Език свещен: Правилните и неправилните кавички в добре оформения текст

Как да използваме „правилните“ кавички в съчетание с „неправилните“ и с някои други пунктуационни знаци

Днес трудно можем да си представим обемен текст без кавички. Използваме ги, когато цитираме чужди мисли. Също — ако използваме думи, които имат и по-различно значение от обичайното. Понякога, макар и не често на български — за обозначаване на пряка реч. И задължително прибягваме до тях, ако изписваме заглавия на книги, филми, песни…

Правилното графично изобразяване на кавичките е следното:

текст — немска разновидност, приета за стандартна и „правилна“ в българската писмена реч.

«текст» — френска разновидност, приета за стандартна и в руската реч, а под руско влияние се използва „допустимо“ и у нас.

текст — английска разновидност, която под културното влияние на английския език през последните десетилетия се използва по целия свят, включително от българи, въпреки че по принцип е „неправилна“ форма.

Както ще видим по-нататък, има случаи, когато две от разновидностите могат да се съчетаят, за да улеснят читателите. Преди това обаче нека обърнем внимание на нещо важно при кавичките и графичните им символи. Казано възможно най-кратко, имаме

отварящи и затварящи знаци

Отварящите кавички () са тези, които стоят в началото на цитатите и думите с иронично и преносно значение. Съответно затварящите кавички () са онези, с които се обозначава краят на цитата или на фразата с по-особен смисъл. Добре оформените текстове изискват да използваме точните символи на правилните места, независимо коя разновидност — немската, френската или английската — ни е по-удобна.

Във всички добре начертани шрифтове, предназначени за леко четене на обемни текстове, забелязваме една закономерност. А именно — затварящата кавичка е огледална форма на отварящата. По този начин опитните читатели възприемат значението им, без да се разсейват от същественото в текста.

В описанието на трите разновидности горе са посочени правилните символи на отварящите и затварящите кавички, както и кои са правилните им места. Нека сега разгледаме няколко типични грешки, които се срещат ежедневно, включително в текстове, където най-малко очакваме да ги видим:

″текст″

Първото, което ни прави излишно впечатление, е, че за кавичките се използват графични знаци, които всъщност не са кавички. Това може да го пренебрегнем, тъй като в някои шрифтове тези знаци действително наподобяват английските кавички. Но е разсейващо, че отварящите кавички не са огледални на затварящите, заради което се губи симетрията и се внася дисхармонично усещане.

“текст“

Тук също отварящите кавички не са огледални на затварящите. Отварящите са по английския стандарт, но затварящите са по немския и българския. Грешката може да е дребна, но се забелязва от опитните читатели и води до загуба на концентрация, което едва ли е сред целите на автора.

ˮтекст“

А тук отварящите кавички са огледални на затварящите, но вече се досещате какъв е проблемът. По българския стандарт отварящите кавички трябва да са разположени по-ниско, при основата на първата буква от думата или цитата. Ако разглеждаме този пример като грешка в английския стандарт, самата грешка също е ясна — отварящата кавичка трябва да е , а не ˮ.

Кавичките и другите препинателни знаци

Правилото е, че препинателните знаци, каквито са точката и запетайката, се пишат след затварящите кавички. Ето няколко примера:

Същественото в изказването е, че „страхът е пречка“.

Същественото в изказването е, че „страхът е пречка“, която трябва да се преодолее.

Грешните изписвания, които се срещат доста често, изглеждат така:

Същественото в изказването е, че „страхът е пречка.“

Същественото в изказването е, че „страхът е пречка,“ която трябва да се преодолее.

Съчетанието на „правилни“ и „неправилни“ кавички

Понякога ни се налага да използваме кавички в кавичките, като в някои случаи е невъзможно да го избегнем:

Преподавателят по литература каза: „Ученици, през лятната ваканция искам всички да прочетете „Железният светилник“.“

Давам пример с този особено неприятен случай, тъй като — наред с това, че заглавието на книгата изисква да бъде в кавички, — затварящите кавички на името се намират на една точка разстояние от затварящите кавички на самия цитат или на пряката реч. Тази поредица от три последователни символа, които нямат звукова стойност, може да се избегне по няколко начина. Единият от тях е да отделим името на книгата с курсив:

Преподавателят по литература каза: „Ученици, през лятната ваканция искам всички да прочетете Железният светилник.“

Така заобикаляме правилото, според което името трябва да бъде в кавички, като залагаме на обособяването му посредством възможностите на текстообработката. В някои случаи обаче това не е възможно — ако шрифтът няма курсивни букви или има такива, но те не изглеждат добре. Тогава се прибягва до кавички в кавичките, като комбинираме „правилните“ по българския стандарт с „допустимите“ (френските):

Преподавателят по литература каза: „Ученици, през лятната ваканция искам всички да прочетете «Железният светилник».“

Приемливо е и следното съчетание:

Преподавателят по литература каза: «Ученици, през лятната ваканция искам всички да прочетете „Железният светилник“.»

Обобщено, правилата за използване на кавичките могат да се заобикалят. Но уместното заобикаляне или нарушаване на тези правила изисква преди всичко тяхното познаване. Тази статия целеше да спомогне за това запознанство.

Иван Стаменов
19.11.2018 г.

* * *

Още от този раздел:
Синдромът на рекурсивния акроним (RAS) по света и у нас
Обеднелите глаголи и обезличените действия
Интервалите при обработката на един прегледен текст
Точното правило за употребата на „със“ или „с“
Буквален лингвистичен проблем на международно ниво
Ударенията рядко са задължителни, но понякога улесняват
Когато писането от първо лице всъщност няма лице
Бил ли съм или не съм бил там, където бях?
Звателният падеж и новият раздел „Език свещен…“

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Език свещен: Правилните и неправилните кавички в добре оформения текст"

  1. Стефан Кръстанов  25.11.2018 г. | 22:12 ч.

    може и да бъркам, но аз при наслагване на кавички не работя като в математиката, а слагам само един комплект –
    Преподавателят по литература каза: „Ученици, през лятната ваканция искам всички да прочетете „Железният светилник“.

    за справка – https://onlineprevodi.com/upotreba-na-kavichki/

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.