Разни мисли — 22: Тесният и труден път между Сцила и Харибда

Или защо слепият Омир вече хилядолетия си остава като едноок цар сред останалите слепци, продължаващи да се вкарват в неприятности, без дори да осъзнават ЗАЩО

Едва ли има някой, който поне да не е чувал за Омир — древногръцкия поет, за когото се твърди, че е бил сляп, но това не му е попречило да сътвори няколко от най-значимите произведения на античността: „Илиадата“ и „Одисеята“. И именно в „Одисеята“ четем една част, която е останала пословична до наши дни — срещата на Одисей с двете „митологични“ създания Сцила и Харибда, дебнещи нищо неподозиращите странници из необятните морета.

Харибда приемала образа на водовъртеж, а пък Сцила била олицетворението на острите скали. Идеята е, че хората (с техните кораби) трябвало да намерят сигурен проход между двете опасности и да се промушат между тях. Защото и двете опасности били достатъчно могъщи да погубят пътешествениците. По тази причина „да избираш между Сцила и Харибда“ е друг израз със значението: „да избираш между по-малкото и по-голямото зло“ или „да си между чука и наковалнята“.

Читателите, интересуващи се от духовната наука, вероятно предусещат и още един неизбежен паралел, който просто няма как да пропусна. Ако Сцила и Харибда са две злонамерени крайности, между които човек трябва да намери балансиран, спокоен и сигурен Път, същото може да се каже за Луцифер и Ариман, тъй като и те са две диаметрално противоположни сили, които трябва да бъдат балансирани с помощта на Христос.

Но това рядко се прави…

Съвременниците на Омир масово са били по-слепи от самия поет. Нашите съвременници като че ли са ослепели дори повече, ако изобщо е възможно. Разбира се, ще опитам да се аргументирам, доколкото е необходимо за моята публика.

Намерих си „странно“ забавление през празничните дни. Вместо да гледам за пореден път „Сам вкъщи“ или други коледни филми и хумористични предавания, изгледах десетки часове с документални компилации на полицейска тематика. Имам предвид клипове с реалните сблъсъци на реални хора с реални полицаи. Някои материали бяха заснети със смартфоните на „жертвите“, а други — от камерите на таблото в патрулките или от тези, станали задължителна част от униформата на модерното американско ченге.

Гледах разнообразни случки за чудо и приказ, пред които историите на Омир бяха постни, скучни и… безкръвни. Но колкото и да беше богат асортиментът от заснети ситуации, особено се впечатлих от няколко, които сякаш се развиваха по сценарий, писан от един и същ човек. И в известен смисъл вероятно е точно така, но на това ще обърна внимание по-нататък.

Та в общи линии

сценарият беше следният:

Полицаи спират автомобил за рутинна проверка, или заради превишена скорост, или защото на компютъра им излиза, че лицето не е подновило шофьорската си книжка, или пък има неплатени глоби, или нещо такова. Униформеният се доближава до страничното стъкло от страната на шофьора, легитимира се и иска документите на водача. Но, вместо да съдейства, мъжът или жената зад волана започва:

— Защо ме спряхте? Нямате право да ме спирате, ако не съм извършил престъпление. Аз извършил ли съм престъпление?

Отговорът зависи от характера или търпението на полицая. Някои просто повтарят изискването си да видят документите на шофьора, докато други опитват да обяснят, че могат да спират автомобили и без да е извършено престъпление. Факт.

— Нямате право да ме спирате, ако не е извършено престъпление! — заявява водачът, абсолютизиращ луциферично правата си дори тогава, когато няма такива права. И понеже вероятно сам не си вярва, опитва ариманично да сплаши полицая: — За ваше сведение, офицер, в момента ви записвам с камера.

Униформеният отвръща невъзмутимо:

— Окей! — И за сетен път напомня: — Дайте ми да видя вашите документи, сър/госпожо…

Пропускаме минута-две излишно повторение на досадни реплики, в които шофьорът непрекъснато се позовава на фантастичното си „право“, че нямали право да го спират, ако не е извършил престъпление. За да „сплаши“ полиция, току се сеща да поиска повторна, трета и четвърта легитимация: имената и номера на униформения. Рано или късно се стига до момента, в който и най-добронамереният полицай губи търпение, отстъпва крачка назад от вратата, посяга към белезниците на колана си и казва:

— Сър/госпожо, излезте от колата!

— Ще ме арестувате ли?! — звучи „изненадан“ несъдействащият шофьор. — Нямате право да ограничавате възможността ми да пътувам. — И за сетен път опитва да сплаши служителя на реда: — Повикайте вашия надзорник/супервайзър!

По всичко личи, че полицаят не за пръв в практиката си е изправен пред такива обстоятелства. Понякога наистина се обажда на висшестоящ офицер, а друг път вика партньора си от патрулката и/или подкрепления. С възможно най-сдържан тон обяснява, че и супервайзърът му би постъпил така, защото правото за пътуване на гражданите по никакъв начин не им дава право да управляват превозно средство без необходимите документи.

Така стигаме до най-изумителната част, в която героите от абсолютно всички клипове (бяха поне шест или седем напълно различни човека) изтърсваха следните простотии:

— I’m not driving, I’m traveling. (Аз не шофирам, а пътувам.) — В едно видео „остроумникът“ добави: — This is not a vehicle, this is my home. (Това не е превозно средство, а домът ми.)

През изминалите дни усилено размишлявам и безуспешно опитвам да диагностицирам корена на тези идиотски изказвания. От една страна, подозирам Сцила или Ариман с неговия навик да изопачава думите от езика и съответните представи. От друга страна, подозирам Харибда или Луцифер с техните остроумия, независимо дали имат връзка с реалността или запращат жертвата си в дебрите на фантастичностите.

Както се досещате, полицаите нито имат време, нито желание, нито нерви да се занимават с такива свръхсетивни и екзистенциални въпроси. И за тях, както дори за първолаците е пределно ясно, че пътуването по никакъв начин не изключва шофирането, ако пътуването е свързано с управление на волан, педали и лост за скорости… Също така е близко до трезвия ум, че някой може да живее в колата си, но това не прави колата само дом, като я лишава от качеството ѝ на превозно средство.

Някъде тук клиповете обикновено стават хаотични и страховити. Полицаят и повиканите му колеги започват да вадят палки и електрошокови пистолети, докато един през друг се надвикват:

— Излез от колата!… Да виждам ръцете ти!… Без излишни движения!… Незабавно излез от колата или ще бъдем принудени да упражним сила!… Ако не излезете от превозното средство, ще счупим стъклото, ще отворим вратата и ще ви арестуваме!… Нима искате да прекарате нощта в ареста?!…

Всеки човек с елементарен социален усет би забелязал, че униформените са изнервени до краен предел; че подозират сблъсък с потенциален сериозен престъпник, който като че ли ги разиграва, но с абсолютна сигурност им се подиграва; че се опасяват за собствения си живот и този на колегите си. В тона на гласа им, в мимиките и жестовете им личи, че наистина са готови да упражняват всичките си правомощия, за да овладеят ситуацията и да наложат установения ред.

Ариман се обажда във всяко потропване на полицейските палки по стъклото на колата. Показва, че играта е загрубяла и ще загрубее още повече, ако се оспорва княжеството му в този свят. Всячески показва на Луцифер, който е по-нискостоящ в йерархията, че е крайно време да отстъпи.

Но Луцифер едно си знае и едно си бае. С всичката надменност и фантастност, на която е способен, продължава да си стои в купето на колата и да обяснява на полицаите:

— Аз съм суверенен гражданин!… Нямате право да трошите собствеността ми!… Нямате право да ме арестувате…

В поне два от клиповете шофьорите не настояваха, че са „суверенни граждани“, а искаха да наложат някаква „важна“ разлика между индивид (individual) и личност (person). Идеята им, доколкото я схванах, е, че полицаите имали право да арестуват само индивида, но не и да арестуват личността. А понеже няма как да арестуват само едното от двете, нямали право да арестуват никого…

И си вярваха!

Всички до един, мъже и жени, стари и млади, бяха убедени, че начинът, по който бяха избрали да се държат, и това, което говореха без наченка на разсъдък, ще ги доведе до добър край. Някои от тях не преставаха да снимат с телефоните си дори когато полицаите разбиваха стъклото на колата, за да отключат вратата и да ги извадят със сила. Едва щом се оказваха тръшнати по очи на асфалта и с вързани ръце зад кръста, забравяха за телефоните си и по общ сценарий крещяха:

— I do not consent (Не съм съгласен)… I do not consent!… I do not consent!!!

Мога да се обзаложа, че всички тези нещастници са се „образовали“ от един и същ популярен „гуру“, който им е обяснил, че като „суверенни граждани“ могат спокойно да „пътуват“, без да „шофират“, даже ако са зад волана; че колата не е „превозно средство“, ако се използва за „дом“; че са преди всичко „личности“ с въображаем имунитет, а не „индивиди“, подлежащи на арести; че, щом някой полицай не се връзва на бръщолевенията им, е достатъчно да го сплашат с телефони и надзорници; че униформените ще ги пуснат, стига да декларират „несъгласието“ си с ареста…

Да, сценарият беше очевидно от един източник. Вероятно „гуруто“ е същият, който убеждава, че мъжете могат да си изберат да са жени, а жените — мъже, само защото са решили да се самоопределят така; че един кораб не може да потъне, ако не повярваш, че наистина се е сблъскал с айсберг или е попаднал под влиянието на водовъртежите Харибда или скалите Сцила…

Та, със или без техния consent е ясно как продължава историята за тези клетници. Ще попаднат в ареста, докато чакат съдебно дело. Ако нямат пари за пускане под гаранция, могат да останат там месеци наред — сред всевъзможна паплач, включваща изнасилвачи и убийци. На самото дело съдията ще прочете рапорта на полицаите, които несъмнено ще споменават, че „индивидът“ или „личността“ (или както там се самоопределя) не е съдействала на органите на реда, възпрепятствала е дейността им, а на всичкото отгоре е оказала съпротива при ареста. Тези утежняващи фактори ще дотурят още поне няколко месеца към срокът за лишаване от свобода, а също и към статистиките, според които затворническото население на САЩ е най-голямото в света и непрекъснато расте.

Всичко това може да избегне

Как? — С внимателно промушване между Сцила и Харибда. Други от клиповете, които изгледах, свидетелстваха в полза на това.

Имаше такива, в които полицаите спираха очевидно пияни и дрогирани шофьори. Но последните се държаха почтително и съдействаха на полицаите. Разминаваше им се само с предупреждение и отвеждане с линейка до болнично заведение, където ще бъдат държани, докато премине действието на опияняващата субстанция.

Имаше клипове, в които полицаите намираха наркотици в колата. Ако провинилият се не създаваше проблеми и не залиташе към Харибда (Луцифер), за да дразни Сцила (Ариман), също му се разминаваше с предупреждение. Някои полицаи пред камера заявяваха, че не са съгласни със строгите мерки на държавата срещу по-леките наркотици и често се възползваха от правомощията си по лична преценка да не арестуват провинилите се, ако наркотиците са в малки количества (само за лично ползване) и очевидно не са предназначени за търговия.

Изводите и поуките

за тези, които се учим от чуждите грешки:

1. Харибда може да засмуче човеците в своя водовъртеж, но не е достатъчно силна, за да погълне и скалите на Сцила.

2. Казано с антропософски термини, тъмните ангели (Луцифер) не могат да се противопоставят успешно и с благоприятен завършек на по-висшестоящите тъмни архангели (Ариман). Особено когато обстоятелствата поставят Ариман в положение да отбранява яростно князуването и властта си над този свят.

3. Казано и със светски термини: няма нищо по-глупаво от това, да се правиш на умник и пасивно-агресивно да се отнасяш към полицай.

Убеден съм, че изводите и поуките са съотносителни и към други области на живота, както и в отношенията между хората изобщо, а не само тези между гражданин и служител на установения ред. Независимо какво е отношението ни към този „ред“.

Иван Стаменов
3.1.2019 г.

* * *

П.С.: Не надценявам възможностите си да описвам събития, затова ще предложа и нагледни примери за обобщените сблъсъци. Подбрах три клипа, в които не се стига до насилие или ако все пак полицаите са принудени да употребят сила, тя не е показана в едър план. Въпреки че изобличеният сценарий в тези материали не е представен в пълния му идиотски блясък, отделните му елементи са достатъчно красноречиви.

Видео 1: Тук чуваме как някакъв мъж остроумничи пред униформените, въпреки че не е назубрил добре сценария и изобщо не декламира убедително ключовите реплики. В крайна сметка развръзката не е добра за него и страничното стъкло на колата му. Стига се до насилие, но смятам, че не е плашещо за зрителя, а по-скоро попада в рубриката „Да се смееш ли, да плачеш ли…“.

Видео 2: А тук не се стига до зловеща развръзка само защото Луцифер, проявяващ се чрез остроумничещия шофьор, не си позволи да подразни достатъчно Ариман, олицетворен в униформените.

Видео 3: Въпреки че тук определено се стига до трошене на колата и насилствено арестуване на двамата пътници в колата, сцената е заснета от разстояние и вярвам, че няма да травматизира зрителите.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Разни мисли — 22: Тесният и труден път между Сцила и Харибда"

  1. Светльо  03.01.2019 г. | 18:40 ч.

    По хората ходи… а ние хората трудно успавяме да разберем (ако въобще разбираме) какво и от кого ни се случва, та камо ли да го балансираме. Голяма рядкост са хората, които могат пускат Христос, на место себе си, да балансира Луцифер и Ариман, които ни подхвърлят като лодка в бурното море.

    Попадна ми един типичен пример за това, как човек надувайки егото си – Луцифер, попада в лапите на Ариман – закона, действието се развива скоро, навръх Нова година на

    Черни връх

  2. Стопанина  03.01.2019 г. | 18:58 ч.

    Светльо, отде го изкопа този уникат? Този текст е нагледно свидетелство за това, как някой може да е идиот, да страда от идиотизма си в компанията на други идиоти, а въпреки всичко да се чувства по католик от папата и по-чист от момина сълза.

    Нищо им няма на тези наркотизирани кретенчета. Жената, която опитват да изкарат „лоша“, много добре е постъпила и много добре им го е казала: никой нормален не качва Черни връх на Нова година, никой нормален не го прави само по долни гащи и никой нормален не може да очаква, че ще пуска ненормалници, които не познава, при семейството си. И е била достатъчно любезна изобщо за говори с тях и да им посочи заслона.

    Жалко, че не е имало полицаи да ги ошамарят до пълно затопляне и зачервяване, задето предприемат малоумни действия и плашат редовите граждани на връх празниците. Може би щяха да изтрезнеят поне до степен да разберат, че никой не е длъжен да се съобразява с „особения им начин на живот“. Който посяга към дрога и тръгва да качва Витоша по бельо при минусови температури, сам си го прави!

  3. Таня Василева  16.01.2019 г. | 20:48 ч.

    Просто и ясно. Най-накрая ги разбрах кой кой е от тия двамата. До сега ми бяха мъгла.

  4. Таня Василева  16.01.2019 г. | 21:37 ч.

    Видео 3, май на Ариман му трябваха 4-ма работници с всичкия им арсенал да се справи с един як Луцифер. Ако не беше обурудването – ряпа да яде :).

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.