Най-добрият начин за управление на роби

И как да не станем един от тях

„Ако искате да контролирате роби, трябва да имате всевъзможни пазачи. Най-евтиният начин да се сдобиете с пазачи е робите да плащат данъци за финансирането на собствените си пазачи. За да заблудите робите, кажете им, че не са роби и че имат Свобода. Кажете им още, че се нуждаят от Право и Ред, които да ги пазят от лошите роби. След това ги накарайте да изберат държавните властници. Дайте им свободата да гласуват и те ще гласуват за пазачите си и ще им плащат заплатите. Така те ще повярват, че са свободни личности. Подир това ги пратете да изкарват пари, които да броят и харчат — те ще са твърде заети да забележат робството, в което се намират.“ — Александър Уорбъкс

Кой, по дяволите, е Александър Уорбъкс? Никой не знае. Той е написал статията „Как управлявам робите си“ през 1978 г. и нищо след това. За целите на нашата статия ще разнищим цитата отгоре и ще открием начини за избягване на робството.

Казано накратко, най-добрият начин за управление на роби е те да са убедени, че са свободни и че не трябва да въстават срещу корумпирана система. Така че те усърдно ще работят за тази система, независимо колко им се гади от нея. Това е един от онези редки случаи, в които е по-лесно да се каже нещо, отколкото да се направи.

Такова е масовото положение по целия свят. То се изразява в привидно безобидната форма на статизма. Но тя съвсем определено е злокачествена, защото подвежда хората да приемат робството си, като им обещава комфорт, сигурност и илюзията за свобода над главите им, както и като ги прави безотговорни към прекомерната власт.

Обобщено, най-добрият начин за управление на роби е да се издигне една държава и да се провъзгласи, че тази държава е всемогъща, което принуждава хората да се съгласяват с нейните закони и ред, безразлично колко неразумни, несправедливи или насилнически могат да бъдат тези закони и ред.

Статизмът създава огромни общества, състоящи се от хора, които в по-голямата си част са невежи, мързеливи, страхливи и апатични към политическото задкулисие. Докато се чувстват в удобство, сигурност и безопасност в безмерното си блаженство, те не се вълнуват от политиката. Заради невежеството, мързела и малодушието, статистите (отпуснатите роби) предпочитат сигурността на психологическите окови пред неопределеността на обтегнатите отношения в истинската свобода. На това се дължи склонността към робството с привилегии, каквото е статизмът, отколкото към усилената работа за отстояване на свободата.

Ето пет начина за заобикаляне или преодоляване на робството…

Не искайте позволение да бъдете свободни

„Трябва да създам система или да бъда поробен от някоя на друг човек.“ — Уилям Блейк

Станете щастлив човек. Пътят от привилегирован статист към щастлив човек е труден, но, както казва Спиноза: „Всички ценни неща са колкото скъпи, толкова и редки.“

Привилегированият статист е всеки, който вярва, че се нуждае от господар над себе си, който се нуждае от позволение да бъде свободен, който сляпо боготвори националния флаг и който вярва, че насилието е средство за решение на проблемите.

Щастливият човек, от друга страна, господарува над себе си, не се нуждае от разрешение да бъде свободен, не почита флага и мисли, че насилието е необходимо само за самозащита или за защита на онези, които не неспособни да се защитават сами.

Освен това щастливите хора изповядват следните ключови вери: златното правило, принципа за отказ от агреия, изкуството да се бориш, без да се биеш, всеобщото опрощение и световната взаимосвързаност: взаимната зависимост (братството) над личната независимост над обществото под един знаменател.

Не плащайте на пазачите да ви пазят

„Аз съм свободен, защото знам, че само аз съм морално отговорен за всичко, което правя. Свободен съм, независимо какви правила ме заобикалят. Ако ги намеря за допустими, ги допускам. Ако ги намеря за твърде досадни, не ги зачитам. Свободен съм, защото знам, че само аз съм морално отговорен за всичко, което правя.“ — Робърт Хайнлайн.

Трябва да плащате на пазачи да ви пазят само тогава и само ако не сте способни да се пазите сами.

Ако, както казва Стивън Молиньо: „държавният закон е едно мнение с пушка“, тогава трябва да се противопоставите на незащитимите мнения със защитими решения. Решението е да приватизирате и отбранявате ума си от посегателствата на политиката.

Това се основава на разумната предпоставка, че всеки свободен човек, който не е в състояние да пази себе си, собствеността си или близките си — било заради липса на умения, заболяване, напреднала възраст или страхливост — е свободен да наеме отбранителна полицейска сила, за да му помогне.

Важно: Отбраната е важна. Отбраната е ключова.

Стига наетата полицейска сила да отбранява възгледите и не става натрапник на възгледи, ценности, идеали, правила и закони над другите, тя може да бъде морално оправдано средство за защита.

Казано просто: Допустимото полицействане е допълнение към допустимата самозащита. Отбрана, която е станала агресивна, като излиза от тези граници, вече не е за самозащита. Аналогично, полицията, която е агресивна и без задръжки, вече не защитава и не служи. Физическото насилие може да се използва само при самозащита и никога като средство за натрапване на ценности, правила или закони, независимо колко са популярни.

Пазете се и почитайте принципа за неагресивност

„Твърде много от животинското покварява цивилизования човек, а твърде много цивилизация води до болни животни.“ — Юнг

Не бъдете бесни животни. И не се покварявайте, за да не изгубите човечността си.

Държавните социални договори, с които не сме съгласни, не струват и хартията, на която са отпечатани. Единствените социални договори, които важат в крайна сметка, са тези, в които господстват вселенските закони: златното правило и принципа за неагресивност. Прави на другите това, което би искал да правят на теб, и не бъди агресивен идиот. Това е.

Лесно, нали? Не.

Идва статизмът и прецаква всичко. Както прозорливо е казал Ницше:

„Държавата е името на най-студеното сред всички студени чудовища. То лъже студено; и тази лъжа се проточва от устата му: Аз, държавата, съм народа.“

Държавата не е народът. Че тя е олицетворение на народа, е илюзия. Народът се състои от индивиди. Индивидуалността се основава върху свободата. Затова един свободен индивид не трябва да толерира разюзданата тирания на държавата, която иска да превърне свободната индивидуалност в законна колективност.

Научаването как да отбранявате себе си, близките си и собствеността си е най-добрият начин да избегнете превръщането ви в роби и да поддържате свободата си. Също добър начин е да се научим да се борим, без да се бием. Единствената причина да го поставям на второ място е, че все пак ще се наложи да се отбраняваме в случаите, когато не върши работа.

Съчетайте свободата с любещо отношение, състрадателна толерантност и всеобщо опрощение, като избягвате жестокостта, насилието и ограничаването на чуждата свобода. Но, ако другите опитват да бъдат агресивни или да ви лишат от свободата ви, по-напред практикувайте изкуството на борбата без бой, а ако не се получи, в краен случай практикувайте самоотбрана.

Не овластявайте други хора, а стъпете на краката си

„Ако гласувате, нямате право да се оплаквате.“ — Джордж Карлин

Засега най-добрата форма на пряка демокрация е да не гласуваме. Понеже почти всяка демокрация по света не е достатъчно еволюирала, за да избира правилните хора, най-добрият начин за тласкане на еволюцията към по-здрава система е да не избираме други хора, а да дадем воля на своя глас.

Какво се разбира под това да не гласуваме? Означава, че даваме своя вот само ако това помага за коригиране на властта и че никога не овластяваме някой, искащ твърде много власт. Казано просто: една здрава демокрация пресява лошите водачи и лошите семена, а болната демокрация дава илюзията за избор между лоши водачи и лоши семена — или на по-малката от двете злини.

Какво означава да стъпим на краката си? Това означава да работим като активни граждани. Означава самите ние да станем политици, противопоставени на политиците кариеристи. Означава да не играем играта на задкулисните сили, а да излезем на улиците и да дадем пример за малко гражданско неподчинение, което посрамва и подиграва сегашния театър на властниците и незащитимото статукво. Означава да гласуваме с парите си, като ги използваме за неща, придвижващи ни към по-здравословна и истински прогресивна еволюция на човечеството.

Не разчитайте на държавата, а овладейте себе си

„Имам точно толкова авторитет, колкото и папата. Просто нямам толкова хора около мен, които да го вярват.“ — Джордж Карлин

Станете си собствен авторитет: автор на себе си. Научете се да се владеете, вместо да ви владеят.

Вземете решение да бъдете водачи. И бъдете такива Поемете контрола над нещата, които се говорят, като създавате собствени послания и декларирайте пред всеки и всички тъй наречени властници, че не могат да ви притежават, а вие управлявате себе си.

Единственото по-важно от това, да владеете себе си, е да използвате това владение за развитието на по-добър свят. Идеята за взаимната зависимост е ключът. Когато станете авторитет за себе си в името на цялото, ставате част от върха на копието, проправящо пътя на правилната еволюция на нашия вид. Върхът на това копие поразява в сърцето всяка корумпирана система и покварена власт, която се стреми да ограничава свободата на хората чрез насилие, робство и тирания.

Истинските водачи не търсят власт. Те се научават как да побеждават властолюбците в непозната им игра, където властта не развращава. Истинските водачи не се прекланят пред „закона“, тиранията и авторитарното управление; оспорват ги въпреки „реда и ранга“ и въпреки овехтелите схващания, които ги поддържат. Истинските водачи имат смелостта да правят каквото е необходимо, за да отстояват истината, здравето и свободата. Дори ако те вече са непопулярни. Дори ако това води до обругаване, загуба на репутация, арест или смърт.

Както се казва в модерните послания с графити:

„Когато свободата е незаконна, само престъпниците ще бъдем свободни.“

Автор: Гари „Зи“ Магий

Превод: Иван Стаменов

Източник: The Waking Times

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Един коментар за "Най-добрият начин за управление на роби"

  1. House M.D.  09.11.2018 г. | 21:00 ч.

    Проблемът със Свободата е, че робът не мечтае за свобода, а да има свои роби.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.