Език свещен: Три употреби на „като“ и съответната пунктуация

И няколко думи за деепричастията като признак на добро или лошо писане

Едва ли има българин, който не използва думата „като“ поне веднъж на ден. Както в устната, така и в писмената реч. „Като“ има повече от едно значение. Когато не се замисляме точно с кое от тези значения го употребяваме или не знаем граматическите правила, е възможно да допуснем пунктуационни грешки. Най-вече по отношение на запетайките.

Тази статия цели да напомни трите най-често срещани приложения на „като“. Щом ги разберем и осъзнаем разликата в значението им, надявам се, ще можем да ги изписваме с правилната пунктуация. Ето кои са те:

1. „Като“ служи за сравнения

Пример:

„Когато порасна, искам да стана изобретател като Никола Тесла.“

Друг пример:

„На пръв поглед този атлет е непохватен, но на стадиона е бърз като заек.“

Трети пример:

„Решението на проблема е лесно като разходка в парка или като събирането на две и две“.

Бонус пример:

„Няма втори като него/нея.“

В случаите, когато „като“ се използва за сравнения, не се пише запетайка пред тази дума.

2. „Като“ при изреждането на примери

Пример:

„За преносимите компютри обикновено се използват по-кратки термини, като лаптоп, ноутбук и др.“

Друг пример:

„Редица знаменитости, като Илон Мъск и Стивън Хокинг, са на мнение, че изкуственият интелект е заплаха за човечеството.“

Трети пример:

„Напоследък не се смята за изненада, че тракийското фолклорно наследство се наблюдава с по-голямо разпространение сред някои народи, като българите и румънците, отколкото в досега смятаните за по-стари на Балканите, като гърците и албанците.“

В посочените примери „като“ не се използва за сравнение. Неговото значение е по-близко с това на „сред които“ и „например“. По тази причина в такива случаи пред тази дума се поставя запетайка.

3. „Като“ в смисъла на „когато“ и „щом“

Пример:

Като се почне от първи клас и се премине през средните и висшите училища, младежите са подложени на непрекъсната и мощна индоктринация от властите.“

Втори пример:

Като те погнат частните съдебни изпълнители, ще си платиш за всичко с лихвите.“

Трети пример:

„Дъждът спря и облаците се разпръснаха, като (се) съмна.“

В горните примери „като“ не се използва за сравнение, нито за изреждане на примери. Както виждаме, употребата му е преди всичко със значението на „когато“, „щом“ или „след като“. Ето защо и тук се налага да използваме запетая, както бихме я използвали и ако изграждахме изречението си не с „като“, а със „след като“ и „когато“.

Важно ли е да знаем тези особености

Зависи кое е важно за нас. За разлика от някои примери, които съм давал по други поводи в досегашните издания на поредицата „Език свещен“, едва ли някой читател би се объркал от евентуално двусмислие заради погрешното поставяне на запетайка пред „като“ или поради нейното пълно отсъствие. Убеден съм, че във всяка ситуация интуитивно бихме се досетили в кой от трите смисъла е употребена думата „като“.

Казано иначе, ако целта е да се разбират правилно текстовете ни и да не се затормозяват читателите, почти няма значение кога, как и дали използваме запетайки при съчетанието им с „като“. Затова може да се смята, че проблемът „не е важен“ или поне със сигурност не е приоритетен. Съответно може да се приеме, че „важното“ се изчерпва със случаите, при които сме решили да спазваме установените езикови норми и правила, независимо дали сме съгласни с тях.

Но има и нещо друго…

„Като“ може да замества деепричастията

Деепричастията са специфична характеристика на балто-славянските езици, сред които е и българският. Използват се масово и в устната, и в писмената реч. Но има едно идеологическо течение, на което симпатизирам, а то поддържа мнението, че деепричастията не са желателни в писмената реч, защото, наред с други проблеми, се явяват знак за лош стил.

Ако прегледате всичките ми авторски и преводачески статии в над 10-годишния архив на „От Извора“ — броят им е хиляди, — няма да откриете дори един единствен случай, в който използвам деепричастия от типа, за който ще дам примери. Същото важи и за коментарите ми във форума и под публикациите. Наречете го снобизъм или даже вманиачване, но съм обявил война на деепричастията в писмените материали, които са рожба на моя труд.

За да стане по-ясно какво представляват безличните деепричастия, ще перифразирам няколко от вече дадените примери:

Като се почне от първи клас и като се премине през средните и висшите училища,…“ ↔ „Започвайки (се) от първи клас и преминавайки през….“

И още:

Като те погнат частните съдебни изпълнители,…“ ↔ „Погвайки те частни съдебни изпълнители,…“

В ред на тези мисли:

„Дъждът спря и облаците се разпръснаха, като (се) съмна.“ ↔ „Дъждът спря и облаците се разпръснаха, съмвайки (се).“

Както се вижда и без особени разяснения, използвам изрази с „като“, за да избегна алтернативни изрази, основаващи се върху деепричастия. Това е решение, съобразено с моя личен усет за стила на писане, изключващ неличните глаголни форми. Но никой не е длъжен да споделя моя възглед и да има същите критерии за стила на изразяване.

Иван Стаменов
6.12.2018 г.

* * *

Още от този раздел:

Правилните и неправилните кавички в добре оформения текст
Синдромът на рекурсивния акроним (RAS) по света и у нас
Обеднелите глаголи и обезличените действия
Интервалите при обработката на един прегледен текст
Точното правило за употребата на „със“ или „с“
Буквален лингвистичен проблем на международно ниво
Ударенията рядко са задължителни, но понякога улесняват
Когато писането от първо лице всъщност няма лице
Бил ли съм или не съм бил там, където бях?
Звателният падеж и новият раздел „Език свещен…“

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.