Духовната алхимия и етеризацията на кръвта

Или какви физиологични процеси настъпват, когато човек реално навлезе в духовния път

В света съществува една непрекъсната и реципрочна обмяна и взаимно хранене между духовния свят и човека

За да напреднем в духовния път с цел излизане от тъмнината и навлизане в Светлината, ние трябва да префиним духа си чрез моралност и възвишени мисли. В същото време физиологичните ефекти, които съпътстват този преход, представляват едно истинско чудо. В антропософията процесът, чрез който духовното преобразяване се проявява в нашето тяло, е известен с термина етеризация на кръвта или с понятието земно и космическо хранене.1 Това представлява един реципрочен процес на вземане и даване между нас самите като хора, посвещаващи се в духовните истини, и духовните същества, които са изградили нашата собствена човешка природа, внедрявайки своите собствени жизнени принципи и особености в нея.

Чрез земното хранене ние предлагаме на невидимия свят етеризирани елементи, които се движат от сърцето към главата, а в замяна на това на свой ред получаваме космически дар, представен като един поток от храна, който се влива в телата ни чрез нашите сетивни органи, нерви и жлези. От друга страна, ние даваме на духовните йерархии това, от което се нуждаят те, а именно нашите дарове на имагинациите, инспирациите и интуициите. В замяна духовните йерархии пък ни предоставят духовна храна.

За целите на това изложение ще използваме работата на Рудолф Щайнер като информативна отправна точка за изследване върху духовното хранене на човечеството. В лекцията, озаглавена „Етеризацията на кръвта“, Щайнер обяснява, че:

„Когато човек стои пред нас в състояние на будност и го наблюдаваме с очите на ясновидеца, ние виждаме конкретни светлинни лъчи, които непрестанно се движат от сърцето към главата. В главата тези лъчи са в контакт с органа, известен ни от анатомията с името епифизна жлеза. Тези потоци възникват, защото човешката кръв, която е физическо вещество, непрекъснато се разтваря в етерната субстанция. В областта на сърцето тече непрекъсната трансформация на кръвта в това деликатно етерно вещество, което се излива нагоре към главата и блещука около епифизната жлеза. Този процес на етеризация на кръвта може да се наблюдава в човека винаги когато той е буден. Ясновидецът е в състояние да види и непрекъснатия поток, идващ отвън по посока на човешкия мозък, а също и в обратната посока — от мозъка към сърцето. Тези потоци, които навлизат в спящия човек от външното космическо пространство — сиреч от Макрокосмоса, — се вливат във вътрешността на физическото и етерното тяло, намиращи се в леглото по време на сън, и ни разкриват нещо забележително, когато те биват изследвани. Тези лъчи се различават значително при отделните индивиди.“

Рудолф Щайнер и другите антропософи първи разработиха науката, официално разясняваща забележителния процес по етеризацията на кръвта, но древните индуски и будистки философи отдавна са описали в своите духовни практики една подобна дейност, развиваща се в човешкото тяло. Един пример за това е йогийската практика за издигането на Кундалини по гръбначния стълб. Всъщност всички истински, древни традиции са познавали двата потока на „земното и космическото хранене“ и са използвали ясновидството, за да ги наблюдават по директен начин. Това е универсална сила, първичен източник на жизнена енергия (прана), която е особено важна за много хора поели по духовния път. — Защо? — Защото чрез този процес топлинната и кинетичната енергия могат да се използват, за да се проведе стриктна умствена тренировка, която да се съсредоточи върху космичното или така нареченото свръхсетивно познание.

В традициите на миналото умствените йогийски „практики на огъня“ за това, как се издига енергията (Кундалини) по гръбначния стълб и по чакрите, са били пазени в тайна и са били споделяни само с посветените. Преди ученикът да започне да изпълнява тези практики, той е трябвало да изучава следното в продължение на много години:

• Сутраяна — изучаване на сутри за усъвършенстване на морала.

• Мантраяна — практикуване на умствено обучение чрез мантруване.

• Ваджраяна — визуализиране на поклонение пред Божественото.

• Тантраяна — изявяване същността на божествата от духовния свят.

Само когато ученикът е бил очистен от по-нисшите си желания и мисли, е било възможно той да изучава духовната физиология, която отключва дванадесетте порти на Мъдростта, които са езикът на Духа. Може да се окаже един вид шок за читателя да чуе, че трансформираните от нас през деня по-висши етерни енергии се консумират от духовните йерархии всяка нощ по време на съня ни и че духовните йерархии задоволяват нашите духовни нужди, хранейки ни с по-висши етери в отговор на душевно-духовната храна, която те получават от нас.

Нектарът и амброзията, с които се хранят боговете, са истински!

Златните ябълки на Хесперидите са истински! Те продължават да се откриват там — в духовния свят, намиращ се под „Атлас“, където ние отиваме всяка нощ чрез нашите сънища.

Карл Кьоних най-добре представя тази система на човешкото и космическото хранене в книгата си „Земята и хората“, където рисува красива картина на тези реципрочни потоци при работата им в човешкото тяло. Ето последователността при процеса на етеризацията на кръвта, както я описва самият Кьоних.

1. Началото е в сърцето. Процесът започва в сърцето, където земният, жив поток от разредени етерни елементи започва да се издига към епифизната жлеза.

2. Изкачване на потока до епифизата. Издигайки се до епифизната жлеза, потокът тръгва в обратна посока надолу към хипофизната жлеза.

3. Преминаване през хипофизата. Слизайки от епифизната жлеза, потокът преминава през хипофизната жлеза, която събира космическите сили от звуковия и жизнен етер и ги пренасочва към нервите и кръвта.

4. Настъпва етеризацията на кръвта. Етеризацията на кръвта се случва в момента, когато фокусираният дъх концентрира въглеродните частици в пламъка на духовния огън, горящ в човешкото сърце. Този огън променя елементите на кислорода, водорода, азота и калция в йонизирани частици. След това тези частици навлизат в етерния поток от топлина, светлина, магнетизъм и биоелектричество, като впоследствие се издигат нагоре към епифизната жлеза.

5. Образуване на мозъчен пясък. След като тези частици достигнат епифизната жлеза, някои от тях се отлагат вътре в епифизата като кристали от калциев карбонат, които също така биват обозначавани и с термина мозъчен пясък. Тези кристали от калциев карбонат придобиват пиезоелектрични свойства и в резултат на това пречупват космическата енергия в спускащия се отгоре надолу етерен поток, който се придвижва от епифизната към хипофизната жлеза.

6. Външна секреция. Хипофизната жлеза събира всички сетивни впечатления от светлината, звука и от другите нервни импулси. Тя ги превръща в една минерална субстанция, която пречупва низходящия космически етерен поток във вътрешно духовно хранене за човека, след което хипофизата отделя и насочва останалата част от тази новополучена хранителна минерална субстанция към ендокринната система, към нервите и към кръвта.

Както е демонстрирано в гореспоменатия процес, епифизата и хипофизата работят заедно в хармония. Епифизата съдържа кристалните депозити от мозъчен пясък, получени в резултат от нашата собствена вътрешна духовна работа. След това хипофизата получава пречупения етерен поток от епифизата, който представлява трансформираните и навлизащи в нас сили на външния сетивен свят. Работейки заедно, тези две жлези координират възходящите и низходящите потоци от етеризирани субстанции.

Съвременната наука вече правилно идентифицира една съставна част от този земно-космически процес на хранене, наричайки го „био-минерализация на калция в калцитни кристали с пиезоелектрични свойства“, които се отлагат в епифизната жлеза. Проучванията показват, че тези кристали (мозъчен пясък) са пряко свързани с интелигентността и коефициента на интелигентност.

Личностното духовно-душевно себеразвитие е тясно свързано с производството на тези йонизирани кристали. Например, колкото повече от тези кристали се събират в епифизната жлеза, толкова повече космическа енергия ще може да пречупвате и препращате навътре към човешкия си духовен хранителен поток, като това пречупване на идващата отгоре и отвън космическата енергия зависи и това, доколко можете да контролирате собственото си духовно развитие чрез правилния растеж и развитие на вашите чакри.

Как функционират чакрите

Чакрите са основополагащ принцип в източните философии на Тантраяна2 За да повишат своето ниво на земни енергии, духовните ученици събират тази енергия от чакрите и я изпращат нагоре към главата по три вертикални канала:

• Ида — женският канал

• Пингала — мъжкият канал

• Сушумна — централният канал

Обикновено тези чакри обозначават нервните ганглийни възли в предната част на тялото, които се свързват с гръбначния стълб и мозъка. Петте сетивни органа на очите, ушите, носа, устата и кожата също на свой ред натрупват светлинни, топлинни, звукови и сензорни количества от погълната енергоинформация. Дори дланите на ръцете и стъпалата на ходилата се смятат за чакри. Всяка чакра има различен брой „венчелистчета“.

Общоприетото групиране на седемте чакри е:

1. Корона (теменна фонтанела) — Сахасрара

2. Чело (трето око) — Аджна

3. Гърло — Вишудха

4. Сърце — Анахата

5. Слънчев сплит — Манипура

6. Център Хара (три пръста под пъпа) — Свадхистана

7. Сексуален център (перинеум) — Муладхара

Тези седем чакри са свързани със седемте планети и възпроизвежданата от планетите музика на сферите, за която говори Питагор. За да увеличи максимално своя духовен потенциал, всеки човек трябва да се научи да хармонизира едновременно всички свои седем чакри в една хармонично звучаща/вибрираща мелодия.

Всяка чакра има венчелистчета, някои от които са били разработени в миналото и други, които трябва да бъдат разработени в настоящето. Моралното себеразвитие и действията, продиктувани от любов, съграждат чакрите по правилен начин, така че те да могат да се развиват заедно със самия човешки индивид. Нервната активност в чакрите ги кара да приемат и излъчват светлина, цвят, звук и други енергии, докато те се въртят едновременно с това. Привеждането в резонанс с духовните хармоници3 кара чакрите да работят заедно и в резултат на тяхната синхронизирана работа, човек придобива добро здраве, докато непривеждането на чакрите в хармония с космическите хармоници причинява вътрешен дисонанс и това води до стрес, страдания и заболявания.

Всеки нервен възел от ганглии (чакрите) създава такова пространство, в което става възможно да се роди „човешката светлина“. Ние, хората, можем да пораждаме енергия, светлина, звук, думи и форми, които предизвикват появата на по-висшите етери, като тези по-висши етери се зараждат около и вътре в нашите чакри. Например развиването на дълбоки чувства на любов и отдаденост произвежда светлина, цветове, кохерентни геометрични фигури и различни светлинни форми в областта на сърдечната чакра.

Любовта задвижва абсолютно всички чакри. Когато някой е истински влюбен, неговите чакри се въртят с огромна скорост!

Според западния християнски езотеризъм и според някои традиции на Тибетския будизъм, ние разбираме, че долните чакри трябва да са вече развити и укротени към настоящия исторически момент. С други думи, духовният ученик би трябвало вече да се е научил да владее желанията си по отношение на сексуалните взаимоотношения, храната, удобствата, отмъщението, омразата, гнева и всички други неморални качества, които нямат място при упражняването на по-висшите духовни практики. Търсачите на истината трябва да познават тези клопки и да се научат да ги контролират чрез самонаблюдение, медитация, съзерцание и други духовни методики. Ако долните три чакри все още управляват желанията на кандидат-ученика, тогава работата върху четирите висши чакри е донякъде безплодна и безполезна.

Правилните съвременни духовни практики работят върху четирите чакри, намиращи се съответно в сърцето, гърлото, междувеждието и фонтанелата. Този набор от четири чакри, простиращ се от сърцето до главата, представлява това, което е известно като „нормален етерен поток от сърцето към главата“. Производството на този етерен поток се случва в резултат от работата на нервните ганглийни възли, които произвеждат излишна топлина чрез специални упражнения за контролирано дишане, като чакрите използват тази топлина за йонизиране на материалните частици. Този процес на развитие на чакрите може да доведе до ефекта, при който калцият се одухотворява и се трансформира алхимически в калциев карбонат, за да се настани този калциев карбонат (мозъчен пясък) след това в самата епифизна жлеза.

Дарът на златните ябълки

„Земният хранителен поток“ е начинът, по който хората даряват своята амброзия и нектар на боговете. Тези кристали от калциев карбонат са наистина „златните ябълки на Хесперидите“. „Градината“ им се намира в куба, върху който седи епифизната жлеза.

Атлас е наистина метафора за нашата способност да „държим света на раменете си“.

Всяка „златна ябълка“ произвежда нещо подобно на постоянното добро здраве и безсмъртие, постигнато от гръцките богове, когато са ядели от златните ябълки на Хесперидите. Кристалите от калциев карбонат в епифизата имат пряко отношение към човешката интелигентност и към много други загадки, като процеса на стареене, възприемането на слънчевата светлина от организма и регулаторния контрол върху останалите жлези. По определен начин епифизната жлеза събира Мъдростта от светлината чрез оптичните нерви, преминаващи директно над нея. Самата епифиза съчетава тази Мъдрост от сетивната светлина заедно с потока от етеризирани елементи, който възниква в сърцето, за да предложи по този начин завършения „поток на земното хранене“ на самите богове. Този вид хранителен поток е моралното и духовно усилие на хората, скрито зад символиката на човешките златни ябълки на Хесперидите.

Процесът на „земното хранене“, който одухотворява материалните субстанции в човешкото тяло, е един вид енергия на разпад — енергия на студен ядрен разпад. По този начин едно вещество се превръща в друго вещество без какъвто и да е конфликт или дисхармония. Така хората създават една изцяло нова енергия „от нищото“ и тя участва в реципрочния космически хранителен обмен с висшите йерархии, който е извор на духовното хранене на човека, особено по време на нощния му сън. Този процес на получаване на храна от боговете е мечтата на всеки алхимик и е форма на студен ядрен синтез.

„Земното и космическото хранене“ противоречат на законите на термодинамиката. Процесите на студен ядрен разпад и на студен ядрен синтез се случват в човешкото тяло без експлозия и вследствие на дишането и реципрочното хранене — между човека и боговете. Превръщането на елементите от един вид в друг вид се явява страничен продукт от духовния процес, който разрежда и етеризира материалните субстанции.

Ние, хората, одухотворяваме материята по естествен начин, променяйки едно вещество в друго чрез природно заложената ни вътрешна организация. В допълнение, хората също така могат да създават и нова енергия от невидимите за окото енергийни потоци, като абсорбират космическото хранене, идващо от боговете, и го превръщат в нов тип енергия, която не съществува допреди настъпването на този момент.

Чрез „земното хранене“ хората хранят боговете. Чрез „космическото хранене“ боговете хранят хората. Ние сме в симбиозна връзка с Божественото и играем критично важна роля в това взаимодействие. Все повече човечеството разбира как тези процеси функционират в самата външна природа и как човешкото същество е реално един инструмент за духовно развитие на съзнанието ни, чрез който инструмент ние изграждаме съвсем нови органи на възприятие за по-фините вселенски реалности.

Както в природата, така и при човека, ние виждаме силите на силиция, които контролират епифизната жлеза. Женският принцип на Сътворението се изявява чрез силите, работещи в епифизата. По същия начин можем да видим как силите на калция контролират хипофизната жлеза. В този случай Мъжкият принцип на Сътворението се изявява чрез силите, работещи в хипофизата.

Елементът силиций изобилства в момента на раждането ни, но намалява през годините и достига една четвърт от първоначалното си ниво, когато човекът остарее. Нивото на калций в човешкото тяло пък се развива по обратния ред. Първоначално калцият се среща в по-малки количества в новороденото, но след това той нараства като пропорция с напредването на възрастта.

Когато силицият намалее, калцият се увеличава и така човек остарява. Остаряването е процес на калцификация!

Женският принцип, проявен в силиция, носи младост и въздушна лекота, докато Мъжкият принцип, проявен в калция, довежда до старост и гравитация.4 Чрез своето собствено съзнание човекът превръща калция в силиций и го конфигурира в една кристална структура, която приема и излъчва пиезоелектрични честоти.

Следователно, човешкото същество участва в създаването на новия елемент на силиция от стария елемент на калция чрез процеса на студен ядрен разпад. По подобен начин, когато човешките сетивни възприятия метаморфозират от външна светлина и звук в новия елемент на човешкото съзнание, тогава отново виждаме как се създава нещо абсолютно ново. Студеният ядрен синтез се случва в човешкото сърце, когато то получава духовна храна от боговете, които живеят отвъд завесата на сетивното възприятие.

Точно както цитираното от д-р Рудолф Щайнер по-горе показва, че ясновидецът може да види етеризирания поток от светлина, който се изкачва от сърцето до главата и после се връща обратно от главата към сърцето, така и някои древни традиции описват едно подобно явление. В древността се е смятало, че, след като духовният ученик е успявал да съсредоточи енергията си върху чакрата под пъпа, той е можел да използва тази интензивна топлина на „жестоката жена“,5 за да започне да разтопява „леда“ в двата от трите енергийни канала в основата на гръбначния стълб, които водят до коронната чакра.

Чрез тези древни практики, топлината от фокусираната умствена енергия на духовния ученик започва да стопява замръзналите и блокирани енергийни канали Ида и Пингала, а „парата“ от разтопения им „лед“ се издига по посока от единия енергиен канал към другия, като енергиите от мъжкия и женския енергиен канал се прекръстосват през главните чакри на гръбначния стълб от първата основна чакра в зоната на перинеума до четвъртата сърдечната чакра.6 За алхимика това се нарича „бялата глава на орела и кръвта на червения лъв“, защото студът в женския канал Ида е червен, а студът в мъжкия канал Пингала е бял.

Съчетанието на белия и червения цвят в едно създава вечната розова капка, която вече може да бъде „складирана“ в сърдечната чакра.

Стареенето е процес на калцификация

Ако духовният ученик успее да издигне силата на Кундалини по гръбнака от първата до последната чакра, тогава ясновидецът вижда в челната му чакра появявата на красива качулата змия. Аурата придобива ярка светлина, тъй като енергията се движи едновременно нагоре и надолу по цялата дължина на трите енергийни канала.

В някои учения има една духовна практика наречена „задържане на дъха във вазата“,7 която също издига Кундалини нагоре по чакрите. Чрез концентрацията на съзнанието върху „вазата“ точно под пъпа (втора чакра), част от нормалното дишане може да се задържи като се постави в тази „ваза“ и се „изпече“ в силно заредения и горещ дъх, който се захранва чрез въглерода от околната среда и се използва, за да разпали и поддържа нормалните енергии на огъня, които тази чакра произвежда.

След като въздухът във „вазата“ се разреди, той става на топлина, която разтапя замръзването в каналите Ида и Пингала, като по този начин червената и бялата пара/мъгла се съчетават в розовата капка, предназначена за сърцето. Тази капка след това се складира в сърдечната чакра. Розовата капка се превръща в причината за възпламеняването на етеризирания поток от материални субстанции, който се издига от сърцето до епифизната жлеза, създавайки една светлина, която е пряко пропорционална на моралното ниво на ученика.

Един истински ясновидец може да види тези розово оцветени капки в сърцата на другите хора. Количеството и качеството на постоянно пребиваващите розово оцветени капки е директно пропорционално на моралното ниво на човека. Също така и броят, и качеството на кристалите на калциев карбонат, които се отлагат в епифизната жлеза, са свързани с психическото и моралното ниво на човека.

Светият Граал в нас

Западната окултна традиция и авторът Менли П. Хол твърдят, че епифизата и Свещеният Граал са едно също нещо, както и че всъщност мозъчната корпора квадригемина, намираща се точно под епифизната жлеза, е де факто замъкът на Граала. Оформена като тетраедър, епифизата прилича на шишарка или на тристенна пирамида. Корпора квадригемина, която седи под епифизата, е с формата на куб, разделен на осем по-малки куба. Много неврони преминават през и около този куб и го зареждат директно със „светлина“ и „топлина“ от нервната система.

Зарядът, който минава през куба чрез прилива на тази светлина и топлина от нервната система, се прехвърля по-нататък към самата епифизна жлеза. Тази енергия информира епифизата за нервните процеси и състояния в самото човешко тяло. От местоположението си епифизната жлеза, в ролята си на „Свещения Граал“, може да „храни“ частите на организма, които подават информация до нея, че имат нужда от храна, точно както и Свещеният Граал на ирландската традиция върши същото за гладните, които се хранят чрез неговите блага.

Епифизната жлеза е главната жлеза, която контролира стареенето, растежа, пола, началото на пубертета, калцификацията на организма, интелигентността и способността за насочване на космическия хранителен поток към чакрите и ендокринната система. В миналото този орган е контролирал възприятието за топлина и е бил „третото око“ на човека. С течение на времето обаче площта и функцията за възприемането на топлината са се свили в мозъчната четвърта камера, където сега се намира епифизната жлеза.

Етеризацията на кръвта е процесът, водещ до придобиването на Свещения Граал, защото етеризацията на кръвта е източникът на храна и просветление за епифизата. Пътят за придобиването на Граала е стръмен и нелесен. Той изисква морално и умствено развитие, което да е достойно за благодатта и милосърдието на Граала.

Има и по-сложни мистерии, изобразяващи този процес според християнската езотерична традиция. Според една от тях, централният камък от короната на Луцифер става Светия Граал, защото когато архангел Михаил изхвърля Луцифер от небето, той удря камъка с меча си и камъкът пада на Земята. Тази аналогия е точно описание на земния хранителен поток. Земният поток е можел да започне да се издига нагоре едва след като мечът на Михаил удря „блестящия камък“ в короната на Луцифер — епифизната жлеза. После светещата, падаща светлина на „камъка“ се вижда на Земята, което пък символизира пропадането на тази енергия през всички чакри до първата чакра в основата на гръбнака.

От това можем да направим някои заключения. Едно от тях например е, че Луцифер е Носителят на Светлината, точно както и чакрите са носители на светлината в човешкото тяло. Нашата задача е да върнем Светлината обратно в небето, като издигнем моралната си светлина от сърцето до това, тя да засвети в епифизната жлеза. Луцифер често е изобразяван в Райската градина, бидейки увит около Дървото за познание на доброто и злото по същия начин, по който „змийската сила“ на Кундалини се увива около човешкия гръбначен стълб и глава.

Луцифер носи „познанието на боговете“ точно така, както епифизните отлагания от мозъчен пясък носят повече интелигентност и светлина на човека.

Епифизата е „короната“ на системата от жлези с вътрешна секреция и е единична измежду тези двойни жлези.8

Луцифер е често изобразяван с крила, точно както Кадуцея, който също има крила и златна топка на върха си, която символизира епифизната жлеза. Някои християнски традиции твърдят, че когато Луцифер бъде изкупен и спасен, той ще бъде част от Светия Дух и ще помага на хората да влизат във връзка с духовния свят. Луцифер е Носителя на Светлината, точно както Прометей е бил Носител на Огъня за гърците. Прометей, подобно на Луцифер, е свързан със Земята, докато не дойде великият човешки герой, който да може да разруши веригите на боговете, които го приковават към Земята. Никое острие или инструмент не може да среже тези вериги, точно както никой не може напълно да освободи Луцифер, докато той не спре да бъде полезен на човечеството.

Човешкият герой Херакъл счупи веригите на Прометей, благодарение на „тоягата“ си.9 Всеки от нас е този герой, който носи светлината от Небесата тук, долу, на Земята. Луцифер, както Прометей, Локи и другите митични „носители на светлината“ — всички те символизират човешкия стремеж за развиване на мисленето като инструмент на Светлината, който буквално може да ни свърже със Светлината на боговете.

Духовни качества

Когато етеризираните елементи се издигат и обхващат епифизната жлеза, те създават специфични цветове, които са показателни за конкретните душевни качества на човека.

Ако си спомняте, трите сили на душата в лицето на мисленето, чувстването и волята възникват съответно в главата, сърцето и ръцете като едно просто троично приложение на самата троична природа на човешкото съзнание.

Ние сме будни в нашето мислене, сънуваме в нашите чувства и сме заспали във волята си. Когато изпълваме с Дух тези три наши душевни качества, ние активираме конкретни елементи, които навлизат в земния хранителен поток и биват етеризирани. По същество, елементите се етеризират чрез плазмата или биоелектричеството в потока, който се издига от сърцето до епифизата.

Одухотвореното мислене етеризира кислорода в бели и синкави цветове.

Одухотвореното чувстване етеризира водорода в розово и червено.

Одухотворената волеизява етеризира азота в зелен и виолетов цвят.

От друга страна, хората със слабо развит морал излъчват кафеникава светлина, която едва едва достига до епифизната жлеза.

В допълнение, процесът на етеризация на кръвта отнема елементи от кръвта с помощта на „одухотвореното дишане“ и ги йонизира, така че да се разреди калцият в тялото. След това тези етеризирани елементи издигат йонизирания и разреден калций в етеризирания хранителен поток, докато той достигне до епифизата.

Какво представлява калцият? — Стареене. Когато количеството на калция нараства, ние остаряваме.

Обаче този нов вид калций, който е вече одухотворен, благодарение на процеса на етеризация, сега може да кристализира в калциев карбонат (калцит). Като пиезоелектричен кристал, калцитът има възможност да комуникира по електромагнитен начин с другите чакри и жлези в тялото.

Открито е, че количеството на калцит в епифизната жлеза е пряко пропорционално на интелигентността на човека, и това е факт, който е известен на съвременната наука. Не е общоизвестен обаче фактът, че хората имат възможност да складират нови, допълнителни калциеви кристали чрез духовно морално-умствено обучение, като по този начин те биха могли да увеличат нивото на своята интелигентност.

Розовата капка в човешкото сърце

Чрез моралното развитие етеризираните материали се издигат в епифизата, преминават надолу през хипофизата и се отлагат в сърцето. Древните са смятали, че тези розови капки не се изгубват след края на земния ни път, а се натрупват от едно прераждане в друго. Следователно всеки, който е вървял в пътя на моралното и духовно обучение в миналото, има тези розови капки в сърцето си и мозъчния пясък в епифизната си жлеза, като тези два елемента свидетелстват за неговите проявени морално-волеви усилия в духовен аспект. Това е един от начините, по които един високо развит духовен посветен може да разпознае един напреднал учител дори когато този учител е все още дете. Розовите капки в сърцето блещукат за погледа на ясновидеца и така посочват напредналата душа и разкриват нейното развитие в изминалите въплъщения на Земята.

Рудолф Щайнер посочва, че след като Христос умря и беше възкресен, всички човешки същества получиха в сърцата си по една капка от Неговата етеризирана кръв като средство за духовното им развитие — като своебразен подарък на благодат и милосърдие. Тази розова капка гарантира, че сега всички хора имат условия за духовно развитие. Всеки човек може да развие одухотворено мислене, чувстване и волеизява. Човек може да използва тази етеризирана Христова капка кръв, за да създаде втори енергиен поток от етеризиран материал вътре в самия себе си и този поток да е пряко свързан с Христос, за да съдейства за обновяването на етерното тяло на Земята и на човечеството.

Христовото дело извоюва възможна свобода за всички хора, развиващи своята духовна природа. Не обаче вярата в Христос способства за използването на Неговите дарове, а познанието за Космическия Христос, което е от съществено значение за личния ни и колективния ни напредък в духовния свят!

Вторият етерен поток на Христос би могъл да се свърже, а би могъл и да не се свърже с първия земен етерен поток, който описвахме в изложението досега.

Образуването на първия хранителен етерен поток ще е възможно за всеки, който се научи да използва мисълта си с цел контролиране на желанията си, като едновременно с това развива морал в чувствата и във волята си.

Вторият етерен поток ще бъде придобит от тези хора, които разпознават Мъдростта на Космическия Христос и централното значение на Мистерията на Голгота (смъртта и възкресението на Христос). Капката Христова етерна кръв, положена във всяко едно човешко сърце, е катализаторът за развитието на този втори Христов етерен поток вътре в нас.

Чрез първия етерен поток възникват елементи на истинското живо мислене и те биват етеризирани, докато вторият етерен поток помага да се развият одухотвореното чувство и одухотворената воля в човешкото същество.

Тези два етерни потока започват да се увиват един около друг като стволовете на две дървета, растящи като едно. Аналогията с двете дървета в Рая може да ни даде добра представа за начина, по който тези два етерни потока си взаимодействат един с друг.

Дървото за познаване за доброто и злото представлява етерния поток, който се развива чрез одухотвореното мислене, приемащо Мъдростта на боговете.

Дървото на живота представлява етерния поток, подпомаган от Космическия Христос, който се вплита в първия поток и му помага да носи нагоре духовните дарове, които хората предлагат на боговете.

Образът на тези два преплетени етерни потока пресъздава духовната действителност, която се символизира от кадуцея на Меркурий с преплетените около него две змии. Крилата на кадуцея представляват издигащия се нагоре комбиниран етерен поток, който се свърза с духовния свят. Ясновидецът може ясно да види този духовен кадуцей в човешката аура, когато наблюдава чакрите и жлезите, които приемат земния етерен поток на хранене, за да го одухотворят и превърнат в нектар и амброзия за боговете.

Като един своеобразен Свещен Граал на духовното хранене, епифизата предлага одухотвореното мислене, чувстване и волеизява като дар за боговете. Те пък от своя страна ни даряват с космическата енергия, която тече в човешкото тяло надолу през хипофизата.

Хипофизната жлеза обаче може да се възползва от потока на низходящото космическото хранене, идващо от боговете и възникващо благодарение на сетивното ни възприятие за света около нас, единствено и само ако преди това епифизната жлеза е складирала „мозъчен пясък“ в себе си. Ако в епифизната жлеза е пълно с етеризиран калций и в сърцето има достатъчно розови капки, свидетелстващи за едно напредващо Христово съзнание, тогава човек би виждал Божественото в абсолютно всичко вътре и извън себе си.

Силата на Кундалини може да бъде събудена чрез тази тантрическа практика. След това ясновидски може да се наблюдава седемцветната дъга около двулистното венчелистче на третото око при всеки един ученик, който е успял да събуди и успешно да придвижи Кундалини нагоре по гръбначния стълб.

Все пак трябва да запомним, че без подходящо предхождащо духовно обучение тези древни практики на змийския култ10 могат да бъдат много опасни. Ако Кундалини бъде събудена преждевременно, тя може да причини големи психологически поражения.

В съвременната епоха е целесъобразно специалните дихателни практики да не се използват, а вместо това да се следва естественият ход на дишане, защото в наши дни Христос е пътят, истината и животът както е обяснено по-долу:

Пътят представлява моралното развитие, което води до етеризацията на човешката кръв.

Истината е медитативното вътрешно размишление и опитност върху естеството на Космическия Христос и Неговото микрокосмическо проявление във всеки един човек.

Животът представлява процесът на реципрочно етерно хранене между боговете и хората чрез земния и космическия хранителен поток.

Личният ангел хранител ни помага, за да облекчи процеса, а съществото на Премъдростта Божия11 е активна при процеса на превръщането на човека в творчески център на духовна дейност, така както на времето Слънцето например е било проводник на Христовото влияние. Старият култ към змията, водещ до издигането на Кундалини, е претърпял промени от древността до наши дни, точно както човешкото тяло, душата и духът също са претърпели промени. Дори новата тибетска интерпретация на тантрическите практики от Индия преминава през голяма трансформация и осъвременяване, защото според нея четирите чакри до нивото на сърцето вече се комбинират в една единствена чакра с 64 венчелистчета. Според новите тибетски откровения, стимулацията на Ида и Пингала вече започва в сърцето, а не както преди — долу, в основата на гръбнака.

Този, който събуди Кундалини, след като преди това вече е бил правилно подготвен, се превръща във „воин на дъгата“, защото истинският ясновидец може да види седемцветната дъга, която се излъчва от епифизата на един такъв човек. Епифизата излъчва от върха на един тетраедър, който се намира в края на двата комбинирани преплитащи се енергийни канала. С други думи, трите канала Ида, Пингала и Сушумна започват от човешкото сърце и завършват в епифизата под формата на тетраедър със светеща дъга. Тази тибетска ясновидска гледна точка съответства на описанията, направени от д-р Рудолф Щайнер по отношение на същия този процес.

Физиологическата етеризация в човешкия организъм се случва по същия начин и с планетата Земя

Да използваме аналогията със Северното сияние — тук цветните и осветени йонизирани частици от кислород, водород и азот се издигат близо до магнитния северен полюс. Ето това земно природно явление е подобно на светлината от светещата дъга в епифизата. Тези йонизирани частици на северното сияние светват веднага, щом влязат в контакт със слънчевия вятър. Слънчевият вятър обозначава магнитните лъчения, идващи от Слънцето към Земята.

Светещата овална светлина на Северното сияние се върти около полюса като една своеобразна корона. Когато се появят силни слънчеви ветрове, те се сблъскват с йонизираните частици и мостът на цветната дъгата от норвежките митове с името Бифрост бива съграден, за да могат боговете да го прекосят и да дойдат на Земята, за да общуват с хората под световното дърво Игдрасил. Тази легенда внася голяма светлина по въпроса за етеризацията на кръвта и си струва да бъде проучена подробно.

В много традиции Северната територия се нарича Земя на хиперборейците, Хълма Меру, Градината на Хесперидите, Едем, Неподвижният север, Световното дърво и много други имена. Когато спят, всички хора преминават през този „портал“ или „праг“, за да могат да навлязат в духовните сфери.

Ето как това реално се случва. Всяка нощ, когато човек заспи, в леглото му остават само неговото физическо и жизнено (етерно) тяло. Астралното му тяло (тяло на чувствата, инстинктите и желанията) и неговият Аз (его, индивидуалност, умствено тяло) излизат през портала в Северната полярна територия, за да навлязат в сферите на планетарните същества. Тези същества приемат от човешкото астрално тяло и неговия Аз даровете на одухотвореното мислене, чувстване и воля, които представляват храна за боговете, а боговете се отплащат на човека по същия начин, като вливат в него храна от духовния свят.

Северното сияние е външната планетарна проява и отражение на вътрешния духовен процес при хората, който показва, че ние можем да йонизираме материалните частици в собствена човешка светлина, която се издига чак до епифизата, преди да достигне до магнитния север, където от време на време взаимодейства със слънчевия вятър и създава впечатляващи цветни изображения. Следователно човешкият духовен стремеж буквално превръща нашата планета в една блестяща звезда.

Може да се каже, че Северното сияние е един от начините за изобразяване на моралното развитие на човечеството, защото Северното сияние е сбор от светлината на човешките чакри, които предлагат на Вселената колективен дар на една висша моралност.

Подобно на епифизната жлеза, Северният полюс управлява развитието и храненето на планетарните чакри. С неподвижните звезди над него той изглежда като Световното дърво от норвежката митология, където всички измерения се срещат в едно, а звездите са надвиснали като негови плодове. Северният полюс също така се разглежда и като храм, чиито стълбове са светлинните завеси на Северното сияние, което защитава свещеното царство от недуховните очи. Куполът на храма е звездното небе. Вътрешността на храма е изпълнена със спящи и сънуващи човешки души, които са дошли да учат и да общуват с духовните същества.

Друга аналогия, която е много полезна в случая, е изображението на епифизата като библейския нов Йерусалим под формата на „четвъртит град“ (куб) с дванадесет порти (зодиака или дванайсет черепни нерви) и Дървото за познание на доброто и злото и Дървото на живота в средата му със своите течащи реки. Там, в Новия Йерусалим, е Божият Агнец (нашият висш Аз), очаквайки своята булка (пречистената човешка душа) за духовната им алхимическа сватба — сватбата на нашата душа с нашия дух.

Този нов Йерусалим е възкръсналата Едемска градина, която бива изкупена от усилията на хората, които в миналото са били прогонени от рая. Ангел с огнен меч не позволява на хората да се завърнат в Едем. Може би огненият меч на ангела е Северното сияние, а свещената Северна територия е Едем. Предизвикателството в наши дни е да повдигнем съзнанието си към духовния свят (Северната територия), да се срещнем с този ангел и да получим разрешение за повторно влизане в Едем (духовния свят). Можем да обозначим този процес и с Новият Йерусалим, където Висшият ни Аз ще заживее в душата ни.

Рудолф Щайнер говори за свръхетерното царство, заобикалящо Земята, като за съкровищницата на съвършени човешки форми, които великите учители на човечеството са оставили зад себе си. Той нарича това място Шамбала, Новият Йерусалим, сферата на духовната икономика, както и с други имена. Следователно, етерното тяло на човека и на Земята са огледала на духовния свят и на цялото Творение.

Порталът в Северната територия е директна точка за достъп до тези етерни сфери. Всеки път, когато духовният ученик премине през този „праг“ по време на сън, физическа смърт или медитация, той преодолява вратите на този храм на Мъдростта. Тук той може да влезе в контакт с по-висши сили, които да бъдат употребени за индивидуалното му развитие.

Всяка нощ по време на сън, хората значително стимулират етерния енергиен поток на чакрите си. В този случай по отношение на окултната физиология на човешкото същество ние виждаме как силите на Земята се отразяват микрокосмически в човека. Цветният поток, издигащ се от човешкото сърце до епифизната жлеза, е много подобен на йонизираните частици, издигащи се от дълбините на Земята до Северния полюс. Сякаш човекът и Земята са израз на едно и също нещо — външният свят на Земята е огледало на вътрешния свят на човека, и обратното.

И двата етерни потока са съществували преди въплъщението на Христос, но те значително са се усилили, когато Христовата етерна кръв е била дарена на хората. Христовите дарове оживиха както човешкия земен етерен поток, така и космическия етерен поток, посредством привнасянето на друг, трети етерен поток, породен от саможертвата Му с космическо значение.

Чрез делото на Христос, извършено на хълма Голгота, Земята започва да се превръща от обикновена планета в нова зараждаща се звезда. Ние намираме потвърждение на това в Северното сияние.

От нашата човешка страна на „прага“ към духовния свят, ние можем да видим огнения меч на Архангел Михаил в цветовете на Северното сияние. От другата страна на „прага“, ние намираме школата на духовния свят. Това е храмът на Мъдростта, който е отражение на Космическия Христос и на София, Съществото на Божествената Мъдрост, които работят заедно, за да създадат едно бъдеще за човечество, което ще пребъдва отново в Духа.

Това е библейският „четвъртит град“, към който всички се издигаме, за да заживеем в него като резултат от духовното ни развитие. Чрез Христовото дело по одухотворяването на нашето мислене, чувстване и воля чрез новите и конкретно описани от антропософията имагинации, инспирации и интуиции, които са лишени от всякаква външна сетивност, ние предлагаме на боговете нашите дарове от нектар и амброзия. Чрез разбирането на Космическата мъдрост на Христос и на Съществото София, ние се отваряме към боговете, за да получим космическата храната, от която нашият дух има нужда, за може да се развива.

Независимо от религиозната традиция, която използвате, за да я разберете, етеризацията на кръвта е един от най-възвишените процеси, изживявани някога от човечеството. Тя е средството за реципрочна обмяна на земното и космическото хранене с духовните същества от висшите сфери. В резултат на дълбокото вътрешно физиологично и духовно общение с огромните външни сили, етеризацията на кръвта води до създаването на най-ценния ресурс за всеки човек — розовите цветни капки в сърцата ни, които свидетелстват за нашата духовна стойност както пред всички, които могат да я наблюдават ясновидски, така и най-вече пред самите нас.

Автор: Тайла Гейбриъл

Превод: Търсач Скитник

Материалът е извадка от книгата The Gospel of Sophia: A Modern Path of Initiation (Евангелието на София: Съвременният път за посвещение) от Тайла Гейбриъл, която излиза в Amazon през януари 2016 г. Препечатва се с позволението на автора и може да се разпространява сред читателите на www.cosmicconvergence.org с позоваване на това авторство. За повече информация относно трилогията The Gospel of Sophia, молим, посетете www.ourspirit.com.



Бележки:

  1. Под „земно хранене“ се няма предвид чисто човешкото, физическото хранене, но това ще бъде обяснено по-долу — бел. пр. [^]
  2. Тантраяна няма общо със сексуалната Тантра, рекламирана в Западния свят — бел. пр. [^]
  3. Имат се предвид духовните животворящи течения на Създателя — бел. пр. [^]
  4. Под гравитация се има предвид гравитационното придърпване на човешкия организъм към втвърдената минерална материя на Земята, сиреч човешкото остаряване и смърт — бел. пр. [^]
  5. От английското fierce woman — бел. пр. [^]
  6. За онагледяване виж изображение на Кадуцей — бел. пр. [^]
  7. От англ. Vase retention breath — бел. пр. [^]
  8. Епифизата действително е разположена най-високо в главата на човека, заради което може да се смята за „корона“. Що се отнася до сравнението с двойните жлези, това също е вярно, защото, ако проследим мисловната нишка в предишните изречения, в контекста на изказването се говори конкретно за двойните жлези, разположени приблизително на местата, където са по-долните чакри: двойките полови жлези са при първа чакра, двойните надбъбречните жлези са при трета чакра и двойните околощитовидни жлези са при пета чакра. — бел. ред. И.С. [^]
  9. Под тояга се има предвид Кадуцея като символ на достигналия просветление човек — бел. пр. [^]
  10. Има се предвид събуждането и придвижването на етерните потоци — бел. пр. [^]
  11. Има се предвид Съществото София, за което се говори обширно в антропософията — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

14 коментара за "Духовната алхимия и етеризацията на кръвта"

  1. Стопанина  21.11.2018 г. | 12:42 ч.

    Образуване на мозъчен пясък. След като тези частици достигнат епифизната жлеза, някои от тях се отлагат вътре в епифизата като кристали от калциев карбонат, които също така биват обозначавани и с термина мозъчен пясък. Тези кристали от калциев карбонат придобиват пиезоелектрични свойства и в резултат на това пречупват космическата енергия в спускащия се отгоре надолу етерен поток, който се придвижва от епифизната към хипофизната жлеза.

    Интересно ми е, кой е източникът на горното изявление? Статията до голяма степен е антропософска, но се позовава и на други духовни системи. Щайнер казвал ли е нещо и някъде за този „мозъчен пясък“? Или източникът е някакъв друг?

    Не съм стигнал до лекциите за антропософската медицина, а не съм попадал на обяснения за мозъчен пясък или калциеви соли в други лекционни цикли. Някои изобщо не са убедени, че тези отлагания са полезни. И съответно предлагат методи за изчистване на калция от епифизата. Трети пък смятат, че този „пясък“ не води до никакво клинично изражение.

    В началото на годината ми правиха компютърна томография на главата. С изключение на един синузит и въпросните (обилни) вкалцявания в някои области, всичко останало ми е окей. Въпросът е – дали калцирането е в графата на добрите или на лошите новини.

    Съвременната наука вече правилно идентифицира една съставна част от този земно-космически процес на хранене, наричайки го „био-минерализация на калция в калцитни кристали с пиезоелектрични свойства“, които се отлагат в епифизната жлеза. Проучванията показват, че тези кристали (мозъчен пясък) са пряко свързани с интелигентността и коефициента на интелигентност.

    Личностното духовно-душевно себеразвитие е тясно свързано с производството на тези йонизирани кристали. Например, колкото повече от тези кристали се събират в епифизната жлеза, толкова повече космическа енергия ще може да пречупвате и препращате навътре към човешкия си духовен хранителен поток, като това пречупване на идващата отгоре и отвън космическата енергия зависи и това, доколко можете да контролирате собственото си духовно развитие чрез правилния растеж и развитие на вашите чакри.

    Горните цитати не дават отговори конкретно за моето положение. И на двете места се говори за йонизирани кристали в самата епифиза. При мен не са само в епифизата, но и по фалкс церебри (falx cerebri; главномозъчен сърп) – разделителната тъкан между лявото и дясното мозъчно полукълбо. На снимките от скенера наистина прилича на „пясък“ или на светещи точици, подредени в нещо като съвкупността на звездите от Млечния път. Затова ми се иска да знам, дали калцирането на области извън епифизата вече е проблемно или е нагледно свидетелство за гениалността ми. 😀

  2. Даниел Захариев  21.11.2018 г. | 16:50 ч.

    За пясъка съм запомнил от http://www.otizvora.com/2014/01/5968

  3. Емо  21.11.2018 г. | 18:30 ч.

    Невероятна статия. Определено обира овациите и плаче за бис.

    За калцирането миже би има различни видове.
    Някъде бях чел, че флуора в пастите за зъби и във водата в САЩ (май и някои други държави) има подмолната цел да калцира и ослепява третото око.

    Ако от калцирането се старее… Означава ли това, че ако си що-годе възрастен, а си младолик си много морален?

    @Стопанино умря циганката дето те хвалеше и почна сам 🙂

    пп
    Някой разбирач трябва да направи паралели между горното изложение, мартеницата и сурвакницата.

  4. Стопанина  21.11.2018 г. | 20:04 ч.

    Дани, според мен в тази статия става дума за различен „пясък“.

    Емо,

    Ако от калцирането се старее… Означава ли това, че ако си що-годе възрастен, а си младолик си много морален?

    Не непременно според мен. Наследствеността тук също играе роля.

    Стопанино умря циганката дето те хвалеше и почна сам

    Жива си е, жива си е… Наскоро беше опитвала да развяла магия на друг съфорумец. 😀 Иначе не се шашкай: проявата ми на „нескромност“ е свръхкомпенсаторна проява на истинска скромност… и на висок интелект, тъй като само най-умните се шегуват със себе си и нямат проблем някой да отрича техните „самозвани твърдения“. 😉

    якой разбирач трябва да направи паралели между горното изложение, мартеницата и сурвакницата.

    Ами ти си го направил. Усукването на белия и червения енергиен поток в гръбнака се символизира и от мартеницата. А това, че сурвакницата е кадуцеят на Хермес, е разгледано тук:

    http://www.otizvora.com/2009/08/390

  5. Иванка Савова  21.11.2018 г. | 20:05 ч.

    Нещо в тази статия ми пречи да дам лайк. И то е моето лично убеждение, че чакрите са вортекси, намиращи се в етерното тяло, и на всяка чакра съответства жлеза от ендокринната система. В това съм убедена, но ако някой ме пита, от къде го знам, отговор нямам. Вероятно от миналото, но съм убедена за себе си, че е така. Не агитирам никого. И понеже Етерното и Физическото тяло на този етап се припокриват, то и на чакрите се дава местоположение във физическото тяло. Т „..Така човекът постепенно се подготви, за да работи съзнателно над астралното тяло и да развива стъпка по стъпка Манас, както това може да се наблюдава днес у него. Навсякъде днес в човека имаме начало на развитието на Манас; един е постигнал това повече, друг по-малко. Някои хора трябва да минат още през много прераждания, за да развият Манас до такава степен, че да станат съзнателни за това, което изработват в своето човешко същество…“ А този цитат от „Апокалипсиса на Йоан“ ми говори, че е излишно да се замисляме какво се е калцирало и дали и как да го декалцираме. Ако Азът развива Манас, всичко си е наред“

  6. Стопанина  21.11.2018 г. | 20:15 ч.

    А този цитат от „Апокалипсиса на Йоан“ ми говори, че е излишно да се замисляме какво се е калцирало и дали и как да го декалцираме.

    А според мен цитатът не говори такова нещо. Има много, много цитати и цели лекции, в които се казва, че определени среди използват и ще използват всякакви материалистични средства, за да спъват духовното развитие на човека, като много типичен пример са ваксините против влечението към духовността. Щайнер буквално казва, че тази ваксина може да накара човек да преустанови пораждането на духовни мисли и представи. Защо едно калциране, предизвикано умишлено от флуорид, да е нещо по-различно?

    Нещо в тази статия ми пречи да дам лайк.

    Статията буни духове и повдига въпроси. За жалост, не дава насоки къде да намерим отговори. Например твърдението за връзката между мозъчния пясък и интелекта. Даже се казва, че тази връзка била установена.

    Ако се разтърсим из материалистичните източници, ще видим, че този „пясък“ се свързва с разни клинични синдроми. Намира се все по-често в различни количества, заради което все по-рядко се изтъква при разчитането на данни от образна диагностика.

    Така че, ако връзката е установена, кога, от кого и къде да четем източника? Такива пропуски ме дразнят. Но са толкова типични за американските автори, че давам лайка с особено мнение.

  7. Петко  21.11.2018 г. | 21:06 ч.

    Ако проследим еволюцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата. Но тази човешка глава е минала през земната минерална метаморфоза по един много по-явен начин. В средата на човешката глава в мозъка съществува един орган имащ формата на пирамида, епифизната жлеза. Тази епифизна жлеза намираща се близо до четирихълмовото тяло и до зрителния хълм отделя от себе си така наречения мозъчен пясък, лимоненожълти камъчета, които лежат подобно на купчинки на единия край на епифизната жлеза и които действително са минералното в човешката глава. Ако те не се намираха там, ако човекът нямаше в себе си този мозъчен пясък, това минерално естество, тогава той става един идиот или един кретен. Епифизната жлеза е относително голяма при нормалните хора. При кретените са намерени вече епифизни жлези имащи големината на конопеното семе. Такива жлези не могат да отделят никакъв мозъчен пясък.
    В това минерално включение се намира в същност Човекът-дух, показвайки вече тук, че живото естество не може всъщност да подслонява първо духа, но че духът на човека се нуждае за своя център от нещо неживо, следователно преди всичко за да може да бъде там като един самостоятелен жив дух.
    СС 230, 6 лекция
    https://anthrowiki.at/Gehirnsand

  8. Даниел Захариев  22.11.2018 г. | 01:39 ч.

    Според мен си е съвсем същия пясък. Защото:

    През нощта, когато спим, ние сме изложени на въздействието на азота значително повече, отколкото когато сме будни. Ако поемаме повече кислород, живеем по-бързо, ако вдишваме повече азот, бихме живели по-бавно. Тогава бихме пресели повече мисловен пясък, защото бихме имали повече време да извършим това.

    След като с калцифицирането се свързва стареенето, то тогава декалцифицирането го удължава? А точно това е описаното действие на азота.

  9. Йордан Петков  22.11.2018 г. | 08:17 ч.

    Неприятно чувство остави в мен тази статия. Има зърно, но плявата е много. Неприятното чувство идва от това,че уводните изречения и цитата са в противоречие с препратките към различни учения, които следват. След цитата следва пълно непознаване на вътрешната реалност, после пак се позовава на Щайнер…Да използваш името на д-р Щайнер за да „блеснеш“ с „познанията“ си за движението на вътрешните енергии е меко казано некоректно.
    Най-малкото което е трябва да се знае,че двата канала не се пресичат във всяка чакра, а само в шеста.Енергията тече по средния канал само при напреднали с опознаване на вътрешните процеси и т.н. А това малоумие,че долните чакри се сливали….

  10. Стопанина  22.11.2018 г. | 08:40 ч.

    Петко, благодаря, точно такъв цитат търсех.

    Да използваш името на д-р Щайнер за да „блеснеш“ с „познанията“ си за движението на вътрешните енергии е меко казано некоректно.

    Йордане, защо? В какво се състои некоректното?

    Според мен си е съвсем същия пясък.

    Дани, разбирам го по друг начин, но не мога да опровергая и твоята интерпретация. 🙂

  11. Дорина Василева  22.11.2018 г. | 10:44 ч.

    Първо искам да благодаря на Търсач Скитник за превода на тази статия, както и на поредицата, която тече в момента в блога. Изборите, които прави, наистина събуждат много въпросителни, възклицателни и изобщо поле за мисли, развитие и търсене!

    Тази статия също ми беше предоставена от преводача и я пуснах, разделена на две части, през сайта по Антропософска медицина в три антропософски страници във фейсбук. Лайква се и се споделя умерено, засега няма коментари и предполагам, че не всичко се приема безапелационно и некритично.

    Първо аз съм резервинара изобщо към всеядните американски духовни изследователи. Конкретно за антропософията, без да генерализирам, разбира се, от личен опит преди няколко години съм с впечатление, че Духовната наука за тях е още едно духовно учение, присъединено към общия кюп възможни учения, в които те се включват с лекота. Общо взето за тях ВСИЧКО Е ДУХОВНО, щом се говори за братство, любов, енергии… А за мен това е пълен миш-маш.

    Въпреки това, обаче, възприемам статията по-скоро като червена лампичка да се замислят хората, които действително са избрали духовен път на развитие в живота си. Да се замислят кой точно път са избрали и защо? Дали ще приемат или не като истини или неистини написаното в статията, е отделен въпрос! Важно е да събудим съзнателност в себе си за процесите, които протичат в нас, да се опитваме да си обясняваме преживяното до този момент и да се самонаблюдаваме в бъдеще – лично за мен това е най-важното в тази статия. И съмненията ми за това или онова определено ще ме насочат към издирване и ровене най-вече в Рудолф Щайнер.

    И като първа крачка бих се върнала към препрочитане и осмисляне във връзка със статията на главата „Върху някои от действията на Посвещението“ от ГА 10 „Как се постигат познания за Висшите светове“, където се говори именно как се променя етерното тяло и работата с чакрите при човека, който тръгва по този път, за да направя логически връзките само чрез Антропософията с процесите на етеризация, достигнали до физическо ниво.

  12. Стопанина  22.11.2018 г. | 10:55 ч.

    И като първа крачка бих се върнала към препрочитане и осмисляне във връзка със статията на главата „Върху някои от действията на Посвещението“ от ГА 10 „Как се постигат познания за Висшите светове“, където се говори именно как се променя етерното тяло и работата с чакрите при човека, който тръгва по този път, за да направя логически връзките само чрез Антропософията с процесите на етеризация, достигнали до физическо ниво.

    В началото на американската статия се споменава лекцията „Етеризацията на кръвта“ от д-р Щайнер. Според мен е важно човек да се запознае с информацията, както е представена от първоизвора. Редактирах и заредих превода на Димо Даскалов за утре (ще излезе в първата минута след полунощ).

    В същата лекция се говори и за други интересни неща. Дават се конкретни примери за различните сценарии, по които може да се случи явяването на етерния Христос.

    Също така има най-важните указания за бодисатвата на ХХ век и бъдещия Буда Майтрея – нещо, което беше тема в тази наскорошна статия.

  13. Дорина Василева  22.11.2018 г. | 11:06 ч.

    Чудесно! Ами да, аз снощи също изчетох въпросната лекция за етеризацията на кръвта, изпрати ми я Нели. Не знам, обаче дали е неин превод или на Димо Даскалов. Лекцията е също много важна, защото този процес не е само едностранен, той съдържа много аспекти и е важно всички те да се имат предвид задълбочено.

  14. Йордан Петков  23.11.2018 г. | 07:49 ч.

    Чувствам се удовлетворен и смирен. Ядосах се на миш – маша, който е забъркала Тайла Гейбриъл, но Стопанина тази нощ внесе яснота и спокойствие с тази лекция: http://www.otizvora.com/2018/11/10372
    Сега мога само да замълча и да се поклоня на Учителя Щайнер. По неговото време е видял и описал това, което днес се случва тук и сега. Прекрасна лекция.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.