на Голгота. Тя може да бъде разглеждана като едно второ Христово Разпятие в етерния свят (GA 152).

Битката за човешките души се води в царството на Духовете на Времето, където Михаил, настоящият Дух на Времето и представител на Христос, се бори с Асурите, (Сега пък авторът е „открил“, че Михаил се бори „с асурите“. Поредните небивалици. — бел. И.С.) които са вдъхновени от падналия Дух на Формата — Слънчевия Демон Сорат. (И отново: Сорат не е и няма как да бъде „паднал Дух на Формата“, тъй като е същество от мирови цикъл, предшестващ нашия с неговите „падения“.) Тази битка достига чак до човешкото физическо тяло и контролира съдбата на човешкото его / „Аз съм“. (Битката обаче е между Самия Христос и асурите, а не се води от Михаил. Но е очаквано един йезуит да изопачава или напълно да премълчава ролята на Христос за сегашните и бъдещите времена — бел. И.С.)

Рудолф Щайнер говори за Слънчевия Демон Сорат по следния начин:

Сорат е съществото, което привлича бъдещето в настоящето и настоящето в миналото. (Подозирам, че това изречение не е правилно предадено, но нямам време и желание да го проверявам. В някаква степен това важи и за останалите цитати — бел. И.С.) Сорат се стреми да прекъсне връзката на човека с Божествено-духовното и да го привлече в собствената си тъмна сфера на злото. Времето на трите шестици (666) — 1998 година — сега стои пред нас. В края на този век ние ще достигнем до момента, в който Сорат ще повдигне главата си най-мощно над течащия еволюционен поток, когато той ще се противопостави на този образ за Христос, който човешките същества, които са се подготвили за него, ще могат да възприемат вследствие появата на етерния Христос през първата половина на 20-и век. Остават само две трети от столетието, преди Сорат да се появи с голяма мощ (GA 346).

Изследвайки човеко-машинния интерфейс, ние можем да научим от лекцията на Щайнер от 28 януари 1923 г. за това какво представлява истинската природа на електричеството:

Светлината е най-големият контраст на електричеството. Ако гледаме на светлината като на електричество, ние бъркаме доброто със злото. Когато мислим за тях като за атоми, като цяло, когато си представяме материята под формата на атоми, ние ги превръщаме в носители на злото, носители на смъртта, защото електрическите атоми са малки демони на злото.

Михаил ще намери Космичната Интелигентност по време, когато една Интелигентност, изложена на ариманичните сили и лишена от духовност, ще се е вкоренила сред хората. Понеже докато Интелигентността слизаше от Космоса към Земята, стремежите на ариманичните сили ставаха все по-големи, търсейки да изтръгнат Космичната Интелигентност от Михаил.

Такава беше кризата от началото на 15-и век до наши дни, което се проявява като битката между Ариман и Михаил, (най-сетне, благодарение на цитат от самия Щайнер, стигаме до истината, че Михаил воюва с Ариман, а не с Луцифер или асурите — бел. И.С.) защото Ариман използва цялата си мощ, за да оспори господството на Михаил над Интелигентността, която сега [вече] беше станала земна. И Михаил, с всичките импулси, които са негови, чрез господството си над Космичната Интелигентност, която се е отделила от него, се стреми да се укрепи в нея отново на Земята в началото на новото си земно управление. Следователно, в полза на човечеството, Михаил се оказва задължен да защитава от Ариман това, което е управлявал през времевите еони. Човечеството стои в центъра на тази битка; и между другото, да бъдеш антропософ, означава да разбираш тази битка.

Ариман участва в битката за завладяването на човешкото етерно тяло, работейки в сферата на мисълта, за да превърне човешкото мислене в машинно мислене и да парализира хората за силата на живото мислене, което се подклажда от топлината на сърцето. Архангел Михаил участва в тази битка и укротява „дракона на материализма“ чрез внасянето на Космичната Мъдрост и на Любовта към София и Христос.

Луцифер воюва в астралното тяло на човека, от сферата на ангелите, където Светият Дух и съществото Антропософия подкрепят развитието на Съзнателната душа, която се трансформира в Дух-Себе.

Рудолф Щайнер описва тази космична битка в следната извадка:

Ариман застава пред нас като едно космическо същество от възможно най-високата Интелигентност, което вече е внедрило Космичната Интелигентност изцяло в индивидуалния, личен елемент. Ако някога бихме влезли в дискусия с Ариман, ние неизбежно бихме били съкрушени от логичната убедителност, от великолепната сигурност на стремежа, с които той манипулира аргументите си. Според Ариман, наистина решаващият въпрос е следният: „Дали ще надделее находчивостта или глупостта?“ A Ариман нарича глупост всичко, което не съдържа Интелигентността вътре в себе си в рамките на пълната лична индивидуалност.

Михаил обаче не е ни най-малко заинтересуван от качеството на личната, индивидуална Интелигентност. Ние, хората, сме винаги изкушени да направим нашата Интелигентност лично притежание така, както е постъпил и Ариман. Михаил обаче само ще ръководи Космичната Интелигентност и няма да я направи лично своя. И сега, след като хората притежават Интелигентността, тя отново трябва да бъде управлявана от Михаил като нещо принадлежащо на цялото човечество — като една обща и универсална Интелигентност, която е от полза за всички нас по един и същи начин.

Зад кулисите на съществуването бушува битката на Михаил срещу всичко ариманическо. Михаил е дух, изпълнен със сила и той може да използва само смелите хора, които са изпълнени с кураж (GA 236).

Бинарният свят на Двурогия Звяр

Псевдоживото царство на машинния свят, (Не знаех, че машинният свят вече е отделно царство. Трябваше един йезуит да ме просветли.) намиращо се между минералното и растителното царство, (Моля?! Къде се намира?!) иска да се храни с човешката мисъл, да я открадне и да я засмуче в един друг свят извън нашето трето измерение. (Следват и други „измерения“, явно почерпени от ню-ейдж литературата, но определено не и от лекциите на Щайнер.) Теософите наричат този свят Осмата сфера и той е един остатъчен свят вследствие на седемте въплъщения [трансформации] на Земята.

(В последното изречение има толкова небивалици, че не знам откъде да започна. Първо, последователите на теософа Синет отъждествяват Осмата сфера с физическата Луна, което по думите на Щайнер е напълно противоположно на истината, тъй като физическата Луна се отделя, за да предотвратява влиянията на Осмата сфера. Грешният теософски възглед впоследствие е „пояснен“ от Елена Блаватска под влиянието на тъмни сили, като става още по-неверен и коварен.

Второ, Осмата сфера не е „остатъчен свят“, нито може да е „следствие“ от седемте въплъщения на Земята, тъй като Осмата сфера вече съществува, а три от въплъщенията на Земята тепърва предстоят. Елементарна логика.

Трето, само можем да гадаем защо йезуитският автор досега се позоваваше изключително на антропософията, а изведнъж започна да черпи с пълни шепи от някаква измислена теософия и ню-ейдж терминологията. Машинният свят има косвена връзка с Осмата сфера, но по никакъв начин не е и не може да бъде самата Осма сфера.)

Сега Осмата сфера е едно машинно царство, съществуващо като анти-двуизмерен свят. Тя е сянка на ангелското царство, създадена е от минерална субстанция и получава псевдоживот чрез мислите на софтуерните програмисти. (Мотамо се повтаря лъжата на черните братя, че Осмата сфера е създадена от минерална субстанция, с което авторът автоматично се причислява към черните братя!)

Това е извънземен свят, населен от същества, стоящи по-високо или по-ниско в еволюцията от хората, които съществуват както в този анти-двуизмерен свят, така и в бинарния свят на електромагнитните същества. Всички софтуерни програми и подпрограми работят заедно, за да изградят добре работещ човеко-машинен интерфейс чрез създаването на инструменти за спестяване и намаляване на човешкия труд, които в крайна сметка „крадат“ човешкото мислене, правейки ни умствено мързеливи. Те вкочаняват човешките чувства чрез студената, мъртва машинна интелигентност и бинарна логика и парализират потребител[, който е очарован, слисан и хипнотизиран от „привидното машинно чудо“. (Страхотна тирада в смехотворния стил на Мангуров. Остава само да решим: да наричаме Дъглас Гейбриъл с прозвището „Американския Мангуров“, или пък да наричаме Димитър Мангуров с прякора „Българския Дъг“? И двата варианта ме устройват.)

Вместо да прогресират в четвъртото измерение, хората биват примамвани надолу в едно двуизмерно, бинарно съществуване в извънземния, двуизмерен свят на машинната интелигентност. Деволюирайки обратно към миналото, посредством хипнотичния транс на очарователната бинарна илюзия, ние се отказваме от нашето бъдещо прогресивно духовно развитие. Ние предаваме собственото си Азово развитие на същества, които всъщност не се намират в нашето измерение и следователно не ни изглеждат като зловредна сила, камо ли пък като зли същества. Тези думи карат по-чувствителните да бягат от технологиите като от дракон, който се опитва да ги изяде. Всъщност това е доста вярно на едно душевно и духовно ниво на осъзнаване.

(Да, ама не. Това чисто и просто е потвърждение на думите ми, че авторът извършва ченълинг на Луцифер с неговото отвращение към технологиите на противника му Ариман. Не може да става и дума за душевно или духовно ниво на осъзнаване, след като липсва каквото и да било осъзнаване, че такива словоизлияния са инспирирани от тъмен ангел.)

Докато Асурите крадат от човешката воля на хипнотизирания интернет, смартфон или компютърен потребител, те изсмукват жизнената сила на потребителя в една сферата на съществуване, която се намира извън нормалните седем сфери на земната еволюция. Тази сфера е наричана Осмата сфера и тя бива изграждана в двуизмерния свят, който се взаимнопрониква с нашия свят от третото измерения. Когато човешкото същество може да прибави разбирането за времето към третото измерение — безвремието — тогава четвъртото измерение вече може да бъде добавено към третото измерение в съзнанието на стремящия се човек. (С тези приказки за измерения авторът ме праща в девета глуха или задънена улица. Замълчавам благоговейно пред ню-ейдж термините и смирено признавам, че не мога да си ги преведа на антропософски.)

Ако обаче Луцифер, Ариман или Асурическите същества успеят да откраднат мисленето, чувстването и волята на човешкото същество като го примамват в бинарния свят на миналото, те прибавят откраднатите човешките сили към Осмата сфера, където те се опитват да примамят човешката душа и след смъртта, вместо тя да преминава към по-висшите духовни сфери.

(Едва ли ще се изненадате, че има грешки и в таблицата. Например не е напълно правомерно асурите да се отъждествяват със Сорат, въпреки че Сорат работи най-опасно чрез тях. По-безспорна и по-груба грешка, да речем, е в графата „Душевна сила“, където са разменени мисленето, изопачавано от Ариман, и чувстването, реално покварявано от Луцифер. Също така са разменени местата на електричеството и магнетизма.)

Рудолф Щайнер говори за победата на Луцифер и Ариман по най-въздействащ начин в тази извадка:

Всичко ще бъде механизирано. Писането на ръка ще излезе от употреба; децата ще се учат директно да пишат на пишещи машини. Бъдещето ще бъде доминирано от механизацията на живота. Това започна с изобретяването на парната машина, а в бъдеще хората ще гледат назад към това изобретение като на победа на Ариман, точно както сега гледаме на пропадането на човека чрез първородния грях като на победа на Луцифер. Когато парната машина беше въведена в края на 18-и век, боговете предадоха материалната еволюция на Земята към Ариман. Остатъка от земната еволюция с нейните машини и механизация принадлежи на Ариман. Боговете я предадоха в ръцете му. Това е факт, който, подобно на експлозията на бомба, би трябвало да ни разтърси в дълбините на нашите души (GA 140).

(Тези победи са предопределени с учебна цел, но йезуитът явно ги разбира и проповядва по повратен и нечестив начин.)

(Пропускам около 20% от статията, защото отново ще се наложи да повтарям възражения и да се занимавам с грешни таблици. Отиваме направо на мястото, където най-сетне се говори за моралните машини по безобразен начин.)

Морално управляваните нови духовни технологии

В следващия цитат Рудолф Щайнер посочва, че Кийли така развил моралните си сили, че те можели да комуникират с машините и да създават един симпатичен резонанс, който подпомагал работата на машините. Другите хора освен Кийли, които не са притежавали тези морални качества, не можели да накарат машините да заработят, освен ако Кийли не присъствал в помещението. Това е типът машини, който Щайнер препоръчва (Нужно ли е пояснение колко неуместен е глаголът „препоръчва“ в този контекст? Има си хас Щайнер да е препоръчвал Аримановите машини!) да създаваме и използваме вместо фрагментираните машини, които използваме към настоящия момент. Тези „бъдещи машини“ ще работят само когато потребителят им притежава подходящото морално развитие, за да отключи космическите сили, които ще активират тези устройства работещи чрез симпатичен резонанс.

Джон Кийли стартира двигателя си чрез вибрации, които той предизвика в собствения си организъм. Вибрации като тези зависят от моралната природа на човека. Това е първият намек за нещо, което ще формира технологиите на бъдещето. В бъдеще, ние ще разполагаме с машини, които ще функционират само в отговор на сили, идващи от морални човешки същества. Неморалните хора няма да могат да ги накарат да заработят. Чисто механичните механизми трябва да се превърнат в морални механизми (GA 97).

Рудолф Щайнер говори за бъдещия интерфейс (Щайнер не говори за никакъв интерфейс. Авторът или не разбира какво чете, или умишлено го изопачава. Става дума за особено „свързване“ между човеците и съответните машини, с които ще бъдат етерно сродни. Става дума за резонанс, а не за интерфейс, без значение какво се влага в „интерфейс“.) между хората и машините и казва, че учените трябва да превърнат лабораториите си в свещени олтари, чрез които космичните сили да могат да заработят. Моралът на изследователя и на изобретателя трябва да разкрие огромните сили на Космоса, които се вливат в света и да ги впрегне за създаването на задвижващи сили в машините. Едва когато учените работят от чисто безкористие, те ще могат да взаимодействат с висшите същества от сферите на Свръхприродата, вместо да бъдат придърпвани в сферите на егоистичното желание и личната изгода, които са управлявани от Ариман и от силите на подприродата.

Когато научното експериментиране се трансформира в ритуален акт на святост, създаден от безкористното желание да се съдейства за развитието на цялото човечество, тогава ще се роди нова наука, произлизаща от Духа, която ще може да обедини човешкото същество с неговите духовни източници на вдъхновение, които свидетелстват за божествения си произход. (Йезуитът е резюмирал антропософските послания под формата на обикновени лозунги, а напълно пропуска да уточни, че такова отношение на човека към ближните му, машините му и изобщо към света и космоса ще дойде само след въвеждане и неотклонно следване на Троичния социален ред. Тази душевна нагласа няма да дойде с луциферистично отвращение към сегашните машини, нито с ариманови лозунги „да се обичаме“, „да превърнем лабораториите в олтари“, „да работим безкористно“.)

Човек трябва да се стреми да поставя духовно-етерното в служба на външния, практичен живот. В петата следатлантска епоха хората ще трябва да решат проблема как да предават на машините вълните, носещи техните настроения, техните вътрешни движения на душата. Те ще трябва да решат проблема как да приведат човешкото същество във връзка с това, което трябва да става все по-механично (GA 178).

Резултатът от битката

След като научихте за страховитата природа на съществата, които искат да навредят на човечеството и да унищожат Христос в етерния свят, (И как точно тези същества ще „унищожат“ Христос?! Голем бакалавърски антропософ и още по-голем йезуит!) вие може би си задавате въпроса: „Кой ще спечели тази битка?“

За да отговорим на този въпрос, първо трябва да осъзнаем, че нещата ще се влошат, преди да се подобрят. През 2009 г. IBM създаде концепцията за „по-интелигентна Земя “, която те нарекоха „Интернет на нещата“ — по същество, това е един глобален планетарен компютър. (Тук описанието на Интернет на нещата е малко по-адекватно.) Систематичното глобално обединяване на всички дигитални системи се развива с тревожна скорост. Хората избират да навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко във виртуалния свят, който се владее от бинарния „двурог звяр“. (Напротив, въпреки масовата реклама на VR технологиите те не се приемат масово. Дори сред геймърите популярността е около 5%. А ако авторът под „виртуален свят“ има предвид интернет, може да предаде много здраве на Луцифер и да го разочарова, че човечеството няма да се върне в пещерите, където да пише на пергаменти под прекрасната светлина на свещите.)

Много хора вече са стигнали твърде далеч, за да се разделят с технологичните си пособия дори за няколко минути. Хората страдащи от интернет зависимост са по-поробени, отколкото който и да е човек иска да признае. (Че кой отрича връзката между „зависимост“ и „поробване“?!) Болестите, породени от взаимодействията между човека и машините, се разпознават в много малка степен, а всъщност те представляват цялостно обсебване на човешката воля, (Не представляват нищо подобно, а доколкото имат връзка с волята, тя е косвена и обсебването не е цялостно. Цялостното обсебване на волята ще дойде от асурите, а не от аримановите духове, като ще има различни изражения от зависимостта към машините.) което влошава мисленето и сковава сърцето в една механично причинената хипнотична парализа. (Тук имаме пълно неразбиране или изопачаване на антропософията по отношение на взаимовръзките между мислене, чувстване и воля.)

Човек би могъл да се запита дали не е по-добре да унищожим технологичните оръжия, които ни бяха връчени и да обсадим интернет, докато не унищожим злите аспекти на всепояждащите технологии от рода на Интернет на нещата. (Несъмнено човек, който е под мощно влияние на Луцифер, би се запитал такива неща, защото други от влиянията на Луцифер включват: анархизъм и революционна войнственост!) Трябва ли да отнемем телефоните, компютрите и таблетите от децата, понеже знаем, че те им вредят? Или пък просто трябва да приемем машините, защото те са нашето неизбежно бъдеще?

Решението, предоставено ни от Рудолф Щайнер в извадката по-долу, е шокиращо (нещо от Щайнер може да е шокиращо само за йезуит, но не и за антропософ) и може да ви изненада.

В сравнително близко бъдеще тази тъй възхвалявана съвременна технология ще стигне до един финален етап, в който тя по определен начин ще се превърне в ненужна. От друга страна, ще възникне нещо, което ще доведе човека до придобиване на възможността да използва деликатните вибрации — деликатните колебания в своето етерно тяло — за да задвижва машините (GA 173).

Според Щайнер, ние ще открием, че модерната технология „ще се превърне в ненужна“. Това не е съвсем отговорът, който добрите воини на Духа са очаквали! (?!?) Изглежда, че битката ще бъде спечелена просто като „игнорираме“ (!?!) технологиите. (И как точно ще ги игнорираш? Къде ще се скриеш от тях, глупако?)  Вероятно вече няма да бъде „модерно“ да си в плен на машините! Може би изследванията ще покажат, че машините могат да ви направят по-малко умни, придърпвайки човешката интелигентност в областта на машинната интелигентност. (А може да се докаже и че „игнорирането“ на машините не те е направило по-умен.) Може би многото заболявания на ума, душата и духа ще станат известни и хората ще забележат какво се случва по време на тяхното дигитално общуване с машините.

Разработването на машини, които се задвижват от космическите енергии, благодарение на човешкия симпатичен резонанс, ни посочва правилната посока за развитието на интерфейса човек-машина. (Ще има да почакаме, преди „игнориращите“ съвременните машини да разработят морална машина.) Щайнер описва тези машини в мистерийните си драми, когато засяга въпроса за машината на Щрадер.

Тази машина е до известна степен сходна с вибрационните устройства, създадени от Кийли, които той развива в по-късната фаза на експериментите си. Никой не знае със сигурност (Типичен луциферистичен похват, чрез който невежият приписва невежеството си и на другите хора, като по този начин се надява, че няма да се откроява с тъпотията си.) какво описва Щайнер чрез машината на Щрадер, но той е бил сигурен, че това ще бъде технологията на бъдещето, която ще замести сегашните машини, които работят с помощта на неморални, зли и деструктивни същества и сили. Машините на бъдещето ще работят благодарение на [моралните] хора и в полза на човечеството, вместо да работят срещу хората и тяхната духовна еволюция. (Аха, и сигурно ще ни намерят сами, след като сме ги дочакали пасивно, скрити в катакомбите под Ватикана или в някоя хайдушка землянка. Йезуитска пасмина! Това чудно самозвано и арогантно същество е валдорфски преподавател и „дипломиран“ антропософ…)

Автор: Дъглас Гейбриъл

Превод: Търсач Скитник

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

15 коментара за "Йезуитските изцепки в „Духовната битка между човеците и машините“"

  1. Светльо  08.01.2019 г. | 10:03 ч.

    Интресна личност е този човек – Дъглас Гейбриъл.

    Поразрових се малко да добия някаква допълнителна представа и честно казано се смутих от някои неща. Оказва се, по неговите думи, че той е един от участниците в писането на сценария за Трилогията „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас и „Индиана Джоунс“ на Спилбърг.

    Много интересно впечатление ми направи една извадка от техния (семеен, съвместно със съпругата си) сайт

    Tyla and Douglas Gabriel are the digital architects of Sophia’s Temple of Wisdom. You are now visiting Sophia’s Inner Sanctum where you can contemplate the words, images, and sounds that outline Her presence of love and wisdom. In a previous lifetime, we may have all participated in building a grand cathedral or even the Hagia Sophia in Her honor. We used bricks and mortar, flying buttresses and cupolas, and delicate treatments of gold leaf and precious jewels to create a beautiful physical space of worship.

    Тайла и Дъглас Габриел са дигиталните архитекти на Храма на мъдростта на Св.София. Сега посещавате Вътрешната святост на Св. София, където можете да съзерцавате думите, образите и звуците, които очертават присъствието й на любов и мъдрост. В предишен живот, може би всички ние сме участвали в изграждането на велика катедрала или дори Света София в нейната чест (вероятно се предвид тази в Константинопол – мой коментар). Използвахме тухли и хоросан, летящи опори и куполи, както и деликатни третирания със златни листа и скъпоценни камъни, за да създадем красиво физическо пространство за поклонение.

    Ако се поразровим още ще забележим, че технологиите хич не са му/им чужди, както се говори по-горе в текста и те са използвани по предначначение от него/тях в редица сайтове, включително в качеството им на „дигитални архитекти“ на дигиталния „Храм на Мъдростта“. Чудна работа.

    За участието му/им в сценария на „Междузвездни войни“ и обясненията за три пътя на посвещение – ляв – този на мисълта, десен – този на волята и трети (балансиращ) чрез чувствата съм меко казано озадачен, не намирам нищо антропософско в това, както се прокламира в темата тук.

    Самите те /Тайла и Дъглас Гейбриъл/ се определят като носители на нова Инспирация и Имагинация на Антропософията в нашите (нови) времена – познато е отнякъде, нали? 🙂

    Douglas and Tyla Gabriel are delighted to share this story with you as a part of the Our Spirit project, which is a new Inspiration and Imagination of Anthroposophy in our times

    .

    Йезуитски почерк от всякъде!

  2. Дорина Василева  08.01.2019 г. | 10:15 ч.

    През цялото време, докато четях текста и бележките в синьо, в главата ми беше мисълта: Дръж се, Антропософийо, американци те газят!

    Не съм изненадана. Започвам наистина да чувствам мястото, в което съм се родила, живея и работя – България, като малък спасителен и чист оазис за истинските идеи на Антропософията, стига да съумеем да ги запазим, да запазим чистотата в душите си като хора, които търсят съзнателно това развитие. В годините работа със западняци, плюс наблюдение и общуване едноседмично с американски антропософи в Дорнах, преди около 5 год., все повече се уверявам, че тук ни е дадено като че ли пост фактум, по-бавно, по-трудно да реализираме антропософията дори в практически план. Причините със сигурност не са еднозначни: външно-финансови, но и вътрешно-кармични, не само на лично ниво. Инкарнирането на Антропософията тук обективно изглежда трудно, с родилни мъки, няколко десетилети вече, но изглежда това е своего рода някакво предпазване /Свише!/, предвид явно на по-особената ни конституция, свързана с ЕТ, и съответните ни задачи. Нужна е абсолютна будност какво се внася тук от Дорнах, чрез медиатори – наши и чужди! Много се съмняваме, обаче, че такава будност съществува в „официалните“ кръгове на АОБ. Даже чрез една преводна статия на Сергей Прокофиев в последния брой на Антропософски вести, се уверявам, че списвачите-редактори, не са наясно какво внасят в България чрез липсата на адекватни най-малко коментари към статията!

    Важно е, че до нас достигат и такива преводни статии! Със сигурнност са тегави и за превод, и за прочит, и за осмисляне.
    Благодаря и на преводача, и на острия типично Иван-Стаменовски мисловно-емоционален разрез, точно на Ивановден!
    Спорен ден!

  3. петко  08.01.2019 г. | 11:23 ч.

    Войната на всички против всички и всеки против всеки, нека да започне сега:-)!
    Дорина би ли уточнила, какво искаш да кажеш относно статията в АВ на СП за двата кармични потока? Между другото, благодаря ти за преводите и публикациите на 13 те нощи!

  4. Дорина Василева  08.01.2019 г. | 12:06 ч.

    За много години, Петко!
    Бихме отишли в съвсем друга посока от статията, под която коментираме. Нека ми дойде музата да пиша! 🙂

  5. Кали  08.01.2019 г. | 13:30 ч.

    Това че йезуитите са особено активни срещу антропософията, не е ново, и не е само този американец. Още по времето на Щайнер е започнало, и не е спирало. Но мен ме интересува друго. Може ли едно пояснение откъде идва твърдението, че “Българският език и изобщо съдбините и задачите на нашия народ се ръководят от архангела, известен в антропософията като Орифиил — бел. И.С.)”? Това е дадено като неоспорим окултен факт или само възможност, както онова за детето на Кейт?

    Също смятам, че подигравките с Димитър Мангуров на всяка крачка са доста досадни и отблъскващи. Без да споделям всичките му възгледи, в смисъл да съм фен на варненеца, но манджата вече прекомерно се пресоли. Цял свят разбра, че синият шрифт има кармични разправии с него, айде стига толкова!

    Също

  6. Стопанина  08.01.2019 г. | 14:06 ч.

    Това е дадено като неоспорим окултен факт или само възможност, както онова за детето на Кейт?

    Зависи от отношението ни към сведенията, дадени от Учителя Беинса Дуно. Ако го приемаме за достоверен източник на информация, можем да приемем за окултен факт това, че Сатурновият архангел (както е наричан и от Щайнер) от няколко столетия е ръководител на българския народ/език. За мен Беинса Дуно е авторитет и приемам данните му за факт, още повече че се изнася не в една беседа, а в много от тях и по различни поводи.

    Като пояснение може да се добави, че Учителя внася и уточнение, според което предишният ръководител на българите – Марсовият архангел Самаил – също все още има известно влияние. В наши дни обаче Самаил е водач основно на английския народ.

    Също смятам, че подигравките с Димитър Мангуров на всяка крачка са доста досадни и отблъскващи.

    Това, което наричате „подигравки“, са уместни паралели.

    Ако не виждате паралелите и основанията за тях, проблемът е ваш, а не мой. Ако очаквате, че ще разглеждам сериозно изявления и поведения, които заслужават само изобличаване чрез осмиване, не мога да отговоря на очакванията ви. Ако вярвате, че мангуровизмите трябва да бъдат игнорирани, ще трябва да вложите усилия в аргументация.

    Личната ви досада не е валидна аргументация. Мога да взема предвид чувствата ви. Мога и да ви помогна да си отработите чувствата, като ви осигуря още един дразнител:

    манджата вече прекомерно се пресоли.

    Щеше да се пресоли, ако не се бях въздържал да отбележа със синьо, че Мангуров воюва с технологиите, като отказва да използва личен мобилен телефон и преди десетина години разправяше, че 3D очилата са портали за навлизане на демони в главите ни. 😀

    Дори с тези добавки в този коментар не пресолявам манджата, но сигурно съм поръсил със сол нерафинираните ви чувства и съм помогнал да диагностицирате проблем в астралното си тяло… Надявам се, че съм бил полезен.

    Цял свят разбра, че синият шрифт има кармични разправии с него, айде стига толкова!

    „Айде стига толкова!“ ще кажете на Мангуров, ако не искате той непрекъснато да ми дава поводи за синия шрифт. Другият вариант е да си кажете „Айде стига толкова!“, след което просто да не ме четете. Изобщо не държа почитателите и апологетите на варненския фантазьор и вредител на антропософията да бъдат сред публиката ми.

    Надявам се, че съм бил полезен и с тези препоръки.

  7. Стопанина  08.01.2019 г. | 16:55 ч.

    Сравнете статията на „бакалавъра“ със следното от Щайнер:

    „Имайте предвид, че във Ваймар, който Гьоте посещаваше, и на другите места, където той ходеше, нямаше никакви телеграфни жици, никакви телеграфни кабели или нещо подобно. Там атмосферното пространство не беше изпъстрено с телеграфни жици и електропроводи. А сега просто се замислете колко фино са направени инструментите около нас, в които се провежда електричеството. Човешките същества имат устройства като тези пред тях и около тях.

    Там, в Америка, хората започват да подозират, че това оказва влияние и върху физическото човешко същество — фактът, че около тях бръмчат всички тези електропроводи и тем подобни. Когато Гьоте пътуваше по света, в тялото нямаше индуцирани електрически токове. Днес вие можете да пътувате надлъж и нашир, но никога не можете да стигнете толкова далеч, че тези електрически кабели да не ви преследват. Те постоянно индуцират токове във вас.

    Гьоте не беше изложен на такива токове. Всичко това ограбва човешките същества от физическото им тяло; то довежда физическото тяло до състояние, в което душата просто не може да влезе в него. Трябва да сме съвсем наясно с това: в дните, когато нямаше електрически токове, когато нямаше електрически проводници във въздуха, беше по-лесно да си човек.

    В онези дни тези ариманични сили не бяха налице, за да ни лишават непрекъснато от телата ни, дори когато сме будни. Тогава не беше нужно хората да полагат такива усилия, за да се приближат до Духа. Ето защо днес, в сравнение с преди сто години, е необходимо да се натрупат много по-мощни духовни сили, само и само за да останем човешки същества.“

    Значи, още по времето на Щайнер светът вече е бил опасан с жиците на електропроводите. Днес електричеството е абсолютно навсякъде, най-малкото заради радио вълните на най-различни честоти и 3G/4G мрежите на разните телекоми. Единственото място, където някой може да „избяга“ от тях или да ги „игнорира“, вероятно са пещерите. Но пък там няма естествена светлина.

    Предвид това, да виждате призиви и лозунги от Щайнер за „война с машините“, за „игнорирането“ им или за деиндустриализация? Нищо подобно! Човекът е реалист и в последното изречение от цитата дава решението, което е давал и по други поводи:

    Ако човек полага усилия и се зарежда с духовната наука, това етеризира кръвта му и действа изгарящо на всички ариманични духове, които бушуват в нея. Нека идват колкото си искат – жично или безжично. Огънят ги чака… 😉

  8. Петко  08.01.2019 г. | 17:30 ч.

    Кали бъди като котките, СМЕЛ МАНИХЕЕЦ! Те неосъзнато се свързват със злото и го трансформират. Най смелите елегантни и красиви животни. Могат дори да те излекуват от най различни болести и депресии. Препоръчвам и свещи от пчелен восък, те неутрализират вредата от електронните уреди. Успех на всички!
    „Ела зло, че без тебе още по зло“
    „Не бой се от злото“

  9. Мирослав  08.01.2019 г. | 21:34 ч.

    Здравейте. Дълга и интересна статия, но още по-интересни коментари.Има ли начин да се преминава направо на коментарите, когато се отвори статия?

  10. Стопанина  08.01.2019 г. | 23:06 ч.

    Има ли начин да се преминава направо на коментарите, когато се отвори статия?

    Направо – не.

  11. Стопанина  10.01.2019 г. | 11:12 ч.

    Препечатвам два коментара от фейсбук към публикацията. Те са от една ирландска госпожа, която над 30 години е била член на Антропософското общество и е препоръчала статията за превод. Изтрих коментарите ѝ там, защото не ми се водят спорове пред публика от кол и въже, но ги пускам тук, за да останат в архив и да допълнят нашата дискусия.

    There are many enemies working from within the A.S. Douglas isn’t one of them. I haven’t met him, but I’ve read his and his partner’s stuff, and it’s good. They’re not working for Team Dark. 🙂 Incidentally, your arguments above are lame, very lame. For instance, you try to claim that the the hold social media has over many people is like a published author receiving some fan letters? No. Just no.

    (Превод:) Има много врагове, работещи вътре в АО. Дъглас не е един от тях. Не съм го срещала, но съм чела нещата от него и партньорката му, а те са добри. Те не работят с Тъмния отбор. 🙂 Между другото, твоите аргументи са слаби, много слаби. Например опитваш да твърдиш, че влиянието, което социалните медии имат върху много хора, е като това на един публикуван автор, получаващ фенски писма? Не. Просто не.

    На този коментар отговорих с кратката забележка, че не приемам забележки към коментарите ми на български език, след като авторката не разбира този език, съответно и коментарите ми. Така поканих и второто ѝ включване:

    I can read your arguments. What I see here is an attack on someone you don’t like, so you have to find ‘reasons.’. Anthroposophists in general hate other anthroposophists who have any clairvoyance; I have been noticing that for 32 years, since I joined the A.S.

    (Превод:) Мога да чета твоите аргументи. Това, което виждам тук, е една атака срещу някой, когото не харесваш, така че трябва да си намериш „причини“. Антропософите като цяло мразят други антропософи, които имат някакво ясновидство. Забелязала съм това през 32-те години, откакто се присъединих към АО.

    За ужас на изказалата се по-горе Кали, отново ще „пресоля манджата“, като използвам случая да направя пореден паралел между Дъглас и Мангуров. Няма как да го пропусна, след като и двамата самозванци се представят или са представяни от почитателите си като ясновидци.

    Това едно на ръка.

    По-същественото обаче е, че една антропософка, която за тези 32 години, по нейни твърдения, е изчела всички лекции на Щайнер не е открила сама гротескните противоречия между казаното от Щайнер и твърдяното от Дъглас. Дори когато ѝ се посочват в прав текст чрез коментарите ми към статията, продължава да е сляпа и да свежда всичко до някаква предполагаема антипатия.

    Осведомиха ме, че въпросната госпожа вече не била част от Антропософското Общество, защото решила да поеме по манихейския път, а той противоречал на антропософския път. Ако това е вярно, показва, че колкото разбира антропософията, толкова разбира и манихейството. Никак!

    Ще се въздържа от луциферичен стереотип за западните антропософи. Но можете да си представите какъв е.

  12. Maranello  14.01.2019 г. | 12:21 ч.

    Една от онези публикации в „От извора“, в която коментара в синьо е по-интересен от самата статия.
    Поздрави

  13. Светльо  14.01.2019 г. | 17:27 ч.

    Помествам тук един цитат от Учителя, който струва ми се е уместен за статията и коментарите под нея.

    „Овцата, като види вълка, тропа с крак: иска да му каже: „Трябва да се махнеш от тук; не знаеш ли, че аз паса?“ Но той се хвърля и я изяжда. Толкоз е тя умна! И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак: той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани. Затуй Христос дойде да развърже ръката на човека и да му даде сила да се бори с вълка – с дявола. И вълците имат право да ходят по света, да упражняват своите зъби, но и ние имаме право да употребим срещу тях своя ум и своята воля. Те имат право да ядат, но и ние имаме право да им извадим зъбите; те имат право да упражняват своите нокти, но и ние имаме право да им ги изрежем. Изкоренете зъбите на този дявол и изтръгнете неговите нокти. И като направите дявола овца, да ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следващата стъпка да го направите вол, да му турите оглавник и да го накарате да оре.“

    Учителя Беинса Дуно („Колко по-горе стои човек от овца“, 28.09.1914г.)

  14. Dora  15.01.2019 г. | 11:28 ч.

    Интересно ми е, ако някой е проучил по-подробно биографията на този Дъглас Гейбриъл – дали той първо е станал йезуитски свещеник и после се е насочил към антропософията или обратно – първо е развил интерес към антропософията и после е станал член на йезуитския орден? Възможно е изучаването на антропософията да има различни мотиви в тези два случая.

    В първия случай, най-правдоподобното обяснение за допуснатите антропософски грешки в горната публикация е, че сигурно са умишлени с цел фалшифициране на важни духовни факти и опорочаване на антропософията.

    Но вторият случай позволява да се допусне благороден мотив, а именно желание за разпространяване на антропософската мъдрост сред йезуитското духовенство и мирянство. Ако това е така /макар да е по-малко вероятно/, тогава допуснатите антропософски грешки могат да се дължат на немарливо боравене с антропософската материя, което не е нещо нетипично за американски автори.

  15. Стопанина  15.01.2019 г. | 12:25 ч.

    Дора, не е нужно да проучваме кой знае колко задълбочено такива хора. Достатъчно е да видим и преценим плодовете на делата им. Само тази статия е изключително показателна.

    Според мен не съществува въпрос дали работи с благородни мотиви, защото очевидно е шарлатанин и самозванец, като това се отнася и за неща, които нямат нищо общо с духовната наука. Виж какво е пуснал Светльо за „авторството“ му на Star Wars.

    Няма особено значение и дали по-напред е бил „антропософски бакалавър“, а след това е станал йезуитски пастор, или пък обратното. По-важните са връзките му с американската армия. Добре известен факт е също, че е „бивш“ агент на NSA и има връзки с ЦРУ.

    Редовно го изобличават в шарлатанство, в ционистка пропаганда, в опити да прокарва psy-op операции, да инфилтрира алтернативните медии и саботира различни движения за свободи. Особено показателно е това интервю с него, в което си позволява да ругае и псува, а по едно време започва и да отправя заплахи срещу живота на интервюиращия:

    https://youtu.be/wvWCR_Z6wWk

    И отново: такива се разпознават по плодовете на делата им! Нищо повече.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.