Рудолф Щайнер: „Етеризацията на кръвта“

Намесата на Етерния Христос в развитието на Земята. Примери за начините, по които можем да имаме среща с Етерния Христос. Разликата между мисловния буден живот и волевия сънен живот. Бодисатвата на 20 век, който ще стане Буда Майтрея. Защо антропософията позволява да имаме среща с Етерния Христос и в живота след смъртта.

Себепознанието на човека несъмнено е едно изискване към нашата душа през всички времена, в които хората са се стремили към познание — мистично, реалистично или някакво друго. Но, както многократно съм подчертавал при други случаи, това себепознание на човешката душа не е така лесно, както мнозина от антропософите си представят понякога. И трудностите на човешкото себепознание са нещо, което антропософът постоянно трябва да поставя пред душата си, защото, от друга страна, това себепознание е нещо крайно необходимо, ако искаме изобщо да стигнем до една достойна човешка цел в мировото битие, до едно действително достойно за човека съществуване и поведение.

Днес най-напред ще се занимаем отчасти с въпроса: защо себепознанието трябва да бъде трудно за човека? Човекът е сложно същество и когато говорим за човешкия душевен живот, за човешкия вътрешен живот, съвсем не бива да си представяме този душевен, този вътрешен живот като прост и елементарен, а следва да имаме търпението и постоянството да проникваме в него все по-дълбоко, за да можем постепенно да разберем действително това чудесно устройство, тази чудесна организация на божествено-духовните Същества, каквато се явява човекът. Преди да вникнем в същността на познанието, две неща могат да ни се сторят очебийни в живота на човешката душа.

Също както магнитът има северен полюс и южен полюс, както във външния свят светлото и тъмното се явяват като главни отсенки на светлината, така и душата има, тъй да се каже, два душевни полюса на съществуване. Тези два полюса се проявяват, когато наблюдаваме човека в две положения, в две състояния на живота. Една такава жизнена ситуация възниква тогава, когато виждаме, да речем, един човек, стоящ на улицата, потопен напълно в съзерцаването на едно красиво, величествено, необикновено природно явление. Виждаме как той не помръдва нито ръка, нито крак, как почти не отвръща поглед от природното явление или от предмета, който му прави впечатление и който той наблюдава, а забелязваме, че той е ангажиран с вътрешните образи на това, което вижда пред очите си. Ние казваме: Той е потънал в съзерцание, представя си заобикалящия го свят. Това би било едно положение, на което бихме искали да се спрем.

Едно друго положение би било следното: Някой човек върви по улицата и се чувства обиден, чувства се уязвен. Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Тук виждаме импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи; че може би въпросният човек нямаше да нанесе удара, ако беше възпрепятствал избухването на гнева, ако беше размислил повече.

Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като представа, при което съзнателната воля е напълно заличена, и другото, при което е заличен мисловният живот и при което веднага се преминава към изпълнението на волев импулс. Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи — този е другият полюс. Така ние бихме получили фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдение на външния живот.

А сега можем да отидем малко по-дълбоко и да навлезем в онези сфери, в които се справяме едва тогава, когато се опрем на окултното изследване. Тогава пред нас се изправя една друга полярност, а именно полярността между будността и спането. Ние добре знаем какво означава в окултно отношение сънят и будността. Според основните понятия на нашето антропософско познание знаем, че при будността четирите съставни части на човешкото същество — физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът — се проникват една в друга и действат съвместно. При съня обаче физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът са излъчени в онзи огромен свят, който граничи непосредствено с нашия физически свят. Бихме могли да разгледаме тези факти също и по друг начин. Бихме могли да се запитаме как стои всъщност работата с разглеждането на живота, как стои работата с разглеждането на представите и мисленето, от една страна, и с волята и нейните импулси при будността и при спането, от друга страна.

Виждате ли, когато отидем по-дълбоко, оказва се, че при неговото настоящо физическо съществуване човекът в известно отношение всъщност постоянно спи. Само че през нощта той спи различно, отколкото през деня. Чисто външно можете вече да си представите това, понеже знаете, че през деня човек може да се пробуди окултно, може да стане ясновиждащ и да вижда в духовния свят. В сравнение с това виждане, обикновеното физическо тяло е заспало и можем да кажем, че когато човекът се научава да използва своите духовни сетива, настъпва един друг вид пробуждане. И по отношение на нощния сън е ясно, че човекът спи. Така че можем да кажем: Обикновеният сън е едно спане по отношение на външния физически свят, а съвременното дневно съзнание е едно спане по отношение на духовния свят.

Можем да си представим тези факти и по напълно друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот човек има обикновено твърде малко власт над своята воля. Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво наричаме човешка воля. Ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение.

Когато някой чука на вратата и казвате: „Влез!“, едва ли ще наречете това действително решение на вашето собствено мислене и на вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във вашия организъм. Сега опитайте да поставите пред погледа си вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център. Коя е причината за това?

Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човек денем всъщност спи, т.е. той съвсем не живее в своите волеви импулси. Можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо. Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действаме върху волята, обаче по отношение на самата воля — такава, каквато се проявява в живота — не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня. Когато спите, вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.

Напротив, волята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява. Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали. Защото това, което прониква в нашия организъм, е от волево естество. Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме.

Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация. Ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден, и спи по отношение на своето мислене, когато спи. Денем спи волята, нощем спи животът на представите.

Ако човек няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, това се дължи на обстоятелството, че той разбира бодърствуването само в представния живот. Волята не спи през нощта, а действа като истински огнен елемент, работи над тялото, за да възстанови онова, което е било изразходвано през деня.

Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите, и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ще се приближим още повече до този душевен живот, като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което беше казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.

Този живот на представите е нещо, което за външния, материалистично мислещ човек, се явява като нещо недействително. Нали често чуваме да се казва: Ах, представите и мислите са само представи и мисли! — Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче хляб или месо, това е една действителност, но че една мисъл е просто една мисъл. Смята се, че човек не може да яде мисли, поради което те не са нещо действително, а „само“ мисли. Но защо те са само мисли? Защото това, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което всъщност са мислите, както един сянков образ към самия действителен предмет, който го произвежда. Когато имате едно цвете и гледате образа на неговата сянка, тогава образът на сянката сочи към цветето, към действителността. Така е също и с мислите. Положението е такова, че човешкото мислене е сянков образ на представи и Същества, които се намират в един по-висш свят, в света, който наричаме астрално поле.

И ще си представите всъщност правилно мисленето, ако си представите тук човешката глава — нарисувах я само схематично. В тази глава се намират мислите, които искам да представя чрез тези щрихи. Обаче тези мисли, които се намират в главата, ние трябва да си ги представяме като живи Същества — тук, горе, в астралното поле. Там действат най-различните видове Същества, там гъмжи от представи и действия, които хвърлят своите сянкови образи върху човека, и тези процеси се отразяват в човешката глава като мислене.

Ще имате правилна представа за тези неща, ако помислите: От вашата глава постоянно се отправят течения към астралното поле и тези течения са сенките, които опосредстват мисловния живот във вашата глава. Но освен това, което наричаме мисловен живот, за човешката душа съществува и един друг живот. В обикновения живот ние правим разлика между — това не е съвсем точно, но го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието — в обикновения живот правим разлика между живота на мислите и живота на чувствата. Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия, и чувства на неприятност, на антипатия. Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия — действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи зложелателство, зла воля, несправедливи действия. Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно.

Можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто, или по отношение на лошото, грозното. Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което е свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят. Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана — като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото. Така че с това, което можем да наречем наши чувства по отношение на морално-естетическия свят, ние носим в нашата душа сянковите образи на нисшия Девакан, на небесния свят.

После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия. Има разлика в това, дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали самите ние поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие. Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия: естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро: морален елемент. Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувства подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувства подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.

Можем много добре да си представим, че тези три, стоящи една над друга душевни дейности, чисто интелектуалната на мисленето, на представите, на съзерцанието, естетическата на приятността и неприязънта, и моралната в импулсите спрямо злото и доброто, че тези различаващи се едно от друго изживявания на човешката душа са микрокосмически образи на това, което във великия свят, навън в Космоса, е разположено едно над друго в трите свята: астралният свят, който се отразява като мисловен свят, интелектуален свят; деваканическият свят, който се отразява като естетически свят на приятността и неприятността; висшият деваканически свят, който се отразява като моралност.

Мисли: Сянкови образи на Същества от астралното поле (Будност)

Симпатия и антипатия: Сянкови образи на Същества от нисшия Девакан (Сънуване)

Морални импулси: Сянкови образи на Същества от висшия Девакан (Сън)

Ако сега свържем това твърдение с казаното по-рано за двата полюса на човешката душа, трябва да чувстваме именно интелектуалния полюс като един полюс — като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човек е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действа косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия.

Истината е, че човек — такъв, какъвто е днес в обикновения живот, — може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област — тук разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса. С това, което живее в нас, можем да напреднем в интелектуалната област. В стъпките на моралното усъвършенстване трябва да ни помогнат Боговете. Ето защо потъваме в сън: за да можем да се потопим в Божествената Воля, където не можем да проникнем с нашия безсилен интелект и където Божествени Сили превръщат в сила на волята това, което приемаме като морални принципи, където те влагат в нашата воля онова, което иначе можем да приемем само в нашите мисли.

Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човек е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърстват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня! Те трябва да могат да сънуват нещо също и през време на будността. Трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот.

И знаете, че, като заспиваме, сънуваме; тогава имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта. Човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.

Ето как и тук откриваме нещо троично в душата: интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития. А по време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан. А когато после работим по време на съня и отпечатваме в нашата воля моралност — това не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят. Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.

Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се открива при по-дълбокото окултно изследване. И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека. Когато днес човек стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определени светлинни лъчи. Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област — теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза. От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и — просветвайки — обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек.

Но положението при спящия човек е различно. При спящия човек положението е такова, че ако тук имаме областта на мозъка, а тук — областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна, и отиващо към сърцето. Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително. Тези лъчи са твърде различни при различните хора. Спящите хора са твърде различни едни от други и ако тези, които все още са поне малко суетни, знаеха колко лошо се издават за окултния поглед, когато заспиват на публични събрания, щяха да се предпазват от такова заспиване, защото това е нещо, което наистина ги издава.

Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи, има съвършено друго течение, в сравнение с това на един човек с високи морални принципи. Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие.

Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други лъчения, клонящи към червено-кафявото. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу, и онова, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от морално-естетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре, и тези, отиващи надолу, се срещат, и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.

В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо.

Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса. Днес това съответно явление трябва да бъде описано като резултат на най-грижливи окултни изследвания от последните години; изследвания, предприети от истинските розенкройцери. Макрокосмическите процеси следва да бъдат разглеждани в съответствие с микрокосмическите. Защото се оказва — и вие все повече ще се убеждавате в това — че и в Макрокосмоса се разиграват процеси, сходни на тези в Микрокосмоса.

Както в областта на човешкото сърце става едно постоянно превръщане на кръвта в етерна субстанция, подобен процес става и в Макрокосмоса. Ще разберем това, когато обърнем погледа си към Мистерията на Голгота и към онзи момент, когато кръвта на Христос Исус изтича от Неговите рани. Тази кръв не трябва да се разглежда само като химическа субстанция. По силата на всичко онова, което беше описано като природа на Исус от Назарет, тя е нещо твърде особено. Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя беше дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята. Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж.

Какво стана с тази кръв по-нататък? Нищо друго освен това, което иначе става в сърцето на човека. В хода на Земното развитие тази кръв претърпя един процес на етеризиране. И както нашата кръв струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната кръв на Христос Исус. Етерното тяло на Земята е проникнато от това, в което се превърна кръвта, която изтече на Голгота. А това е твърде важно. Ако то не беше се случило, ако не се беше случило всичко онова, което стана чрез Христос Исус, тогава в човека щяха да съществуват само процеси, които описахме преди малко. Но така след Мистерията на Голгота съществува постоянна възможност в тези поемащи отдолу нагоре течения да струи и действието, произлизащо от етерната кръв на Христос.

Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната кръв на Исус от Назарет, заедно с етеризиранта човешка кръв от сърцето нагоре към мозъка тече онова, което представлява етеризираната кръв на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка кръв и течението, носещо кръвта на Христос Исус. Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно разбиране за това, което се съдържа в Христовия Импулс. Иначе не може да стане никакво свързване. Иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго.

Постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие. Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е. стигналата до край Карма на техния минал живот и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло.

Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да разбира, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето към мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията. Последствието от това ще бъде, че той ще може да приеме това, което започва да действува от двадесетото столетие нататък: етерният Христос вместо физическия Христос от Палестина. Защото ние сме стигнали до онази точка, където етерният Христос навлиза в Земния живот и първоначално ще стане видим само за малък брой хора, които ще развият едно естествено ясновидство.

След това, през следващите три хиляди години, Той ще става видим за все повече хора. Всичко това трябва да настъпи, то е едно природно събитие. Че то наближава, е също така вярно, както и това, че през деветнадесетото столетие станаха открития, свързани с електричеството. Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск — това е истината. Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях.

Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай — това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова. Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва, за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова, и главно, че Христос застава срещу него — той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Но ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е Този, Който се явява, за да му прошепне утешителни думи! Христос ще стане за хората един жив носител на утеха!

Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос! Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи към събраните хора. Към тези времена отиваме ние. Ето кое е положителното: Онова, което ще навлезе в развитието на човечеството като един положителен градивен елемент.

Не бива да казваме нищо против големите културни придобивки на нашето време; те са необходими за благото и освобождението на хората. Но каквото и да вземете в овладяването на външните природни сили, то все пак ще бъде нещо малко и незначително, в сравнение с това, което ще бъде дадено на човека, който ще преживее в душата си пробуждането чрез Христос, Който ще навлезе в културата на човечеството. Христос ще внесе градивните сили в културата на човечеството.

Ако вземем първите следатлантски времена, ще видим, че тогава хората са изграждали своите жилища различно от днес. Те са използвали всичко, което е растяло, и само са го подпомагали по някакъв начин. Те са изграждали така даже и царските дворци, като са подпомагали природата, преплитали са едни в други клоните и растенията, и т.н. Ние градим цялата култура на външния свят от развалините. И в следващите години още по-добре ще разберете колко много други неща в нашата култура са продукти на разрушението.

Самата светлина се разрушава в нашия следатлантски Земен процес. Земният процес беше прогресиращ до времето на Атлантида. Оттогава насам той е разрушаващ се, разлагащ се. Какво представлява светлината? Тя се разлага и разлагащата се светлина е електричество. Това, което познаваме като електричество, е светлина, която сама се разрушава сред материята. А химическата сила, която претърпява преобразуване в хода на Земното развитие, е магнетизъм. Но ще се появи още една сила, трета сила. И ако днес за хората електричеството се явява като нещо, което произвежда чудеса, тази трета сила ще повлияе върху културата по един още по-чуден начин. И колкото повече ще прилагаме тази сила, толкова повече Земята ще се превърне в един мъртъв труп, за да може това, което е духовното естество на Земята, да премине и да се превърне в Бъдещия Юпитер. Силите трябва да бъдат приложени, за да разрушат Земята, за да може човекът да се освободи от Земята и с това Земното тяло да отпадне. Докато Земята се намираше във възходящ процес, хората не правеха това, защото само разлагащата се Земя може да използва голямото културно постижение на електричеството.

Колкото и странно да звучи това днес, то трябва обаче да бъде казано на хората. Ние трябва да разберем процеса на развитието и само така хората ще се научат да оценяват по правилен начин нашата култура. Чрез това ще научим, че е необходимо Земята да бъде разрушена, иначе Духът няма да е свободен. Обаче ние ще се научим също да оценяваме и положителното: проникването на духовните сили в нашето Земно съществувание.

Така ние виждаме великия, мощен напредък в това, че на Христос беше необходимо да ходи три години в едно добре подготвено физическо тяло, за да стане видим за сетивните очи. Но чрез това, което стана през време на тези три години, хората узряха, за да могат да виждат онзи Христос, Който ще ходи в етерно тяло, Който ще може да действува също така реално в Земния живот, както физическият Христос по времето на палестинската действителност. Ако не разглеждат такива неща с неясни сетива, хората ще знаят, че имат работа с етерното тяло, което ще ходи сред физическия свят, но те ще знаят, че това е единственото тяло, което може да действа във физическия свят, както иначе действа едно човешко физическо тяло. Това етерно тяло ще се различава от едно физическо тяло само по това, че същевременно то ще бъде на две, три, даже на стотици места, което е възможно само за една етерна, но не и за една физическа форма.

И последиците за човечеството ще са тези, че двата полюса, за които споменах по-рано — интелектуалният и моралният полюс — ще се съединяват все повече и повече, ще се слеят в едно цяло. Това ще бъде постигнато чрез факта, че в течение на следващите хилядолетия хората ще се научат все повече и повече да виждат етерния Христос в света. Те ще бъдат все повече и повече проникнати — също и през деня — от прякото действие на доброто в духовните светове. Докато сега волята спи през деня и човекът, общо взето, може да действа косвено чрез представите, в течение на следващите хилядолетия ще става все повече така, че чрез това, което от нашите дни нататък действа в човечеството и което идва от Христос, действията на човека ще стават все по-правилни.

Това, за което Сократ мечтаеше, че добродетелта е нещо, което може да се учи, ще настъпи действително. И на Земята все повече и повече ще съществува възможността за това не само нашият интелект да се пробужда и насърчава чрез ученията, а чрез тези учения да се разпространяват и морални импулси. Шопенхауер беше казал: „Да проповядваш морал е лесно, обаче да основеш морал е много трудно.“

Защо е така? Защото всъщност с проповядването не се разпространява никакъв морал. Човекът може много добре да разбира моралните принципи и да не ги изпълнява. За повечето хора важат думите на апостол Павел: „Духът е силен, обаче плътта е слаба.“ Всичко това ще се измени чрез факта, че моралният огън ще се заражда именно в този етерен образ на Земята. Обаче благодарение на този факт хората все повече ще разбират необходимостта от моралното и неговите импулси. С това те ще преобразят Земята, тъй като все повече ще чувстват, че моралното принадлежи на Земята. И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически и асурически Същества, и ще се стремят към това обсебване.

Това е бъдещото състояние на Земята: ще има достатъчен брой хора, които все повече ще учат моралното и същевременно ще укрепват основанията на морала; но ще има също и такива, които по тяхна свободна воля ще искат да се отдават на злите Същества и ще изграждат един господар на злото, който ще воюва срещу добрите. Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение.

После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмосфера ще е нарастнала до висока степен. За този момент източната мистика говори от няколко хилядолетия насам. Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмосфера. И още от времето на великите Риши пред източната мистика е стояла една надежда на бъдещето, че ще дойде този импулс за Земята и че той ще се дължи на Вишва-Карман или, както казваше Заратустра, на Аура Маздао. Така тази мистика се досещаше, че този морален импулс, тази морална Земна атмосфера ще се поражда от Съществото, което наричаме Христос, и тъкмо в него, в Христос, влагаше своята надежда тази източна мистика.

Средствата на източната мистика не достигаха, за да може тя да си го представи, но тя можеше да си представи онова, което щеше да настъпи като последствие от това събитие. Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти Акашови форми ще се появят в течение на пет хиляди години след озарението на Буда като един вид войнство на Този, Който не може да бъде познат чрез източната мистика. Наистина, това е една забележителна представа: Ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята да бродят Синовете на светлината и на огъня, невъплътени във физическа форма, а като чисто Акашови форми. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрейя Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да поучава хората за Христовия Импулс.

Така източната мистика се съединява с християнското познание на Запада в красиво и чудно единство. И става ясно също, че онзи, който ще се яви три хиляди години след нашето време като Майтрейя Буда, дотогава постоянно ще идва на Земята, въплътен като Бодисатва, като приемник на Гаутама Буда. Едно от неговите въплъщения беше това около сто години преди началото на нашето летоброене в лицето на Йешу бен Пандира. Този Йешу бен Пандира е същият онзи, който някога ще стане Майтрейя Буда и който дотогава постоянно ще се преражда на всеки сто години, а именно още не като Буда, а като Бодисатва. Също в нашата епоха, сега, в двадесетия век, от този Бодисатва, който някога, не сега, а някога ще стане Майтрейя Буда, изхождат най-важните учения за Христовото Същество и за Синовете на огъня, или както ги наричат индийците — Агнишватас.

Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрейя Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че, докато е млад, никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността.

И самият Майтрейя Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот. Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот. И самият Майтрейя Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат морални импулси, морални подтици в човешките души. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс. Сега те могат да съществуват само в моралните светове.

Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще. Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело. Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме антропософия. Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувстваме, нещо, по отношение на което носим отговорност. И когато се научим да чувстваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно. И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувстваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.

Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в живота между смъртта и новото раждане. Този поврат ще ни засегне, независимо дали ще бъдем във физическо тяло или ще сме отхвърлили това физическо тяло. Само че хората трябва да постигнат разбиране за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи. За онези, които сега, във физическо тяло, постигнат разбиране за Христос, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта.

Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане. Но когато основата веднъж е положена, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане. Така антропософията става за нас нещо, което ние изучаваме не само с оглед на физическия живот, а нещо, което има стойност и тогава, когато ще сме минали вече през Портата на смъртта.

Ето какво исках да прибавя относно разбирането на човека, а сега ще отговоря и на някои въпроси. Себепознанието е нещо трудно, защото човек е устроен така, че е свързан с всички висши светове и Същества. Това, което се намира в нас, са сянкови образи на великия свят, и това, което е нашият организъм, което съставлява така наречените наши съставни части, нашето физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и нашият Аз, за божествените Същества това са отделни светове. Това, което при нас е физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, то е единият свят, другият свят е по-висшият, небесният свят. За божествено-духовните Същества съставните части на човешкото същество са висши божествено-духовни светове.

Човекът е нещо толкова сложно, понеже той е едно действително отражение, един действителен огледален образ на духовния свят. Това трябва да го доведе до съзнанието за неговото човешко достойнство. Обаче, изхождайки от това познание, че сме наистина един образ, но и че сме още твърде далеч от това, което трябва да бъдем, по околния път на това познание ние градим познанието, което ни кара наред със съзнанието за нашето човешко достойнство да постигнем също истинската скромност и смирение по отношение на Макрокосмоса и неговите Богове.

* * *

Част от въпросите и отговорите след лекцията

Въпрос: Как трябва да разбираме „говоренето на езици“ при апостол Павел?

Отговор: При някои хора може да се случи по изключение „говоренето на езици“ да съществува не само в будно състояние, но в това говорене да преминава нещо, което иначе съществува само при съзнанието, което човек има по време на сън. Това е явлението, за което говори апостол Павел. Гьоте се изказва по този въпрос от същата гледна точка. Той е написал две много добри студии върху този феномен.

Въпрос: Как занапред ще разбираме утешителните думи на Христос?

Отговор: Хората ще чувстват тези утешителни думи сякаш чрез своето собствено сърце. Това може да наподобява физическото чуване.

Въпрос: Какво представляват химическите сили и вещества по отношение на духовния свят?

Отговор: В света съществуват определен брой вещества, които могат са се съединяват и да се разединяват. Това, което наричаме химизъм, е проектирано във физическия свят от света на Девакана, така че в съединението на две вещества според техните атомни тегла имаме едно сянково отражение на два музикални тона от хармонията на сферите. Химическото родство на две вещества във физическия свят е едно сянково отражение от света на хармонията на сферите. Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите.

Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физическия свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман, а лошият висш Девакан е областта на асурическите Същества. Когато изтласкаме химизма по-долу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството.

Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на асурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много по-мощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си, преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател.

Въпрос: Какво представлява електричеството?

Отговор: Електричеството е светлина в подматериално състояние. Там светлината е „пресована“ по най-тежкия начин. На светлината трябва да припишем също един вид вътрешност, тя е във всяка точка самата тя. Топлината може да се разпространява в пространството в три направления, при светлината трябва да говорим за едно четвърто направление: тя е четворно разширена, като четвърто направление тя има вътрешността.

Въпрос: Какво ще стане с трупа на Земята?

Отговор: Ние имаме, като остатък от развитието на Луната, нашата Луна, която се върти около Земята. Също така от Земята ще остане един остатък, който ще се върти около Юпитер. След това остатъците ще се разложат постепенно в мировия етер. На Венера вече няма да има остатък. Първоначално тя ще се яви като чиста топлина, после ще се превърне в светлина и отново ще премине в духовния свят. За Земята остатъкът ще се превърне в труп. Това обаче е един път, който не трябва да бъде следван от човека, защото в този случай той би бил изложен на ужасни мъки. Обаче все пак с този труп ще заминат определени Същества, тъй като чрез това те ще се развият още по-високо.

Превод: Димо Даскалов

Източник: GA-130, първа сказка от 1 октомври 1911 г., в Базел

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Рудолф Щайнер: „Етеризацията на кръвта“"

  1. Петьо  25.11.2018 г. | 22:20 ч.

    В първата лекция от този том, държана в Лугано, четем

    Dieser Bodhisattva, der als Maitreya-Buddha kommen wird, der in seiner Wiederverkörperung im Fleisch auch in unserem Jahrhundert im physischen Körper kommen wird – aber nicht als Buddha -, der wird es sich zur Aufgabe machen, der Menschheit alle wirklichen Begriffe über das Christus-Ereignis zu geben.

    Този бодисатва, който ще дойде като Майтрея Буда, който в превъплъщение в плът ще дойде и в нашия век – но не като Буда – ще си постави за задача да даде на човечеството всички истинни понятия за Христовото събитие. „

    Това е предадено и по-късно в лекцията в Базел от първи октомври, която е цитирана и в статията:

    Също в нашата епоха, сега, в двадесетия век, от този Бодисатва, който някога, не сега, а някога ще стане Майтрейя Буда, изхождат най-важните учения за Христовото Същество и за Синовете на огъня, или както ги наричат индийците — Агнишватас.

    Просто отбелязвам сходството. Във въпросната първа лекция от Лугано, както и в следващата има още доста за бодисатвите и Буда (и за Гаутама, и за следващия – Майтрея).

  2. Dora  27.11.2018 г. | 11:51 ч.

    Линията на развитие на макрокосмическите принципи е следната:
    Първи макрокосмически принцип на развитието — Престоли
    Втори макрокосмически принцип на развитието — Херувими
    Трети макрокосмически принцип на развитието — Серафими
    Четвърти макрокосмически принцип на развитието — Христос

    Бих искала да питам Стопанина и другите знаещи антропософи – тези 5 реда от лектора ли са дадени или са добавени като бележка на стенограф (редактор, преводач)?

    Защото тази тема за „Линията на развитие на макрокосмическите принципи“ на мен ми стои някак отделно от хода и мястото на изложението за „човешкото мислене като сянков образ на представи и Същества…“ И също така стои отделно от другите въпроси, които Щайнер разглежда в тази лекция.

    Връща ли се той към темата за „Линията на развитие на макрокосмическите принципи“ в някоя друга лекция от същия цикъл?

  3. Стопанина  27.11.2018 г. | 12:03 ч.

    Тези пет реда са дадени в българския превод под същата илюстрация. Всъщност са част от илюстрацията – текстът беше вграден в нея. Понеже шрифтът беше грозен и по-голям от основния текст, си позволих да го извадя от картинката и да го пренабера със стандартен шрифт.

    Не съм сравнявал с немското издание.

  4. Dora  27.11.2018 г. | 12:22 ч.

    А имаш ли предположение защо може да са вписани на това място?

    Странно ми е, че нито пасват на хода на изложението, нито даже с картинката се връзват, доколкото там са илюстрирани въздействията на астралния план върху човешкото мислене. А между астралния план и тези макрокосмически принципи, ехеее… бедна ми е фантазията да си представя каква пропаст е зейнала :)))

  5. Стопанина  27.11.2018 г. | 12:33 ч.

    Сравних графиката между немското издание (ляво) и българското (дясно):

    Такъв текст липсва в немския вариант. Но не мога да отговоря „защо са вписани на това място“ в българския. Интересен въпрос, който оставям отворен.

    И докато получим отговор, махам текста-кръпка от онлайн публикацията.

  6. Петьо  27.11.2018 г. | 14:11 ч.

    Вижте стр. 331 от немското издание.

    DIE SIEBEN PRINZIPIEN DES MAKROKOSMOS
    UND IHR ZUSAMMENHANG MIT DEM MENSCHEN
    Notizen aus dem Vortrag, Stuttgart 28. November 1911

    Това са бележки към лекцията от 28.11.1911 г.

  7. Петьо  27.11.2018 г. | 15:18 ч.

    Ако си спомняте разискванията под друга статия във връзка с Йехова-Елохим от годишните срещи на Веригата, тук в тези бележки към лекцията от 28.11.1911 г. има нещо интересно:

    Die erste direkte, wirkliche Einwirkung geschah in unserer Zeit in der Offenbarung auf dem Sinai, wo der Christus sich unter dem Jahve- oder Jehova-Namen dem Moses offenbarte.

    Първото пряко, истинско развитие [на принципа Христос] стана в наше време в Откровението на Синай, където Христос се откри на Мойсей като Яхве или под името Йехова

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.