Георги Сотиров: „Славянски имена в гръцките и римските древности“

Всички имена, съставляващи темата на това изследване, са свързани с Балканския полуостров, околностите на Черно море и Мала Азия, където траките и скитите са живели от зората на историята

Библиографските източници към глави и параграфи на основни трудове (напр. Херодот, Ливий, Плиний) са дадени, където е удобно, в скоби, в самия текст. Други препратки и по-дълги бележки ще се намерят в края на статията. Триезичен списък с имена — славянски, латински и гръцки — ще се намерят в приложението.
Г. С.

Следвайки желанието на автора, терминът Slavonic1 (вместо обичайния Slavic в нашето издание) се употребява в този текст от настоящия брой на сп. Onomastica.
Бележка на редактора на списанието2

I. Въведение

1. Ако вярваме на Георги Кодин, цели пет столетия преди братята Кирил и Методий да преведат Библията, Константин Велики основал „в земята на скитите“ четири градове, два от които са имали отчетливо славянско звучене — Peresthlaba (Преслав) и Pliscuba (Плиска).3 Много повече славянски имена могат да се забележат в гръцки и латински източници, някои от които от времето на Херодот, а някои даже от по-стари времена. Това изследване се занимава със списък от двадесет и две такива имена на личности, племена и местности. Критериите за включването на имената в списъка са следните: (а) славянско звучене; (б) разпознаваемо значение на славянски; (в) липса на разпознаваемо или уместно значение на гръцки и латински; (г) географско и историческо място, предполагащо присъствие на славянски етнически елемент. Този списък може лесно да се удвои.4

2. Преди да обсъдим самите имена, е може би уместно да кажем няколко думи за някои проблеми около правописа и транслитерацията. След списъка с имената читателят ще намери в раздел IV едно историческо отклонение, което би хвърлило допълнителна светлина върху лингвистичната география на областта, в която се срещат тези имена.

II. Правопис и транслитерация

3. Студентите, занимаващи се с древногръцки и латински източници, ще бъдат разочаровани, ако очакват да намерят в тях славянски имена в същата форма, в която ги срещаме в съвременната литература. Пишейки преди над 2000 години, Марк Теренций Варон е забелязал,5 че не всяка словоформа, която някога е съществувала, продължава да съществува; че времето може да доведе до забрава на някои думи; че не всяка дума, която е имала шанса да се запази, оцелява в първоначалната си форма; и че много думи претърпяват изменения заради размяна на отделните букви. Това, което е било вярно преди 2000 години, важи и днес. Много от имената, които биха могли да са интересни на съвременните читатели, са били променяни чрез фонетични адаптации или чрез „подобрения“ в изписването.

Например в античността финикийските имена са били променяни от гърците, така че да се впишат в гръцката фонетика. Гръцкият език не е позволявал една дума да завършва със съгласна буква, различна от „р“, „с“ или „н“. Ето защо Ханибал се изписва като Анибас, Хасдрубал става Асдрубас, Махарбал Маарбас. И чак след възхода на християнството гръцките автори започват да транслитерират по-точно чуждите имена от Библията. Но са продължавали да се извършват умишлени промени в латинските източници. Ето защо името на епискол Улфила,6 който е смятан за създател на готската азбука, обикновено се изписва Улфилас, Вулфила,7 Гилфила8 и Урфила. Последното изписване се среща и в гръцки източници.9

4. Допълнително затруднение за студентите, изучаващи древни имена, възниква от факта, че нито гръцката, нито латинската азбука е била подходяща за точно предаване на звуците в тъй наречените варварски езици. Славянските гласни Ъ и ЪI не са съществували в гръцкия или латинския език. Гърците са транслитерирали ЪI като OI, а римляните направо като I.10 Съгласните B и V (кирилица: Б и В) са били неразличими в гръцкия, където буквата beta е имала фонетичната стойност на английската W. Затова, когато гърците е трябвало да запишат името на Vespasian, са писали Ouespasianos; Valens пък е станало на гръцки Ouales. Гърците са били особено затруднени от съгласните звуци, които по-късно са изобразявани с буквите от кирилицата: Ж, Ч и Ш, тъй като не са могли да ги чуват ясно, а какво остава да ги произнасят или записват правилно.

Като имаме това предвид, студентът по класическа гръцка литература не би имал проблем да види, че гръцката дума SITO означава ЖИТО. Аналогично гръцкото THORAX означава ЧОРАП тоест облекло, покриващо краката, долна част на броня или корсет. Също така CHOINIX означава ШИНИК мярка, приблизително една кварта.

5. Произношението и транслитерацията на чужди имена не е спъвало само някои от древните автори. То е причинявало главоболие и на много читатели. Дион Касий съобщава, че когато Траян плавал по Червено море, непрекъснато пишел до Сената в Рим за различните народи, които срещал по пътя си. Сенаторите, според Дион, „в някои случаи бяха неспособни да го следват с умовете си или дори да произнасят правилно имената“.11 Арабската фонетика и латинската транслитерация очевидно са били несъвместими.

Страбон и Плиний Стари са се сблъсквали с подобни проблеми още преди Траян. Описвайки племената, които са живели на Пиринеите, Страбон пише:

„Въздържам се от споменаването на много от имената, като заобикалям неприятната задача да ги записвам освен ако не намираме удоволствие да чуваме за Плевтаврани, Бардиетани, Алотригани и други имена, които са още по-неприятни и по-малко значими от тези.“12

Със същата суета, докато описва Андалусия, Плиний казва: „достойни за споменаване в тази област и лесни за произнасяне на латински са…“,13 след което продължава да изброява градовете в региона, чиито имена са му били лесни за произнасяне на латински, като вероятно е пропуснал много от останалите, които може да са били също толкова значими или по-важни за самите испанци. И отново, докато говори за Илирия днешна Югославия14 Плиний дава имената на няколко илирийски племена, като добавя: „Малко от тези племена са достойни за споменаване, нито имената им са лесни за произнасяне.“15

По тази причина не е изненадващо, ако някои важни „варварски“ имена не се срещат в наличните гръцки и латински източници, докато други са достигнали до нас понякога без промени, а понякога изкривени до неузнаваемост.

6. Още по-лоши са честите поетични своеволия — ако изобщо можем да ги наречем така — на много гръцки автори. Платон в историята си за Атлантида обяснява как е ставало така, че в някои книги негръцки особи се появяват с гръцки имена. Оказва се, че Солон, докато е пребивавал временно в Египет, забелязал, че хората, които първи възприели имената на антлантите, са превели тези имена на египетски език. „Така че самият той впоследствие научил първоначалното значение на всяко име, пригодил го към нашия език (тоест гръцкия — Г. С.) и го записал.“16 На друго място на Солон му се налага да говори за египетската богиня Нут (Neith), чието погърчено име, обяснява той, било Атина.17 Истинското име на Херкулес, според Птолемей Хефестион, било Нил (Neilos);18 а според анонимен автор, за когото се предполага, че може да е бил Аврелий Виктор, то било Рекаран (Recaranus).19 Пирх, синът на Ахил, също бил удостоен със звучно гръцко име — Неоптолемус.

7. В светлината на такива факти очевидно не е достатъчно студентите по старославянска литература да бъдат и точно толкова добри хеленисти и латинисти. Ако те искат да избегнат безизходицата, ще трябва да се научат да четат и между редовете. Трябва да се научат сами да забелязват изкривяванията на славянските имена от гръцките автори, които извънредно приличат на изобилието от подобни изкривявания сред съвременните радиоводещи.20 Едно име може да няма известно значение на гръцки или латински, или пък да няма уместна интерпретация на някой от тези езици; ако значението, което има на славянски език, е свързано с обстоятелствата, едно такова име трябва да се проучи по-подробно.

III. Имената

8. Редът, в който се разглеждат тези двадесет и две имена от нашия списък, не е нито азбучен, нито хронологически. Целта ни е да започнем от най-очевидните случаи към тези, които по-трудно се забелязват.

(1) BYLAZORA. Ливий (XLIV. 26) казва, че по време на последната война на римляните срещу Македония, цар Персей заповядал на войските да преместят лагера си до Bylazora в Пеония. Ливий вероятно е открил това име при Полибий, който нарича мястото „велик пеонски град“. (V. 97) Същият град се споменава като все още съществуващ през 15 век от Лукари, който отбелязва, че името му е било известно и на Плиний.21 Bylazora или по-скоро: Biela Zora означава „Бяла зора“, „Бяло утро“.

(2) NESTANE. Павзаний (VIII. VII. 4 и VIII. I) съобщава, че в Аркадия е открил руините на едно селище, до които Филип Македонски разположил своя лагер. Името на това село било Nestane. Вижда се, че тук имаме славянските думи na stane, означаващи „на стана“, „в лагера“. Тъй като тези думи нямат значение на гръцки, по-вероятно е Павзаний да ги е записал така, както ги е чул от някои гърци, които са живели наблизо.22

(3) GORDIUM. Това е името на столицата на Фригия в Мала Азия. Фригите са били с тракийски произход. Гърците изписват това име като GORDION. Орозий (III. 16) го изписва като Gordie. Окончанието –ION е гръцко; то се е използвало при умалителните. Когато се премахне това окончание, остава коренът GORD-, тоест gorod23 или grad, славянската дума за city.24 Бихме могли да предположим, че гърците са използвали умалителното GORDION, за да обозначат „малкия град“, вероятно цитаделата.

(4) CREMNA. Херодот (IV. 20) е знаел за едно място до Азовско море, наречено CREMNI. Той пояснява, че думата означава „скали“. На славянски думата cremen означава крéмен (камък) или кремък (кварц). В Писидия, малко на юг от Фригия, Страбон (12.6.4-5 и 12. 7. 2.) е знаел за град, наречен Кремна (Cremna). Разпознаваме в това име славянската дума „Крем’л“, тоест — укрепен град.25

(5) CERASUS. Амиан Марцелин (XXII.8.16) казва, че това било името на град в Пафлагония, от който Лукул донесъл в Рим плодовете, носещи същото име. Тези плодове са cherries, а на славянски — череши, черешни или трешни.26 Пафлагония е била малко на североизток от Фригия.

(6) CONOPA. Според Страбон (10.2.22), това е било името на село в Етолия. От друго сведение на същия автор може да се заключи, че Етолия е имала смесено население — отчасти гръцко и отчасти македонско (10.1.15). „Коноп“ на славянски означава „hemp“,27 който, ако е бил важен местен продукт, може да е дал името на селото, както черешите са дали името си на града Cerasus.

(7) VERA. Страбон (11.13.3) е чувал за крепост с това име, която се намирала в Медия — едва на 180 километра от областта, населявана от тракийското племе сарапари. На славянски vera означава faith.28

(8) LEBEDUS. Страбон (14.1.29) поставя този град в Лидия. Там всяка година се е провеждало едно празненство в чест на Дионисий. Дионисий е гръцкото име на тракийския бог Сава или Сабазий, познат още като Патер Либер или Бакхус сред римляните. Lebed на славянски означава swan и е възможно името на града да идва от някое лебедово езеро в околността.29

(9) CALYBE. Според Страбон (7, 6.2) това е името на селище в Тракия. В славянската реч на хората, които живеят в същата област и днес, kolibe означава hamlet (колиби, селце, махала).30

(10) TARNE. Страбон (9.2.25) казва, че имало село с това име в Беотия. Известно е, че първоначалните обитатели на Беотия са били траки. Tarne няма известно значение на гръцки, но на славянски означава „тръни“ или „бодили“. Има град Trn в Западна България и друг под името Trnovo в Източна България. В Украина имаме Тарнопол. Трънливо поле в близост до града или може би на мястото, на което е построен градът, може да е причината за името.

(11) OLENUS. Това е бил град в Пелопонес, който отказал да се присъедини към анти-македонския съюз, сформиран от четири гръцки градове през 280 г. пр. Хр. По времето на Страбон (8.7.1-5) този град е бил изоставен, но не и в околностите на Асклепиевия храм. Тази подробност е интересна с оглед на това, че на Асклепий обикновено се приписва тракийски произход. Olen на славянски означава „елен“.31

(12) MORIMARUSA. Има едно засукано изречение при Плиний (N. H., IV.95), засягащо Северния океан, който — казва той — бил наричан „мразовит“ от местните. Плиний след това обяснява, че „според Филемон, кимбрите го наричат Morimarusa, което означава мъртво море“. Не може да бъде по-ясно, че тук имаме небрежно изписване на славянските думи more moroza (море мороза), които означават точно това, което са имали предвид местните — а именно: мразовито море.

(13) SEMELE. Така се е казвала дъщеря на Кадм. Последната буква в гръцката версия на името е „ета“, която често се е произнасяла „ya“ („я“). Изглежда, че Semele се явява вариант на славянската дума zemlya или земя/земля. Също е интересно да се отбележи, че гръцката дума за основи е themelia.

(14) MYLITTA. Според Херодот (I.131 и 139), това било асирийското име на богинята на любовта. В онова, което тогава се е наричало Асирия, е имало много тракийски селища и е повече от вероятно, че Херодот е объркал една тракийска дума с асирийска. Във всеки случай името Militsa (Милица) на славянски означава „мила“, „скъпа“. Трябва да се отбележи още, че гърците често са използвали двойно Т, когато са транслитерирали звука Ц.

(15) SILENUS. Зрелият, възбуден сатир е бил наричан silenus. Всеки, който е виждал как са изобразявали тези sileni на някои древни вази, лесно ще се досети, че silen означава „силен“ или „потентен“.32

(16) ZARINA. Така се е казвала царицата, която е управлявала скитите на изток от Каспийско море през втората половина на 4 век пр. Хр. Сведението е от Ктезий, запазено от Диодор Сицилийски (II. 34 3.). Що за съвпадение е, че същата дума33 на славянски означава „кралица“!

(17) LIBER е било латинското прозвище на тракийския слънчев бог Сава, наричан Сабазий или Дионисий от гърците. Обяснението на латинското име е дадено от Варон (De Lingua, VI.1.2). Първоначално името било Loebesom, където буквата „s“ била променена на „r“ — добре познатия ротацизъм. Варон посочва още, че глаголът lubere означава „да любиш“, както и че от този глагол произлизали думи като lubido and Lubentina — последното е прозвище на Венера. Lubere очевидно е латинската форма на славянския глагол liubiti —„любя“, докато Liber/Loebesom не е нещо друго, а славянското прилагателно liubezen, тоест „Любезен“ или „Благосклонен“.34

(18) OROLUS. В „Житието на Тукидид“35 от Маркелин научаваме, че Orolus бил бащата на Тукидид — тракиец. Това е достатъчно близко до славянската дума oriol или orel, означаваща „орел“.36

(19) LYDI е било името на хората, живели в Лидия. Тук имаме очевидна транслитерация на славянската дума liudi, тоест „люди“, „хора“.37

(20) NEMETES. Плиний (N. H., IV.106) дава списък с германските племена по поречието на Рейн, като на челно място поставя Nemetes, тоест хората, наричани Nemtsi (немци) от славяните.38

(21) MOLOSSI. Това е името, дадено от гърците на едно от македонските племена в Епир. Гръцкото изписване на думата е Molottoi. Ако заменим двойното Т с Ц, получаваме molotsi, тоест MOLODSI — или „молодци“, „смелчаци“ на славянски. Страбон (7.7.8) отбелязва, че „…тези Molossi станаха поданици на Пирх-Неоптолем, сина на Ахил…“. Това е важна подробност, на която ще се върнем по-нататък.

(22) ATHAMANI. В съседство на споменатите Molodsi откриваме друго племе, което гърците са наричали Athamani. Значението на тази дума не е очевидно, но може да се отгатне. Когато един бял човек в Западна Канада иска да се обърне към непознат индианец, той не казва: „Хей, ти, индианеца!“ По-скоро ще каже: „Hey Chief!“ („Хей, вожде!“)

Атаманите39 са вождовете на казаците. Атаманите от адриатическото крайбрежие може да са свързани с казаците или техните прадеди. Преди да отхвърлим тази хипотеза като фантастична, нека направим едно кратко историческо отклонение.

IV. Яростта на Ахил и бягството на Пирх

9. В свое писмо, писано около 1325 г., Никифор Грегора споделя едно от приключенията си в Македония, като, наред с други неща, ни казва, че хората от тази област били „в по-голямата си част и от самото начало — мизийски заселници, които живеят смесени с нашите хора“.40 Под „нашите хора“ Грегора има предвид, разбира се, гърците. Под „мизи“ пък има предвид българите от Дунавската равнина. Той не е имал съмнение, че в Македония гърците и българите са живели заедно „от самото начало“.

Ако Грегора е прав, трябва да стигнем до извода, че на юг от Дунав не се е случила никаква значителна езикова смяна в който и да било известен период. В такъв случай славянските имена в ранните гръцки източници не се нуждаят от обяснение. Дали това по някакъв начин е свързано с присъствието по Адриатическото крайбрежие на молодци41 и атамани,42 а също и на Пирх, сина на Ахил?

10. От Страбон (7.7.8) знаем, че македонският език се е говорел из цял Епир, включително в земите на атаманите и молодците. Също от него, но и от други източници, сме запознати, че Македония е била част от Тракия, че езикът на траките е бил същият като този на гетите, живели на север от Дунава и по северните брегове на Черно море.43 Мизите, които са живели между Дунава и Балкана, са били познати и на Омир,44 който ги нарича „ръкопашни бойци“.45 През античността те са били неизменно смятани за тракийски народ.46

По тази причина стигаме до извода, че в Югоизточна Европа е имало един езиково еднороден блок, ядрото на който се е разпростирало от полуостров Крим до Адриатическите брегове, намиращи се срещу остров Корфу.

11. Преданието посочва, че, след като свършила Троянската война, Пирх се установил сред молодците до Адриатическо море. Защо би направил това, ако е бил грък? Защо молодците биха го приели? Нещо повече — след покушението над Пирх в Делфи се твърди, че неговата съпруга Андромаха била изпратена от семейството му в страната на молодците. Причината за това е, че тя е била бременна с дете от Пирх и семейството се опасявало, че гръцките вождове могат да опитат покушение и срещу нея. Защо Андромаха е щяла да бъде на по-сигурно място сред молодците, отколкото другаде? Възможно ли е самият Пирх да е бил атаман или поне молодьец — с други думи: казак?

12. Майката на Пирх била Деидамия, дъщеря на Ликомед — царя на Скирос.47 По майчина линия, следователно, можем да предположим, че Пирх може да е бил грък. Но дали баща му Ахил също е бил грък? Казва ни се, че Ахил и неговите мирмидони поели за Троянската война от Тесалия, която може да е била гръцка земя, но може и да не е била такава. Защото тогава Пирх не е отишъл там след края на войната? Възможно ли е да не е могъл да се върне в Тесалия, защото Тесалия не е била родина на баща му и защото мирмидоните не са били нито гърци, нито тесалийци? Какви са били в такъв случай?

13. На две места Омир прави ясно разграничение между гърците и мирмидоните, като посочва, че са били съюзници, но все пак два отделни народа. След Омир същото разграничение се поддържа от Квинт Смирнски.48 Населението на Тесалия е било смесено; хората там „бяха наричани мирмидони, елини и ахайци; всеки от тях напълни петдесет кораба, Ахил беше капитан“. Още по-интересното е, че Омир споменава и града на мирмидоните,49 но не си прави труда да ни каже къде се е намирал.

14. Откриваме частичен отговор на тези загадки в земята на казаците. Страбон ни казва (7.3.16), че до устието на река Тирас (днешен Днестър) имало „това, което са наричали Кулата на Неоптолем“. Вече знаем, че това е било името, дадено от гърците на Пирх, сина на Ахил, царя на Molossi-те. Сега откриваме, че това име е било свързвано с една кула, издигната до северните брегове на Черно море. „Отново — казва Страбон — на разстояние от петстотин стадия от устието е един остров, наречен Левки, който е разположен в открито море и е бил свещен за Ахил.“50

Страбон продължава с обясненията, че при пътуване от там към изгряващото слънце човек стига до обезлесено място, което също било свещено за Ахил. „Тогава стигаме до Състезателния хиподрум на Ахил, един полуостров, който е равен и навлиза в морето.“ (7.3.19) Налага се да се запитаме: Какво са правели Пирх и Ахил в Крим на Черно море? Възможно ли е Алцей да е прав, когато нарича Ахил „владетел на Скития“?51 Ако самият Ахил не е бил цар на Скития, би трябвало във всеки случай да е бил приближен на този владетел. Диктис Кретенсис ни казва, че когато в Аулис била спасена Ифигения от ножа на жреца, който щял да я пожертва, Ахил я поверил на царя на Скития, който присъствал там.52

15. Какво е било истинското име на Ахил? Птолемей Хефестион твърди, че това име било дадено на момчето от неговия учител Хирон, защото собственият учител на Хирон се казвал така.53 Но кой е бил този Хирон? Дали е бил наистина кентавър, както искат да вярваме някои гръцки създатели на митове? Какво да кажем за факта, че в една славянска версия от 14 век на предомировата Илиада името на Ахил е дадено като АЦИЛЕШ,54 което странно напомня за името на великия скитски цар от по-късни години — Атила, — познат на немците като ЕЦЕЛ?

16. Има и още една подробност от конно естество, която си струва да отбележим, когато обсъждаме Ахил. Когато става дума за колесници, всички известни антични източници ни занимават с превозни средства, теглени или от два, или от четири коня. Колесница, теглена от два коня, е била наричана bigа от римляните, а такава, теглена от четири — quadriga. А колко коне е впрягал Ахил в своята колесница? Омир ни казва, че Ахил е впрягал три коня към колесницата си — два безсмъртни и един смъртен, даже дава имената им.55 Забележителна скитска troyka, която не е толкова странна, ако си спомним, че Състезателния хиподрум на Ахил се е намирал на Кримския полуостров.

17. Тези любопитни указания ни правят още по-нетърпеливи да намерим указание за мястото, където би трябвало да търсим града на мирмидоните. Още веднъж добрият стар Страбон е готов да ни подаде ръка. Той пише: „Отляво, докато плавате до Кимерийския Босфор, има един малък град, Мирмекиум… а от другата страна се намира едно село, наречено Ахилеум.“ (7.4.5)

Има ли поне някаква възможност този малък град в най-източния край на Кримския полуостров да е градът на мирмидоните? Има, и то голяма. Ариан, който е писал книга за Александър, в която полага усилия да представи великия завоевател като грък, също е написал книга, наречена „Околосветско плаване“. Според един пасаж от тази книга, цитиран от Лъв Дякон, Ахил е „синът на Пелей… той е бил роден в Мирмекиум — малък град до Азовско море — …бил е прокуден от скитите заради неговия див, жесток и надменен дух… затова се заселил в Тесалия.“56

18. Последното свидетелство е изключително значимо, защото е в съгласие с кратко сведение от Йоан Малала. Според Малала, Хирон не е бил кентавър, а цар и философ. Имал е дъщера — Тета, — издигната от гърците до положение на морска богиня. Тя била омъжена за Пелей, който се оказва зет на Хирон и грък от Тесалия. Ахил е бил синът на Пелей и Тета, поради което — наполовина скит. Докато се въоръжавали за войната срещу Троя, гръцките водачи умолявали Хирон да позволи на внук си да се включи в похода. „И така — казва Малала — Ахил се присъедини към атридите като съюзник, разполагайки със собствена армия от три хиляди мирмидони, както са били наричани в онова време, а днес те се наричат българи.“57 Това е записано от сирийския хронограф през втората половина на 6 век, цяло столетие преди основаването на българската държава.

19. На този фон много неща стават по-лесни за обяснение. Яростта на Ахил, възпята от Омир, може да е помогнала на гърците за завладяването на Троя. Все пак загубите на нашествениците са били толкова тежки, че малцина са оцелели. При завръщането си у дома Агамемнон е убит от съпругата си Клитемнестра. Диомед е бил пратен в изгнание. Улисес и Менелай са бродели бездомни години наред.

Пирх не е бил добре дошъл в Тесалия и може би се е срамувал и страхувал да се върне в Мирмекиум. Това може да е била достатъчна причина за бягството му към Епир, където е намерил място за живеене сред молодците и атаманите. Тези хора, както всички други траки и македонци, са били сродни със скитите и са говорели един език — във всеки случай сходно наречие с това на мирмидоните.58 Пирх вероятно е видял удобство в това.

V. Заключения

20. Всички имена, съставляващи темата на това изследване, са свързани с Балканския полуостров, околностите на Черно море и Мала Азия, където траките и скитите са живели от зората на историята.59 Мизите и македонците са били тракийски народи. Историята на Ахил и Пирх дава тежест на загатването от Никифор Грегора, че мизите и гърците са живели заедно в Македония от самото начало. Това обяснява и как Александър Велики е могъл да твърди, че е потомък на Ахил. Неговата майка Олимпия е била княгиня на молодците.

И тъй, ако всичко е било така, наличието на трако-македонски, мизийски, скитски — или просто славянски — имена в трудовете от гръцката и римската античност вече не е изненада, а трябва да се очаква. За жалост, много други имена, причислявани към това езиково семейство, са били изгубени, или пък изопачени, така че изискват задълбочено и търпеливо проучване от страна на всеки, който иска да възстанови оригиналната им форма.60

* * *

Приложение: Триезичен списък на имената

Славянски
БЕЛА ЗОРА
НА СТАНЕ
ГОРОД
КРЕМЛЬ
ЧЕРЕША
КОНОП
ВЕРА
ЛЕБЕД
КОЛИБА
ТРЪН
ОЛЕНЬ
МОРЕ МОРОЗА
ЗЕМЛЯ
МИЛИЦА
СИЛЕН
ЦАРИНА
ЛЮБЕЗЕН
ОРЕЛ
ЛЮДИ
НЕМЦЫ
МОЛОДЦЫ
АТАМАНЫ
Латински
Bylazora
Nestane
Gordium
Cremna
Cerasus
Conopa
Vera
Lebedus
Calybe
Tarne
Olenus
Morimarusa
Semele
Mylitta
Silenus
Zarina
Loebesom/Liber
Orolus
Lydi
Nemetes
Molossi
Athamani
Гръцки
Byladzora
Nestane
Gordion
Kremna
Kerasos
Konopa
Ouera
Lebedos
Kalybe
Tame
olenoe

Semele
Mylitta
Seilenos
Zarina

Oralos
Lydoi

Molottol
Athamanes

* * *

Автор: Георги Сотиров

Превод: Иван Стаменов



Бележки:

  1. Терминът ще бъде преведен на български език като „славянски“, „славянско“, „славянско“, като под него трябва да се разбира само „славяноезичие“ — бел. пр. [^]
  2. Ориг. публикация: G. Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman antiquities, Onomastica No. 37, 1969, Quebec, Winnipeg [^]
  3. De originibus Constaiitinopolitanis, както е в Bonn Corpus scriptorum historiae Byzantinae, vol. 38, p. 23. [^]
  4. Всъщност само славянските (българските) топоними на територията на днешна Гърция наброяват 3000, по данни от Макс Фасмер: „Славяните в Гърция“ една книга, издадена в ГДР десетилетия преди тази статия на Г. Сотиров. Също така броят на славянските имена е впечатляващ дори само в хрониките на Прокопий Кесарийски, съвременник на „византийския“ император от тракийски произход Юстиниан Велики. Защо тогава се заемам с превод на една статия, която разглежда доста по-малобройни имена и топоними? Първата причина е, че някои от имената са забелязани от автора и не се разглеждат в трудове на автори, работили преди или след него. Втората причина е, че макар да не съм съгласен или да съм резервиран спрямо етимологията на някои от имената, намирам за редно англоезичната статия на българския автор да съществува и в български вариант бел. пр. [^]
  5. De lingua latina, V. 3. [^]
  6. Не става ясно поради какви основания авторът Г. Сотиров смята варианта Улфила за най-точен бел. пр. [^]
  7. Единственото „антично“ място, на което се среща вариантът Вулфила, е в късен препис на книгата „За произхода на гетите“ от готския историк Йордан(ес). Не можем да бъдем сигурни, че в оригинала на Йордан също е използвана тази форма бел. пр. [^]
  8. Формата Г(у)илфила също се среща в много по-късни творби на латински език, в такива на средновековни автори, а не при съвременници на обсъжданата личност или в антични източници бел. пр. [^]
  9. Всъщност е по-правилно да се каже, че изписването Урфила в гръцки източници едва по-късно се среща в латински източници. Защото първото изписване Урфила се среща при Филосторгий, автора на „Църковната история“, който е бил съвременник на носителя на това име. Това по-скоро указва, че името (или прозвището) е било точно Урфила, а не Улфила или друго. За същото свидетелства и печат, открит от археолози в по-ново време в земите, където епископът е живял и работил, а на него името също е записано Урфила бел. пр. [^]
  10. Още по-сложно става, ако имаме предвид, че ЪI в някои от самите славянски езици е преминало само в И или I. В резултат, думата Goths, да речем, се изписва на славянски, гръцки и латински съответно като Готи, Gothoi и Gothi. [^]
  11. Epitome, Book LXVIII, 29. 3. [^]
  12. 3.3.7. [^]
  13. „Latino sermone dictu facilia“. N. H. Book III. I. 7. [^]
  14. Настоящата статия първоначално е издадена през 1969 г., когато Югославия още е съществувала като политическа единица бел. пр. [^]
  15. Ibid., Book III. XXI. 139. [^]
  16. Critias, 113A. [^]
  17. Timaeus, 21E. [^]
  18. Из Photius, Library, cod. 147a. (Les Belles Letties, Paris 1962, t.3, p.54). [^]
  19. Origo Gentis Romanae, 6. и 8.1. (Teubner, Leipzig,. 1961, p. 9). [^]
  20. Имат се предвид радиоводещите в Канада, където е живял и работил Г. Сотиров. Явно тези радио предавания са правели впечатление на автора с това, че не се произнасят правилно славянски имена и думи — бел. пр. [^]
  21. Giacomo di Pietro Luccari, Copioso Ristrefcto degli Annali di Rausa, Venice, 1605. Book III, p. 103. Тази книга е златна мина за студентите по славянска история. [^]
  22. Струва си да се отбележи, че областта Аркадия, спомената в източника, се намира на полуостров Пелопонес. Североизточно от него се влива река Места, едно от древните имена на която е Неста — бел. пр. [^]
  23. Думата „город“ с това значение е присъща на някои от северните славянски езици (руски, украински и полски), но не и на южните, които са в географска близост с разглежданото място. Не само на български, но и на старохърватски „град“ си е „град“. Даже чешката дума за същото е по-близка до балканската — hrad — отколкото до gorod. — бел. пр. [^]
  24. Срещал съм български автори, които свързват името с думата „горд“ — сиреч: „с високо самочувствие“. Със същия успех литовците могат да кажат, че името е сродно с тяхната дума gardas (ограда), исландците — с тяхната gardr (ограда), англичаните, някои от които търсят произхода си сред фригите — garden (градина), guard (пазя) и т.н. Фонетична близост може да се намери още с думи от албанския, санскритския, авестийския и прочие неславянски езици, като смисълът на всичките е близък със селище, жилище, градина, ограда и др. Предположението на Г. Сотиров може да се разглежда по-сериозно, ако някой ден се докаже и стане общоприето, че по времето на тракийския Гордион в него или около него са живели славяноезични хора, но не може да се използва с някаква тежест за доказване на такова славянско присъствие — бел. пр. [^]
  25. И тук „Кремъл“ има такова значение само в руския език и други северни славянски наречия. Думите „кремъл“ и „кремел“ на български език, който е много по-близо разположен до Фригия, са синоними на „кремък“. Друг е въпросът, че Кремна (Cremna) има много по-малко общо със севернославянското „Крем’л“, отколкото с българските думи „Кремнá“, „Кремъните“ и „Кремнето“, с които се обозначават стари каменни градежи и каменисти местности. При това не другаде, а предимно в Южна България — Хасковско, Свиленградско и Харманлийско, които са възможно най-близките славянски области до някогашна Фригия. Колкото и да са близки славянските езици, смятам, че Г. Сотиров допуска методологическа грешка, когато се позовава на славянски наречия, които никога не са имали нещо общо с балканските и малоазийските. Дори да беше сравнил древният град Кремна с полуостров Крим, нямаше да звучи толкова неубедително, колкото сравнението с руския Кремъл — бел. пр. [^]
  26. В крайна сметка кое име идва от Cerasus — английското cherries или славянското череши? Или и двете, от което би означавало, че не могат да се вадят еднозначни изводи — бел. пр. [^]
  27. Действително славянската дума е доста различна от английската. Но ето как стоят нещата в други неславянски езици, където думата за същото растение е сходна: новоперсийски — kanab, арменски — kanap, румънски — cinepa, италиански — canapo, балтийски езици — kanapis, cannapis, староанглийски — haenep, латински: cannabis, и др. Има теории, според които думата е дошла в български и гръцки език от тракийски и/или скитски език. Други пък смятат, че е навлязла във всички славянски езици през кимерийски. По принцип тези теории се смятат за неубедителни. Във всеки случай думите във всички езици за това растение са прекалено близки фонетично, за да се изтъкват само славянските форми, независимо, че са най-близки до селището Конопа. Все пак дори не е указано или доказано, че селището носи името си конкретно заради производството или търговията с коноп — бел. пр. [^]
  28. Тук проблемът отново е, че славянската дума „вѣра“ е твърде близка фонетично с латинската, балтийската, старонемската, авестийската и дори ирландската. И в конкретния случай нямаме сведение от Страбон, което да пояснява значението на името и дали има нещо общо с вѣра. — бел. пр. [^]
  29. Не е известно нито Страбон, нито друг автор да поставя лебедово езеро или лебеди около този град. А едни от критериите, които Г. Сотиров беше очертал в увода на статията си, изискваше такова указание — бел. пр. [^]
  30. Вярно е, че по-често това име се изписва като Cabyle. Но такива размени на буквите не трябва да ни обезсърчават. Страбон (13.2.5-6) съобщава, че Pordoselene понякога се изписва като Poroselene, а Aspordenum — като Asporenum, в търсене на благозвучие. Calybe може да е било променено на Cabyle за престиж. (Кой би искал градът му да е наричан „колиби“?) Както и да е, Ариан е знаел за град в Индия, чието име било Calyba (Indicia, 26.6). А „гръцкото“ име на скалата до Гибралтар се твърди, че било Alybe. (Eutshatius, Geographi Graecа Minores, ed. G. Miiller. Цитирано от J. G. Frazer в бележка към превода на Appollodorus (II. V. 10) Жителите на Calybe са желязодобивно племе от Мала Азия, близо до Черно море. (Strabo, 11.14.5 и 12.3.19) В онези времена топенето на желязото се е извършвало с въглища. Както въглищарите, така и ковачите на желязо са живели в колиби (huts) в планините. Немската дума за hut (колиба) е Hütte, докато Hüttenwerk означава „желязно изделие“, „леярен завод“. Читателят сам ще си направи изводите. [^]
  31. Единственият славянски език, на който „олен“ означава „елен“, е руският, който и преди хилядолетия, и до днес се говори на над хиляда километра от Пелопонес. Действително българите и други южни славяни имат имена на много селища и области, коренът на които се намира в „елен“, но липсват данни, че думата някога е звучала като „олен“. В старобългарския са известни две форми: еленъ и iелен, които са идентични със старохърватските и дори със западнославянските. Също така тракийският произход на Асклепий не променя обстоятелството, че Страбон е пропуснал да спомене значението на името, което всъщност не отговаря на критериите при подбора на думи, установени от Г. Сотиров. — бел. пр. [^]
  32. Вярно е, че едно от архаичните значения на „силен“ е „потентен“, което пък има връзка със схващанията за сатирите. Но също така е вярно, че има гръцка дума Σεληνη — Селене, Селена — едно от имената на богинята на Луната. Има връзка между Луната и размножителните сили — както в редица древни мирогледи, така и според съвременната духовна наука. Във всеки случай има и задоволителна гръцка етимология за това име, заради което то не се вписва изцяло в критериите при съставянето на списъка. — бел. пр. [^]
  33. Има се предвид произношението ЦАРИНА, а не ЗАРИНА. Интересно е също да се отбележи, че личното име ЗАРИНА се среща и до днес сред българите, както и в мъжкия му вариант ЗАРИН. (Вж. Н. Ковачев, „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“, ДИ „Петър Берон“, стр. 97 ) — бел. пр. [^]
  34. Латинското lubere е твърде близко фонетично със славянското любити, за да се извежда името Liber само от славянски, а не от езика, на който е ползвано това прозвище: латински. Освен това е очевидно, че Liber е дори по-близко до латинската дума за свобода. — бел. пр. [^]
  35. Издадено в България като „Животът на Тукидид“, 2010, в превод на Мирена Славова. — бел. пр. [^]
  36. Повечето ръкописи дават изкривеното изписване OLORUS. Правилното изписване OROLUS се дава в Codex Palatinus. Виж също бележките на Otto Luschnat към Thucyd. (Teubner, Leipzig, 1960, p. 4). [^]
  37. Тук проблемът е, че имаме задоволително гръцко значение: Λυδία, Ludía — „Прекрасна“. Не е спазен критерият на автора, че в списъка на думите не влизат такива с възможна и вероятна гръцка и/или латинска етимология. За други автори гръцкото значение може да е дори по-„очевидно“ от славянското. Само отбелязвам, без да взимам лично отношение по въпроса. — бел. пр. [^]
  38. Това е чудесно, но никой не оспорва, че немците в Северна Европа от памтивека са живели в съседство със славяни. Въпросът остава — дали Плиний е чул прозвището немци от славяните в Северна Европа или от трако-илирийците в Южна Европа. — бел. пр. [^]
  39. А тук проблемът е, че славянската етимология на думата „атаман“ е спорна. Действително има един възглед, според който тя е славянска, понеже се среща в древноруски: ватаманъ (1294 г.); полски: wataman и hetman (1584 г.); смята се, че през полски може да е навлязла и в немски: Hauptmann и heubtmann, въпреки че връзката се сочи като неубедителна. Във всеки случай думата не е общославянска, така че може да се разглежда като навлязла в руски и полски от други езици. Съществува и успоредна тюркска етимология: odaman — старейшина на пастири или войници, като именно с това значение се използва сред казаците, които са географски близки с поляците и руснаците, но не са близки със славяните и/или траките по Адриатическото крайбрежие, особено в този исторически контекст. Фонетичната близост между племенното название атамани и казашката дума определено заслужава внимание, най-малкото е любопитна, но сама по себе си едва ли доближава до сигурни изводи. — бел. пр. [^]
  40. Correspondence. Les Belles Lettres, Paris, 1927, p. 38-39. [^]
  41. Няма данни на юг от Дунава, сред българските славяни, да се е използвала думата молодци. Молодците и тогава, и днес живеят далеч на североизток от Дунава и още по-далеч от Адриатическото крайбрежие. — бел. пр. [^]
  42. Само че няма данни титлата атаман да се е използвала някога от българите или други балкански народи — бел. пр. [^]
  43. Strabo, 7.3.10. [^]
  44. Iliad, Book XIII, 3—5. [^]
  45. Мизите са били познати и на много други антични автори. Споменатият Страбон описва някои от тях като миролюбиви. Тези, които описват военните им умения, не говорят само за „ръкопашни бойци“, а и за пословичните „мизийски стрели“ — една от най-големите заплахи за елините. Същите тези „мизийски стрели“ се споменават и в летописите, описващи разгроми на ромеите от българите — бел. пр. [^]
  46. По-важното е, че самите мизи са се смятали за част от тракийската общност, както чудесно е засвидетелствано в творбите на император Юлиан Отстъпник, самоопределящ се ту като родом мизиец, ту като тракиец. — бел. пр. [^]
  47. Скирос е най-южният остров от архипелага Спорадите — бел. пр. [^]
  48. VI.661 и XI.223—226. [^]
  49. Il. Book II, 681—685. Определеният като „прочут град на мирмидоните“ се споменава и в Odyssey, Book IV, 10. Открит е през 1935–1938 г. Вижте V. F. Gaidukevich, Raskopki Mirmekiia, Materiali etc., Moskovskii Institut Archeologii, No. 25, 1952. [^]
  50. Плиний (N.H., Book IV. XIII. 93) казва, че този остров също така е бил наричан „Остров на Свещените/Благословените“. [^]
  51. Book I, 21. (Less Belles Lettres, Paris, 1960, p. 41). [^]
  52. Book I, 22. [^]
  53. Op. cit., p. 68. [^]
  54. Вижте Fr. Miklosich, Trojanska Prica bugarski i latinski etc., Zagreb, 1870. [^]
  55. Xanthos, Podarge и Pedasos. Il. XVI, 148-154. [^]
  56. Histories, IX. 6, in the Bonn „Corpus“, vol. V, p. 35. [^]
  57. Chronographia L. V. (Bonn edition, p. 97). [^]
  58. Салуст несъмнено е отъждествявал гетите с мизите: „Getae sunt Mysii, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos.“ Виж: C. Crlspi Sallustii quae supersunt opera, cura Joannis Hunter, Edinburgh, 1807, p. 230. [^]
  59. Не съвсем всички. Едно от имената се свързваше със скитите, живели на изток от Каспийско море — царицата ZARINA, а също и с НЕМЦИТЕ, живели далеч на северозапад. — бел. пр. [^]
  60. Това, че славянските народи са изначалното население на Балканския полуостров, се оспорва не от друг, а от Константин Иречек (Geschiehte der Bulgaren, Prag, 1876). Ако теорията му беше вярна, славянските имена в гръцките и латинските извори щяха да са мистерия. Но лесно може да се докаже, че съмненията на Иречек са неоснователни, което се надявам да направя някой друг път. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Георги Сотиров: „Славянски имена в гръцките и римските древности“"

  1. Ники  08.11.2018 г. | 09:05 ч.

    Тази статия на Сотиров за мен е слаба. Твоите бележки под черта са я подобрили.

    От Сотиров най-много ме впечатли това:

    Аналогично гръцкото THORAX означава ЧОРАП — тоест облекло, покриващо краката, долна част на броня или корсет.

    Чорап на арабски е jurib, на персийски в jurāb, на турски е çorap. На сърбо-хърватски е чарапа, но на останалите славянски езици е нещо съвсем различно (на словенски например е ногавица, на чешки е поножка).

    Освен очевидно неславянските думи у Сотиров, като атаман, има друг голям проблем, който ти си засегнал в бележките под черта. Когато някоя „тракийска“ дума прилича на славянска, но освен това прилича и на каквато и да е друга индо-европейска – например „Vera“ – лингвистите обикновено изтъкват неславянските думи – балтийски, германски, келтски, ирански и т.н.

    За да отделим другите индо-европейски езици от славянските, може да потърсим типични славянски представки, наставки или корени, които не се срещат в други езици, и да видим дали се срещат сред тракийските и дакийски езикови данни.

    Това е идея за следваща моя статия 🙂

  2. Стопанина  08.11.2018 г. | 09:43 ч.

    Имаш хубава идея за следваща статия. 🙂 Ще бъде изключително полезна. Но, надявам се, че няма да е за сметка на другите следващи статии – мисля, че се бяха очертали поне две. Ако трябва да избираш поради причини, които си ми споделял, лично аз предпочитам да прочета за ситуацията около мтДНК и „тракийските“ ДНК.

    Иначе тази статия на Сотиров наистина е слаба – използвам твоя епитет, защото, докато я превеждах, ми идваха други прилагателни, които можеха да се тълкуват като непочтителни не само към труда, но и към автора. В полза на Сотиров може да се изтъкне, че това като че ли е един от първите му опити да работи по тези въпроси. Следващите му статии и книгата „Покушението над Юстиниан“ са издадени години по-късно, през 1970-те.

    Никога не съм разглеждал тази статия сериозно. Затова и над 10 години, откакто я имам, не я преведох. Но едни спорове под генетичната ти статия и в друг форум ме накараха да се замисля: дали автохтонистите не дават основания да бъдат разглеждани несериозно?

    Мисля, че тази статия на Сотиров дава положителен отговор. А тя все пак е на висота, в сравнение с боцмани, хорбатовци и зиезита. Бележките ми под черта целяха да посочат преди всичко методологически грешки, които, струва ми се, се допускат твърде често в „нашите“ среди, ако ти и аз изобщо можем да се причислим към тях.

    Убеден съм, че твоята планирана лингвистична статия ще бъде дори по-значим пример за научно издържана методология и ще помогне на бъдещите търсачи да заобикалят старите мисловни капани и скачането на прибързани изводи.

  3. Стопанина  08.11.2018 г. | 10:24 ч.

    дали се срещат сред тракийските и дакийски езикови данни.

    Радвам се, че правиш разделение на дакийски и тракийски. Има исторически свидетелства, че езикът на северните и южните траки може да е бил доста сходен или идентичен, но нещо ме човърка отвътре, че точното изясняване на този въпрос ще бъде решаващо за изясняване не само на лингвистичната картина, но и на историческата.

    Не би ме изненадало, ако езикът на южните траки (под Балкана) от памтивека е бил такъв, какъвто бихме причислили към славянската група.

    Но не би ме изненадало, ако първоначално само северните траки (над Балкана или дори над Дунава) са говорели славянски език.

    И не би ме изненадало, ако и северните, и южните траки са се пославянчили заради смесването си със скито-сарматите.

    Би ме изненадало само, ако това хипотетично пославянчване е станало чак през т.нар. Велико преселение на народите. Според мен (отново заради интуиция, но и заради някои исторически сведения) бих очаквал хипотетичната промяна в езика да е станала по някое време преди или около Р. Х.

    Много ще е полезно, ако в статията си за езика проучиш и периодите, в които са засвидетелствани тракийските и/или дакийските думи. Позволявам си да давам такава насока, защото видях в един „сериозен“ форум да декларираш, че нямаш теория и съответните предразсъдъци (също като мен), които биха ни довели до бързи и неверни изводи.

  4. Павел Серафимов  09.11.2018 г. | 13:32 ч.

    Сотиров може да не е прав за всичко, но за времето си е прозрял доста неща, доста повече от българските му колеги. Реално, не чорап, а двор, диал. дор, е съответствието на гр. θοραξ.

    Аз лично смятам, че дедите ни са създателите на славянската езикова група. Тъй както латините, респ. римлянит покоряват всички свои роднини и им налагат своята реч, така и траките са оказали влияние върху своите роднини благодарение на по-високата си култура.

    Тази работа може да хвърли малко светлина по въпроса – УНИКАЛНИ, НО УКРИТИ ОСОБЕНОСТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

    http://sparotok.blogspot.com/2018/06/blog-post_24.html

  5. Стопанина  09.11.2018 г. | 15:02 ч.

    Павка, изчетох статията и като цяло е добра. Но забелязах някои неща, които могат да се оспорят или поставят под съмнение. Възможно е да са го направили вече в коментарите – признавам, че не съм ги изчел и няма да имам възможност да го направя днес.

    Ето няколко забележки от мен:

    Друга тракийска умалителна наставка е -ка, тя се среща в споменатите преди около 2000 години Donuca, Sardica. Тази наставка съотвества на старобългарската –ца, която се среща в думи като срачица-долна дреха, риза, грълица-гургулица.

    Откъде сме сигурни, че наставките в Donuca и Sardica са били произнасяни -ка на тракийски? Така са били произнасяни на латински. Че са звучали така и на тракийски, е предразсъдък. Кой и как е определил, че не са звучали например -ца от устите на местните?

    На две места правиш препратки към текста от Езерово. Сигурен съм, че знаеш – този текст е „разчетен“ от над 30 езиковеди, като всяко от разчитането няма нищо общо с останалите. Ако включим и разчитанията на ентусиасти, сигурно стават над 50.

    Кой от лингвистите, на които се позоваваш, разчита „личното име Ролистене“? Сигурен съм, че поне един от споменатите в статията „специалисти“ по тракийски разделяше текста на „Ролис Тенеас“ и не го приемаше за лично име.

    За да разрешат проблема си, учените прибягват до хитрост и не включват тракийските думи от късната Античност в своите проучвания. Oправданието e, че въпросните думи не са тракийски (???), макар точно периода 518- 610-та година, да cе явява апогей на тракийската мощ на Балканите.

    Ами да, когато не е удобно да са тракийски, се обявяват за първите славянски на Балканите. Така се поддържа изкуственото разделение на тракийско и славянско.

    А когато не е удобно същите думи да са славянски, защото трябва да се твърди, че славяните са дошли по-късно на Балканите, се обявяват от Иречек за тракийски (албански). Така също се поддържа изкуственото разделение на тракийско и славянско.

    Само не мога да разбера, Павка, защо ти поддържаш същото разделение, макар и по свой, трети начин, в който все пак си склонен да намираш доста паралели и/или посоки на влияние? Наистина ли намираш цитираните езиковеди за убедителни „познавачи на тракийския език“? На какво се дължат 30-те „превода“ на текста от Езерово? 😉

    Кой и как ни убеди, че този текст изобщо е на тракийски език? Намирам това за друг предразсъдък.

  6. О2  09.11.2018 г. | 23:55 ч.

    Преди 10 хиляди години Черно море е езеро, а по бреговете му живее хомогенно население.
    Настъпва потопът. Нивото се покачва и “избутва” това население по брега на вече Черното море.
    Връзките и общият произход остават, но са отслабени и всяка част от този народ има своя съдба. 🙂
    Разбира се това дори не е хипотеза, но ако някой направи математически модел на преселението предизвикано от потопа, токувиж се появило още едно доказателство на логичното съждение, че населението на Черномоския басейн е близко културно, генетично, езиково и исторически така, както са близки да кажем народите от Скандинавието, Иберия или Западна Европа.
    Иначе като любилтел на темата съм впечатлен от статията и бележките под нея 🙂

  7. X  11.11.2018 г. | 08:56 ч.

    „… Константин Велики основал „в земята на скитите“ четири градове, два от които са имали…“

    „Четири града“, може би? 🙂

  8. o3one  13.11.2018 г. | 22:24 ч.

    Искам да поясня две неща от бел. 4. Топонимите в в Гърция според Фасмер са над 3500. Бройката 3000, според извадката http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG-toponimia-v-GR.pdf е непълна. Книгата на Фасмер е издадена в Третия райх през 1941 г., а не в ГДР. Това е една от причините наши и гръцки учени да се правят на чукнати за изложените в нея факти.

  9. miroslav  14.11.2018 г. | 23:07 ч.

    „И не би ме изненадало, ако и северните, и южните траки са се пославянчили заради смесването си със скито-сарматите.“
    Много интересно, но промяната на език не става ли предимно по религиозни причини.

  10. Павел Серафимов  15.11.2018 г. | 12:55 ч.

    До Стопанина

    Съгласен съм, че няма как да знаем всичко с абсолютна сигурност, но за някои неща има индикации. Смятам, че умалителната наставка ЦА е просто вариант на умалителната наставка КА, която е все още използвана в наши думи като девой-ка, дой-ка, каруч-ка и т.н.

    Кога наставката КА е придобила форма ЦА не смея да кажа със сигурност. По време на Късната Античност, звукът Ц се предава с τζ както е в Καβετζος – Кабецос, но по-рано Омир споменава за един сроден топоним Καβεσσος, двойното С показва, че това е бил чужд на гръцката фонетика звук.

    За това, че Ролистен, в случая Ролистене в звателен падеж, е писал Владимир Георгиев. Той смята името за двусъставно и дава други съотвествия на компонентите, като например Роли-герас и Стене-корта…ако не се лъжа.

    Що се касае до разделението на тракийски и славянски, не мисля, че аз допринасям за това. Смятам, че тракийския език (като това разбира се е научен термин) е най-стария документиран славянски език, или даже коренът на славянските езици. Тъй както римляните са повлияли роднините си на Апенинския полуостров и са им наложили латинското наречие, така и дедите ни са повлияли своите роднини в Източна и Средна Европа, но не един, а няколко пъти и поради това се наблюдава такава смайваща близост между славянските езици.

    Не искам да звучи като великобългарски шовинизъм, но просто археологията показва, че хора от Балканите са оказали силно влияние на населението в Източна и Средна Европа в различни периоди от време. За ролята на българите в разпространението на писмеността и християнството е излишно да говоря.

  11. Стопанина  15.11.2018 г. | 13:21 ч.

    Смятам, че умалителната наставка ЦА е просто вариант на умалителната наставка КА, която е все още използвана в наши думи като девой-ка, дой-ка, каруч-ка и т.н.

    Много бъркаш относно -КА и -ЦА.

    КА не е умалителна наставка. Не и в примерите, които даваш. Това едно на ръка.

    Не разбирам защо казваш, че „все още е използвана“ и изброяваш шепа думи, след като всъщност е много широко използвана в думи от женски род. Реално всяка втора или трета дума от женски род завършва с КА, без да бъде умалителна форма: мишка, хурка, палка, стойка, четка, дъска, писалка, цедка и още хиляди, хиляди като тях.

    Умалителните форми действително завършват на ЦА: мишчица, хурчица, палчица, стойчица, дъсчица и т.н.

    Но когато имаме учителКА или адвокатКА просто уточняваме, че въпросният учител или адвокат е жена.

    Случаят със Serdica, засегнат в статията ти, е от по-особено естество. Там действително латинското -КА вероятно съответства на тракийско/славянско -ЦА. Само че става дума за транслитерация от един език на друг, а не че КА е вариант на ЦА в един от тези езици. Свидетелство, че Serdica е латинизирано изписване на тракийското/славянското Средица или Средца имаме при руския епископ Филарет, който в коментарите си върху житието на Юстиниан изписва думата именно Средца. Или градът се е казвал така, или е падежна форма на Средец.

    За това, че Ролистен, в случая Ролистене в звателен падеж, е писал Владимир Георгиев.

    Известно ми е мнението му. Просто обърнах внимание на факта, че други от езиковедите, които споменаваш в статията си, не разчитат лично име, нито звателен падеж. А звученето на съответното място в статията ти е такова, че сякаш мнението на Георгиев е установен и сигурен факт.

    Както казах, статията ти е добра. Позволих си само да посоча неща, за които идеологически противници могат да се хванат с основание и да подкопаят всичко останало. Не съм от тях, затова коментирам в смисъла: пази се от такива неща.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.