Разни мисли — 21: Мичио Каку, Даниел Стийл и една безбожна Коледа

Още: Защо от следващата седмица до края на годината публикациите в блога леко ще се разредят

Стивън Хокинг е мъртъв. Да живее Мичио Каку!

Изгоря един от разклонителите ми. Не е голяма драма. Продават се навсякъде и са сравнително евтини. Ако искаме да си купим такъв, който е произведен от реномирана фабрика и има защити срещу токови удари, със сигурност ще го намерим в специализираните търговски вериги за електроника. Така по необходимост се озовах в подземния „Технополис“ на близкия мол.

Докато търсех щанда с разклонителите между всевъзможни телевизори, уредби, игрови конзоли, епилатори, прахосмукачки и тостери, ненадейно се озовах в нещо като импровизирана книжарница. Близо до компютрите и геймърските аксесоари стратегически бяха наредени книгите от поредицата за „Властелинът на пръстените“ и още няколко заглавия, които „случайно“ също бяха адаптирани в игри. Но за един кратък момент искрено се изненадах, че там доминираха творбите на Мичио Каку и Даниел Стийл.

Мичио Каку ми е добре познат от гастролите си из различни научно-популярни филми и телевизионни предавания. Изключително ми е антипатичен, затова никога не съм изпитвал желание да проучвам кариерата му като писател. Според това, което видях, се оказа, че е доста продуктивен и много скоро славата му може да засенчи тази на доскорошната медийна звезда в областта на (астро)физиката — покойния Стивън Хокинг.

Част от заглавията, които привлякоха вниманието ми, бяха:

» „Бъдещето на човечеството“. Ако се съди по корицата, това бъдеще ще да е свързано с колонизация на други планети. (Защото може би човечеството няма да има бъдеще на Земята заради учени, каквито са Хокинг, Каку и тем подобни?) Предположението ми се потвърди от още една книга, в името на която присъстваше Марс.

» „Физика на бъдещето“. На корицата беше изобразена сцена с футуристичен мегаполис в стил „Блейд рънър“ и „Петият елемент“, но особено издържан в бездуховността на Addendum-а към „Цайтгайст“. На преден план профучава ултразвуков влак, сякаш откраднат от проектантските скици на Илон Мъск. А може да беше и космическа совалка като puddle jumper-ите от „Старгате: Атлантида“. Определено гъделичка въображението. Та, преди да идем на Марс, явно ще се повозим на още влакове…

» „Физика на невъзможното“. Корицата на тази книга е… размазваща. На нея беше изобразен wormhole (подпространствен тунел) между две точки. И като голям почитател на сериала „Старгейт“, веднага се досетих, че физиката на невъзможното ни обещава в по-далечно бъдеще да пътуваме между планетите през старгейтове, които за части от секундата ни дематериализират на Земята, преди да ни материализират отново на планета, отдалечена на хиляди или милиони светлинни години.

Убеден съм, че Мичио Каку е дал „физически невъзможен“ отговор на въпроса, който остана висящ в „Старгейт“: дали материята може да пътува двупосочно в подпространствения тунел, или пък само в една посока? За момент се изкуших да посегна към книгата, но антипатията ми към автора и патоса, с който той раздухва измислиците си, надделяха.

» „Паралелни светове“. Предполагам, че на Каку са му трябвали три месеца, докато избере това „оригинално“ заглавие. То е просто съвършено. Отразява толкова много вече съществуващи представи, че дори изображенията на корицата са излишни. Книгата би се продала прилично и ако заглавието беше с най-обикновени червени букви върху още по-символичен черен фон.

Пък и трябва да се съгласим, че маркетинговата стратегия за продажба на този автор в специализиран магазин за техника е гениална! Логиката е лесна и не изисква кой знае какъв брейнсторминг: „Почитателите на технологиите посещават технологични магазини и сто на сто ще се заинтересуват от обещанията за технологиите на бъдещето.“

Антропософският поглед върху тази логика е още по-показателен: „Ариман твърди, че днешните технологии са бъдещето. Ще е напълно уместно, ако Ариман им разясни това бъдеще в няколко книги, писани в духа на възторга към технологиите — аримановия възторг. Разбира се — от щандовете за електроника.“

О, да, Ариман е велик писател, а Мичио Каку, както се оказва, е новият му пророк. Технологичните магазини са временният му храм до появата му в плът и кръв на световната сцена. Логично ми идва, някак си.

И ако не е трудно да се досетим какво правят книгите на Мичио Каку в „Технополис“, трябва малко повече от една секунда, за да си обясним тези на Даниел Стийл. За незапознатите: става дума за авторка, прочута с розови романи, в които обикновено жени търсят любовта на живота си. Когато я намерят в някой господин, трябва да преминат през редица изпитания, преди да се отдадат на страстни съвместни изживявания, описани с перото на вещ писател, който много старателно следва (и може да си позволи периодично да измества) границата между еротиката и порнографията.

Та първата ми мисъл беше: „Книгите на Стийл сигурно са за самотните приятелки на геймърите, обръщащи повече внимание на виртуалните си герои, отколкото на гаджетата си.“ Но тогава се впечатлих, че розовите романи бяха разположени в противоположния край на щанда. Каку от едната страна, а Стийл от другата. Великият физик и писател Ариман не беше оставен на мира от чувствения и страстен Луцифер. Една всемирна взаимовръзка беше намерила изумително онагледяване на място, където най-малко очаквах да я видя.

Странно място са днешните технологични магазини. Дори „специализираните“ вече не продават само електроника. Продават и книги. От пиле мляко. И бъдеще от Мичио Каку. Но както пилешкото мляко не е било и няма да го бъде, така и Какувото бъдеще не е годно за консумация и един ден ще си отдъхнем: „Слава тебе, Господи, не биде!“

А като стана дума за богове…

По стара традиция сменям тапетите на Windows за целия декември, като си правя слайдшоу с ръчно подбрани и преоразмерени коледни изображения. Картинките ме зареждат с Рождествен дух, влияят върху настроението ми, а така — и на работата ми. Така беше до тази година.

Значи, отивам на Google Images и пускам търсене на Christmas wallpapers (коледни тапети), като очаквам, както обикновено, да наизлязат безчет творби. Настройвам филтъра на резултатите да показва само такива с нужния ми размер и появили се в интернет през изминалата година. За да не гледам същите картинки, които гледах лани.

И тук от пиле мляко. Светещи елхи, шарени топки, стилизирани елени и кутии с панделки, чорапи над камината, свещи във всевъзможни композиции, заскрежени прозорци, звездички и прочие. Изненадах се, че сцените с Дядо Коледа вече изобщо не доминират. Тук-там се мярка по някоя снимка, на която възрастен чичо с изкуствена бяла брада придържа за дупетата две „девици“, седнали в скута му. Последните са облечени колкото да се сетим, че са Снежанки, та са принудени да дирят топлина и периодично да ги шляпат по дупето за допълнителна нагрявка.

Тапети с Рождеството? — Йок.

Е, има, не е като съвсем да ги няма. От десетина години циркулират едни и същи векторни графики. Има я каноничната сцена в кошарата, където Мария и Йосиф съзерцават Младенеца. Има и няколко варианта с кервана на тримата влъхви — докато следват Звездата, указваща Пътя им, или докато поднасят даровете си на невръстния Исус. Но няма нови.

Рекох си: „Може би не трябва да търся такива тапети с ключови думи на английски. Що да не пробвам на руски? Току виж Изтока ме изненада по-приятно от Запада.“ — Йок.

Руските творци имат специфична школа. Някои от тамошните художествени похвати заслужават внимание. Определено се забелязва, че в Русия тези празнични дни не се свързват само с чорапи, топки, коледни курабийки и подаръци под елхите. Но вече се забелязва и че там все по-рядко правят разлика между Рождество и Възкресение…

Приказка! Само че не коледна, а Мичио-Какува. Ариман може да е доволен. Бъдещето му продължава да е обещаващо. Засега.

Може да нямам нов тапет, но си имам настроение

и даже нов разклонител за компютъра и монитора. Само че това е последната ежедневна актуализация на блога до края на 2018 година, а вероятно и за част от януари. Ще има нови статии и подкастове, най-вече от поредици, които съм занемарил, а бих искал да приключа, преди от 2019-а нататък да се заема с нови планирани материали и рубрики.

Например толкова отдавна не съм работил по поредицата за епохите, че даже не си спомням какво съм казал в нея досега и какво оставаше да приключа. Може би в разгара на празниците ще предложа и заключителните епизоди от тази за сериалите. Не се сещам за по-подходящ момент да предложа нещо леко и неангажиращо на фона на останалите материали, вече публикувани през отиващата си година и задаващи се за новата.

Има и друго — всеки момент се очаква излизането на нова версия за WordPress, платформата на блога. С нея навлиза неканеният Gutenberg — напълно нов интерфейс за създаване и редактиране на публикациите. Пробвах го в незавършен вариант и изобщо не ми допадна. Говори се, че може да влезе в конфликт с някои плъгини, а заради него даже да не се визуализират правилно материали, публикувани до този момент.

Ако наистина е така, това означава, че не по-малко от седмица, две или три ще се наложи да преглеждам архивите и да отстранявам графични дефекти, да търся нови плъгини, а нищо чудно и временно да намеря начин за заобикалянето на Gutenberg. Но няма да позволя това да вкисне празниците.

Успоредно с това, искам да помогна на проф. Асен Чилингиров с корицата и някои коректури за новата му книга. Готовата монография ще се разпространява за свободно изтегляне в нашия архив.

Пожелавам на всички да намерят Светлината въпреки офанзивата на Каку, Стийл, страстния Санта Клаус и дащните му Снежанки, натрапения Gutenberg или каквото там ви мъчи. Ако нещо още не е свършило добре, значи още не е свършило.

Иван Стаменов
7.12.2018 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

9 коментара за "Разни мисли — 21: Мичио Каку, Даниел Стийл и една безбожна Коледа"

  1. Стопанина  07.12.2018 г. | 10:08 ч.

    Не е истина. Тъкмо излезе тази статия, и в същото време излезе WordPress 5.0 със смотания Gutenberg. Трябва да актуализирам. Стискайте палци всичко да е наред.

    Допълнение: Обновяването мина успешно. На пръв поглед няма дефекти по досегашните статии. Тепърва ще разучавам Gutenberg, а дотогава… без нови материали. 🙁

  2. Дорина Василева  07.12.2018 г. | 12:57 ч.

    Да си го кажем по нашенски: Адвентът се проявява с всички екстри! 🙂

  3. Мирослав  07.12.2018 г. | 15:06 ч.

    Здравей, Стопанино. Преди десетина години с интерес гледах интервютата на Каку. Представяше новото в науката по увлекателен начин. С времето в изявите му започнаха да звучат странни неща. В едно интервю казваше/по памет/ че в света все повече се открояват два вида хора – тези които приемат модерното, технологичния напредък, слушат Мадона и пр. и тези, които са назадничави като талибаните. Това ме отблъсна. Струва ми се, че и апогеят на славата му отмина.
    Поздрави.

  4. farseer  07.12.2018 г. | 17:27 ч.

    Съгласен съм с Мирослав. Преди Каку внасяше свежест в научно-популярните среди, но след като се комерсиализира, тръгна надолу.

    А на теб, Ванка, ти пожелавам приятно изкарване на празниците и нямам търпение да видя какво си ни приготвил следващата година! 🙂

  5. Стопанина  07.12.2018 г. | 18:19 ч.

    А на теб, Ванка, ти пожелавам приятно изкарване на празниците и нямам търпение да видя какво си ни приготвил следващата година!

    Весели празници и за теб. Годината не приключила. Имам планирани още материали. Почивката е далечен мираж. 🙂

  6. Olga Zaharieva  07.12.2018 г. | 23:34 ч.

    Видях името на Каку и нямаше и да прочета какво си писал… ама добре, че ме „загложди“ любопитството!
    Весели празници и успех в твоята дейност, която ние следим с интерес! 🙂

  7. Маринова  08.12.2018 г. | 09:41 ч.

    Наса подготвя с разни публикациики за любопитните изследователи (невинните бъдещи лабораторни мишки) с едни такива прекрасни, почти приказни снимки на Марс (според някои австралийски пустинни пейзажи, поаленени с фотошоп), та който желае да се пръсне в атмосферата като варено яйце в микровълнова, нехаейки за разликите в Земната температура, налягане и гравитация. Някъде четох, че над 450 км. над Земята точно това се случва с всеки жив земен организъм. Затова ни Лайка, ни Белка, ни Стрелка, ни никоя маймуна не само не се върнала не жива, а даже простичко цяла. Виждала съм техните щастливи снимки преди излитане, ама виждал ли е някой снимките на трупчетата, превърнати в пихтия след връщане?

  8. Маринова  08.12.2018 г. | 09:45 ч.

    Няма връзка с темата, но сега чета „Вулканите, наводненията, археологията и политиката“ от Асен Чилингиров. Препоръчвам горещо.

  9. Маринова  08.12.2018 г. | 10:25 ч.

    Според уикипедия Белка и Стрелка се върнали живи, даже последната била родила 6 кученца,но аз лично не го вярвам. Толкова неща са изфалшифицирали, включително кацането на Луната, че всяка подобна нея кучка е можело да бъде представена за нея.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.